Кавърите в рока – част III: От втората половина на 90-те

Рок музиката е неизчерпаемо богатство, от което музикантите черпят с все по-големи шепи. Колкото повече напредвам в хронологията, толкова по-голям избор от неща се отваря пред мен. И ето как избирам да продължа.

От рок към поп музика

Още от началото на 90-те години рок музиката в своя класически вид започва да се изчерпва. Навлизането на алтернативния рок рязко намалява аудиторията на жанра. Доказателствата за това са много, но най-ясно те се виждат в авторитетните британски и американски чартове, където все по-засилено влизат хип-хоп, R&B, денс и поп балади, помитайки последната глем метъл вълна, заляла музикалния пазар. Към втората половина на десетилетието пейзажът вече окончателно се е променил, а и започва да съществува незаобиколимия фактор, наречен интернет.

Рокът обаче продължава да е вдъхновение за музикантите. И ето как това се отразява в големите хитове. Макар акцент на материала да са последните години от 90-те, неминуемо ще се обръщаме и към по-ранни образци от това десетилетие.

Една от песните с най-много кавъри в следващите години е супер хитът на „The Eagles“ „Hotel California“ от 1976 година. Сравнете я с варианта на „Gipsi Kings“ от 1990 г.

Друга песен със стотици поп и рок кавъри е „ain’t no sunshine“, която bill Withers пуска през 1971 година, а замисля още девет години преди това, вдъхновен от американското кино. Наред с оригинала, ви представям и най-популярната обработка, тази на Lighthouse Family, излязла през 1999 година и възродила интереса към това парче.



За следващата песен, добре позната сред почитателите на баладичния поп от 90-те, едва ли са много хората, които знаят, че нейния оригинал е от 1967 година и се изпълнява от „The Troggs“. Но почти всеки знае версията на „Wet wet wet“ от 1994 г.





1994 е и година на още един кавър, надминал популярността на оригинала. Това е „baby, i love your way“ във версията му от „Big Mountain“, която вмества в себе си и реге елементи, и саксофон. Иначе оригиналът, който също има своето заслужено място в американските класации, е на Peter Frampton и датира от 1975 година.





Като заговорихме за реге, негови представители също репрезентират стари рок класики. Пример е „Can’t help falling in love“, един хит на Elvis Presley от далечната 1961 г, който е възроден от „Ub40“ през 1993 година. И понеже рокът все пак не се е отказал от него, само две години по-късно Richard Marx прави и своята акустична версия.







 

От рок към денс

Денс музиката от 90-те години бе претъпкана с кавъри на стари рок хитове от 70-те и 80-те. Всеки пети хит, който излизаше, съдържаше елемент от стара популярна мелодия. Това в известен смисъл бе станало печеливша стратегия. Ще посветим и други материали, за да развием темата повече. Засега ще се задоволим само с няколко много показателни примера. Впрочем, тенденцията рок хит да се превръща в денс парче не е непозната за музикантите от началото на 90-те. Например, Gloria Gaynor отдавна се е сетила за това, когато създава своята версия на „Can’t Take My Eyes Off You“. Това е и една от песните с най-много кавъри в цялата музикална история. Дори когато се появява нейния оригинал през есента на 1967 година, само в рамките на три месеца той се сдобива с поне двайсетина варианта, измежду които най-популярен става този на Frankie Valli. Самата Gaynor прави поне три варианта на парчето в своята дълга кариера. Но тъй като това може да се причисли по-скоро към диското, нека го оставим и продължим с денс образците.

Започваме с „Baker Street“, първоначално издадена от Gerry Rafferty през 1977 година, но разпозната от новото младо поколение чрез версията на „Undercover“ от 1992 година. Всъщност денс бандата „Undercover“ е създадена със замисъла да представя основно кавърверсии на поп и рок парчета.

Продължаваме с една песен, възродена след първото си появяване през 1978 година в изпълнение на „Patti Smith group“. Това е „Because the Night“, която можете да чуете и в популярната денс версия на италианците от „Co-Ro ()feat. Taleesa)“ от 1992 година. Интересно е, че като съавтор на оригинала участва и Bruce Springsteen. А друг любопитен факт е, че освен, че италианците правят кавър на една песен, в него те вграждат и откъс от друга, „Master and Servant“ на „Depeche Mode“, откъдето е началната фраза „It’s a love, It’s a love“.





Популярна практика е вграждането само на фрагмент от песен в денс парче. Това е любим трик на рап-денс дуетите, които ползват старата песен като основна тема на своя коренно различен хит. Ето ви такъв пример от „N-Trance“, излязъл през 1998 година, „Da Ya Think I’m Sexy“. Фрагментът е от Песен със същото заглавие на Rod Stewart, излязла 20 години по-рано.





Друг сходен пример ни предлагат през 1997 година майсторите на електронната музика „Apollo 440“. Те взимат за основа едно от най-разпознаваемите китарни изпълнения от песента на Van Halen „Ain’t Talkin ’bout Love“ от 1978 година и правят своята версия, озаглавена „Ain’t Talkin ’bout Dub“.





И понеже си говорим за популярен хит през 1997 година, не мога да пропусна и още нещо от този период – култовата „Johny B“ на германското дуо „Down Low“. Оригиналът от 1985 година е на „The Hooters“.





 

Още поп хитове с рок основа

Ето че и големите поп икони на 90-те години се обръщаха към рок образците. Първият по-известен пример, който ще дам, е Lenny Kravitz. През 1998 година той взе парчето „American Woman“, издадено от „The Guess Who“ още през 1970 година.

Само две години след този римейк на Kravitz, Madonna прави своя версия на „American Pie“. Оригиналът е на Don McLean от 1971 г.





 

След 2000 година има още доста примери на рок песни в поп аранжимент. Но за тях ще говорим по-подробно друг път.

Отново към рок музиката

Популярната група „Metallica“ направи цял албум с кавъри – „Garage inc.“ През 1998 година. От него излязоха няколко сполучливи парчета, измежду които и още една стара песен, „Whiskey In The Jar“, превърната в хит от Thin Lizzy през 1972 г. Иначе това си е народна песен на ирландските емигранти в САЩ.

Още два кавъра избирам от този албум. Първият е на „Turn the page“ на Bob Seger от 1973 година, а вторият – на „Astronomy“, излязъл за пръв път през 1974 година в изпълнение на „Blue Öyster cult“.







С това завършваме този материал, но не и темата. В следващата част ще продължим с кавърите от новото хилядолетие.