Крис Григоров.
Два материала (Част I, Част II) не стигат, за да бъде разказано обективно онова, което определя „Ку-Ку бенд“ като явление в нашия обществен живот и обяснява защо определението „чалгари“ за тях звучи пресилено. Балканската поп-фолк музика по естествен път и във всички държави на полуострова се опразва от съдържание. Новите поколения изпълнители създават нови хибридни форми по западен маниер, а същевременно пригодени за източно-европейския пазар, и с всеки ден те губят както от съдържанието на музиката, която става все по-електронна и репродуктивна, така и от качеството на текстовете, превръщащи се в елементарни послания, отправени към първичните потребности и страсти на балканеца. За да не губят ритъма, „Ку-Ку бенд“ създават понякога и такъв тип творчество, което обаче е бързо забравено, а в концертните им програми дори и днес все още голям процент от включената музика е онази от техния класически период, която вече няколко поколения припознават. Голямото преимущество за бенда е, че той не е самостоятелна единица, а е част от телевизионно шоу. Това означава, че всеки ден музикантите са на едно място, работят, създават нови аранжименти ежедневно, общуват с най-различни свои колеги, поддържат постоянен контакт с публика. Когато тези обстоятелства и ръководните функции на Слави и Евгени поддържат тази цялост и дисциплинираност на бенда, неизбежно той остава в кондиция и в него не настъпват толкова значими реформации, каквито биха се случвали в която и да е група от свободни творци.
Разговорът за мултикултурализма
Понеже в последно време много се говори за взаимодействието между културите и за позитивните ефекти от него, никой досега сякаш не отвори въпроса колко е голяма ролята на „Ку-Ку бенд“ по отношение на това българите да опознаят своята и чужда музика от една страна, и да изведат нашата музика навън – от друга. Концертите на групата в САЩ, в Лондон и на други места показаха, че благодарение на Интернет, музиката им е достигала не само до нашите общности по тези места, но и до други нации и култури. Не бе случайно, че когато поканиха кубинеца Рейди Бризуела като перкусионист в състава, той се вписа бързо и стана неразделна част от него. Не е случайно, че когато Слави направи дуетната песен с Елена Папаризу:
„Why“
Тя стана международен хит.
Не е случайно, че песента „Планетата на децата“, изпълнена от Крисия, Хасан и Ибрахим, взе второ място в детския аналог на „Евровизия“, състезавайки се с песните на десетки по-големи държави от нашата.
Не е случайно, че дори днес много от членовете на „Ку-Ку бенд“ са включени в множество проекти, свързани с поп музиката, както Кристиан Илиев е канен няколко пъти във „ФСБ“, Цветан Недялков е част от проекти като „Acoustic trio 3000“ и „The Teachers“, Йордан Йончев – Гъмзата се присъединява към проекта на Минко Ламбов „Brainstorm“, а същевременно е част и от „Гъмзата брас шоу“, а Илия Илиев създаде своята формация „Илиев“…
Не е случайно, че четирима от групата преподават във висши учебни заведения и дават от опита си на идващото поколение.
„Ку-Ку бенд“ и поп музиката днес
Със създаването на новата телевизия „Седем осми tv“ през 2019 година стартира и новото предаване „Вечерта на Ку-Ку бенд“ и то бе поредното доказателство за отношението на тези хора към поп сцената. Освен концертите, които групата на прави в почит на любимите си артисти „Pink Floyd“, „Deep Purple“, „Sting“ и други, още в първите предавания намериха място и много наши поп изпълнители като Михаела Маринова, Жана Бергендорф, „Скандау“, както и много от имената на българската поп сцена от близкото минало – Силвия Кацарова, Братя Аргирови, дует „Шик“ и много, много други. Дори поп-фолк певците, канени там, изпълняваха задължително и наша поп музика и световни хитове.
В рамките на рубриката „Златната рибка“, в която се изпълняват желания на телевизионната публика, зрителите успяха да чуят десетки импровизации, а също и много нови аранжименти на стари песни, някои от които правени на момента.
Слави не се ограничаваше стилово и направи успешни проекти с Криско и с Тото от „Скандау“.
Отношението към поп-фолка
Тук трябва да кажа, че докато говоря за мястото на „Ку-Ку бенд“ в нашия музикален живот, не съм забравил, че паралелно с всичко, описано горе, групата създава и поп-фолк образци и те са тези, които се превръщат в хитове. Те се превръщат в хитове, защото хората ги харесват, а не защото групата ги харесва най-много. Аз споделям мнението, че както в световната, така и в българската музика, хитовете отварят вратите на музикантите към публиката, а оттам насетне те могат да изсвирят всичко, което им се свири, без това да намали интереса на хората. Например, аз сега имам възможността да направя целия този музикален разбор благодарение на факта, че групата е качила цялото си творчество на плейлисти в YouTube, подарявайки го безплатно на своята публика.
Но да се върнем на поп-фолка. Нека да направим сега един експеримент. Чуйте песента на сръбската изпълнителка Цеца „Маскарада“. Ако това не ви стига, чуйте и варианта на Сашо Роман и веднага след това прослушайте версията на „Ку-Ку бенд“: „Цвете мое“. Кое ви звучи по-близко до чалгата?
