Тази рубрика стана вече традиционна и в нея ви представям музиката от конкретна година, която най-много ми е харесала. Изборът ми не претендира да е професионален, той е на един музикален фен, каквито предполагам, че сте и вие, щом сте изкушени от темата.
Обособяването на три големи жанра е само с цел да раздели материала на три части. Често посочените жанрове са само ориентири и не бива да се приемат за определящи. За мен красотата е в това да има преливания от едно в друго и всяка традиционна форма да е добре вписана в общата картина.
Без повече предисловия, минаваме към музиката, тъй като годината ни предложи богат материал. Предимство е, ако безпроблемно ползвате музикалните платформи, за да стигате до всичко предложено тук. Основно ще използвам YouTube за илюстративен материал.
Robert Glasper – „Black Radio III“
Жанр: Neo soul, Jazz, Hip-Hop
С този свой албум Робърт определено се върна в списъка ми с любими съвременни автори на музика. След първите две части на „Black Radio“, втората от които излезе през 2013 година, той не се бе връщал към този експериментален проект, смесващ различни жанрове. Но тогава музикалната общност го оцени високо и изглежда, че успехът се повтаря, след като този албум бе номиниран и за „Грами“. В него участват и някои от бившата група „Robert Glasper Experiment“, макар тя да не е в целостта си. Тук има много повече мелодика, много повече нео-соул, отколкото можеше да се намери в предишните проекти на американския пианист и продуцент. Убедете се сами от „Forever“, с гласовете на PJ Morton и India Arie.
PJ Morton – „Watch The Sun“
Жанр: Soul, R&B
„Watch The Sun“ прави компания на прекия си конкурент „Black Radio III“ в категорията на „Грами“ за най-добър R&B албум за годината, което е прекрасно. Няма да излъжа, ако кажа, че преди този албум не бях изявен фен на Мортън и творчеството му. Но „Watch The Sun“ ми промени мнението. Това е изстрадан албум. Първоначалният материал за него, роден в трудните дни на пандемията, се изтрива от лаптопа на музиканта от Ню Орлиънс и той е принуден да възстановява по памет идеите си. Записите са в митичното „Studio In The Country“ в Луизиана, обградено от гори. В спокойна и вдъхновяваща обстановка и след дълъг размисъл, Мортън създава нещо, много по-силно от всичко негово дотогава. Тук ще отбележа „Please Don’t Walk Away“, която получи номинация на „Грами“ за най-добра R&B песен на годината, както и съвместното му изпълнение със Stevie Wonder, озаглавено „Be Like Water“.
Стиви също е записвал свои някогашни проекти в това студио. Неговият принос за албума е следствие от вече създадените отношения между двамата артисти. За песента Мортън казва, че е негова сбъдната мечта.
Ole Børud – „Soul Letters“
Жанр: Soul, Funk, R&B
Норвежкият изпълнител остава верен на стила си и прави един доста силен албум. Той излезе през декември 2021 година, но го отчитам като част от творчеството през 2022 година, тъй като тогава бяха и повечето му последващи издания по света. Изглежда, че Оле се откъсва от метъла, който също е част от неговите вдъхновения, и се е отдал почти изцяло на уесткоуст музиката. Сред песните в албума се отличават заглавия като „Just for a Little While“ и „Lead the Way“, а още по-ярки са „Coming Home“ и „Thinking About It“.
А ако трябва да отбележа една песен, обобщаваща целия албум, то тя ще е „Pay Attention“
Papik – „Enjoy The Ride“
Жанр: Soul, R&B, Jazz
Талантливият италиански композитор Nerio Poggi е изключително плодовит и бе в основата на три албума през годината, заедно със своята група. „Enjoy The Ride“ е последният от трите им проекта, който излезе в средата на декември. Освен заглавната „Enjoy The Ride“, препоръчвам ви да чуете „Got Only Know“ и кавърът на „Human“ с участието на Wendy Lewis.
Tora – „Seventeen“
Жанр: Soul, R&B, Blues
Може би и сами ще се досетите, че „Tora“ идва от Норвегия. Зад това име стои основно младата китаристка и певица със звучното име Tora Dahle Aagård. За нея това е трети студиен албум, а отзивите от все по-големия брой последователи са все по-ласкави. Тук ще наблегна на „Higher“, а най-любимата ми песен в албума е „I Love You“.
STR4TA – „STR4TASFEAR“
Това е втори съвместен албум между лондонския DJ Gilles Peterson и големият пианист, продуцент и автор на песни на „Incognito“ Jean-Paul “Bluey” Maunick. Тук най-предпочитаните от мен песни са „Find Your Heaven (feat. Valerie Etienne)“ и „Why Must You Fly (feat. Omar)“.
