Между определения и самоопределения

Самоопределенията са опит за регулация на външните оценки. Определенията са опит за регулация на вътрешните. Да, защото човек не изисква от себе си да поставя предел на нещата, докато не му го наложи потребността да създаде граници между себе си и другите или да премахне тези спрямо себе си сред другите. И когато някой разбере, че може да създава положителна представа за себе си у хората чрез наблягане на положителни според него черти у себе си, той започва това самоопределение. Негов мотив е не само другите да бъдат впечатлени, но и самият той да си внуши, че изграждания от него образ ще му подсигури одобрението на общността и че това ще е достатъчно условие на реализация. Но преди самоопределянето става определянето. То е, когато човек наблюдава хората, местата и нещата и изразява оценките си. За да ги изрази, той трябва да ги оформи. Така, по пътя на изразяването, човек се обръща към собствените си усещания, разбирания и впоследствие – логични заключения. За да се изразиш навън, трябва да си обработил това вътре в себе си. Но при много хора самоопределянето, поради превръщането си в задължително спрямо оцеляването и благоприятното съжителство с останалите, е подранило. Те са прескочили онзи момент на наблюдението и на вътрешната регулация. Започнали са да изразяват себе си и да се самоопределят, без да познават същността си и същността на обществените отношения. И сега вече оцеляването е много по-лесно, защото има и други като тях. Най-много се повлияват от глупости хора, които сами говорят глупости. Ако един глупак се самоопредели за умен, друг глупак е склонен да потвърди толкова, колкото е склонен да потвърди, когато него самия го нарекат умен. Лесно е да си умен в свят на глупци, а много по-трудното е да си глупак. При самоопределенията по-често се прибягва до крайни и твърде общи оценки, които обаче не срещат съмнение сред онези, които също ги използват. Тяхната представа за това доколко всеки е готов да се изложи в истинската си светлина е затъмнена дотолкова, че дори в случай, в който някой разпръсне затъмнението, те само примижават, защото се страхуват да прозрат в нещата. Защото, ако разпръснеш светлината пред себе си, ще я разпръснеш и около себе си. Не можеш да си позволиш да опознаваш света, ако самият ти не си готов света да опознае теб. Опознаването не може да е едностранно. Но определенията и пределите изобщо са удобни. Те са нашите защитни стени, с които се пазим от неизвестното за нас. Те са и нашето оръжие, с което разбиваме чужди стени – стените на неодобрение и неразбиране, които заплашват да ни погълнат, ако не следваме познатите методи. Не знам какво би се случило, ако дойде време, в което, поради безсмисленото противопоставяне в определенията за нещата, те докажат своята изгубена стойност за всички. Обществото вече няма да има на какво да се осланя. Нито утвърдени традиции, нито модни тенденции ще могат да определят каквото и да е. Всичко ще се превърне в безсмислено и неразбрано. Пътят в търсене на предел води или до вкарване на собствения живот в излишно ограничаващ го предел, или в безпределното му изживяване, което може да е безпределно с цел освобождаване от ограничения, но и с цел съществуване без смисъл и параметри. Безпределността се усвоява само чрез определянето на нещата, тя не може да е причина за него. Дори самата безпределност е вид неограничен предел в разбиранията на човека, самата дума говори за някаква определима безкрайност. Само човек, който търси пределите, може да осъзнае колко безмерно и безкрайно могат те да се разширяват и изгубват от света на познатото към света на непознатото. И тогава непознатото става познато, тогава ограниченията са овладени в рамки, в които могат само да допринасят за опознаването на нещата. Тогава всяко самоопределение би ни се струвало истинно, не поради съдържанието, а поради мотивираността си. И не истинно спрямо самоопределящите се, а спрямо реалността такава, каквато можем ние да я виждаме, без да пречим на светлината да ни ги представя в различните си ъгли на падане и отражение.

За такива неща си мисля в тази ранна утрин. Или късна нощ. Зависи от определенията. И може би самоопределението ми да е, че написаното е вярно, а това да е само заблуда на желанието ми да го определя в рамките на известното за мен.

Публикуван за пръв път на 04.10.2015 г.