Крис Григоров.
Предистория
Историята около създаването на „Extreme“ и първите им два албума разглеждам по-подробно в друг материал. Тук само накратко ще обобщя. Групата се създава през 1987 година в Бостън. Определят жанра им като фънкметъл, макар че дори това определение е повърхностно за музиката им. Групата е съставена от вокалиста и мултиинструменталист Nuno Bettencourt (Нуно Бетенкур), вторият вокалист Gary Cherone (Гари Шероун), Pat Badger (Пат Баджър) – бас и Paul Geary (Пол Гиъри) – ударни. Последните двама са също и беквокалисти.
През 1991 година песента „More Than Words“ достига до първо място в американската класация за сингли на списание „Billboard“. Това е върхът в популярността на групата. Това е онзи преломен момент, в който целият свят чува за тях и от бъдещата им работа зависи накъде ще завие техния творчески път. И тогава, на върха на популярността си, те решават да направят албум, който има и за масите, но и за познавачите. Дали това ще им се получи, предстои да разберем.
Записи и продукция
„III Sides To Every Story“ е концептуален албум, с което се доближава до традициите в прогресив рока. Римските цифри в заглавието са по подобие на тези от предишния албум на групата – „Extreme II: Pornograffitti „. Както подсказва и името, освен че е трети студиен техен албум, „III Sides To Every Story“ представя и три страни от една и съща история. Тези три страни условно са наречени „Yours“ (Вашите), „Mine“ (Моята) и „The truth“ (Истината). По-подробно ще можем да разгледаме характеристиките на всяка от тези страни, докато разглеждаме отделните песни.
Албумът е записван през по-голямата част от 1992 година в „New River Studios“, Форт Лодърдейл, Флорида, САЩ. Оркестровите партии са записвани в „Abbie Road Studios“ в Лондон. Песните в албума са писани поне в рамките на три-четири години, като двамата съавтори са Нуно и Гари. Останалите двама се включват чак на ниво аранжимент, заедно с Mike Moran, който прави оркестрациите за финалните песни. „Extreme“ са най-силно повлияни от две групи преди тях. Едната е „Beatles“, а другата – „Queen“.
Във втората част това се усеща най-силно.
Още по време на началните записи, през април, групата е поканена да участва в концерта в почит на Freddie Mercury „Thank You, Freddie: The Freddie Mercury Tribute Concert“. Концертът е проведен на 20 април пред 72 000 зрители на стадион Уембли арена в Лондон и достигнал чрез телевизията до над милиард зрители в седемдесет и шест държави. Концертът събира на една сцена десетки музиканти като David Bowie, George Michael, Elton John, Seal и още много изпълнители и групи. В голямото събитие участват Нуно и Гари, като правят микс между „Love Of My Life“ на „Queen“ и своя актуален хит „More Than Words“. За да са сигурни, предварително записват и студийна версия на този вариант на парчетата, която чак по-късно издават като Б страна на своя британски сингъл „Song For Love“ от 1992 година.
В YouTube можете да видите концертната версия.
В много от изданията на концерта в по-късни години участието на „Extreme“ е изрязано, което говори достатъчно доколко са били доволни от него членовете на групата. Но това, че в студийните си записи те звучат по-добре, отколкото в концертните, е общоизвестно.
Албумът „III Sides To Every Story“ е издаден на 22 септември 1992 година от „A&M“. Съпродуценти са Nuno Bettencourt и Bob St. John, който е и звукоинженер.
Песните
Ще разгледаме всички четиринадесет песни по реда, в който са и в самия албум с обща продължителност от над 81 минути. Това ще ни позволи да разгледаме и структурата на трите секции в него.
„Warheads“ е песен от най-ранния период на „Extreme“. Тя започва частта на албума, условно наречена „Yours“. Тази част е по-хардрок ориентирана, т.е. с акцент върху китарите. Именно това е музиката, която групата прави от самото си създаване. С тази част те акцентират върху корените на музиката си, така да се каже. Темите на песните тук са политически ангажирани, като „Warheads“ се занимава с темата за войната. Интрото е дело на SGT. Philip Meyers. В песента се чува и гласа на Alex Andon.
Втората песен, „Rest In Peace“, е издадена като сингъл на 24 август 1992 година, предхождайки с месец появата на самия албум. Тя е и може би най-популярната песен от него и до днес. Темата, разгледана вътре, е мирът и неговото банализиране, с което се продължава тази от предходната песен. Парчето оглавява рок класациите в САЩ през ноември и достига до номер 13 в английския чарт за сингли. „Rest In Piece“ има и видео, вдъхновено от старият канадски късометражен филм „Neighbours“ (Съседи) от 1952 година. По-късно те биват съдени по повод ползване на кадри от филма и се налага да променят видеото. В „Rest In Piece“ се чувства влиянието на Jimi Hendrix върху китариста Нуно Бетанкур. Песента започва със струнен квартет. В песента се чува гласът на Avery Andon. Има и хип-хоп версия, излязла в по-късни преиздания.
Следващото парче, „Politicalamity“, продължава с темата за политиката и правителството, осъждайки неспособността на големите държавници да решават проблемите на човечеството.
Четвърта в албума е „Color Me Blind“, която отваря с текстовете си темата за расизма. Тази тема ще бъде доразвита по-нататък.
„Cupid’s Dead“ е песен, с която най-добре се описва фънкметъла като стил в музиката на „Extreme“. Там можем да чуем и рап, изпълнен от John Preziosa JR и новинарския глас на Ian O’Malley. Текстът се занимава с ролята на медиите в общественото пространство.
