Крис Григоров.
„Лично за медиите“ е рубрика, в която разговарям с уважавани от мен журналисти за медийната среда в България и за тяхната лична мотивация да допринасят за нея по свой начин. В продължение на половин година събирах интервютата с тези интересни хора, от които може да се научи много.
Неслучайно стартирам с Атанас Чобанов, тъй като разследващата журналистика е най-пренебрегвана от големите медии в България, а от нея има безмерна нужда в нашата страна, където много важни за обществения интерес неща остават скрити. Сайтът Bird.bg дава възможност на всеки да се информира по-добре за политическите, финансовите и други обвързаности на високо ниво в държавата и да интерпретира с по-голяма доза обективност събитията от по-видимия публичен спектър. Всичко това коства много труд на малкия екип и се подпомага с дарения от читателите, които искат стойностната журналистика да продължи да дава нови плодове.
Това е разговор, в който опитвам да извадя своя събеседник от категориите, в които го поставят някои негови колеги и да го предизвикам да говори за журналистическата работа като за нещо отвъд личните чувства и пристрастия, което носи висока степен на отговорност.
Началните стъпки
Как започнахте да се занимавате с разследваща журналистика и откога датира интереса Ви към нея?
– Занимавам се с журналистика от 2003 година, когато с моя колега Александър Градинаров – писател, живеещ в Париж и вече покойник, решихме да направим малък местен вестник за българите в Париж. Казваше се „Парижки вести“. Тъй като дотогава не се бях занимавал с журналистика, отговарях за техническата част – страниране, печат и т.н. Лека-полека започнах и да списвам материали, като темите ни бяха основно за живота на българите в емиграция и за отношенията между нашата държава и българите в чужбина – отношения, които винаги са били напрегнати. Конкретно в този период имаше голям проблем с това, че искаха от нас да плащаме здравни осигуровки в България, при положение че вече си ги поемаме в чужбина. Даже проведохме една успешна кампания, за да се отмени това положение и да се анулират дълговете, натрупани от българите в чужбина поради неясното ни законодателство. Това беше първият ми контакт с журналистиката, който продължи до 2006 година. От 1990 година съм в емиграция. Завърших университет, написах докторат, започнах работа по специалността си в научен институт и чак тогава започнах да се интересувам по-живо какво се случва в България. Имах възможността да пътувам често. По това време имаше перспектива за България да се присъедини към Европейския съюз, но и законодателството, и обществения дебат, дърпаха нещата назад, към Прехода. Не се очертаваше той да приключи благоприятно. И може би под влиянието на моите приятели в България, които бяха политически и обществено ангажирани, в мен се появи желанието и аз да взема отношение по тези процеси в страната, за да върви тя по-бързо към отърсване от тоталитарното си минало и присъединяване към демократичната, просперираща общност на Европа. Това мога да посоча като моя мотивация. По разследваща журналистика се запалих след като се свързах с колеги в България, които се занимаваха с това, и по-конкретно с Асен Йорданов, с когото работихме дълги години в „Бивол“. Работих по казуси, които ми бяха присърце, най-вече за защита на природата. Странджа, където като малък често съм ходил с дядо си и ми е любимо място, крайбрежието на юг от Царево. Там имаше план всичко да се застрои, включително последните диви плажове. Първото голямо разследване, което направихме заедно с Асен Йорданов, е за плажа „Корал“, който вече петнайсет години е във фокуса на общественото внимание и дори и сега е актуален, защото се превърна в защитена зона. Това стана благодарение на онзи шум, който се вдигна след като при едно подробно разследване през 2010 година ние установихме, че земите на „Корал“ са приватизирани и от тях са се облажили политици и предприемачи, близки до властта, като са изкарали огромна печалба от продажбата им и са планирали да изкарат още по-голяма от построяването на солиден туристически комплекс. Ние посочваме това като пример за политическа корупция, тъй като използването на обществения ресурс – тази земя, която е била общинска, – води до свръхпечалба за шепа политици и илюстрира как хищнически се приватизира най-ценната българска земя. Това е видно от много доказателства и документи, които ние извадихме. Оттам тръгна моята кариера на разследващ журналист. Изградих умения и навици да работя с регистри, с финансова информация, с всички публични източници, които могат да ни помогнат да разкрием някоя сделка, или да проследим някаква тема от голям обществен интерес. Чрез тези източници можем да открием зависимости, които невинаги са очевидни. Започнах и работа с други колеги, подпомагане с местни разследвания в България, а и с такива от чужбина. Медията, която сега представлявам, „Bird.bg“, си партнира с Международния консорциум на разследващите журналисти и с други сходни организации. Това ни дава достъп до големи международни теми. Лека-полека „Бивол“ стана лидер в разследващата журналистика, а сега „Бърд БГ“ се концентрира по-скоро върху журналистика на данните, с което става по-специализиран сайт. От тези данни обаче излизат също големи обществени скандали, както можете да се уверите от покритието на нашите разследвания в българските медии през последните месеци.
