Маги Алексиева – Мей: „Lost And Found“

Спомням си, когато за пръв път чух името Маргарита Алексиева, наричана от всички Маги. Беше при нейното участие в първия сезон на телевизионния формат „X Factor“ през 2011 година. Тогава имаше силна плеяда от артисти, а благодарение на водещия на шоуто Део имах удоволствието да се запозная с участниците и да бъда сред публиката на два от епизодите. Още по онова време Маги ми бе симпатична и бе сред фаворитите ми за първото място. Тогава Рафи спечели, а талантът на Маги сякаш не бе оценен достойно от публиката. Но тя бе твърде млада и тепърва й предстоеше да открие себе си в музиката. Маги има свой път и доста преди „X Factor“ и този път продължи възходящо, като изявите във формата само допринесоха за това.

През 2021 година Маги Алексиева – Мей издаде своя албум „Lost And Found“, който възвърна позатихналия ми интерес към нейната кариера. След като години наред само бях отбелязвал присъствието й в музикалната ни среда, този албум ме изненада със своето зряло звучене и с цялостния ефект, който имаше върху мен като слушател. Мисля, че това е един от най-стойностните албуми на български музиканти, излизали през годината. С него Маги дотолкова вдигна летвата, че отсега нататък очакванията към нея ще са много високи.

Благодаря на Маги, че се съгласи да говори пред мен за албума, както и за житейските и творчески вдъхновения, които я движат напред.
 

Интервюто

– Кое отключи любовта към джаза и соул музиката?

– Благодарна съм , че имам родители, които слушат страхотна музика. Вярвам, че те са и причината за моя музикален вкус поне в детските години. Разбира се, с израстването си всеки музикант изгражда лични предпочитания. Не бих се ограничила само с джаз и соул. Обожавам класическа музика, рок, кубинска музика, народни песни… Въобще музицирането във всичките му форми. Особено в днешно време стиловете са страшно размити и са съвкупност от много музикални форми и идеи.

– Разкажете за процеса по създаването на „Lost And Found“.

– Създадохме албума през 2021 година. Година, в която пандемията беше настъпила със страшна сила. Бих казала, че това по-скоро ми помогна в създаването на песните. Тъгата от липсата на свобода, на поле за изява, ме амбицира да създам откровени текстове. Мотивирах се. За разлика от други албуми, този ни отне по-малко време , защото всички бяхме по- свободни от обикновено заради рестрикциите, свързани с пандемията. Имахме доста повече време да обмислим идеите, а и благодарение на програмите за музициране, в началото споделяхме музикалната информация онлайн. Миро пращаше идеи по имейл , аз записвах началното канто (вокалната партия) вкъщи и му го пращах обратно да го прослуша. Музикантите , с които записах албума, са Мирослав Турийски – пиано , Тома Кордоли – бас и Кристиан Желев – барабани. Повтарям се може би за стотен път , но съм щастливка, че винаги създавам песните си с изключително кадърни и талантливи музиканти.

– Как оценявате работата си с Мирослав Турийски и какъв е неговият принос в албума?

– Приносът на Миро в „Lost And Found“ е огромен. Без него този албум, с това звучене, нямаше да го има. С Миро се работи много лесно, защото е страхотен музикант и човек. Освен това, когато имаме различни мнения по някакъв въпрос, се изслушваме и намираме средното положение. Такъв тип музика , която се прави за кеф, трябва да се създава и с хора, с които се разбираш добре – и човешки , и музикално. Иначе няма смисъл да се започва подобен проект.

– Разкажете за три избрани от Вас песни от албума.

– Моят Топ 3 в албума са „Lost and Found“, „Rainy Thursday“ и „Anyway“. Целият албум ми е любим, но някак тези 3 усетих най-лични. „Lost and Found“ е композиция на Тома Кордоли и ми е страшно любима, защото носи романтично звучене. Винаги в албумите си имам песни, посветени на него, защото освен творец и композитор, той ми е съпруг и го обичам безкрайно.

„Rainy Thursday“ пък записахме с Миро, докато бях в Пловдив и вече действахме по-активно в създаването на албума. Събрахме се един ден и просто той засвири някаква хармония, която си представяше в конкретния момент. На мен пък идеята за кантото ми дойде веднага. Това определено беше от онези моменти, в които казваме, че е изключително важно музикантите да вървят в една посока и да споделят едно виждане в конкретния момент. Тогава се случи точно това.

