Лично за медиите: С Петър Волгин, част II

Продължаваме разговора с журналиста Петър Волгин в рамките на рубриката „Лично за медиите“, където давам възможност на опитни журналисти да говорят за предизвикателствата в своята професия. След като в първата част полемизирахме темата за свободата, тя остава водеща нишка и за тази част на нашия разговор.

Радиото

Ако хипотетично приемем, че Вие сте директор на БНР, каква реформа бихте предложили, за да се промени радиото в по-добра посока?

– Преди шест-седем години кандидатствах за генерален директор на БНР с пълното съзнание, че никога няма да ме изберат, защото такива като мен не ги избират за директори. Аз го направих, защото ми бе интересно да подредя мислите в главата си след дългите години работа в радиото. Разбира се, винаги съм мислел за това, но друго е да седнеш и да напишеш всичко, което си си мислел. Става дума за концепцията за управление, която се пише. Смисълът, червената нишка в тази концепция, беше именно отстояването на свободата. Бях заложил като основна линия възможността за изява на всеки човек в радиото и това да може той да покаже възможно най-добрите си качества. Това за мен е основното. Тук задължително трябва да кажем, че БНР, във всичките тези години след 1989 г., е допускало една голяма свобода. Винаги се е живеело и се е работело много по-добре, отколкото в националната телевизия. Давам този пример, защото и там съм работил, а там структурата е най-сходна с тази при нас. Поради тази причина аз съм благодарен, че съм попаднал именно в такава медия като Българското национално радио, където е имало повече свобода. Да, имало е по-авторитарно настроени генерални директори, които са се държали по-крайно, тоест не са допускали журналистите да имат кой знае какви възможности за действие и свободомислие. Но като цяло, в по-голямата част от времето, радиото е управлявано така, че хората, работещи в него, са имали възможност да изявят себе си. Даже аз винаги съм го подчертавал, включително и в последната си книга „Живот в радиото“, че може хората, работили в БНР, да са имали много критики към мястото, където работят, но могат да са благодарни за възможността си да бъдат свободни. Естествено, тази свобода е завоювана, не е просто дадена. Хората в БНР много са държали на свободата си и са успявали да я извоюват.

Да разбирам ли, че според Вас радиото няма нужда от никакви подобрения?

– Всяка една структура има нужда от подобрения, разбира се. От гледна точка на свободата, БНР е на много години разстояние от други медии, минаващи уж за сериозни.

Разбирам Ви. Аз имах предвид за реформи, които бихте предложили в програмната схема, или в застъпването на едни теми спрямо други.

– Това е възможно, само ако имате общата рамка, където акцентът е върху свободата. Когато имате тази обща рамка, тогава ще бъде по-лесно да се правят промени спрямо различните програми и часови отрязъци. Когато хората живеят с усещането за свобода, те могат много по-добре да развият своите способности – да предлагат нови предавания, теми, форми… Това е възможно само ако те знаят, че свободата им е гарантирана, включително и свободата да сбъркат. Много е важно да знаеш, че когато сбъркаш, твоите началници ще бъдат зад теб. Няма да те хвърлят на вълците, а ще бъдат зад теб и ще се опитат да направят така, че да не повтаряш повече тези грешки и така ще имаш възможност да се развиваш. Все пак грешките са нещо естествено, всеки греши.

Качествата на добрия журналист

Кои са другите качества, необходими на един журналист, за да е достатъчно подготвен пред микрофон и пред камера? Виждате ли разлики между радиото и телевизията като подходи на работа?

– Първото нещо, което един журналист трябва да прави, за да бъде на ниво в професията си, е да чете и безкрайно много да се интересува за ставащото в неговата област. Това не е само за журналистите, но и за хора, работещи във всички професионални направления. Важното е човек да не стъпва върху неща, прочетени преди двайсет години. Винаги съм казвал, че общата култура е изключително важно нещо. Винаги трябва да се четат книги. Далеч не само за професията. Трябва да се чете и художествена литература, да се гледат филми и спектакли, да се слуша музика… Колкото по-разширен ти е кръгозорът, колкото по-широка е общата ти култура, толкова по-голям професионалист ще бъдеш. Трудно можем да си представим, че човек с ниска култура ще стигне до някакви много важни неща, или до силни открития. Той трябва да има сериозна база, която да надгражда. Простичко казано, никога не трябва да заспиваме. Що се отнася до телевизията, тя е много хубаво място за работа. Преди време работих пет години в „TV7“, докато паралелно работех и в радиото. На мен винаги ми е било интересно да работя и в телевизия, но съм имал това изискване да бъда максимално свободен. Когато собственикът на „TV1“ ме покани да работя там, казах: „С удоволствие, стига да ми кажеш, че там мога да правя и да говоря всичко, което искам“. Той каза, че няма никакви рестрикции за теми и за гости и си стиснахме ръцете.

