Музикални истории: Ирина Флорин

Ирина Флорин винаги е имала свое особено място в нашата музикална сцена. Нейният почерк е много различен от всичко, което се прави у нас в последно време. В началото на юли 2021 година имах възможността да разговарям с нея и да я върна към едни от най-приятните й спомени.

Първа среща с музиката ѝ

В най-ранното ми детство неин хит бе „Цвят лилав“. Това бе и първата песен, която моята сестра Бетина изпя в концертите на музикалната школа на Виолета (Вили Рай), чрез която направихме първите си музикални изяви пред публика в град Етрополе. По-късно мои любими песни на Ирина флорин бяха „Кръговрат“, „Не падай“, „Мога“, и „Ако ти си“. В разговора ни ще говорим както за тях, така и за още много други песни.

В началото

Започваме от произхода на уникалния псевдоним Флорин.

Ирина Флорин:  „Това е един естествен псевдоним, идващ от името на дядо ми, който е с румънски корени. Моята фамилия Костадинова е твърде дълга и преди години, когато бях млад изпълнител, Димитър Керелезов, един изключителен поет и белетрист, ме попита за някое друго по-кратко име, което има в семейството ми. И когато чу, че дядо ми се казва Флори, каза, че е много интересно. Тогава името ми не можеше да бъде Ирина Флорин. Премина през различни трансформации като Флоринова, Флорина и т.н., докато се утвърди. Дядо ми е преселник от Румъния. Още е на девет години, когато пресича замразения Дунав със своята майка, тоест, моята прабаба. Установяват се в днешното село Дъбован, където и аз съм живяла до 14-годишна възраст и където е родната ни къща. Прабаба ми била много красива жена и имала големи обеци. Хората в селото толкова били впечатлени от тези обеци, че когато прабаба ми починала, нарекли селото Черчелан, от румънската дума за обеца – черчей. По-късно го преименували на Дъбован, не зная причината. Когато дядо ми е на шестнайсет години, се запознава с баба ми, която тогава е на четиринайсет. Те После известно време живеят заедно и след това се ражда първото им дете, моята леля, а след нея и майка ми.“

Преминаваме към първите музикални увлечения.

Ирина Флорин: „В тийнейджърските си години слушах по-малко изпълнители и повече групи: „Crosby, Stills, Nash & Young“, „The Who“, „The Beatles“, „Foreigner“, „Kansas“… Бях вдъхновена най-вече от банди, изпълняващи мелодичен рок. След това слушах Madonna, Kylie Minogue, а в по-късните години и брит поп и алтърнатив рок групи като „The Cure“, „Duran Duran“ и други.“

Стигаме и до първите стъпки в професионалната кариера.

Ирина Флорин: „Доста трудно беше да пробиеш като млад изпълнител. Имаше си изпълнители на статуквото. Но имах великолепния шанс да се запозная с ФСБ.

 Случи се на едни новогодишни балове на формация „Студио Балкантон“, където изпълнявах кавъри на чужди песни. Малко след това имах щастието „ФСБ“ в лицето на Косьо Цеков, Румен Бояджиев и Петър Славов да направят за мен цял албум. Иван Лечев също бе с тях, но по-малко участваше в този албум. С него работихме в по-късни проекти. Този албум бе първата ми и последна дългосвиреща плоча. След това закриха „Балкантон“. Преди това имах и една малка плоча, продуцирана от Димитър Керелезов. Там имаше две песни. Първата беше „Кръговрат“. Това бе и първата ми песен по музика на Румен Бояджиев, текстът бе на Даниела Кузманова. А от другата страна на плочата бе „Телевизионна неделя“ на Димитър Керелезов, по текст на Мария Ганева, която преди това ми бе преподавател в консерваторията.“

„Късметът винаги ме е съпътствал. Да направиш песен на Румен Бояджиев и Даниела Кузманова, които и тогава бяха, и сега са  топ артисти и автори, е голям късмет. Тогава „ФСБ“ бяха на върха. Спокойно мога да кажа, че те бяха световна група, нещо нечувано и невиждано за България по онова време. Даниела Кузманова бе основен техен текстописец. Моята кариера започва изключително шеметно. Дори сега, когато говоря за това, си давам сметка колко голяма е крачката от село Дъбован до работата с „ФСБ“ и Даниела Кузманова. Много от песните в първия ми албум, „края на началото“ (1990) преиздадох по-късно и в първия ми компактдиск „Стъклен свят“. Всички песни записвахме тогава в първо студио на НДК. Беше изключително професионална работа с тон инженери като Георги Хлебаров, Анатолий Ковтун и Ивайло Янев. След това записах още два албума в това студио. Това бяха изключително качествени за времето си продукти.“

„Не падай“ е по музика на Константин Цеков и текст на Живка Шопова. Това е една от няколко песни, които направих по-късно с тях. „Не падай“ и „Нежност“ са техни песни, включени в албума „Стъклен свят“. В този албум в голяма степен участват Петър Писарски и Петър Попов. Голям хит там беше „Пътуване“ по музика на Димитър Паскалев и текст на Заки (Велизар) Соколов. Димитър Кърнев също участва в голяма степен в диска. Това са хора, с които и впоследствие съм работила. Този албум бе много алтернативен за времето си. Там имам и два свои текста – за песните „Черната дъска“ и „Вечното лице“.“



 

Заговаряме за нейното участие в работата по всеки проект.

