Крис Григоров.
В рубриката „История на една песен“ разказвам за музикални творби, надживели своето време. Песни, които са станали част от световната класика и са повлияли на много музиканти. И, разбира се, влезли са в моя списък с най-любими песни. Тъкмо такава е и „Human Nature“, в превод „Човешка природа“. Оригиналният текст и български превод вижте тук.
Предизвикателство бе да пиша конкретно за тази песен, тъй като е една от малкото, за които Майкъл почти нищо не е говорил и не са заснети филми по създаването й. Но пък е от албум, към който по разбираеми причини се проявява особен интерес. А стане ли въпрос за Michael Jackson, критическите статии, отзивите, коментарите, препратките са огромно количество.
За целите на този материал са проверени над сто източника, които не намирам за необходимо да посочвам. Ако някой желае да потвърди за себе си автентичността на информацията, приложил съм и доста мултимедийно съдържание на английски език.
Освен на латиница, всички по-важни имена са изписани и на кирилица.
Оригиналът
„Human Nature“ е песен, създадена през 1982 година и включена година по-късно в шестия самостоятелен албум на Michael Jackson „Thriller“. За албума много подробно ще говорим в отделна статия, тъй като той е и най-продаваният студиен албум за цялата музикална история с реализирани общо стотина милиона копия.
Има две обстоятелства, които сами по себе си говорят за качеството на песента. Тя е написана и изсвирена от група „Тото“ (Toto) и продуцирана от дългогодишния партньор на Майкъл Куинси Джоунс (Quincy Jones). Автор на музиката е пианистът на „Toto“ Стив Поркаро (Steve Porcaro), той активно се включва и в аранжимента. Текстът е съвместно дело на Стив Поркаро и Джон Бетис (John Bettis).
Точната дата на излизането на песента като сингъл е 3 юли 1983 година. Записана е още ноември 1982 г. в Лос Анджелис, в „Westlake recording studio“, западен Холивуд, където са се случвали и други знаменити записи на поп хитове от 80-те. Сингълът е малко по-скъсена версия на тази от албума. Жанрът е определян различно, като едни го причисляват повече към поп, други – към софт рок стилистиката. Със сигурност песента има елементите и на двете.
„Human Nature“ се харесва на американската публика веднага след своето излизане. Наред с другите сингли от същия албум, тя влиза в първата десетка в седмичните издания на класацията „Billboard“, достигайки седмо място, а в „Billboard adult contemporary“ стига до втора позиция. Така получава платинен статут от RIAA – асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка. Успехи жъне и в Канада, а в Европа най-добре се представя в Нидерландия. Мистерия е защо не е издадена и във Великобритания.
История на създаването
Разказва я самият Стив Поркаро, автор на музиката. Една сутрин той Пристига в студиото на „Toto“, за да работят по миксирането на „Africa“. Докато си подготвя инструментите, при него идва дъщеря му от училище. На други места пък Стив твърди, че преди да влезе в студиото, се отбива да я види.
Стив Поркаро: „Бях се запътил към студиото заради записа на четвъртия албум на “Тото”. Преди това обаче се отбих да видя дъщеря ми, която беше на около 4-5 години. Заварих я много разстроена. Имаше тежък ден в училище, а на всичкото отгоре едно момче я беше ударило. Попита ме защо го е направило. Опитах се да й обясня, че я харесва, или иска да привлече вниманието й по този начин, Но как да обясня човешката природа? Създавайки песента, си мислех точно за това.“
(Из интервю пред в. „24 часа“)
В други източници Стив казва, че може би дъщеря му била малко по-голяма, първи или втори клас, а момчето я бутнало от пързалката на детската площадка край училището. Тъкмо този въпрос „Защо? Защо?“ (Why? Why?) се запаметява в главата на Стив и той го вгражда в текста.
Нека чуем демото, записано през 1982 година, приблизително по времето, когато „Toto“ са подготвяли своя супер хит „Africa“. В демото се включва и основният кийбордист на групата David Paich. Песента в този си вид е предложена на Toto“ за техния четвърти студиен албум, но не се приема, тъй като останалите искат бандата да има по-твърдо звучене.
А тук, в откъс от 12-тия епизод на подкаста „The Vibe Chamber“ на влогъра Scottie Madonia, излъчен на 13 декември 2020 година, можете да чуете подробен разказ за създаването на песента от самия автор Steve Porcaro:
Още по-подробно Porcaro говори за нея в специално посветения на темата епизод номер 300 на подкаста на музикалният критик Bart Herbison от 2018 г. Аудиото от него може да се намери свободно, но основното от него може да прочетете тук.
