Музикална история еп. 95: „Baby Love“ на „The Supremes“

В този материал ще разкажем за „Baby Love“ на „Diana Ross & The Supremes“ от 1964 година. Той е създаден за епизод, излъчен в ефира на „Дарик радио“ на 09.09.2024 година.

Виж тук.

Предисторията

През 1958 година певицата Флорънс Балърд (Florence Ballard) се запознава с Пол Уилямс (Paul Williams) и Еди Кендрикс (Eddie Kendricks) от детройтската вокална група „Праймс“ („Primes“). Мениджърът на групата Милтън Дженкинс (Milton Jenkins) разбира, че Флорънс пее добре и че тогавашната приятелка на Пол, Бети Макглоун (Betty McGlown), също пее. Така той създава и момичешка вокална група – „Прайметс“ („Primettes“). Балърд присъединява най-добрата си приятелка, Мери Уилсън (Mary Wilson), а Пол Уилямс кани и Даяна Рос (Diana Ross). Така оформената четворка повече от година пее кавъри на популярни изпълнители, основно в клубове за чернокожи в Детройт. Мечтата на квартета е да влезе в новата компания „Motown“ с изпълнителен директор Бери Горди (Berry Gordy). Музикантът Смоуки Робинсън (Smokey Robinson) им урежда прослушване пред Горди. Продуцентът им казва, че са твърде млади и неопитни (тогава са на по 15 години) и че преди всичко трябва да завършат училище. Но те не се отказват и подписват договор с „Lu Pine Records“, с които в края на 1960 година издават „Tears Of Sorrow“.

Сингълът не влиза в класациите, а и Бети Макглоун напуска групата. Но това не отказва останалите. Те присъединяват друга певица, Барбара Мартин (Barbara Martin), макар и за кратко. Привличат и китариста Марвин Тарплин (Marvin Tarplin), което им позволява да изпълняват песни и наживо, не само върху плейбек. В следващите месеци те все по-често са в студиата на „Motown“ и успяват да убедят Бери Горди да им позволи да се включват с беквокали и пляскания в песни на други изпълнители.

В началото на 1961 година Горди най-сетне се съгласява да подпише договор с групата, но трябва да променят името й. Така „Праймътс“ стават „Сюприймс“ („The Supremes“). В първите две-три години нямат хитов сингъл, макар песните им да се пишат от Горди и Робинсън. Мери Уилсън казва в по-късно интервю: „В ранните дни на „Motown“ имахме чувството, че всички момичешки групи освен нашата правят хитове. „Марвълетс“ („The Marvelettes“) имаха „Please Mr Postman“, а „Марта и Ванделас“ („Martha and the Vandellas“) пуснаха „Dancing In The Street“.

Ние правехме концерти и хората полудяваха. Но в офиса започнаха да ни наричат „The No-hit Supremes“ („Върховните без хитове“).“

Момичетата се редуват в пеенето и така имат равен принос. В края на 1963 година Горди обявява Даяна Рос за основна вокалистка, а през 1964 година групата прави първия си номер едно в класациите, „Where Did Our Love Go“. Тя е първа от пет поредни техни песни, писани от един творчески екип и оглавили чарта за поп сингли на „Billboard“. Тя е и първа от дванайсет хита номер 1 за групата до края на 60-те години – рекорд, ненадминат от нито една поп група в историята.

Момичетата не харесват песента и даже други преди тях също са я отхвърлили, но продуцентите ги карат да я запишат.

„The supremes“ са еднакво добре приети и от бяла, и от черна публика и между песните си изпълняват и други хитове. Стилът им е смесица от рок и R&B.