Ирина Флорин: „Писала съм няколко текста за свои песни. Нямам своя авторска музика, но много активно участвам в абсолютно всичките си проекти, най-вече в аранжиментите ми от последните години. Аранжиментите за любовния ми концерт, който пуснах за „Свети Валентин“, ги направихме аз и китариста Щерион Пилидов. Участвам също в разпределението на вокалите, в смесването, на всеки етап от създаването на една песен.“

Хитовете

 

Ирина Флорин: „Много сложно е да се обясни как „Цвят лилав“ стана евъргрийн. Ако имаше обяснение, хората щяха да следват някакви параметри, за да създават евъргрийни. Никога не е ясна съдбата на една песен. Хората я решават. Със сигурност във времето е имало математически анализи на популярните песни и в света има няколко музикални продуцента като Макс Мартин, които са достигнали до някаква формула за създаването на хит. Макс Мартин направи световноизвестни половината от американските поп звезди като се започне от Britney Spears, „Backstreet Boys“ и „Take That“ и се стигне до съвременни изпълнители като Katy Perry, Miley Cyrus, Dua Lipa…

„Цвят лилав“ е плод на едно спонтанно решение. През 1996 година групата „Киора“ вече бе направила своя хит „Вярвам в теб“. Тогава водещият Ники Кънчев, с когото сме приятели от много години, ми каза: „Защо да не говорим със Стоян и Виктор да направят песен за теб, ще те запозная с тях, те са много готини!“ Тогава се запознах със Стоян Михалев. Той бе едно много сладко момче с дълги къдрави коси, фин, възпитан. Спомням си, че срещата ни се състоя на Орлов мост, в арт клуба, точно под прозорците на Даниела Кузманова. Тогава с Румен Бояджиев живееха там. Стоян ме попита дали имам идея за песен. Казах му, че ми се пее нещо, в което да има японски мотив. Харесвам японската култура, също и пентатониката в тяхната музика. Искаше ми се да има нещо японско в песента. След около две седмици Стоян ми се обади и каза, че е готов. Малко хора са чували оригиналната версия, която не беше толкова въртяна, за разлика от ремикса, който стана много популярен. Оригиналната песен е изключително красива и бе точно това, което аз исках. И тъй като тогава вече имах контакта с Даниела Кузманова, й се обадих, за да я помоля да направи текст. Тя е изключителен човек, удоволствие е да седнете на чай и да говорите с нея на всякакви теми. Тя много бързо направи текста и единственото, което му смених, бе заглавието. Тя го бе озаглавила „Лилав цвят“, аз преобърнах думите. Записах песента с Бойко Петков от „Атлас“ и със Стоян. Виолончелото бе записано от Линда, която, доколкото знам, сега е солист на Виенската филхармония. След това само аз и тя участвахме в телевизионен конкурс по БНТ. Тогава музикантите от „Акага“ свиреха на всички останали изпълнители, но аз реших да се появя само с челистка. Това бе доста стъписващо за режисьора и всички останали. Беше вълнуващо. Когато свърши песента, имаше кратка пауза и след това огромен аплауз. Може би защото дотогава бе рядкост изпълнител да излезе и да пее ънплъкт – само с един инструмент. Бе много смело от моя страна.“

Ирина Флорин работи изключително много с Момчил Колев, който пише над десет песни за нея.

Ирина Флорин: „Работата ми с Момчил Колев започва малко след като дуетът „Дони и Момчил“ се разпадна. За мен те бяха идоли, това бе основата на автентичната българска поп музика. Дони и Момчил са съвършените изпълнители и артисти, които поставиха основите на поп музиката в България. Дотогава почти всичко беше естрада. Радвам се, че след като кариерата ми започна с „ФСБ“, след това премина в ръцете на Момчил. По-късно записах и своя версия на хита на Дони и Момчил „Уморени крила“, с аранжимент на Михаил Шишков.

Дони не даваше тази песен на никого и аз имах щастието да съм първият изпълнител, на когото той я подари. Направихме един много интересен прочит на тази песен, в който влиза и гласа на Дони от оригинала.

 

Работата ни с Момчил започна през 1998 година. Това бе едно еуфорично време, в което поп музиката в България преживяваше голям подем. Шепа хора правихме автентична българска поп и денс музика. Голяма част от критиката определя ремиксите на „Цвят лилав“ и „Пътуване“ като първите поп парчета, които се завъртат в нашите клубове и дискотеки и проправят пътя на много други след това. Ремиксите, дело на „Тибетски сърца“, бяха и първите български песни, излъчени от френския музикален канал „MCM“. След това се появиха „Та-ри-ри-рам“ на Мариус, както и много парчета на Дони и Момчил.

