Крис Григоров.
Интервюто
Кога започна подготовката за албума „Любов в тъмнина“?
– Албумът е сбор от моята продукция в рамките на 6 години. Определено исках цялостното звучене да е балансирано и внимавах точно какъв ще е подбора на песните. Периодът на подготовка обхвана и двете години на Ковид пандемия и вероятно заради това реших името да бъде „Любов в тъмнина“. В този така тъмен период за човечеството единствено музиката и любовта бяха нашето спасение.
Как решихте да издадете албум във време, в което дигиталните платформи изместват физическите носители?
– Истината е, че вече издаването на албум е по-скоро за колекционерска стойност, отколкото за продажби. Хората могат да намерят всичко в музикалните платформи, но все пак за мен, както и за много други хора, да си пуснеш реално cd или да разтвориш хартиена книга е все още с голямо значение и удоволствие. Да, музиката е доста по-достъпна за хората, но за мен лично и доста се обезцени.
В колко от песните на албума имате лично участие като автор или съавтор?
– Имам участие В почти всяка песен. Обичам творческия процес. Винаги преработвам дадената песен, понякога пиша изцяло текста и музиката, понякога само текста. Имам шанса да работя с много талантливи музиканти. С Петър Рангелов работим вече около 7 години. Много обичам съвместните ни проекти. Обикновено той ми изпраща идея и започваме да търсим текстописец, или аз се заемам. След това отнема време, понякога дори повече от месец, за да достигнем до финален продукт и да сме доволни.
Дичо има засилено участие в албума. Как протичаше работата с него?
– Дичо е слънце. Обожавам гласа му и съм щастлива, че работим заедно. Точно Петър Рангелов е в основата за старта на нашата колаборация. Започнахме с песента „Остани“, в която участие взимат и „София Госпъл Хор“. Песента се превърна в една от доста често поръчваните песни по „БГ радио“. Хората я харесват, а също и посланието. С Дичо се работи лесно и винаги е много забавно. Като че ли си кликнахме и можем да се похвалим с разкошно и топло приятелство. Рядко срещано в средите ни.
Разкажете малко повече за заглавната песен на албума „Любов в тъмнина“ и защо решихте тя да озаглави албума?
– „Любов в тъмнина“ е дело на шведския композитор Дейвид Парк, а аранжимента направи талантливия Иван Йорданов – Чери. С него започнах да работя покрай Дичо и съм изключително доволна. Всъщност песента се роди в пандемията и дори клипа беше изработен в условията на карантина. Всеки от нас беше в студиото си, като Дейвид снимаше в Швеция и накрая монтирахме кадрите. Понякога песните идват с доста по-голям смисъл и ни водят през тъмнината. Тази песен ми помогна да преодолея загубата на най-добрия ми приятел Емил Дилчев и я посветих на него. Той почина дни преди песента да види бял свят. За мен това беше вероятно един от най-тежките моменти в живота ми.
Разкажете също за „Един за друг“, как тя се появи и как бе приета от публиката?
– „Един за друг“ е написана от мен и йорданския композитор Фарес Сроужи. А текста е изцяло мой. Дълго време търсих кой да облече красивата мелодия в думи, но накрая просто една сутрин се събудих с целия текст в главата си. Написах го на един дъх, защото в този период намерих половинката си и сякаш текста се отнася изцяло за нас двамата. Това е любимата ми песен от албума.
На кои други песни се спирате, които според Вас носят най-голямата тежест и смисъл на този проект?
– Песента „Бялата пътека“ е изключително важна за мен, тъй като заедно с Дичо изразяваме своето уважение към група LZ и моите родители Силвия и Милчо Кацарови. Това е прекрасен кавър на тяхната песен от 80те години „Моята пътека“ и обожавам когато я пеем с Дичо наживо. Има някаква магия в нея. Връща ме там, в миналото, зад кулисите и в еуфорията, че съм с родителите си по време на концертите им.
Бихте ли споменали кои хора най-много Ви помогнаха в това музикално начинание? С кои от тях продължавате да работите в тясно сътрудничество и кои са вдъхновение за Вас?
– Всеки човек в този албум е неслучайно там. Аз съм много лоялна към хората, с които работя, и мога да се нарека късметлийка, че почти всичко в кариерата ми се подрежда, като пъзел. Да, определено много години работя упорито и съм много дисциплинирана, но, разбира се, това има и своите негативи в личен план. Много е трудно човек да успее да съхрани връзка, брак… Пътуваме често, работим много. Наистина си е предизвикателство да имаш личен живот, стабилен при това.