Създаването

След „Where Did Our Love Go“, Бери Горди иска нов хит в класациите и наставлява авторите да напишат нещо подобно на нея. Авторското трио зад „Baby Love“ създава основната музика в „Motown“, оформяйки техния звук. Това са Holland-Dozier-Holland (HDH) или Брайън Холанд (Brian Holland), Ламонд Доужър (Lamont Dozier) и Еди Холанд (Eddie Holland), брат на Брайън. Те пишат много песни, повлияли цялостно на поп музиката в САЩ. Ламонт обяснява: „С Еди работехме съвместно по текстовете и с Брайън – по мелодиите. После с Брайън влизахме в студиото и правехме записа, макар че и Еди би трябвало да е считан за съпродуцент, защото приключехме ли с текста, той помагаше на певците да учат мелодията.“ Триото създава цели двадесет и пет хита номер едно в класациите за „Motown“ между 1962 и 1967 година. Сега те трябва да напишат хит, подобен на предишния. Новата песен наистина прилича на „Where Did Our Love Go“. В същото темпо е, има сходна структура, дори в нея също има тропане с крака и напеви „Oh, Baby“. В предния хит на групата думата „Baby“ е спомената 68 пъти в текста и вече изпитаната формула за хитове се повтаря и тук. 

„Baby Love“ е песен, направена да бъде хит. И тя наистина става хит. Но една подробност често се пропуска в повечето източници. „Baby Love“ е композирана и записана още седмица преди „Where Did Our Love Go“ да бъде издадена. Ламонт прави инструменталния аранжимент и вероятно началното „Oh, Oh,“, изпълнено от Даяна, е негова идея. Еди аранжира вокалите. Първата версия е записана на 24 юли 1964 година. Тя е запазена и при старателно слушане се усещат разликите спрямо по-късното издание. В началото няма пляскането, включено в хитовата версия. Вокалите също се пеят по-меко, а и солата са различни. 

Шели Бъргър (Shelly Berger), мениджър на групата, разказва: „Любимото мото на Горди беше: „Лентата е най-евтиното нещо, с което разполагаме.“ Не се впрягаше за грешки в записите. Искаше да запечата емоции. Караше изпълнителите да презаписват толкова пъти, че това ставаше повод за шеги, но никога не беше без причина. По същия начин връщаше записи, които се излъчваха по радиото или се продаваха в магазините, и казваше: „Това не е добре, трябва да се презапише.“ Така се създаде първата версия на „Baby Love“, която може би щеше да влезе в top 10. Момичетата се радваха на огромен успех с „Where Did Our Love Go“ и беше гарантирано, че ще пуснат и новата в ефир. Горди обаче не бе доволен от тази версия и ги върна да я презапишат. Ако чуете първоначалната версия и после тази, която се излъчи, разликата е от земята до небето. Такъв е Бери. Винаги се стремеше към нещо по-добро и подтикваше изпълнителите и композиторите да правят същото. Затова музиката запази популярността си толкова дълго.“ А Горди разказва в автобиографията си: „Когато HDH написаха първата версия, казах „Страхотна е, но й липсва живот, не успява да създаде ефекта…“ разбира се, те не бяха съгласни с мен, но се върнаха в студиото и я презаписаха. В началото добавиха тази малка част „Oh, Oh“ и аз казах: „Така е перфектна!“ – завършва Горди. Композиторите и сами стигат до същия извод. „Когато за пръв път записахме „Baby Love“, беше малко прекалено бавна.“ – разказва Брайън. „Искахме да й придадем повече енергия. Независимо от импровизацията на Даяна Рос, новата версия беше малко по-бърза и определено по-жива. Също така добавихме бекбийт с ударни инструменти, които много ясно се чуват в преработеното интро – дори и без пляскането с ръце.“

Окончателният запис на „Baby Love“ е на 13 август 1964 година в „Studio A“ на „Hitsville U.S.A.“ в Детройт. Основна вокалистка е Даяна Рос, а Флорънс и Мери пеят беквокали. В този състав групата е до 1967 година. Към тях се присъединява и постоянната група на „Motown“, „Фънк Брадърс“ („The Funk Brothers“) – Еди Уилис (Eddie Willis) – китара, Ърл Ван Дайк (Earl Van Dyke) – пиано, Ричард Алън (Richard Allen, известен като Pistol) – барабани, Джеймс Джеймърсън (James Jamerson) – баскитара, Джак Ашфорд (Jack Ashford) – вибрафон, Хенри Косби (Henry Cosby) – тенор саксофон и Майк Тери (Mike Terry) – баритон саксофон. Тропането с крака е характерна особеност на „Baby Love“ и на други ранни записи на групата. За целта се ползват дървени греди, два на четири инча, по които скача Майк Валвано (Mike Valvano). В първите секунди тропанията минават през цялата стерео картина – отляво надясно и след това отдясно наляво, създавайки илюзия за движение. Това отсъства от повечето компилации и се чува само в оригиналния стерео микс, преиздаден през 2004 година. Бери Горди казва, че записът е направен в два дубъла. Уилсън не помни колко са, но по нейни думи понякога правят и до сто повторения, докато стане.

