Лично за музиката. С Димитър Захариев (Mitaka Power): Част II

Говорим си с Димитър за музиката, радиото и всичко около тези теми, което е определило неговия жизнен път. В първата част той разказа за детството си и за първите си стъпки в работата като DJ. Сега ще задълбаем както по тези, така и по още няколко теми, за които ми е интересно да го чуя какво мисли.

Между радиото и музиката

Кога беше първото ти водене в радио?

– Работил съм няколко месеца в едно пернишко радио, което първо се казваше „Перник FM“, а после „Екстрийм“. Беше 2005 година и може би тогава ми е било за пръв път. Там водех поздравителното предаване и пусках музиката, както го правех и като DJ. После направихме фолк радио „Наздраве“ и там съм водил много години подред. То тръгна 2005 година в локалната мрежа на „Студентски град“, която беше много голяма. Бяхме аз, Ванко (Иван Иванов) и Ицака (Христо Желязков), който в момента живее в Лондон. Радиото стартира с около 600 песни. След това тръгна онлайн на 25 март 2006 година и вече е на 16 години. Във времето, в което имахме студио, с мои колеги DJ-и го издържахме. След това няколко години само аз го издържах с наем и консумативи. Около две години ни помагаше Доброслав Илиев, който бе взел радиото под свое крило и ни назначи на работа през Бюрото по труда, за да водим там. Аз водех от студиото, а другите от домовете си. Бяхме в трите края на София. Аз бях в студиото в „Люлин“, Ванко беше в „Дружба“, а Христо – в „Студентски град“. И двамата нямаше как да идват вечерно време при мен. Но когато се събирахме, ставаха страхотни купони. След фолк радио „Наздраве“, направих друго радио, което и в момента върви. Казва се „Голд радио“ и е за ретро музика от 60-те години до наши дни. Музиката там е много разнообразна и рядко нещо се повтаря. Аз обичам да има голямо разнообразие.

Какво можеш да кажеш за „Брайл FM“?

– Още в началото Владо Кацарски ме покани. На мен радиото като цяло ми е интересно и затова приех. Стараем се това, което правим там, да има някаква стойност и да звучи максимално добре. Вече осем години съм в екипа. Много обичам да съм на пулта при живите предавания, също и да селектирам музиката. Много обичам също да си играя с гласове и с ефекти, докато правя джинглите. (Джинглите са кратки аудиоклипове между песните, в които се правят анонси с името на радиото, както и за течащите в ефир предавания. бел. ред.) Най-интересно ми е с гости, които са музиканти, или работят в областта на радиото.

Знам, че се занимаваш с озвучаване на реклами, как става това?

– Гласът ми е в един-два каталога, като работим и с един мой приятел, Стилиян Владимиров от Велико Търново. Има хора, които ме търсят за реклами. Правил съм и доста джингли, даже наскоро чух, че още звуча в едно онлайн радио, „Dance With Me“. Харесва ми тази работа. Студийната среда доста ме увлича в последните години и в това съм се насочил, пък да видим докъде ще стигна.

Разкажи малко за певческата нишка в живота ти.

– Винаги съм си пеел. През 90-те години, преди да започна да DJ-ствам сериозно, посвирих с различни оркестри по заведения. Сега си записвам някакви неща за свое удоволствие. Изключително ме изненада, че пародията на Шушана за коронавируса, която направихме по текст на Руми Рафет, има вече над 200 000 гледания в YouTube. Направихме с Панчо и една родопска песен в модерен вариант – „Момне ле“. След това ме потърси Ива Давидова и с нея направихме и дуетен вариант на песента. Според мен парчето се радва на доста добър интерес, хората го харесват. Но с радиостанциите е сложно. Дадох го да го завъртят на няколко места, но не му обърнаха внимание, което е жалко. Не е само спрямо мен, така се подхожда масово. Аз знам как вървят и тарифите, които взимат, за да въртят едно или друго. Наскоро ме убеждаваха, че едно радио приветства всякаква нова българска музика, но когато им писах, даже не ми и отговориха. Като цяло българските радиостанции съм ги зачеркнал и в днешно време слушам предимно западни неща.