Да говориш с политици

Вие сте се занимавали повече с публицистика. Как успявате да устоявате на демагогията и лъжата в политическото говорене? Как успявате да накарате тези хора да излязат от зоната си на комфорт и да говорят откровено?

– Не знам дали винаги успявам. Важното е да бъдеш честен, да задаваш нормалните въпроси за подобна ситуация. Въпроси, които би задал всеки човек, без значение дали е журналист или не. Това е нещото, за което всеки би се поинтересувал, когато чуе някаква политическа позиция на партиен лидер, министър и т.н. Има базисни въпроси, които хрумват на всеки човек. Например, някой политик може да изрежда някакви неща, а ти си казваш, че трябва да го попиташ: „А ти как ще направиш всичко това? Как ще направиш това, което си обещал? Звучи много хубаво, прекрасно, но се пораждат съмнения, че едно такова нещо би могло да се осъществи толкова лесно и бързо“. Не е необходимо да си гений, за да се сетиш за въпросите, отговарящи на интересите на твоята аудитория. Хората се интересуват от много неща и е хубаво ти да си техния глас, техния поглед върху това, което се случва. Мисля, че това е верният подход.

Спомних си за интервюто Ви с Костадин Костадинов, където хората може би очакваха да се съгласявате с всичко, казано от него, а Вие подхождахте по-скоро със съмнение към тезите му.

– Не е необходимо да се съгласяваш с всичко. Даже по-хубаво е да не се съгласяваш. Разбира се, ти можеш да имаш своите съгласия и несъгласия с интервюирания и така се получава един нормален разговор. По-интересен става разговорът, когато има някакво съмнение и елемент на спор.

 

Как Вие успявате да различите пропагандата и дезинформацията сред онова, което достига до Вас?

– С много четене. Никога не трябва да се доверяваш на един източник. Винаги трябва да знаеш, че особено по време на война истината е първата жертва. Противоотровата срещу пропагандата е голямата заинтересованост. Ето защо намирам за крайно погрешни стремежите да бъдат заглушавани някои медии, защото това не ни носи нищо освен обедняване. Колкото повече заглушаваш, толкова повече вероятността да стигнеш до истината намалява. Това е базисно правило и ми е странно колко много хора не го разбират. Когато знаеш повече и се доверяваш на по-голям брой източници, вероятността да сбъркаш е по-малка. В крайна сметка, по-добре е да знаеш повече, отколкото по-малко.

Смятате ли, че можем да узреем за демокрация в България и как би станало това?

– Не смятам, че има някакво окончателно узряване. Не смятам, че има цел, към която да се стремим и щом стигнем до нея, да кажем „Хоп! Готово“. Това е постоянен процес. Не можем да кажем, че демокрацията е някакъв връх, който изкачваме и щом го изкачим, всичко е прекрасно. Трябва постоянно да сме нащрек, че това нещо може да ни бъде отнето. Да не си мислим, че това е бягане, което има финал. Тъкмо обратното. Това никога не спира. Винаги трябва да сме със съзнанието, че ежедневно е необходимо да работим, за да се случват нещата по демократичен начин.

Говорили сте в свои публикации за т. нар. политически елит у нас, как бихме могли да го сменим по естествен начин? Узряването на елита отдолу ли идва, от народа, или трябва нещата да се сменят отгоре по върховете и народът сам ще се приспособи?