Наскоро младата поп изпълнителка Йоана Сашова направи своя версия на „Цвете мое“, и като вдъхновение не посочва първообраза на Цеца, а „Ку-Ку бенд“.
По същия начин „Ку-Ку бенд“ взимат една песен на Сашка Васева, която в нейно изпълнение си звучи като някаква стара чалга, и я превръщат в „Ад и рай“, където на едно място са събрани етно, рок и фламенко елементи. Не е случайно, че тя често бе избирана за откриваща песен в концертите на групата и даде заглавие на книгата за тяхната история до 2017 година. Какво щеше да постигне тази песен в изпълнение на Сашка Васева? Дори сега, когато я търся в Интернет, за да ви я предложа в нейния стар вариант, не мога да я намеря.
Звученето на мулти-инструментална група не може по никакъв начин да се свързва с проста чалга, създадена на един синтезатор, или пък от един компютър. Всички състави, свирещи фолк у нас, ги наричаме оркестри, но „Ку-Ку бенд“ е бенд, група по подобие на рок групите.
А сега ще ви покажа нещо друго: Ние сме свикнали да приемаме, че българите правят кавърверсии на чужди балкански хитове и така ги превръщат в български поп-фолк. Ето обаче как една българска поп балада, изпълнена от Георги Милчев – Годжи през 1999 година, „Следобедът на един Годжи“, е претворена три години по-късно от сръбския изпълнител Шериф Коньевич (Serif Konjevic – Mogu dalje sam).
С този пример искам да обясня, че музиката е такова изкуство, в което не можеш да поставяш определения и да правиш заключения на база на тях. Не можеш да изолираш музиката на една група или една държава от тази на съседите, от тази на света като цяло. И както „Ку-Ку бенд“ могат да вземат една обикновена чалга мелодия, да я облекат в професионален аранжимент за група и да я превърнат в поп хит, така и един вече създаден хит с поп звучене може да се вземе от фолк изпълнител и да се пресъздаде за различна публика. Както може да се направи мотив от народна песен в поп парче и, образно казано, да се съблече носията, в която сме свикнали да го виждаме, , така и обратно – поп музика може да се пародира през фолк стилистиката. Тук много хора ще кажат, че сливам фолк и фолклор като понятия. Да, правя го, защото с отворени сетива мога да слушам и двете, ако са изсвирени добре. А онези, които могат да свирят добре едното, могат да направят и другото. Защото качествата на една музика не се затваря в нейния стил, а опира до начина на изпълнение. И още, защото онова, което наричаме наш фолклор, не е само и единствено наше наследство, не е изолирано от балкански влияния, не е толкова уникално, колкото са уникални музикантите, успяващи да го направят разпознаваемо за света. И не е твърде отдалечено от поп-фолка, който е съвременния еквивалент на фолклора. Поп-фолкът, без значение дали сме съгласни, е един нов градски фолклор, обърнат към западните тенденции, С всичките му недостатъци, пошлост и липса на стойност, каквито се израждат във всеки масово популярен жанр и се харесват от хора с елементарна музикална и друга обща култура. Ако „Ку-Ку бенд“ е харесван и от хора с нездрава ценностна система и чалга манталитет, то със сигурност там, в тяхната музика, тези хора биха намерили и нещо много повече от чалга. И няма друг фолк музикант или група, за които това да може да се твърди с такава сигурност.
За финал
И понеже по-рано казах теорията си, че „Ку-Ку бенд“ прокарват световни образци, които никой никога не би си пуснал, ако е слушател само на фолк, ще завърша тази статия с още един от безбройните такива примери.
Вероятно всички знаете „Нека ме боли“ – един от големите хитове на „Ку-Ку бенд“ от хъшовския им период. Така. Гъмзата, който свири там на тромпет, е голям фен на големия джаз тромпетист Артуро Сандовал. През 2003 година, когато Интернет има едва отскоро, Една шепа млади хора в България знаят кой е Сандовал. А една от песните, които Гъмзата обичал най-много, се нарича „Waheera“.
По онова време групата работи по концерта си със Софийска филхармония. Докато обмисляли каква увертюра да изсвирят за „Нека ме боли“, Гъмзата предложил тъкмо началната част на тази пиеса на Сандовал. С Евгени Димитров правят аранжимента за симфоничен оркестър и ето какво се получава:
С това приключвам този материал. Но ако си направите труда да слушате цялото наследство на тези музиканти, ако се информирате за всичките им участия в нашия музикален живот, ще се убедите каква капка в морето беше моята извадка. Тя бе най-показателното и най-видимото от цялото. Всеки сам за себе си е отговорен, ако иска да оборва ред по ред това, което съм написал. Както и самия Слави казва, няма нищо лошо всеки да харесва различна музика. Аз ще допълня, че няма нищо лошо не просто да харесваме, но и да се опитваме да вникваме в музиката и да увеличаваме музикалната си култура, за да не бъдат мненията ни плод на емоционални пристрастия и стеснен мироглед.