Candy Dulfer – „We Never Stop“
Жанр: Funk, Jazz, R&B
Нидерландската саксофонистка и певица ни предлага много интересен албум с цял куп гост-музиканти, включително басиста Marcus Miller и китариста Niles Rodgers, както и открояващият се вокалист Ivan Peroti. Албумът е замислен да даде надежда на отчаяните от пандемията и да им каже никога да не спират. Тук най-важната за мен песен е „The Climb“.
Honey And Blue – „Bloom“
Харесвам двамата музиканти зад този проект още откакто се появиха. Партньорството на Adam Darling и Stephanie Amber е много повече от музикално и това проличава на всяко ниво. Тук две са по-специалните за мен песни. Това са „Make Up“ и заглавната „Bloom – Reimagined (Live)“.
Rebecca Jade – „A Shade of Jade“
Ребека е певица повече от двайсет години. Но това е нейният първи цялостен солов албум, където тя не само пее, а е и автор на песните. Тук ще акцентирам върху две песни – „Beautiful Lies“ и най-вече „What’s It Gonna Be“, която обра музикалните награди в родния град на Ребека Сан Диего.
В този подраздел, както обикновено, представям в съкратена форма някои по-интересни песни от албуми, на които обаче няма да се спирам подробно.
Започвам с „Defection“ от албума на Jordan Rakei „Bruises“.
Запазвайки лиричната нотка, продължавам с „Too Bad I Forget“ от съвместния проект „Marigold“ на Alex Isley и Jack Dine.
Следва още едно бавно соул парче, наречено
„White Tulip“. То е от албума „Alma“ на Alma Naidu.
През годината излязоха и доста любопитни нео-соул проекти. Такъв беше и „Quality Over Opinion“, поредният авангарден албум на Louis Cole. Моята любима песен там е „Dead Inside Shuffle“.
Пак в сходна стилистика е и номинирания за „Грами“ „Not Tight“ на DOMi & JD Beck,
където се откроява съвместната песен с Thundercat
„Bowling“.
Тук е мястото да спомена още един култов за годината албум: „Piece Of Mass“ на MOLASS.
Целият албум предлага изненади и в него се долавя игра с множество стилове, похвати и елементи в музиката. Любимото ми парче тук е „Orange“.
Връщане към стари соул образци правят „The New Mastersounds“ със своя албум „The Deplar Effect“. Там най-голям фаворит ми е „Meet You In The Sunshine“.
Emeli Sandé пусна в началото на годината своя „Let’s Say For Instance“, където моят избор се спира на „World Go Round“.
Jade Novah се отличи с албума „Moon in Pisces“ и най-вече с песента „Lost in You“.
А Nathan De’Shon Myers издаде своя „Found My Joy“, където най-горещо препоръчвам „Keep On Runnin’“.
Ще спомена и няколко албума, които също предложиха приятна за слушане музика: „Re Blue“ на Sunaga t experience и J.Lamotta Suzume, „Freedom“ на Leah Weller, „Catching Feelings“ на Tarrey Torae, „From Outside“ на Luciel, „Finally Me“ на Calia Cole, „Bad Habits“ на Bianca Ventura, „Love Quantum“ на Theo Croker, „Daydreaming“ на Alice Auer, „Truth Against the World“ на „The Andy Rothstein Band“, „Olá de Novo“ на „Sol Set“, „Voices4“ на Keiko Lee, „Reboot“ на Ronnie Foster, „Blood Wonder“ на Lori Cullen, „Let Sound Tell All“ на Julius Rodriguez, „Daring Two Be“ на Jamile, „Gold For The Hungry Souls“ на Kinzoogianna, „Inner Shibori“ на Jesse Correll, „Motherland Journey“ на „Blue Lab Beats“, „Roosevelt“ на Anthony Hall, „Swingness“ на Tanja Dankner, а също и доста богатият на музика „Auger Incorporated“ на Brian Auger. Любопитен албум бе и „Stride“ на Eric Essix. Там може да се чуе и „Ain’t No Sunshine“ в една доста различна кавърверсия.
В българската поп музика през годината нямаше толкова силна активност, каквато можехме да наблюдаваме през 2021 година. И все пак имаше интересни проекти. Моят избор попада върху акустичния концерт на Графа от Летния театър във Варна. Целият беше пуснат в YouTube. Моите препоръки са за две от песните – „Ти грееш“ (след 04.30 мин.) и „Химера“ (след 25.26 мин.). Интересна е също и версията на „Сън“ с Белослава (след 48.50 мин.).
С това поп селекцията ми завършва. Още актуална музика можете да следите във Facebook групата Funk & Soul Fans In Bulgaria, където публикувам неща, които ми правят впечатление.
Крис Григоров.