„Baby Love“ е издадена на 17 септември 1964 година от „Motown“ с „Ask Any Girl“ като Б страна.
 

Признанието

Сингълът с „Baby Love“ излиза две седмици след втория за групата албум „Where Did Our Love Go“, в който песента също е включена. Със своите над три милиона копия това е най-продаваният албум на „Motown“ през 60-те години, достигайки второ място в класацията за албуми „Billboard 200“. „Baby Love“ е трета в албума, макар да е завършена в последната звукозаписна сесия. Когато тя влиза в класациите, „Where Did Our Love Go“ все още е там. Съпродуценти на „Baby Love“ са Холанд-Доужър-Холанд. Тя става първа едновременно в класациите за поп сингли на САЩ и Великобритания. В САЩ „Baby Love“ измества от върха хита „Do Wah Diddy Diddy“ на Манфред Ман (Manfred Mann) и държи първенството четири седмици – между 25 октомври и 21 ноември 1964 година. Рой Орбисън (Roy Orbison) я детронира с „Oh, Pretty Woman“.

За три години „Baby Love“ и двата хита на Roy Orbison „Oh, Pretty Woman“ и „It’s Over“ единствени измежду всички американски песни оглавяват английските класации. А британските групи все по-често заемат първи места в САЩ. Докато „Baby Love“ е хит в САЩ, групата е изпратена на турне в Англия. То стартира на 7 октомври 1964 година, преминава през участие в популярното шоу „Top Of The Pops“ на 15 октомври и завършва със съвместна изява с Пол Маккартни (Paul McCartney) и Ринго Стар (Ringo Starr). В резултат на турнето „Baby Love“ оглавява английската поп класация на 25 ноември, измествайки „Oh, Pretty Woman“. Тя е единствената песен на „The Supremes“ с такова постижение и държи върха две седмици, след което е заменена от „Little Red Rooster“ на „Роулинг Стоунс“ („The Rolling Stones“). „Baby Love“ става номер 1 и в Нова Зеландия и Сингапур, 2 в Канада и Ирландия, 3 в Южна Африка, 5 в Норвегия, 7 в Нидерландия и Швеция и т.н. В САЩ парчето продава над милион копия, а във Великобритания – над 400 000. В следващите месеци „The Supremes“ и авторският екип зад тях правят още три хит сингъла, оглавили американската поп класация. Това са „Come See About Me“, „Stop! In the Name of Love“ и „Back in My Arms Again“.

През 1965 година „Baby Love“ е номинирана за „Грами“ в категорията за най-добро вокално R&B изпълнение, но губи от „How Glad I Am“ на Нанси Уилсън (Nancy Wilson).

Еди Холанд си спомня, че писането на текстовете за песните на триото е самотно преживяване: „Казваха за мен: „Когато е в таванските стаички над жилището на баба си на ул. „Лампкин“ в Детройт, никога не излиза и само отварят една малка вратичка и му пъхат малко храна и вода.“ (смее се). Така си беше, все едно потъвах в зимен сън.“ 

Мери Уилсън си припомня: „Първоначално песента ни се стори малко сладникава, но пък енергичната мелодия компенсираше текста за това как момиче моли любимия си да не я напуска. Това е стилът на „Motown“: музиката е прекрасна, а думите са за истории от живота и за болката. Отразяват истинския живот.“ Макар мелодията да е жива, текстът е тъжен. Героинята говори на любимия си, че го обича и се нуждае от него, но е объркана от неговата отчужденост:

„But all you do is treat me bad/Break my heart and leave me sad/Tell me, what did I do wrong/To make you stay away so long?“

(С мен винаги се отнасяш лошо/Разбиваш сърцето ми и ме натъжаваш/Кажи ми, къде сгреших, /че да си толкова далеч от мен?)

Според Ламонт Доужър песента е посветена на първата му любов, която никога не превъзмогва. Много от песните му са вдъхновени от нея.