„Peacemaker Die“ завършва тази част от албума, като в текстовете си обобщава всички теми, засегнати от първата песен насетне. „Peacemaker Die“ е в почит на „Martin Luther King JR. “ Мартин Лутър Кинг Младши и в нея са включени фрагменти от популярната му реч, станала известна като „I Have A Dream“ (Имам една мечта).
Следва „Seven Sundays“
„Tragic Comic“ е песен, която си спечелва популярност сред радиослушателите в Америка. Във Великобритания е последната песен на групата, влязла в седмичната класация за сингли, достигайки до номер 15. На обложката на сингъла е изобразен Чарли Чаплин. В основата си песента е изсвирена от акустични китари, а текстът разказва за безгрижна любовна история. Тя е Пусната като сингъл на 25 януари 1993 година.
„Our Father“ се занимава с темата за бащата и се пее от гледната точка на детето, чийто баща отсъства. Много хора неправилно интерпретират текста като обръщение към Бога. „Our Father“ е песен, създадена още преди записването на първия албум на групата, което се доказва от стари концертни записи.
Следва „Stop The World“. Тя излиза като сингъл малко след издаването на албума, на втори ноември. Песента вече загатва за по-философски теми, израз на екзистенциални съмнения. Темата постепенно се докосва и до религията с „Бог не е мъртъв“, което пък е препратка към творчеството на „The Beatles“, добре познато на групата. Иначе Нуно и Гари със сигурност са познавали „Еклесиаст“, защото доста критици намират в текстовете на песните препратки от тази библейска творба. Колкото до „The Beatles“, от този конкретен период на групата има и записи нат и кавър на тяхната „Help!“ от 1965 година. Той е издаден в сингъла „Tragic Comic“ от 1993 година, предназначен за японския пазар.
Този раздел от албума завършва с „God Isn’t Dead“.
Последните три песни са част от един и същ опус, наречен „Everything Under The Sun“. В някои издания трите песни са описани като една и са обединени в един трак, а в други са разделени на три отделни трака, при смяната на които общата композиция не се прекъсва. Тук стилистиката е по-близо до прогресив рока и бележи най-новите влечения на музикантите към момента на записване. Темите на текстовете са повече свързани с духовното, а аранжиментите на музиката са сложни и включват симфоничен оркестър от седемдесет човека. В него се отличават имена като Geremy Miller – цигулка, Steven Sigurdson – виолончело и други. Тук темите стават по-философски и обърнати към вътрешния свят на човека. От своя страна музиката излиза от определението хардрок и се заиграва с различни други стилове. Показателно е, че Нуно доста по-често е на клавишните, отколкото на китарата.
„Rise ‘N Shine“ е най-предпочитаната от мен песен на албума. Тя стартира последната му и най-проникновена част, като ползва мелодия от латерна. Песента предлага много интересно развитие и богата оркестрация. Тя може да се чуе и още по-ясно в акустичната версия, която изключва барабаните. Акустичната версия в някои отношения се различава и в симфоничния аранжимент. Осмелявам се да предположа, че е била първоначално замисления вариант, който на по-късен етап е бил променен.
Опусът продължава с „Am I Ever Gonna Change“. Гласът, озвучаващ жреца в песента, е на Dr. Edward de R. Cayia.
Последната песен в албума, „Who Cares“, е повлияна от Queen.
Една от песните остава извън CD албума, тъй като общата дължина надвишава обема, който може да се побере на този носител. Но тя е включена в аудиокасетата и грамофонната плоча. Това е баладата „Don’t Leave Me Alone“.
Когато Нуно разбира, че трябва да изрежат песента от CD версията на албума, казва, че се е почувствал така, все едно ръката му е била срязана през средата. Има и още няколко песни от този период, невключени в основния албум. Такива примери са „Where Are You Going“, „Monica“ и коледната „Christmas Time Again“ излязла като Б страна на британския сингъл „Stop The World“ в края на 1992 година.
Реакции
Макар „III Sides To Every Story“ да влиза в класацията „Billboard 200“ и да се задържа там 21 седмици, от продуцентска гледна точка той е търговски провал. Албумът не успява да добие платинен статус и продава само около 700 000 копия след своето излизане. За сравнение, предходният албум „Pornograffitti“ продава над два милиона. Причините за този спад са много. На първо място, новият албум няма такъв хитов сингъл, какъвто е „More Than Words“ от предходния албум. Друга причина е преориентирането на групата от хардрок към по-сложна стилистика. Текстовете им вече не са просто за секс и рокендрол. В едно интервю Гари Шероун казва, че намалелите продажби на третия спрямо втория албум не го притесняват толкова, защото поначало той не е искал групата да е предпочитана по-скоро от наркомани и алкохолици, а от ценители на музиката. Трети не по-малко важен момент е оттеглянето на огромна част от феновете от глем метъла и пренасочването им към грънджа и към други алтернативни рок стилове. Но дали само този по-слаб успех е причина за тригодишната суша от албуми, която предстои за групата? По-скоро не. Това е следствие от разногласия в групата, свързани именно с тази стилова преориентация. След като през 1995 година издават албум, доста повлиян от актуалния звук на алтернативния рок, момчетата се разделят за един доста голям период, в който изпълняват песни от груповия си период само поединично.
В заключение ще кажа, че „III Sides To Every Story“ е последната най-пълнокръвна продукция на „Extreme“. Тя улавя едновременно младостта им и зрелостта им на творци, лудешката безгрижност и вглъбения философски прочит на живота. Именно с това този албум е толкова ценен за всеки фен, за да прочете през него историята на едно променливо време в музиката.