Работил си и с Орхан Мурад, можеш ли да кажеш няколко думи за това?

– Да, преди три години направихме много хубав концерт с него и с група, която тогава събрахме. Пет дни в пет различни града в Македония. Има и няколко записа от тях, които може да се чуят. Отдавна не бях свирил с група и много се изкефих. Освен Орхан, в групата бяха Тодор Митев – с две китари, Светльо Калвин – вокал, Сашо Попов (светла му памет) – акордеон, и аз на клавира. Всеки от нас имаше и песни, в които пееше. Концертите станаха много интересни и македонците доста им се зарадваха. Това ми е едно от най-готините преживявания. В Сърбия също не беше лошо, но там бях като индивидуален изпълнител.

Знам, че дълго време имаш хумористично предаване в радио „Брайл FM“. Кога започна да разказваш вицове в ефир?

– С Руми Рафет започнахме предаването на майтап. Той го предложи с идеята заедно да разказваме разни неща. Сега много съжалявам, че го водя сам, защото малко се изгуби духа на предаването. Надявам се скоро тандемът да се върне, защото това е интересното. Ние си подаваме репликите и става готино. Иначе още от малък харесвах да слушам шоупрограми. Даже много страдам за неща, които имах, а сега не мога да намеря. Много ме впечатляваха артисти като Георги Парцалев, Тодор Колев, както и всичко, което имахме възможност да слушаме тогава – Весо Парцала, Шкумбата, в по-късните години Звезделин Минков… Миодраг Иванов за мен е един от най-добрите като водещ – и като изказ, и като темперамент. Много от тези скечове съм знаел наизуст и съм се опитвал да ги преразказвам.

До каква степен можеш да кажеш, че се е запазила любовта ти към музиката и днес? Какво слушаш напоследък?

– Слушам всякаква музика. Както обичам да казвам, аз съм „музикален помияр“ – сега мога да слушам кючеци, а след малко – фънк да кажем. На различни периоди съм. Ту слушам инструментални неща с пиана, или с фламенко китари, ту сръбска музика, ту български народни песни, ту сръбско, ту разни стари наши неща…

Какво ти е мнението за пиратството? Как може да се подкрепят музикантите, а същевременно музиката им да я има навсякъде в интернет?

– Трябва да има някакви платени сетове. Даже, ако не платиш, да не можеш да ги слушаш цели, или да са с ниско качество, а когато си ги платиш, да ги изтеглиш качествени. Това е труд и има хора, които живеят от него. Никога не ми е пречело да си купувам музика. Даже в момента плащам абонаменти за сайтове, от които си тегля много музика, най-вече хаус и комерсиална. Ясно е, че не може да се спре напълно пиратството, но с платформи като YouTube нещата стават още по-сложни, защото има конвертори, с които хората си свалят оттам в mp3 формат. Затова станаха много и „DJ-ите“. Това е моя болна тема, че всеки, който има компютър, вече е „DJ“, защото може да си свали музиката от YouTube, а никой не се вълнува какво е нейното качество. Мисля, че за артистите ще е полезна такава кампания, в която да се въведат по-строги правила и платени сайтове.

Какво трябва да се промени в нашата културна среда, за да има повече хляб и признание за творците?

– Пак опираме до болната тема за YouTube и по-достъпните платформи за музика като Spotify. Като DJ са ми отказвали работа в заведение с думите, че няма да работят с мен, защото имало YouTube и барманът също можел да пуска музиката. И вероятно такова е отношението и към музикантите. Това трябва да се промени. Хората не ги интересува кой пуска музиката, а за тях е важно да звучи добре. Има DJ-и, които се хвалят какви скъпи тонколони са си купили, а после пускат някакви MP-тройки с ужасно качество, свалени от YouTube. Значи ти на супер качествена уредба пускаш нещо, което звучи гадно. Е, как ще чуеш как свири тази уредба? Хората не разбират и не обръщат внимание на това. Няма го това да се изкефиш, че ще дойде да пуска музиката еди-кой си, или че ще идва еди-кой си певец или оркестър, както едно време. Малко хора вече ценят това.

Наблюдавайки младите DJ-и, има ли такива, които правят впечатление?