„Anyway“ пък е по-бавна песен. Преди години даже някой ми беше казал, че съм царица на баладите (Смее се). Много я харесвам, защото е по-прочувствена и поради някаква причина ме връща към 90-те години. Може би заради така характерният и за този период край.

– Кои са онези фактори, които канализират творческата Ви енергия?

– Не бих казала, че нещо я канализира. Или съм в настроение да създам нещо, или не съм. Обикновено , за да ми дойде муза да напиша канто или текст, трябва да имам вече създадена музика , или поне някаква мелодия. Иначе животът на всеки артист е тясно свързан и с творчеството му. В зависимост от житейските моменти, и музиката се изменя, така че според мен това определя как и накъде ще е насочена творческата енергия.

– А кое Ви изчерпва и изразходва най-много в емоционален план?

– Смятам,че това е силата на артистите – почти никога не са изчерпани в емоционален план. Дали са щастливи, тъжни, уморени… винаги изглежда сякаш перфектно изиграно. Това е по отношение на музиката. В житейски план емоционално ме уморяват глупостта и безхаберието.

– Кога вкусът на публиката е по-важен от Вашия личен вкус?

– Има много отговори на този въпрос. Когато нямаш личен вкус. Когато си в страна, в която има музикален бизнес и има смисъл да правиш компромис. Или когато музикалните ти познания не са достатъчни, за да те дразни това, което си създал. Иначе най–добра е средата, където Правиш музиката, която обичаш, а публиката страшно я оценява. Тук обаче има две опции – или ставаш страшно известен, но си едно на милиони, или не си известен, но пък имаш малка, но вярна и ценна публика. И в двата случая не си направил компромис с артиста в себе си.

– Кои сцени Ви привличат най-силно?

– Привличат ме всички сцени, стига мястото да е с хубави хора. Хората правят мястото, сцената! Обичам големите зали, но там рядко виждам лицата на хората по време на концерт, а това създава известна бариера. Обикновено разбирам, че им харесва музиката в края на концерта заради аплодисментите. Това, разбира се, не значи, че ако някой ми предложи турне, което включва зали като „Олимпия“ или стадион като „Уембли“ например, ще откажа(Смее се). Клубовете от своя страна са по-кокетни, по-уютни. Имаш директна връзка с публиката и това е страхотно.

– Кои са силните страни у човека, които музиката може да извади на преден план?

– Особено при мъжете музиката може да разкрие страхотна романтика и чувственост, която не винаги излиза наяве в реалния живот. Иначе много зависи от характера на човек. При мен лично подходът ми в писането на текстове е и начинът, по който комуникирам с хората, защото съм много открит и емоционален човек. Е, разбира се, в реален разговор не говоря за розови облаци, летящи влюбени птички, но идеята е там (Смее се).

– Защо според Вас младите хора губят интерес към музиката и все по-рядко се идентифицират с нея??

– Младите не губят интерес към музиката, а по-скоро не знаят, че тя съществува в много различни форми, не се интересуват. Голяма отговорност пада и върху родителското тяло, което трябва да образова детето си с добър музикален вкус. За жалост повечето родители не смятат, че това е важна част от живота на едно дете, защото самите те не се интересуват. Но това, което крайно ме фрапира е, че в днешно време се случва много хора да изберат диджей вместо жива банда, като цената и за двата проекта е една и съща. Когато разглеждам стари снимки, душата ми се стопля, виждайки танцуващи двойки, докато групата свири. Имало е конкретни стъпки, а ако си добър танцьор, си обирал овациите и съответно си танцувал с всички жени по дансинга (Смее се). Толкова е било стилно и сладко миналото в това отношение! В днешно време рядко се случва да видиш такова нещо, което определено натъжава.

– Кой е критерият за България, по който може да се каже, че един музикант е успешен?

– Критерият е да се издържаш само и единствено от музика. Да правиш музиката, която на теб ти харесва, без да си направил голям компромис. Последната подправка е познанието. Човек, който дълги години прави музика, трябва да има поне базови знания за музикален инструмент, солфеж и т.н. Разбира се, всичко това ще има най-красивият завършек, ако си горд с това, което си създал като творчество, с имиджа, който си постигнал. И ако си и инфлуенсър (тази така интересна за мен дума), да си научил следващите поколения на нещо ценно, а не как да си нанасят спиралата за очи например.

