Крис Григоров.
Предисторията
Жилбер Беко (Gilbert Becaud), с рождено име Франсоа Жилбер Леополд Сили (François Gilbert Léopold Silly), се ражда през октомври 1927 година в Тулон – оживено пристанище на френския средиземноморски бряг. Когато е малък, родителите на Франсоа се разделят и баща му оставя три деца на грижите на жена си. Тя се събира с друг мъж, но не може да се ожени за него, защото първият й съпруг отказва да й даде развод. От ранно детство Жилбер свири на пиано, а от деветгодишен учи в консерваторията в Ница. Напуска я, за да се влее в редиците на Френската съпротива във Втората световна война, заедно с по-големия си брат Жан. След войната семейството се мести в Париж, а Франсоа пее с разни групи по нощните барове и кабарета. Той композира от 1948 година. В началото на 50-те приема псевдонима Беко (фамилното име на втория му баща) и се запознава с Едит Пиаф (Édith Piaf), като пише няколко песни за нея. През 1954 година той е поканен да изнесе първия концерт в наскоро ремонтираната зала „Олимпия“ в Париж. Тълпата е толкова развълнувана, че изтръгва седалки и поврежда част от чисто новия декор. Френската преса го нарича „Атомната бомба“, „Мосю Динамит“ и „Мосю сто хиляди волта“, съпровождал го като прякор през целия му живот. В същата зала музикантът постига рекорд от трийсет и три концерта за петдесетгодишната си кариера. През 50-те и началото на 60-те Жилбер се утвърждава като композитор на песни и на по-дълги произведения. През 1961 година той издава най-големия си хит във Франция, „Et Maintenant“.
Песента бързо е преведена и на английски под заглавието „What Now My Love“ и стотици френски и англоезични музиканти я презаписват.
Създаването
Автори на „Nathalie“ са Беко и неговият приятел и колега Пиер Деланое (Pierre Delanoë). Пиер е написал много от хитовете на големите френски поп изпълнители. Жилбер и Пиер за известно време работят заедно в различни клубове. През 1964 година Беко композира музиката на „Nathalie“ по вече написани текстове от Пиер. Деланое разказва: „Отне ми една година да убедя Жилбер да изпее „Натали“, която първоначално се наричаше Наташа и преживяваше невъзможна любов сред комунистическия ужас. Всеки път той ме пращаше да си гледам работата. Един ден ми каза: „Измисли някой силен образ“. И аз отговорих: „Червеният площад бе празен, а пред мен вървеше Натали“ (La place Rouge était videDevant moi marchait Nathalie) (Първият стих от песента). Той седна пред пианото и я направихме за час.“ На други места Пиер говори за два часа. Той уточнява, че първоначално куплетът започва с „Колко красива бе тази червенокоса рускиня на „Червения площад“ („Qu’elle était jolie cette Russe rousse sur la place Rouge“). По-късно рускинята става русокоса.
Жилбер не бърза да издава песента. Тогава е един от най-напрегнатите моменти в Студената война, когато избухва Кубинската ракетна криза, а в Съветския съюз Брежнев заменя Хрусчов. Повечето от френските певци (Sylvie Vartan, Johnny Hallyday и други) са фенове на американската музика и тя е по-актуална там. Да се пее за Русия в такова време е рисковано.
Текстът на „Nathalie“ е публикуван през февруари 1964 година, а през май „La Voix De Son Maitre“ издават и сингъла. След него излизат още малки плочи с нея и във всяка песента от Б страната е различна. Ръководител на оркестъра е Раймон Бернар (Raymond Bernard). Няма как да изредим всички музиканти в него, но прави впечатление наличието на дайре, цигулки, балалайка и акордеон, както и хор по подобие на казашките. Заедно с барабаните и духовата секция, те пресъздават усещане, съчетаващо двете най-популярни страни от руската музика – военните маршове и традиционния танц казачок, навлизащ с характерното си забързване. За познавачите на руската музика това не е добре изработено, но французите дълго свързват образа на Москва с тази романтична и носталгична песен.