Къде е причината да се разделите с Асен Йорданов и днес да работите в различни медии? В публичното пространство битува легенда, че е имало раздор между Вас. И в този смисъл, доколко си помагате днес?
– Между нас няма раздор. Аз реших да поема по друг път, който считам, че е важен за разследващата журналистика, и това е пътят на журналистиката на данните. А „Бивол“, както можете да се уверите от редакционната линия, която следват, се позиционира като медия, публикуваща не само разследвания, но и мнения, които могат да се приемат нееднозначно от публиката. Разбира се, всяка полемична публикация, на колумнист, или на редакцията, предизвиква поляризирани отзиви. Моето виждане за разследващата журналистика е, че тя трябва твърдо да стои на терена на фактите, на това, което те разкриват за процесите в обществото, но не и да дава твърдо мнение как вижда политическата и социална картина, тъй като това е друг тип журналистика. Ако погледнете какво се публикува в „Бърд“, ще видите, че там няма такива мнения. Ако има някакви изводи, те се правят на база на информацията от съответния материал, но не са самоцел. С „Бивол“ все още имаме общи разследвания, които не са приключили и тепърва ще бъдат публикувани. Имаме обща фондонабираща платформа, споделяме база данни и всичко, натрупано през годините. Нямаме дрязги помежду си.
В интервюта Асен Йорданов говори за многото примери на корупция в бургаския регион, където той живее. Но когато човек като Вас е в чужбина и оттам се занимава с разследвания, не добива ли преувеличена представа, че всичко в България е подчинено на взаимовръзки и взаимозависимости, а законите често са въпрос на интерпретация?
– Първо, в България Южното Черноморие е корупционогенно. Там има голям обществен ресурс и това е морето. Със своите около 300 километра крайбрежна ивица и с още по-малко плажове, то е оскъден ресурс за България. Там има туристически а, също и инвестиционен интерес и наследени от комунистическото време големи терени от държавна собственост, станала впоследствие общинска. Всеки, който гледа на природата като ресурс за забогатяване, проявява интерес и той да се обогати, вземайки част от този оскъден ресурс, и ако може да е без пари, или евтино. Ето защо в този район се концентрират големи финансови интереси и корупционни практики. Към това бих добавил и един друг ресурс, който е българската гора. В Странджа се сече безогледно, от това забогатяват фирми, свързани с политици. Това много подробно сме го изследвали и го има в наши публикации и анализи на данни. Така че Асен има право да твърди това. Случаите са повече от двайсет, като най-известен пример е Росенец, със знаковата рафинерия на „Лукойл“, която поради природните дадености на Бургаския залив и пристанището, е построена именно там. Наистина този район е някак си предопределен за създаване на корупционна среда и златна жила за разследващи журналисти. И може би това е причината „Бивол“ да се създаде именно в Бургас. Добре е да се има предвид и огромния опит на Асен, който познава целия преход. Аз го пропуснах в своя житейски път, тъй като по това време бях в чужбина. Да припомним, че от този район тръгва и криминалната кариера на Бойко Борисов, с неговата нелегална фабрика за цигари в Крайморие в съдружие с Пашата, Цветелина Бориславова и други лица, определяни сега като мутри. Аз самият също имам корени от Бургас по майчина линия, познавам града и там съм прекарвал летните ваканции при баба ми. Така че намерихме общи теми, общ език и много лесно се сработихме с Асен за създаването на „Бивол“ а и после за съвместната ни работа. Но проблемите не са само в Бургас. Накъдето и да погледнеш, намираш едни и същи корупционни модели, свързани с приватизацията и усвояването на обществен ресурс, минавайки, за съжаление, през неговото унищожаване в полза на определени личности от политическата върхушка, на локално или национално ниво. Там вече има пирамида, по която се разпределят корупционните пари. Видяхме го и в последните гръмки разследвания за магистрала „Хемус“, Капитан Андреево и т.н. Намесва се и организираната престъпност, даже в някои случаи се слива с държавната власт. Това е добре изследвано и в политическите анализи, които дава Брюксел за България. Да не забравяме, че все още сме в мониторингов период заради корупция и организирана престъпност.
В полето на разследванията
Може ли да се каже, че разследващата журналистика излиза от рамките на двуполюсното говорене – про-евроатлантическо и про-евразийско, когато има взаимовръзки между лица, свързани и с двата полюса?