И още една препратка, където Поркаро говори за песента: Интервю на John Beaudin, направено около годишнина от смъртта на Майкъл Джаксън.
Работата на Стив Поркаро с Майкъл Джаксън и Куинси Джоунс датира още от албума „Off The Wall“ от 1979 година. Тогава пианистът и продуцент Дейвид Фостър кани Стив да свири на синтезаторите в някои от песните. Впоследствие Куинси сам го вика за най-различни свои проекти и наблюдава отблизо работата му. По спомените на Стив, Куинси е изпращал свой човек, който да проследява как вървят записите на „Thriller“ и в края на всяка сесия да взима демо версиите, за да му ги предаде. По онова време Дейвид Пейдж е бил основният композитор, а Стив му е помагал с аранжиментите. Една вечер Пейдж трябвало да занесе на Куинси поредна песен за албума на Майкъл. Той чул предния ден идеята на Стив и го помолил да запише демото на 15-минутна касета и да я прати по асистента на Куинси Джоунс, за да може продуцентът да я чуе. На Стив обаче не му се иска да дава на Куинси тази песен, представя си я по-скоро изпълнена от „Toto“. За него тя е недовършена, няма готов текст, не е музикално изпипана, а просто една идея, записана еднократно със синтезатор, без никакви подобрения. И така, от едната страна на касетата той слага песен, композирана от Дейвид Пейдж и залепя етикет, на който пише, че тя е предназначена за джоунс. От другата страна записва „Human Nature“, надявайки се, че продуцентът няма да стигне до нея. Но пък това била последната му касета и той трябвало да запише някъде и тази песен. Продуцентът чува цялата касета, понеже касетофонът е с автоматично обръщане. Той не харесва записите на Пейдж от страна А, обаче е дълбоко развълнуван от записа на страна Б. Дълго време той мисли, че и двете демо версии са на песни, написани от самия Дейвид Пейдж. Дейвид Пейдж разказва, че на следващата сутрин Куинси Джоунс му се е обадил и в продължение на 20 минути го хвалел за песента, мислейки, че той я е композирал.
Няколко дни по-късно Куинси моли Стив Поркаро да поработи още по текста. Продуцентът харесва началното заглавие и припева, но иска да се редактират куплетите. Стив го дописва, пътувайки до вкъщи с автобуса. За него това е много лична песен, свързана с дъщеря му. След като предава текста обаче, Куинси предлага да го свърже с друг текстописец, за да го подобри още повече. Стив, макар да има силен сантимент към песента, няма самочувствието, че е много велик текстописец. Той се съгласява и така в екипа е привлечен Джон Бетис, автор на текстове на популярни групи като „The Pointer Sisters“ и „The Carpenters“. По-късно същият Бетис ще стане автор на текстовете и на още знакови хитове като „Crazy For You“ на Madonna. Бетис пренаписва текста на Поркаро за два дни. Основна тема в новия текст е магнетичната сила на Ню Йорк, с която мегаполисът съблазнява всеки млад човек. Само човешката природа може да даде обяснение на това привличане. Много биографи на Майкъл твърдят, че текстът описва търсенето на идентичност и от самия него в този период от живота му. Но тъй като той не е участвал в написването на песента и няма свидетелства да е повлиявал на този процес, позволете ми да не се съглася.
За работата си по песента Джон Бетис разказва повече в този епизод на подкаста „Silent Giants“ на Кори Кеймбрич:
Куинси Джоунс много държи „Human Nature“ да се включи в албума на Майкъл Джаксън и двамата автори се съгласяват. Тя става последната песен, записана за „Thriller“. В крайния си вид тя звучи почти като началното демо.
Стив Поркаро: „Направих много отстъпки за песента, макар че тя си беше мое дете. Но трябва да кажа, че Джон просто я подобри. Той придаде на текста форма на разказ, превърна го в история с начало, среда и край. Той просто извиси песента, а аз не промених нито една сричка. Макар да бе моя рожба и да бях готов на всичко да прескоча или да коригирам онова, което той е правил, нямаше какво да се поправя.“
(Из интервю за подкаста на Барт Хърбисън)
Стив Поркаро помага на Майкъл при вокалното фразиране, а по молба на звуко-инженера, сам го допълва с беквокали при акцентите на „Why, Why“.