– Защо се приема, че пеенето на български език е по-трудно за нашите млади изпълнители?

– Българският език е изключително богат и красив, но това го прави и труден за пеене. Труден е, защото в пеенето се образуват така наречените прозодии. Те създават неправилното изговаряне на думата. В зависимост от мелодията и от това къде една сричка е ударена във фразата, думата може да прозвучи съвсем различно. Например „кОла“ да звучи като „колА“ и много, много други примери. Няма да давам реални такива, за да не обидя някого. Причината нашето поколение да пее предимно на английски е, че слуша основно англоезична музика. Музикалният пазар в чужбина е много по-развит и има огромно поле за изява, което увеличава интереса към конкретен език и стил музика.

– С кое не бива да се правят компромиси в името на известността и парите?

– Зависи от коя страна го гледаме. Компромисите са различни по важност и всеки сам решава за себе си. Всеки в живота си прави компромис с нещо, в музиката е същото. Въпросът е дали това ще му пречи в бъдеще или не. Достойно ли е, спазват ли се човешки принципи. Всеки артист, независимо какво ви казва, иска да е известен. И много от артистите правят компромис поради тази причина. Нали затова е артист, за да споделя с голяма публика творчеството си. За това певците и музикантите сме на сцена, не за да бъдем интроверти. Освен това, има и его, което трябва да се начеше (Смее се). Колкото до парите, вярвам, че с правилната стратегия и отношение към музиката всеки може да живее от изкуство, без голям компромис. Мит е , че музикантите не могат да живеят от изкуство. И да , парите също са важна част от живота им. И ние трябва да ядем, да храним семействата си, да плащаме ток, вода и т.н. Именно затова, ако някой се пита защо трябва да плати вход за концерт или за музикален албум, трябва да помисли и за хората, които творят. Освен удоволствие, музиката е и работа, от това живеем. Ако трябва например, да продадеш тялото си, за да станеш известен, е абсурдно и грозно. Но ако ти трябват пари да живееш по-добре и имаш предложение за работа, в която музиката не ти допада толкова, но ще нахраниш семейството си, вероятно ще направиш такъв компромис.

– Кое най-силно бихте искали да промените в себе си и кое – да съхраните?

– Понякога прекъсвам хората , защото много говоря – това определено трябва да променя, а иначе бих съхранила детския си характер.

– Кои съвременни музиканти следите с интерес?

– John Mayer , Cecile Mclorin Salvant и много други.

– Защо си струва човек да живее в България и да работи в нея?

– България е страхотна страна с изключителна природа, свобода и традиции. Има много неща, които трябва да се променят, но вярвам, че за всичко е нужно време, търпение и явно участие в дебати. Струва си най-вече заради близките ми хора. И последната причина са всичките тези млади и интелигентни хора, които искат да я направят по-добра. Не знам дали сте запознати с фондация „За Доброто“, зад която стоят едни изключителни жени. Те се борят всеки ден да направят болничната среда в България по-добра за нашите деца. И не само. Направиха кампания за дечицата на починали от Covid лекари и ще ги подкрепят ако е възможно, докато навършат пълнолетие. Други страхотни техни кампании бяха за набирането на средства за бебешки легълца в някои педиатрии в страната, както и „Веноскоп“, която спомага за това при взимане на кръв от малки деца вените им да се намират по- лесно и така да не преживяват стрес от интервенцията. Имат още десетки каузи. В момента тече и кампания „Светулка“,която пък е за обновяване обстановката на детските отделения в страната , както и за подобряване на комуникацията дете – родител – лекар. Всичко това се случва с подкрепата на страшно много дарители, което връща вярата ми в хората.

– Да завършим с някоя песен, свързана с приятно изживяване, или която Ви е вдъхновявала и Ви носи позитивно настроение.

– Ако трябва да е моя, нека е „Tete a Tete“, ако е на друг изпълнител, John Mayer – „New Light“.

– За финал, какво да очакват хората, които се интересуват от Вас, къде могат да Ви намерят и откъде могат да закупят Вашата музика?

– Могат да ме следват във всички възможни платформи като Facebook, Instagram, YouTube, Spotify, Apple Music, Itunes, Deezer и други под името Magi Aleksieva – MEY или просто Mey. Когато имам концерт, винаги обявявам в онлайн пространството и предварително благодаря на всички за подкрепата и за интереса към музиката, която създавам.

Още видео от Мей можете да гледате в нейния официален YouTube канал.