Лично за медиите: С Миролюба Бенатова, част II

Продължаваме разговора си с Миролюба Бенатова. В първата част тя говори за мотивацията си да работи именно като журналист и за някои от предизвикателствата в професията. Продължаваме с още важни теми, свързани с медийната среда у нас.

Измеренията на свободата

Какво може да направи журналист, който работи в медия, решила да е в услуга на всяка власт, за да запази себеуважение и да представя материалите си по избран от него начин? Да рискува ли е нужно, или да балансира между своята позиция и политиката на медията, в която работи?

– Журналистът няма своя позиция. Обикновено той отразява събития, води интервюта, и каквото и да върши, то се базира на някаква фактология. Така че въпросът не е какво си мисли журналиста, а на какви факти стъпва, когато си върши работата.

Но голяма част от нашите журналисти правят по-често коментари и анализи по актуални теми, отколкото това, за което Вие говорите – репортажи и интервюта в чиста форма. Повечето колеги правят своите материали и след това обикалят медиите, за да ги представят.

– В това журналистът да застане с името си зад онова, което е свършил, няма нищо лошо. Обикновено, когато върви някакво представяне на материал, може да се дадат и допълнителни факти и малко контекст. Въпросът е дали един материал е направен по правилата на журналистиката, или по някакви други правила. Самата професия е такава, че нюансите в нея не са черно-бели и не всеки от публиката би могъл да различи, например, разследване, направено по правилата на журналистиката, от такова, направено поръчково и подадено отнякъде.

Имате ли пълна свобода на местата, на които работите?

– Винаги съм имала свобода, въпросът е върху какво може да бъде упражнена тя. За водещите на предавания (а аз съм такава в момента), голяма част от нещата, които един водещ може да свърши, зависят от това дали ще има правилните събеседници насреща. Много пъти се случва да искаме да разговаряме с определени хора, които са актуални събеседници, към които има актуални въпроси, но те не идват. И да, ти можеш да си много свободен, но след като нямаш срещу себе си правилния събеседник, към когото да адресираш правилните въпроси, свободата се отлага. Свободата се практикува в общуването, в диалог, а не в монолози.

Напоследък много се говори за свободата на словото. Но не е ли и то философски въпрос, също както и обективната журналистика, защото има и цензура?

– Да, тези неща са конкретни и са свързани. Не е философски въпрос.

Какъв е Вашият възглед за свободното слово, или смятате, че Вие покривате някакъв стандарт?

– Това са различни въпроси, какво ме питате всъщност?

Какво е за Вас свободата на словото?

– Аз преди малко Ви отговорих, че дали един журналист може да разгърне потенциала си много пъти зависи и от това с кого може да разговаря. Голяма част от несвободата (и това е от много години насам) е, че различните овластени лица, не само политици, но и хора от бизнеса, свеждат възможността да бъдат питани до минимум. И така все повече и повече се чертаят  PR образи, отколкото реалистични такива. Свободата на словото не е просто да можеш да кажеш това, което смяташ за добре в личния си YouTube канал. Свободата е да можеш да водиш критичен разговор с овластени лица и то така, че да бъдеш чут.

Според Вас за какво трябва да лобира пред европейските институции Асоциацията на европейските журналисти, където и Вие членувате, с цел подобряване на средата за българските журналисти?

– А защо пред европейски институции?

Дори и пред българските, ако искате. Разбрахте въпроса ми.

– Не съм сигурна, че го разбрах. Асоциацията на европейските журналисти, както вероятно знаете, коментира различни събития, свързани с етиката в професията. Например, дела за сплашване на журналисти и т.н. Асоциацията, както и СБЖ, би трябвало да се грижат за това българският журналист да се чувства защитен – не само от цензура, но и от преследване. А преследването има много начини и лица.

Вие бяхте ли заблудена преди години, когато Бойко Борисов бе назначен за главен секретар на МВР, че той ще спаси държавата от престъпниците?

– На какво се базира Вашият въпрос?

Няма фактология, свързана с Вас, говоря принципно. Вие казахте, че отдавна сте имали интерес да се занимавате с разследваща журналистика и с МВР.

– Да, винаги съм харесвала да правя разследващи репортажи на терен. От 1995 година моите ресори са свързани с МВР, организирана престъпност, криминална престъпност. В този смисъл, Бойко Борисов стана главен секретар доста след като аз вече се занимавах с тези теми.

Тоест, не сте възлагали надежда на този човек да направи нещо кой знае какво за държавата?

– Журналистът не възлага надежди и не се разочарова от хората, с които трябва да работи професионално. Това е все едно да питате ресорните журналисти, отразяващи Министерския съвет, дали са били разочаровани, или вдъхновени от някой в него.

Аз Ви питах по-скоро от чисто човешка, не от журналистическа гледна точка. Но мога да преформулирам въпроса така: Когато започнахте да работите като журналист и виждахте в каква ситуация е България, смятахте ли, че тя лесно ще може да премине Прехода от тоталитарно  към демократично управление?

– А Вие знаете ли на колко години започнах да работя? Казах, че беше веднага след гимназията. Вие като бяхте на осемнайсет години можехте ли да правите дълбоки анализи за Прехода? А нали не мислите, че човек, който е на осемнайсет и почти целия му живот е минал във времето на социализма, изобщо знае какво е Преход и накъде се е запътило това общество? Разбирате, че няма как да съм анализирала такива дълбоки процеси. По-скоро, както всеки един от нас, не съм смятала, че това ще е толкова дълъг, толкова безкраен процес.