В аранжимента на крайния продукт като трети аранжор, заедно с Дейвид Пейдж и Стив Поркаро, е включен и Стив Лукетър (Steve Lukather), който свири на китарите. Понеже и Пейдж, и Поркаро свирят, редно е да кажа, че в случая Пейдж е правел по-скоро програмирането, настройването на синтезаторите, а Поркаро е изсвирвал нещата. По спомени на Boddicker, използван е основно синтезатор „Rolland Jupiter-6“, макар че специалисти твърдят, че той е пуснат в продажба официално половин година след това и вероятно става дума за „Rolland Jupiter-4“. С допълнителни саунд ефекти от емулатор им е помагал и Michael Boddicker. В записа, с различни ударни инструменти и допълнения, участват още Jeff Porcaro и Paulinho Da Costa. С беквокали участва Claudette Ortiz. Включването на китарата на Lukather и ефектите на Boddicker е по идея на Quincy Jones.
Между другото, Boddicker разказва за „Human Nature“ интересни неща за синтезаторите и звуковите ефекти и емулатори, с които са работили тогава. Всички с голямо уважение говорят за звуко-инженера Bruce Swedien и за Куинси Джоунс, които са били изключително добре подготвени за технологиите по това време. Например, работата на Bruce Swedien може да се познае по характерната за него Спийт реверберация на вокалите, или иначе казано, забавеното ехо на вокалите. Но това е по-специфична техническа информация, която интересува по-тесен кръг. Емулаторът може да се чуе ясно тъкмо в акцентите на „Why, Why“, където осезаемо се усеща кривене, все едно някой друг пее фалшиво върху основния глас на Майкъл. Ефектът е умишлено търсен и постигнат.
Историята на песента се проследява и в този видеоклип, в който фенът GMJ е събрал откъси от демо, вокални и инструментални версии, също и части от интервюта с авторите:
В многото анализи на специалисти се забелязва едно общо мнение, което напълно споделям, че песента не предлага завършеност на частите и има много плавни преходи от една към друга. Иначе казано, от началото до края си мелодията е така построена, че те държи в очакване и не ти предлага ясно разграничените акорди за финал на куплет или припев, както е в традиционните поп песни. Това е, разбира се, неотразимият почерк на „Toto“.
Кавърът, възродил песента
В началото на 90-те,във време, в което съвременните поп артисти черпят вдъхновение от стари поп образци, се напомня и за „Human Nature“. През 1992 година Излиза парчето „Right Here“ на R&B групата „SWV“. Година по-късно се прави и ремикс от Алън Гордън, продуциран от Теди Райли. Темата, повтаряща се през цялото време в ремикса, е тази на „Human Nature“. Първата версия на песента има известен успех, но ремиксът, пуснат на 10 юли 1993 година, прави истински фурор, продавайки половин милион копия за броени седмици. Той достига второ място в класацията на списание „Billboard“. За техен късмет, кралят на попа не предявява никакви финансови претенции за ползването на песента му, както е постъпвал спрямо други свои хитове.
Чуйте първо ремикса, който става така популярен, а след това и оригинала на „Right Here“, за да придобиете представа каква трансформация се случва.
Любопитното за ремиксираната версия е, че първоначално никак не се харесва на момичешката група и те го отхвърлят. Смятат, че е твърде скучен и няма да бъде хит. Но историята ги опровергава. „Right here (Human Nature Remix)“ стига до челните места на класациите за R&B музика на САЩ и се закотвя там доста време. Цели 22 седмици е в „Hot 100“, 18 седмици е в „Mainstream top 40“, а цели 34 седмици, навлезли и в следващата 1994 година, прекарва в чарта „R&B & Hip-Hop Airplay“. Почти два месеца песента държи първото място в „Hot R&B singles“. Освен в САЩ, ремиксът се представя доста добре и в британските чартове. В ремикса участва и младия тогава рапър Pharrell Williams, който скандира „S, W, to the V“.
Други версии
Както в началото писах, това е една доста предпочитана песен за обработки, особено от професионални музиканти, най-вече пианисти и китаристи. Прави впечатление, че всички са вдъхновени както от оригинала, така и от ремиксираната версия на „SWV“. Започвам с моята най-любима кавър версия. Тя е на нидерландската соул певица Тринти Остерхьойс и испанския китарист Леонардо Амуедо. Включена е в албума на Тринти „Never Can say goodbye“ от 2009 година. Албумът е в почит към Майкъл, починал същата година, а песните вътре са почти изцяло от неговия репертоар. За албума повече ще говорим в друга статия.
Следващият вариант е на Крейг Дейвид. Той е сред най-големите фенове на поп иконата и в това концертно изпълнение си акомпанира с китара, взимайки и от текста на версията от „SWV“.
Лично аз харесвам едно друго по-лудо негово концертно изпълнение, но не е налично във видео платформите.
Следват две инструментални смут джаз версии на „Human Nature“. Първата е на пианиста David Benoit, от албума му „Heroes“, излязъл през 2008 година и посветен на артисти, които са му повлияли. Конкретно за „Human Nature“ в интервюта той говори, че е единствената в този албум, която не е изсвирена изцяло наживо.