– Има добри момчета, на които доста им тече мисълта. Правят хубави неща и бачкат здраво. Но професията лека-полека запада и умира. Много съжалявам, че някои от големите имена, които са все още в активна възраст, спряха да пускат музика. Например, аз изключително много съм слушал DJ Джери, а сега той се занимава с други неща. И може би защото от тях изкарва много пари, е спрял да е DJ. Аз спрях с ежеседмичните ангажименти, може би вече натрупах годинки и сега ходя само на частни партита.

Факторът „Зрение“ и организациите на слепите

Какво мислиш за организациите на слепите в България и какъв е твоят личен опит с тях?

– В хора на слепите, за който споменах, беше много готино. Няма да говоря за това дали е трябвало да го закриват или не, но когато това се случи, много хора останаха без работа. Аз и тогава работех по кръчмите, така че за мен това не е било чак такъв проблем. След 2003 година известно време работех в новото студио за звукозапис, което направи Съюза на слепите, където бях до 2006 година. Познавам се с всички хора там. Тези организации трябва да ги има, но да са по-активни, правейки различни неща за хората. Да не чакат хората да ги търсят, а те да търсят тях. Бил съм и териториален председател в Съюза на слепите, но бях им казал предварително, че това не е моето нещо. Хората ме избраха, защото ме познават. Аз направих, каквото можах. Но 90% от нещата, които искаш да направиш, докато си на такава длъжност, не успяваш. Обяснява ти се как това или онова не може да стане. Това изключително много ме изморяваше и дразнеше. Имаш ограничения, които не би трябвало да ги имаш. В крайна сметка, слепите хора искат елементарни неща. Ето, направихме една асфалтова пътека, за която трябваше да имаме много разговори с кмета на район „Люлин“. Допреди това там имаше плочки, под които в дъждовно време се събираше кал и те ставаха подвижни, джвакащи плочки. И тази пътека не е нещо, което да не може да се направи. Но това се мотае във времето и ако могат да не го направят, ще е най-добре за тях. Последният път, когато минавах през тази пътека, половината от нея бе обрасла с треви, няма кой да ги подстриже и разчисти. Сам се отказах от тази длъжност, защото тогава програмата ми беше натоварена, а и много ме изморяваха отказите за нещата, които исках да правя.

Много хора слагат етикета „Черен хумор“ върху нещата, свързани със слепотата, или другите увреждания, а самите ние се забавляваме чрез самоиронизиране. Ти какво мислиш?

– Нека го има. Зависи кой колко носи на този тип шеги. Аз нямам проблем с това, стига да не пречи на другите, когато се разказва в компания. То е както и при мръсните вицове, с които внимаваш да не обидиш някого. Трябва да има и такива неща, както има вицове за полицаи, политици, за глупави хора и т.н.

Две думи за семейния живот?

– Нормален семеен живот. Ако продължа да си купувам плочи, може да ме изхвърлят с цялата ми колекция (смее се). Двама слепи сме със зрящо дете. Дъщеря ми сега е много добричка. Когато вземе нещо, идва, показва какво има в ръцете си. Явно децата усещат. Много е любопитна също така. Изважда плочи от шкафа, гледа картинките по тях, подрежда ги.

Как си представяш бъдещето, при което тя вижда повече от вас двамата? Може би ще й бъде малко странно!

– Тя ще разбере това. Но друго ме притеснява. Не ми се иска да страда, когато й се подиграват за родителите й. Надяваме се да изградим в нея самочувствие и ясно съзнание за това, работим по въпроса, доколкото е възможно от толкова рано, пък ще видим.

Какво би казал на тези, които се притесняват да се съберат, бидейки незрящи, или зрящо момче с незрящо момиче, или обратно? Какво би казал и на техни родители, които имат страхове, че незрящите не биха могли да се справят сами в брачния си живот?

– Докато не скочиш, не можеш да си сигурен какво ще се случи. Трябва малко решимост. Разбира се, не е лесно, но в днешно време има хиляди варианти за всичко. И за пазаруване, и за почистване вкъщи, и за подреждане. Дори има софтуер, който приблизително казва какви цветове са дрехите и така дори със сигурност знаеш какво обличаш. Ако се преодолее нерешителността, всичко ще е наред.