– Това е един от най-важните въпроси, защото не сме застраховани от грешки. Казват например: „Вие си избрахте този, а той не става“. Ами в крайна сметка това не е чак толкова страшно. То се случва и в много други държави. Хората вярват на някой политически лидер, гласуват за него и за партията, която представлява, след което се разочароват и гласуват за други… Това е естествено. По-неестественото е да си мислиш, че като си гласувал за някого, той трябва да управлява, докато умре, само защото в някакъв момент хората са били склонни да му дадат своето доверие. В това, че си се объркал, няма нищо страшно. То става непрекъснато и в живота, в личните взаимоотношения. Например, имате приятели, с някои дружите цял живот, но с други пътищата ви се разделят. Изходът тук е вечно да търсиш нещо различно. Пътят е в това да можеш да гледаш, да си критично настроен, дори когато си влюбен в някоя партия. Да си достатъчно критичен, за да можеш да видиш и нейните грешки и да прецениш дали тези грешки могат да бъдат поправени, и ако не могат, да търсиш други. Това е същността на демокрацията. Ти възлагаш отговорността за управлението на някоя политическа сила, защото смяташ, че в даден момент тя има нужните качества, правилните хора и идеи. И ако това не се случва, отиваме към друг вариант.

Според Вас трябва ли журналистът да е носител на големите граждански промени и това случвало ли се е в България? Имала ли е журналистиката водеща роля в предизвикването на положителна промяна в обществото?

– Да. За това говорехме точно след 1989 година. Тогава журналистите имаха наистина много голяма роля. Те можеха да формулират новите идеи и необходимостта от големи промени в обществото. Струва ми се, че тогава журналистиката изпълняваше много точно своята функция – да показва какво трябва да бъде променено така, че животът наистина да стане по-нормален, по-истински, и голяма част от хората да се чувстват добре с това, което се случва. След това тази роля на журналистиката започна да спада. А много би ми се искало журналистите да продължават да бъдат този критичен глас към властта от една страна, и хора, показващи какво и как би могло да се промени – от друга. Тогава вече журналистиката ще изпълнява своите функции.

Как виждате традиционните медии сред толкова много онлайн начини за информиране?

– Това е един естествен процес. Ако в началото, преди няколко века, е имало само хартиени издания, след това са се развили и много други. Аз никога не съм бил привърженик на тезата, че някои медии ще умрат за сметка на други, които са се появили. Вече онлайн журналистиката и социалните мрежи изпълняват много от журналистическите функции, но това не значи, че вестниците са умрели. Когато се е появила телевизията, не значи, че радиото е умряло, както и телевизията не умря след появата на онлайн медиите. Всичко е въпрос на желание от страна на хората, работещи в тези медии. Ако те са достатъчно адаптивни, ако могат да се приспособяват към новите изисквания, нищо не пречи на една медия да съществува и в онлайн, и в офлайн средата. Нямам притеснение, че една медия може да изчезне, само защото минава за остаряла. Ако хората говорят за нещата, за които си говорихме с Вас, медиите ще продължат да съществуват.

Има ли моменти от Вашата кариера, които бихте могли да определите като най-отговорни и трудни за Вас?

– Предпочитам да мисля, че всеки ден е такъв. Без значение дали има някакво извънредно обстоятелство, трябва да се държим така, все едно всеки ден предлага неимоверни предизвикателства. Винаги трябва да сме на максимално добро ниво, да се стремим да кажем нещата по максимално откровен и честен начин. Това е смисълът на нашата работа.

Заключителни думи

Благодаря на Петър Волгин за отделеното време и внимание и за това пространно интервю. След него останах със смесени чувства. Знаех, че можех да науча повече от този човек, но и имах нужда да обмисля част от казаното от него, потискайки желанието си да дискутирам с него някои изразени мисли. Силно се надявам, че той не говореше с мен просто като ментор на начинаещ колега, навлизащ в дебрите на професията, но и като на посредник между него и хората, които биха прочели интервюто.

Докато правих това интервю, мислех за това с Миролюба Бенатова, което бе непосредствено преди него. Двамата изразяват коренно различни мнения за функциите и ролите на журналистиката у нас. Имаше много различни, но и общи неща. Едно от общите беше да сме по-критични към информацията, която получаваме и да не се доверяваме само на определени канали. Смисълът на тази рубрика е тъкмо този – да накарам различни хора, които е възможно да обитават различни медии и да споделят противоположни и дори взаимно изключващи се подходи на работа, да стигнат до общите, ключовите и най-важни за тях умения да боравят с информацията и нейната обработка с цел довеждането й до знанието на публиката. Може би наистина ни е нужно многообразието, за да можем да намираме общите и най-важни за нас неща и да сме по-склонни на разговор и с хора на различно от нашето мнение.

Прочетете и интервютата с Миролюба Бенатова и Атанас Чобанов.