За професията отвътре

Как гледате на медиите, които вече не се ползват толкова много, като радиото и вестниците? Могат ли да се възродят за нов живот?

– Радиото и вестниците си съществуват, те продължават да са слушани и четени. Просто нещата технологично се променят и вестника все по-рядко е на хартия и повече е в сайта. Същото се отнася и до радиото. Даже бих казала, че радиото е във възход, предвид бума на подкастите. Хората изключително много слушат радио. Това, че не му викат радио, а подкаст, нищо не означава. Медиите имат бъдеще, имат и настояще. Много е важно тези, които създават съдържание за медии, да не спират да вярват, че медиите имат нужда от професионалисти.

Какво бихте казали на тези, които тепърва ще работят в „Нова“ и „BTV“, където и Вие сте били преди?

– На всички студенти, с които работя, а и на стажантите, с които съм работила, винаги им казвам да опитат наистина да достигнат границите си. Всеки ден да разширяват периметъра и да видят докъде може. Винаги им пожелавам на добър час и единственото, което се моля да не си позволят да им се случи, е да не загубят смисъл и да не се отегчат твърде бързо. Смятам, че всеки професионалист има много-много възможности, докато стигне границите на позволеното.

Имате ли примери, за които можете да разкажете? Някой от тези хора, който е постигнал нещо?

– Не бих искала да говоря от чуждо име. Хората, които ще четат Вашия материал, могат да се поинтересуват и да разберат.

Има ли бъдеще в блоговете като този, в който публикувам интервюто с Вас?

– Има бъдеще във всякакъв вид медии.  Въпросът е, че в България поне в следващите десет години телевизиите – такива, каквито ги познаваме – ще продължат да бъдат най-влиятелни. Поне така показват анализите.

Да, те показват и друго, че хората рядко четат дълги и пространни материали.

– Това е постигнат ефект, който не е чисто български и в момента доминира видеосъдържанието, в което няма нищо лошо. Вярвам, че най-важно е хората да могат да четат. В буквалния смисъл на думата.

И да има какво, нали?

– Винаги ще има какво, обаче първото винаги е да си се научил да четеш. След това идва разбирането.

Ако не бяхте журналист, с какво щяхте да се занимавате? Имате ли и други занимания извън журналистиката?

– Всичките ми занимания са пряко или косвено свързани с журналистиката. Дори и обученията, които водя и не са свързани с тези по медийна грамотност, са пълни с журналистически примери и похвати. Канена съм за лектор и в  корпорации, в малки и средни фирми. Обученията и тренингите са свързани със справяне с конфликти, заснемане на видеосъдържание, изясняване на посланията на бранда и други теми, които са съобразени с потребността на екипа. Всички неща, които се опитвам да преподам на хора, които са непрофесионалисти в областта, са част от опита ми, придобит като репортер и разследващ журналист.

Имали ли сте сблъсък с образа на хората с увреждания в българското медийно пространство и срещали ли сте хора, които са Ви помагали да си изясните какъв е той и доколко е полезен или вреден за тях?

– Аз съм правила филми за хора с увреждания и за родители, гледащи своите деца с увреждания. Казусите са най-различни. Имам досег до темата, но научно и аналитично не знам какъв е образът на хората с увреждания в медиите.

Заключителни думи

Благодарен съм на Миролюба Бенатова за времето и вниманието към мен. Някои казват, че блогърите не са точно журналисти и може би е вярно и в моя случай. Усетили сте разликите в нивата. Госпожа Бенатова показваше внимание към въпросите ми и ми даваше обратна връзка за тях, каквато малко интервюирани хора ми дават. Нейните провокации оставиха бенатовския почерк в този разговор и аз съм щастлив, че тя не ми ги спести. Ще остана с отворени очи и уши към нейните мнения за работата ми, ако поиска да ги изрази занапред. Проведохме това интервю през август 2022 година и първоначално предвиждах да излезе през есента. Надявам се, че забавянето ми не е обезсилило актуалността на казаното и не е развалило добрата нагласа към бъдещи сътрудничества. Ще пожелая на Миролюба Бенатова това, което тя самата адресира към младите си колеги: Да не губи смисъл в тази работа и да не се отегчава бързо, защото журналисти с нейната наблюдателност и настойчивост са дефицит у нас и имаме безмерна нужда от тях. Имам и още едно пожелание към нея – за по-позитивно приемане на реалността. Ако бях сред нейните студенти и ме бе попитала какво бих искал най-много за нея, то това е благата и топла усмивка да я спохожда по-често, отколкото ироничната. Да бъде по-близо до събеседниците си на чисто човешко ниво и да не позволява журналистическата дистанция и предубежденията да я превръщат в твърде безцеремонна, дори когато има причини за това. Да предположи, че е възможно достигането до откровеността на хората и признаването на  грешки от тяхна страна да не се случва винаги по пътя на сухото изискване на факти, а и по пътя на предразполагането. Но не съм неин студент, а и далеч не съм модел за нея и едва ли това я интересува. Мисля си, че интервютата са и психология, не просто разпити в съда, от които се снемат показания. И все пак, Бенатова за мен е очарователната следователка, учеща онези в другата крайност, които пък само се умилкват около овластените лица, да видят и другото лице на професията. Може би и тя е имала своя нелек път да го види. Ако имах властта, не бих се поколебал на кого бих дал да направи последното интервю с Ахмед Доган. Аз не съм пораснал за него и в това ни е разликата.