Днес, повече от година след излизането му, смятате ли, че албумът беше отразен в българските медии според Вашите очаквания?
– Определено основната медия, която години наред ме подкрепя, е „БГ радио“ и в частност предаването „Любими песни за любими хора“ с Наско. Там всяка песен запопва живота си и колкото повече хора я поръчват за поздрав, толкова повече тя придобива популярност. Премиерата на албума пък, отпразнувана с концерта ми, беше излъчена по Българската национална телевизия и това даде възможност на доста широка аудитория да се докосне до това, което с толкова любов създаваме с екипа, с който работя.
Към кои млади български поп музиканти насочвате вниманието си?
– Има много млади таланти в България. Изключителни гласове и прекрасни музиканти. Новата поп музика, която се създава е модерна и различна. Надявам се да има повече подкрепа от медиите.
С кои най-хубави спомени свързвате началото на професионалната си кариера?
– Много са спомените ми. Когато започвах, бях само на 15 и тъкмо тогава навлизаше свободно световната поп музика. Учехме се от всички и всичко. Бяхме новатори, защото имахме шанса да изгреем с останалите певци от моето поколение във време, когато нямаше толкова много социални медии. Всичко беше основно по телевизията и наживо. Това ни формира в дисциплинирани и отдадени на професията си хора. Всеки един момент от работата ми ме е изграждал като личност и творец. Понякога трудно, понякога лесно, но винаги с любов.
Можете ли да посочите няколко световни поп хита, които определят цялостния Ви музикален вкус и Ви вдъхновяват от много години?
– Обожавам фънк, r&b, музиката на 70-те винаги ме е вдъхновявала – Стиви Уондър, Дайана Рос, „Earth, wind & fire“. Напоследък с огромно удоволствие слушам норвежкия певец и музикант Ole Borud. Изключително творчество и качествени албуми.
Как изглежда мечтаният Ваш концерт или друг музикален проект, който все още не сте могли да направите, но бихте искали да се осъществи?
– Разбира се, всеки мечтае за огромни зали, пълни с пееща неговите песни публика. Но всяка мечта се постига с много труд и, разбира се, екип. Благодаря на Бог, че имам супер професионалисти, с които работя и знам, че ще успея да реализирам всяка една мечта с тях.
Заключителни думи
Когато бях много малък, аз се сблъсках с първия албум на Теди Кацарова, който за времето си беше нещо наистина иновативно. Много харесах тази разчупеност, макар понякога да ми се струваше в повече, тъй като бях свикнал с по-естрадно звучащите наши поп изпълнители. Ние нямахме толкова изявено алтернативно женско присъствие, което да задава тона на тази нова вълна в музиката. Нямахме такава фигура, каквато в мъжкото пеене бе Васил Найденов, който се вдъхновяваше от американските соул и r&b музиканти. Когато Теди Кацарова се появи, Мария Илиева, Поли Генова и Лора Караджова още не бяха пуснали първите си песни. Актуални бяха по-скоро изгрелите в предното десетилетие Ваня Костова, Роси Кирилова, Ирина Флорин и т.н. В български контекст сме свикнали да приемаме, че децата на хората, упражняващи някоя професия, са бутани напред без оглед на качествата им. Но в музиката не можеш да се утвърдиш само така. Доказателство е Графа, дори и Мария Илиева, която е също от музикално семейство. Тези хора израстваха в музикална среда и това ги привилегирова, даде им пространство на творческата енергия, даде им в ръцете да са част от поколение, наследяващо предците си, в прекия и преносния смисъл. Тази приемственост е видна и от начина, по който Теди Кацарова се обръща към родителите си и тяхната музика, с респект и отношение. Това, че избираш музиката така, както са я избрали и родителите ти преди време, означава, че те са успели да те убедят, че това е една добра перспектива. Няма значение, че музиката на поколенията звучи по различен на чин и има различна публика. Важното е да вдъхновява, забавлява и да предава чрез текстовете си важни послания.
Поднасям благодарност на Теди Кацарова за търпението и отношението към мен и за светлата следа в българската музика. Дори да не сте нейни фенове, може би сте фенове на други, които са се вдъхновявали от нея.
Можете да видите Теди Кацарова всеки четвъртък във вечерното шоу с Тончо Токмакчиев по БНТ. Предаването може да се гледа и тук.
Можете Също да разгледате нейния YouTube канал и да я последвате на нейните официални страници във Facebook и Instagram.
Завършваме с най-новата песен на Теди Кацарова, „Намирай ме“.