В текста героят разказва за разходка из Москва и за красивата си водачка Наташа, или Натали. Червеният площад е тих, спокоен и покрит със сняг. Клишето за заснежения руски пейзаж е доста разпространено във френските романи, а студеното време е препратка и към политическия климат в страната. Тук самотният площад подчертава интимния момент, тъй като на него дори и в почивни дни е оживено, особено около мавзолея на Ленин. Докато се разхождат, Натали говори за Октомврийската революция. Разговорът е все по-весел и безгрижен и минава на по-лични теми. Двамата отиват в кафенето на Пушкин, за да се стоплят с горещ шоколад. Такова кафене не съществува в Москва през 60-те години.
Кафенетата в Москва по онова време са рядкост. Според местни хора, традицията да се пие кафе по заведенията повече се развива към края на 60-те. След това девойката води героя в студентско общежитие. Там ги посреща весела група студенти. Двамата разговарят, танцуват и се смеят с тях. Героят говори за Франция, за „Шан-з-Елизе“ и други местни неща, а Натали им превежда. Те пък му разказват за Москва, за равнините на Украйна. Накрая всичко се смесва в разговора, а студентите отварят бутилка шампанско в чест на госта си. Текстописецът може и да е знаел, а може и изобщо да не е подозирал, че по онова време в Москва истинско шампанско няма, а и в университетските общежития забавленията с чужди туристи са строго забранени. Всеки такъв опасен контакт на студентите е докладван на властите от съответния отговорник и провинилите се са наказвани. Но все пак текстът е плод на въображението. Пресъздадената топла и приятелска атмосфера контрастира със студената зима навън. В края на песента компанията напуска стаята. Героят остава сам с Натали и размишлява по това колко самотно се чувства сега, когато този хубав миг е отминал и раздялата наближава. Няма ги вече дискусиите за Октомврийската революция, далеч е и горещия шоколад в кафенето. Героят се надява, че ще се срещнат отново в Париж, където той ще разведе Натали. Беко завършва последната фраза с вопъл, преливащ към живата завършваща част, отново пресъздаваща светлия спомен от Москва.
Този текст сближава Франция със СССР. Съветският посланик в Париж Сергей Виноградов хвали певеца, че чува добри отзиви за него чак до Южна Америка. Руснаците се възползват, че генерал Дьо Гол не следва дословно американската политика и двете страни сключват търговско споразумение, скрепено от посещение на френския финансов министър в Москва. Дьо Гол пък отива там през 1966 година. Още през 1960 година той казва, че Франция и Съветския съюз са държави от една и съща Европа, от Атлантика до Урал. В началото на 1965 година във френския вестник „Льо Монд“ се появява реклама, пусната от съветската информационна агенция, за ваканционни пътувания до СССР, организирани от „Интурист“. Гая Беко (Gaya Bécaud), най-големият син на Жилбер, по-късно заявява, че баща му успява да отвори наполовина вратите на Съветския съюз. Но Беко твърде рядко пее политически ангажирани текстове. Спекулира се как той бил на турне в Москва през 1964 година и „Nathalie“ била отражение на преживяванията му със студентка, която била негов гид там и накрая го приела в стаята си. Нито Пиер, нито Жилбер са ходили в Москва преди записа на тази песен. Беко успява да я посети чак следващата година като част от планирано турне в СССР през април и май. Концертът му е в голямата зала на Конгресния дворец и по покана на Екатерина Фурцева, министър на културата. От телевизията първоначално отказват да го излъчат под влияние на цензурата, но после променят решението си. Беко участва и във видео, където пее, а местни студенти пляскат с ръце. Докато е в Москва, Беко обикаля туристическите обекти заедно с репортер от „Пари Мач“), търсейки Пушкиновото кафене. За част от времето му намират и руса екскурзоводка на име Наталия. Кадри от разходката са ползвани за видео към „Nathalie“, излъчвано в белгийска телевизия. Червените знамена на кадрите са част от украсите по повод парадите за първи май. Турнето, преминало през Москва, Ленинград, Баку и Тбилиси, е отразено във филма „Жилбер Беко при Натали“ („Gilbert Bécaud chez Nathalie“) от 1965 година, режисиран