– Парите не миришат. Напълно възможно е някой политик в един момент да работи за руските, а в друг – за европейските интереси според това каква изгода има. Може би най-яркият пример за това е Бойко Борисов, който построи Турски поток, а в същото време се бие в гърдите, че е голям евроатлантик и че на политическо ниво е защитаван от ЕНП. Ние като разследващи журналисти изследваме процесите неутрално, но винаги с едно наум, че свят, в който върховенството на закона и правилата не важат, какъвто е руският свят, оттам идва в пъти повече корупция и негативно влияние върху българския икономически и политически живот. Докато в света, в който има ясни антикорупционни политики и правила, макар и невинаги действащи, все пак има някаква нормалност. Това не значи, че в тази нормалност всичко е наред. Ето, видяхме как в България се злоупотребява с европейските фондове и всичко това минава безнаказано, както стана със скандала за къщите за гости например. Накрая ще върнем парите от бюджета и никой няма да бъде наказан, защото европейските регулатори, ОЛАФ и Европейската прокуратура, нямат силата да разследват и да повдигат обвинения в този случай. Всичко това е много песимистично. Излиза, че и този свят, който ни пази от евразийската чума, също има доста трески за дялане и това може да се използва от пропагандата на евразийската страна. Но ние като разследващи журналисти нямаме вина за това, което са организирали крадливите политици. Ние показваме какво са направили те. Нашите разследвания могат да се използват с пропагандна цел от различни кантори, източни или западни. За съжаление, ние като вестоносци често сме мишени на хейт и сочени като виновни за разкритията. Едва ли не, ако не бяхме ги направили, всичко щеше да е наред. Но това е съдбата на разследващите журналисти по целия свят, не е специфично за България. Вестоносецът винаги го убиват първи.
Как се предпазвате от такива схеми, при които партии използват като свой политически актив срещу своите опоненти неща, разкрити от вас?
– Това често се случва. Свикнали сме да ни плюят, когато са на власт, и да ни хвалят, когато са в опозиция. Мога да дам много примери. Например, случаят със Спецов, за когото изнесохме, че е данъчен длъжник и веднага „ГЕРБ“ го взеха на въоръжение. Също бяха извлечени политически дивиденти от „Gemcorp“ – този фонд с руски капитали, с който от „Продължаваме промяната“ решиха да взаимодействат, и това също доведе до политически скандал, носен от опозицията от „ГЕРБ“. Преди това, когато пък „ГЕРБ“ бяха на власт, знаете, че опозицията използваше други наши разследвания – „Апартаментгейт“, „Терасагейт“ и т.н.
Случвало ли се е някой представител на бизнеса или държавата, разбирайки, че публикувате информация срещу негов конкурент или противник, да сметне, че би могъл срещу заплащане да ви ангажира с изнасяне на конкретни данни срещу неговия противник?
– Най-важното за нас е да отстояваме своята независимост. Ключова е финансовата независимост. Ние не приемаме никакви поръчки. Дори и в най-невинен вид, когато са идвали и са казвали „Искате ли да направите проучване за еди-какво си“, казваме „Не, не и не“. Работим само и единствено по това, което смятаме, че е в обществен интерес и правим това, което ни е по силите, без да получаваме нито лев от организации, свързани с политико-икономическия конгломерат в България. Не сме получавали пари от базирани в България неправителствени организации – нито от „Америка за България“, нито от такива свързани с Русия. В миналото имахме два гранта за скромни суми от няколко хиляди евро.: от Европейския фонд за разследваща журналистика IJ4EU и от американската фондация NED за съвместни разследвания с румънски колеги. И в двата случая те бяха водещия партньор. Това може да се види по личните ни сметки и ако някой се е интересувал, той вече ги е отворил и е видял какво има там. Ситуацията не е богата нито за мен, нито за колегите ми. Имаме достатъчно дарения от доволни читатели, които ни позволяват да водим оперативната си работа, да имаме за пътувания и командировки, за дрон и нова техника, каквито ресурси нямат други медии, тъй като не са развили този краудфъндинг модел. Ние сме готови да споделим нашия опит и го правим. Така че принцип номер едно е никога да не работим за частни интереси и винаги да гледаме обществения интерес в нашите публикации.
И все пак, вероятно има случаи, в които хора с високо ниво на достъп до обществена информация Ви предлагат сделка, при която да ви дадат данни, с които няма как да се снабдите толкова бързо от друго място…
– Това е съвсем друго. Това е работа с източници. Има тайни, полутайни и явни източници. Всяка уважаваща себе си медия търси и с удоволствие анализира информация, която не е публична и е изтекла отнякъде – от някой, разполагащ с вътрешна информация, или от човек, работил за държавна институция или в частна фирма. Но това няма общо с предишния въпрос.
И хората предоставят тази информация абсолютно доброволно и без да искат нещо в замяна?
– Да, такива източници има и в замяна обикновено те искат тази информация да бъде публикувана със съответния анализ, да стане публично достояние и те да получат някакво морално удовлетворение от това. Не плащаме пари за информация със сигурност.