Когато в края на парчето тоналността се покачва с половин тон, първоначално Даяна Рос не може да я хване чисто. Критици твърдят, че това е проблем и в други нейни песни. Песента има и няколко известни концертни версии.

Песента е под номер 324 в „500-те най-велики песни за всички времена“ на списание „Rolling Stone“, макар че в обновеното издание от 2021 година пада до номер 499. Тя е номер 23 сред „Стоте най-влиятелни песни на „Motown“ във Великобритания“ на BBC. „Baby Love“ е част и от десетки филми и сериали. Най-известният сред тях е „Cooley High“ от 1975 година. Когато парчето е преиздадено в Англия през 1974 година, то отново е в поп класацията и стига до номер 12.

Песента има и стотици кавъри.

Версията на Хъни Бейн (Honey Bane) се изкачва до номер 58 в Англия през 1981 година. Ламонт Доужър записва „Baby Love“ два пъти – през 2002 и 2018 година.

Успехът на „The Supremes“ е първото по-влиятелно навлизане на цветнокожи в американския мейнстрийм. Те получават покана  за телевизионна изява.

Мери Уилсън си спомня: „Участието ни в шоуто на Ед Съливан (Ed Sullivan) през 1964 г. беше изключително важно. Преди това по телевизията не можеше да се видят чернокожи, освен актьори в ролите на слугини и портиери. Беше наистина значимо да излязат три очарователни чернокожи жени, облечени в официални рокли, и да са звездите на нощта. Говорила съм за това и с Упи Голдбърг (Whoopi Goldberg) и с Опра Уинфри (Oprah Winfrey) и двете са ми казвали как точно този момент им е показал, че могат да станат успешни като чернокожи. Преди това не ни брояха за част от обществото. Не можехме дори да мечтаем да сме богати и известни.“ – допълва Уилсън.

Славата не се отразява добре на „The Supremes“. Шели Бъргър разказва: „Отвън се вижда само блясъкът, но отвътре има огромен труд. Животът на изпълнителите беше строго уреден – студио, пътуване, хотел. В рамките на час преминаваш от това да си обожаван до това да си сам. Не е от най-лесните начини да живееш. С „The Supremes“ не бе само въпрос на слава, те бяха най-първи сред първите.“ Макар да продължават да издават музика и да пеят пред публика, между момичетата прехвърчат искри, най-вече подхранвани от водещата роля на Даяна Рос. Даяна и Мери продължават да пеят „Baby Love“ в концерти. Флорънс, третата дама в състава, умира от инфаркт на 32 години през 1976 година след проблеми с алкохола.

През 1966 година Лоренцо Пак (Lorenzo Pack) съди „Motown“ за нарушаване на авторски права. Според музиканта „Baby Love“ копира част от неговата „I’m Afraid“ от 1962 година. Показанията на Лоренцо са абсурдни. Човекът показва нотни листове, но той и съавторът не умеят да четат ноти. Записали я в студио, но не бързали да я издават, понеже не била завършена. И до днес не е издадена. Съпругата и сестрата на Бери Горди я били чували, нищо че не той е авторът. Други имена не могли да назоват. Отпечатани били сто копия от нотите, но нито едно не е продадено. В подкрепа на „Motown“, саксофонистът Хенри Косби, участвал в аранжирането на парчето на „The Supremes“, казва, че когато авторите отиват при него, те имат конкретни идеи какво искат да правят. Според него единственото общо между парчетата са първите две ноти, но тях ги има и в стотици други песни и това не значи, че се говори за една и съща композиция. Авторите също са сигурни, че никога не са чували песента на Лоренцо и не са виждали нейни ноти. Брайън Холанд обобщава творческия процес така: „Когато пишем песен, се опитваме да изразим истински чувства за реална ситуация… При писането на песента за „The Supremes“ беше очевидно, че пишем за доста млади момичета, една от които е основна вокалистка… Ето защо, докато композирахме „Baby Love“, си представяхме обикновена история за момиче, чийто приятел я е напуснал, но което го обича много силно и би искало той да се върне. Музиката… Подхожда на тази семпла история.“ Лоренцо губи делото през 1967 година и така „Baby Love“ за пореден път е призната за оригинална композиция без аналог в музикалната история.