от Клод Верник (Claude Vernick). Едновременно с концертите на Беко в СССР, съветският външен министър Андрей Громико посещава Париж. Освен срещи с представителите на властта, той прави и туристически обиколки. Екипът на Беко се опасява, че това ще отклони вниманието на местната преса от престоя му в Москва. За да противодейства на това и да рекламира новата песен, филмовият продуцент Жорж Кравен (Georges Cravenne) кани почти целия тогавашен парижки елит в Москва, където да му бъде като антураж. Много от поканените артисти, художници, дизайнери и други се съгласяват. Деланоа не е в групата по неясни причини. Връщайки се в Париж, Кравен получава поздравления от Жорж Помпиду (Georges Pompidou), действащият тогава френски премиер, който го пита: „Ти ли си предизвикал международен скандал?“ И за Франция контактите със социалистически страни са болна тема, особено в навечерието на президентски избори. По същото време руската култура прониква на запад. През 1963 година излиза филмът с Джеймс Бонт „От Русия с любов“ („From Russia With Love“) с участието на Татяна Романова, а през 1964 година в Англия става хит мюзикъла „Цигулар на покрива“ („Fiddler On The Roof“), където действието се развива в Анатевка, Украйна. Той ражда хита „If I Were a Rich Man“.
През 1965 година Лара Антипова изиграва знаменитата си роля в екранизацията на „Доктор Живаго“ („Doctor Zhivago“). В същото време, седмица след изявата на Беко, световният младежки фестивал в Москва включва и джаз концерт. Дотогава джаз е немислим в този град и официално е обявен за упадъчна музика. През 1987 година Беко отново е поканен в Москва от асоциацията „Франция-СССР“. Там той е придружен от местна журналистка.
Отзвукът
„Nathalie“ продава хиляди копия във Франция, а в белгийската област Фландрия стига до номер 8 в местната класация. Макар продажбите й да вървят трудно, песента се върти постоянно в трите местни радиостанции за музика. Хиляди френски момичета са кръстени Натали. Дотогава Моник е най-популярното име, а Натали е далеч назад в списъка. След 1965 година няколко пъти подред се раждат годишно над трийсет хиляди момиченца с името Натали. Всяка дванадесета французойка е приемала името. При последното преброяване то е най-използваното. Носят го над 372 000 дами от всички възрасти. И други френски шансони, „Chanson pour Nathalie“ на Нино Фере (Nino Ferrer) от 1976 година и „Petite Nathalie“ на Ербер Леонар (Herbert Léonard) от 1981 година, включват името. Извън Франция Хулио Иглесиас (Julio Iglesias) има песен с това име от 1982 година. Но парчето на Беко има най-голямо влияние. Произходът на името е от латински. „Natalis“ значи „Родена от Христос“. Три светици носят това име и всяка Натали може да празнува на всеки от техните дни, както и на Рождество Христово. Във Франция още от XVII век има такова име. Първата му по-известна притежателка е Натали Бланше (Nathalie Blanchet), поетеса и приятелка на Ламартин, живяла между 1833 и 1923 година. През XX век най-известните носителки на името идват от киното, като се започне с Натали Делон (Nathalie Delon), съпруга на Ален Делон (Alen Delon), и се стигне до Натали Бе (Nathalie Baye), Натали Ууд (Nathalie Wood) и Натали Кели (Nathalie Kelley). Журналистите често питат Беко за коя Натали пее, а той отговаря загадъчно: „Някой път ще ти разкажа, ако имаме време.“. Музикантът е бил женен още от 1952 година за Моник Никола (Monique Nicola), от която има три деца, но нещата между тях не вървят гладко, особено от края на 50-те, когато той има кратък романс с Брижит Бардо (Brigitte Bardot). Едни автори твърдят, че Натали е свързана с руските служби, а други, че Беко им е направил услуга с цел смекчаване на антисъветските настроения във Франция. Но нищо не е потвърдено. Самият Пиер казва в интервю за документален филм през 1994 година: „Обичам Русия, тяхната литература, начинът, по който се хранят и пият. От друга страна, мразех комунистите. Чрез тази атмосфера исках да изобразя руската душа.“
Първото известно концертно изпълнение на „Nathalie“ е от края на 1964 година, когато Беко я включва в десетия си поред концерт в „Олимпия“. Второто популярно живо изпълнение също е оттам, но от 1966 година.