Кои са най-големите пречки, с които ти се сблъскваш като сляп човек в градската среда?

– Има какво да се желае, но и се правят някакви подобрения, например, в метрото.

Тоест, ти си настроен да гледаш позитивните страни.

– Ами какъв е смисълът да гледаш само това, което не е направено? По-добре е да ползваш това, което вече го има и да му се радваш, защото, ако и него го няма, ще е още по-трудно.

Ако от теб зависи да предложиш на държавата спешни промени, какви идеи би дал?

– Не съм мислил по това. Наскоро мой приятел разказваше как в Полша, когато автобусът спре на някоя спирка, има външни говорители, по които се съобщава, че автобус с еди-кой си номер е пристигнал на спирката. При нас има на някои места говорещи табла по спирките, но те често са неточни и тихи, а тук говорим за тонколонки на самия автобус, които са отделно от озвучителната уредба вътре. При сегашното озвучаване в София, когато дойде автобус, трябва да питаш другите кой номер е, за да разбереш дали е твоя. В Полша също така има оповестяване и на трамваите. А на таблото на спирката можеш да чуеш: „Трамвай с платформа за инвалидни колички ще пристигне след еди-колко си минути“. Това са наглед елементарни неща, които могат да се направят. Ето например, за слабовиждащите, цифрите на номерата по автобусите в Полша светят по-ярко в нощните часове, за да се виждат по-добре. Това доста би улеснило тези хора и в България.

Знам, че обичаш да четеш. Какви книги са ти интересни и кой начин на четене предпочиташ?

– Много неща са ми интересни. Лошото е, че когато започна да чета книга, много навлизам в нея и докато не я дочета, не спирам. Затова напоследък рядко чета, защото обичам да чета почти наведнъж. Не мога да чета една книга две седмици. Ако книгата е дълга, чета пет-шест часа и после заспивам, а така нямам време да си почина. Чета аудиокниги през онлайн платформи и това, което има във фонобиблиотеката на Съюза на слепите. Много повече обичам да ми чете човек, рядко ползвам синтезатор за реч, а брайла го четем май само по опаковките на лекарствата. Обичам да чета още от ученик. В летните ваканции съм взимал от фонобиблиотеката по 80-100 касети. Харесват ми автори като Артър Хейли например.

Какво ти се прави в бъдеще, какви цели и планове имаш?

– Чак големи планове нямам. Прави ми се един диск с песни. Ясно е, че пари няма да се изкарат от това, по-скоро ще го направя за себе си и за мои приятели. Искам да запиша по една песен с няколко човека. Да стане нещо като диск с дуети, аз и моите приятели. Това звучи банално като заглавие, така че ще търсим друго. Но искам да има там по една песен с Нено Илиев, с групата „Веселите момчета“, с Орхан Мурад. Това са все хора, с които вече сме работили. Ще бъде с популярни песни, които няма да са наши авторски.

За финал

Митко е човек, който е имал нелек живот, но когато говориш с него, разбираш, че той не обича конфликтите и проблемите, не се вкарва в излишни дрязги с разни хора. По всяко време той вади от неизчерпаемия си запас от вицове и закачки. Той наистина оценява това хората около него да са в добро настроение и да се забавляват. Някой може да помисли, че живее на повърхността и не приема нищо насериозно, но не е така. Той просто успява да представи големия проблем като нещо преодолимо и нещо, над чиято неизбежност можем да се посмеем. Благодарение на своите учители от миналото – актьори, музиканти и радиоводещи, той е съхранил една особена непринуденост във воденето на предавания, която няма нищо общо с начина на водене на младите DJ-и. Макар балканската музика да не ми е най-близка, много вечери съм си пускал радио „Наздраве“ само за да послушам гласа му и да се почувствам така, все едно съм в самото радио и се забавлявам, заедно с този, който избира музиката. В това да държиш пулта и микрофона едновременно в ръце има една особена магия, в която подчиняваш цялото пространство на радиото и водиш слушателите в него. Затова моето интервю с Митко е и моя благодарност към него. Благодаря ти, че остана себе си и бе един от малкото хора, които ме върнаха към радиото като моя територия.