С Момчил още в началото създадохме емоционална и духовна връзка. Много бързо успяхме да влезем в една музикална вибрация. Неслучайно всяка от песните, писани от Момчил, ставаше хит. С него имам много песни. Първите, които се появиха горе-долу в един период, бяха „В трето лице“, „Мога“ и „Вятърът спи“, и трите по текстове на Ина Григорова. Всички те бяха включени в албума „В трето лице“, заедно с още две песни на Момчил – „Искаш да, после не“ и „Докога“.

С него работим и до днес и той написа за мен и още хитове като „Очакван непознат“, „Само с теб“ с Азис, „Вчерашни цветя“, която пея с пиано на всеки свой концерт и много други. С Момчил не правим компромис за нито един тон. Аз работя с много малко автори и съм съхранила екипния принцип. Освен с Момчил, работя с Жоро (Георги Георгиев) от „Остава“, а в последните години по-интензивно с Крум Георгиев, с когото записвахме „Какво е любов“, „По целувките“, „Тъмнината вътре в мен“, „Заспи сърце“ и други. Във всеки момент търся мнението на тези хора. За всяка нова песен се обаждам на Момчил и обсъждаме какво може да се подобри. Всички тези хора, които споменавах досега, са извадили част от мен и са оформили моя стил във времето.“

Ирина Флорин: „Няма да забравя, когато Момчил ми се обади, за да ми каже, че е готово демото на „Мога“. Бях толкова окрилена, докато го слушах! Радиостанциите я грабнаха веднага и я завъртяха. Тогава ми се обади и Слави Трифонов, който по това време работеше с „БМК“, и каза, че иска да издаде тази песен. Направихме промоция на „Мога“, заедно с още няколко песни, в култовия тогава клуб „Спартакус“. Това бяха незабравими години.“



 

Извън работата с Момчил, тя прави хитове и с други композитори. Такъв пример е „Ако ти си“.

Ирина Флорин: „Това е песен на Димо от „P.I.F.“. Имах щастието да направя две авторски песни на Димо – „Карма“ и „Ако ти си“. Димо беше един от малкото ми близки хора в гилдията, окуражавал ме е в много неща, давал ми е ценни напътствия и съвети. Последно бяхме заедно преди две години, на един много красив концерт, в който пяхме с него и Свилен от „Остава“. Те ми бяха гости. Голяма загуба е отсъствието на Димо от нашата гилдия и все повече ще зее тази дупка. Той беше един много автентичен артист и изпълнител, „остави“ много хубави песни.“

 

За българската музика

Стигаме и до темата за финансовите затруднения на артистите в години на пандемия, в които участията намаляват. Питам я как успява да покрие финансово тази своя голяма продуктивност.

Ирина Флорин: „Миналата година направих два сингъла – „Тъмнината вътре в мен“ и „Заспи сърце“, платени от по-миналата година, когато имаше работа. Любовният концерт го финансирахме чрез спечелен проект към Национален фонд „Култура“. Така успяхме да направим аранжиментите и да заснемем концерта. Парите не бяха много, но успяхме да направим качествени продукти. Разбира се, някои неща се съобразяват със студиата и с авторите, правят се отстъпки, подхожда се с разбиране.“

Отваряме и темата за процента българска музика в нашите медии.

Ирина Флорин: „Аз съм абсолютно „За“ това да се вдигне процентната квота на българската музика. В цял свят е така. Това е запазване на идентичността и на културата. Страшна демагогия са инсинуациите за това откъде-накъде ще се казва на редакторите да пускат повече българска музика. След като се приема такъв закон, той се спазва. Нима във Франция някой казва на редакторите какво да пускат? Когато българската продукция е 50 или повече процента, нашите изпълнители ще се борят да правят качествена музика, за да влязат в плейлистите на редакторите. Пълна глупост е, че ще се пуска каквото и да е. Ще се пуска повече качествена музика. Така ще се активира и българската публика, тя ще иска да ходи и на концерти, където да чува любимите си песни. Механизмът е много прост: Когато един артист прави качествена музика и тя се върти, той получава повече пари като отчисления за авторски и сродни права от „Музик аутор“ и „Профон“, които може да инвестира в още по-качествена музика. В момента много качествена музика остава в сляп коридор. Сегашната ситуация няма как да продължи, защото няколко компании са създали монопол на пазара.

В България има много талантливи музиканти. Музикалните формати като „Гласът на България“ и „X Factor“ извадиха страшно много таланти. Друг е въпросът колко от тях имат силите да се борят с голямата конкуренция. Мога да кажа няколко имена на хора, от които се възхищавам и с които съм работила. Много обичам да се колаборирам с млади хора. За песента  „Тъмнината вътре в мен“ поканих Tino (Кирил Хаджиев) и Vick (Виктория Динкова). Наскоро имах възможността да се запозная с Керана. Харесвам Дара Екимова, другата Дара (Дарина Йотова), също и Виктория Георгиева. Тези хора имат своето място. В момента е лесно да станеш популярен, въпросът обаче е да останеш. За да останеш, се иска стил, труд, постоянство и много добър екип.“

Заключителни думи

Още за работата на Ирина Флорин с Момчил Колев можете да прочетете в статията за него.