Втората е на „Leif Shires“ от 2009 година.
А сега обърнете внимание как самите „Toto“, авторите на парчето, ще го изсвирят повече от три десетилетия след композирането му. Записът е от концерт през 2019 година, от турнето за техния 40 годишен юбилей на сцена – „40 Trips Around the Sun“. От стария състав в групата са Steve Lukather – китара, David Paich – клавишни и Steve Porcaro – клавишни. Вокалист е Joseph Williams, другите двама са Shem Schroeck – бас и Shannon Forrest – ударни. В тази кратка и по-акустична версия най-много ми харесва финалът.
Като заговорихме за „Toto“, песента може да се чуе и в компилацията „Session Works“ от 2008 година, събираща песни от различни артисти, в чието записване е участвал барабанистът Джеф Поркаро, брат на Стив Поркаро.
Песента е разпозната и сред соул музикантите, с които Майкъл е работил в „Motown Records“. Пример, разбира се, е Стиви Уондър, който в концертите си свири песента на хармоника, а вокалните партии изпълнява Кийт Джон.
Накрая, неизбежно е да ви предложа и онзи кавър, който е придобил най-легендарно значение за музиката. Изпълнява тромпетистът Miles Davis и бенд през 1985 година, от албума „You’re Under Arrest“.
Попитан в интервю за „Vintage rock“ през 2016 година как гледа на това, че Miles е направил кавър на негова песен, Стив Поркаро казва, че това е било голямо щастие за него, тъй като Davis е бил любимият композитор на баща му. За него и колегите му от „Toto“ това е голямо признание.
А свои прочити на песента правят и десетки хип-хоп и R&B артисти като Chris Brown, Nas, Take 6, „Big Sean“ и други. За някои интересни джаз версии, които пропускам, говори колегата Бен Грей в тази статия от своя блог за джаз.
Концертни версии
Ще си позволя откровено да кажа, че нито едно концертно изпълнение на тази песен от Майкъл Джаксън не ми харесва. Но все пак дължа и тази статистика на уважаемия читател.
Първите живи изпълнения на песента от Michael Jackson са на концертите от турнето на „The Jacksons“ „Victory Tour“ от 1984 година. Там първо започва интрото към популярната ранна песен „Ben“, а после преминава към „Human Nature“. Ето илюстрация.
Ето и двете най-популярни официални живи версии. Първо, от турнето „Bad Tour“, от концерт на Уембли арена в Лондон, Англия, на 16 юли 1988 година.
Второто, далеч по-слабо изпълнение, което излиза официално, е от „Dangerous World Tour“ и по-конкретно, от концерта от 1 октомври 1992 година в Букурещ, Румъния.
„Human Nature“ е включена и в още един концерт, този от амфитеатъра Йерудонг парк в Бандар Сери Бегаван, Бруней, югоизточна Азия, от 16 юли 1996 година, направен по инициатива на Джефри Болкия за неговия рожден ден. Джефри е брат на тогавашния местен султан и бил най-богатия човек в региона.
Макар в следващите десетина години „Human Nature“ да отсъства от концертите му, Майкъл я добавя и в програмата на последното планирано от него турне, което не се състои поради внезапната му смърт на 25 юни 2009 година.
В концертните версии не са се включвали музикантите от „Toto“. Но с Майкъл тази песен са свирели куп звезди. Ето и списък, обхващащ трите турнета и по-късните концертни изпълнения: барабанистите Jonathan Moffett и Ricky Lawson, басистите Jermaine Jackson, Freddie Wishington и Don Boyette, китаристите Greg Wright, David Williams, Tito Jackson, Jennifer Batten, Becky Barksdale и Jon Clark и пианистите Pat Leonard, Jai Winding, Greg Phillinganes, Rory Kaplan, Randy Jackson, Brad Buxer, Isaiah Sanders и Christopher Currell. Беквокалистите са вече неизброимо много, като на някои от концертите това са братята Джаксън. В повечето случаи ръководител на беквокалистите е Kevin Dorsey.
Заключителни думи
За пръв път чух „Human Nature“ не в оригинал, а във версията на „SWV“. Беше късно една нощ от ефира на „Дарик радио“. Дълго след това не знаех, че това е песен на Майкъл. А огромно бе учудването ми, когато разбрах, че е излязла от студиото на „Toto“, с чието творчество се запознах през 2013 година. Стив Поркаро е по-малко изявен от колегите си в групата, но затова пък почти всичките песни, които е писал, са много приятни и интересни.