При гостуването си в България Беко я пее заедно с Женифер (Jennifer ) на фестивала „Златният Орфей“ през 1971 година. Записът е включен като последен в концертния му албум „Récital du festival de l’Orphée d’or 71“. Десетки френски музиканти записват песента. Тя има варианти на италиански, испански, английски, фински, шведски, нидерландски, иврит, персийски, турски и сърбохърватски език. В немската версия Натали е американски шпионин.
През 1999 година се открива Пушкиново кафене в Москва. Повод е двестагодишнината от рождението на руския поет. Кафенето е на Тверския булевард. Собственик е Андре Дъльо (Andrey Dellos) – наполовина французин, наполовина руснак. Беко е специален гост и изпява емблематичната си песен пред първите посетители. Кафенето съществува и днес, предлагайки също и руска кухня и сервиране по руските традиции. От 2010 година място с името „Café Pouchkine“ има и в Париж. А днес има цяла верига от такива кафенета по света. Пиер Деланое отбелязва колко е символно, че когато Владимир Путин посещава Франция, се среща с тогавашния президент Жак Ширак тъкмо в Пушкиновото кафене.
С „Nathalie“ се свързва и скандал. Около олимпиадата в Сочи в интернет се завърта видео, продуцирано от Ан Жибо (Anne Gibeault). То показва група от гейове, лесбийки и хетеросексуални хора, които пеят песента, танцуват и се целуват, а на главите си носят маски с лика на Владимир Путин. Авторите на видеото целят да осъдят хомофобските политики на руския президент. Зрителите са поканени да закупят песента за 99 цента и да си вземат тениска с надпис „Nathalie“, а всички приходи се пренасочват към група руски адвокати, защитаващи човешките права. „Юнивърсъл“ продава правата за песента за едногодишно ползване в YouTube само срещу сто долара. Но синът на Жилбер, Гая, отговарящ за наследството на баща си, узнава чак след излизането на видеото. Той настоява от „Юнивърсъл“ да пишат на продуцентите с цел видеото да се свали. Но продуцентите имат официален договор с компанията. Песента е премахната от сайта, но видеото не е свалено.
Синът на Беко казва пред „La Presse“: „никога не съм бил свързван с кауза, също както и баща ми. Нямам нищо против гейовете и лесбийките, но тези изображения са твърде агресивни и ще шокират публиката на Жилбер Беко, за която това бе любовна песен. Песните на Жилбер Беко не бива да се ползват за кауза, независимо дали е в подкрепа на гей хората, борбата с рака или политическа кауза.
Беко пее „Nathalie“ до края на живота си, с изключение на началото на 90-те, когато е в творческа криза и твърди, че му е омръзнало да го свързват с песента. Последната му изява с „Nathalie“ е трябвало да е през август 2001 година на фестивал на хоровото изкуство в Алес, Франция, чието издание е посветено на него. Но той е приет в болница, а малко след това умира от рак на белите дробове.
През 1983 година Жилбер и Пиер написват песента „La fille de Nathalie“ („Дъщерята на Натали“).
Текстът разказва за студентка от университета в Ленинград (днес Санкт Петербург). Тя пише на Жилбер, че е дъщерята на Натали, родена от любовната им афера. Момичето е осемнайсетгодишно, а той пее песента за пръв път преди деветнайсет години. Това продължение на оригинала не повтаря неговата слава. Има и косвена връзка между „Nathalie“ и хитът на Елтън Джон (Elton John) „Nikita“. Но за нея, както и за хитовете на Пиер Деланое за Жо Десен (Joe Dassin) ще разказваме в следващи епизоди.
