Моят музикален избор за 60-те години – Част I. 1960 – 1965

В рубриката „Моят музикален избор“ представям любими свои песни и албуми, като всяка статия обхваща музиката от определен период или година и отразява моя субективен музикален вкус.

Селекцията, която предстои да видите, е от първата половина на 60-те години, когато жанровете в музиката не са толкова развити, колкото са днес. На мода е рокендрола на Elvis Presley, Chuck Berry и Little Richard, джазът продължава да се развива чрез музиката на Frank Sinatra, Nad King Cole и Lewis Armstrong, в масовата култура се появява фолк рокът, възниква новия жанр соул, който обединява в себе си джаз и блус традиции и все по-съвременни инструменти и звукозаписни технологии. Но, разбира се, най-голямото събитие на поп културата е раждането на феномена „Бийтълс“, който многократно ще имаме възможност да разгледаме отблизо.

1960 – 1963

В първите години от десетилетието музиката е все още твърде еднотипна и не предлага кой знае какво. И все пак, има някои приятни неща за слушане, които съм подбрал. Започваме с прекрасната група „The Shadows“, която създава едни от най-запомнящите се китарни инструментали, вдъхновявайки доста китаристи по онова време. Тук ви предлагам само два от тях, записани през 1960 г. и пуснати през следващата 1961 година в малкия албум „The shadows To the fore“. Първият е „Apache“, написан от композитора Jerry Lordan и вдъхновен от филма „Апачи“ от 1954 година, разказващ за американския запад.

Групата чува песента, когато веднъж Лордан я свири на окулеле. Авторът се съгласява „The Shadows“ да го запише, но първата версия, макар и още неиздадена, вече е записана от китариста Bert Weedon няколко месеца по-рано. Ако сте любопитни, чуйте оригинала.

Вторият инструментал, който ще ви покажа, е „Man Of Mystery“ По музика на Michael Carr, писана за британска филмова поредица по произведенията на edgar wallace.

Следва още нещо от 1960 година, което е на границата с класическата музика. Това е „Theme From The Apartment“, изсвирено от пианистите Arthur Ferrante и Louis Teicher. Композицията е на Charles Williams и е написана още през 1949 година за филма „The Romantic Age“. Двамата пианисти имат и още интересни неща, например „Exodus“ от 1961 година.



 

Следващото, на което се спирам, е едно супер откачено парче. Моля да ме извинят всички, които са втрещени от него, но няма как да го пропусна. Става дума за „Mule Skinner Blues“ на „Fendermen“ от 1960 година. Това е една наистина луда песничка, с която много се забавлявам. Всъщност, версията на „Fendermen“ е кавър. Това е една кънтри песен от 1930 година, чийто оригинал се изпълнява от Jimmie Rodgers.

Следващото парче от ранните 60-те е едно от лиричните на „The Everly Brothers“, наречено „Crying In The Rain“, излязло през 1962 година. В различни версии то бе популярно и през 80-те и 90-те години.

Време е да завием леко към джаза, за да ви пусна Quincy Jones и една от най-известните композиции на неговия бенд, която привлича интереса към бразилската традиция: „Soul Bossa Nova“. Тя Също е от 1962 година.

 

А сега предстои едно много приятно дуетно изпълнение от 1962 година: „I’m Not A Well Man“ на Barbra Streisand и Jack Kruschen.

Продължаваме с още една песен На Barbra Streisand от 1963 година: „A Taste of Honey“.

1964

Най-любимият ми албум от тази година е „A Hard Day’s Night“ на „The Beatles“ и това съвсем не е случайно. Преди всичко, искам да ви представя две енергични парчета, които събират в себе си младежката енергия на хора, които са на една вълна и истински се забавляват от това, което правят. Първата е „A hard day’s night“. Това парче, написано основно от Джон Ленън и допълнено от останалите, е вероятно с най-популярния начален акорд. За този акорд са били писани статии, доклади, правени са интервюта и какво ли не. Песента е класирана под номер 154 в класацията „500 най-велики песни на всички времена“ на списание „Rolling Stone“. А като се заговорихме за класации, важно е да кажем, че тя е една от седемте песни на „The Beatles“, които достигат номер едно в класациите във Великобритания и САЩ през 1964 година, като по този начин правят ненадминат рекорд. Първи са и в класациите за сингли, и в класациите за албуми. В допълнение, групата прави и филм със заглавие „A hard day’s night“,, където тя е основна песен.

Втората песен от същия албум е записана само два месеца след първата и се нарича „Any Time At All“. Тя е съвместно дело на Джон Ленън и Пол Маккартни. Както те разказват по-късно, идеята ги осенява, докато работят по друга песен.



 

Друга важна песен в албума е „If I Fell“, отличаваща се със своята сложна композиция.

Продължаваме с едно лирично парче, което много ми харесва и показва зараждащия се талант на композитор у Paul McCartney:

Не мога да пропусна и още една любима песен тук, в която има особено съчетание между лекота и лиризъм – „I’ll Be Back“:



И поредицата завършвам с една песен извън албума, излязла като сингъл, „I Feel Fine“:



 

Но освен „The Beatles“, и други творят през тази година. Доказателство е Barbra Streisand и нейния албум „People“. Избрах две песни от него за вас: „How Does The Wine Taste“ и „I’m All Smiles“.

1965

Ще я нарека „Годината на Beatles“. Няма нищо по-силно и запомнящо се от тяхното присъствие в този период.

През тази година те издават два дългосвирещи албума – „Rubber Soul“ и „Help!“.

Моят избор попада върху „Rubber Soul“, по-любимият от двата. Тук ще се спра на песни като „If I Needed Someone“, „Girl“, „Michelle“, и с особено внимание върху песента с най-глупавия текст, но и най-завладяваща мелодия „Drive my car“.

 

Това е и годината с най-много хитове за групата, но повече за тях ще прочетете в статията за хитовете на 1965 г., както и в статията за „Rubber Soul“.

Важно е да кажа, че има песни, които харесвам от този период на групата, но в живи изпълнения на Пол Маккартни. Затова те ще могат да се чуят в материали за годините, в които са се издавали тези концерти.

1965 е и годината, в която си пробива път соул музиката. Чуйте едно от ранните парчета на James Brown „Papa’s Got A Brand New Bag“.

В следващата част от поредицата продължаваме с още от най-добрите образци на това десетилетие.