Образованието като избор

Все по-често срещам младежи, които ми споделят, че не изпитват удоволствие от нищо и затова много трудно могат да изберат какво висше образование да запишат и какъв професионален път да предпочетат. Разбира се, можем да кажем, че причините за това са много, но на мен ми се иска да отделя внимание на две много важни.

На първо място е неудовлетвореността от живота, натрупана в семейна, училищна и улична среда, както и чрез интернет. Често усилията на близък или учител се обезсмислят от помитащата вълна на общественото мнение. Когато семейната среда е недружелюбна, незачитаща и неприемаща различията във всеки полюс, това създава усещане у младите хора, че и те като родители ще са безпомощни да поддържат чисти и пълноценни взаимоотношения. Най-ясно личи как родителите възприемат бъдещето на своите рожби на прага на висшето им образование. Едни родители са амбицирани и непременно държат да си наложат волята над детето, считано от тях за незряло и непораснало да решава само, други са незаинтересовани от заниманията на децата си и нещата, които те считат за свои успехи, трети ги обезсърчават с думите, че за нищо не стават, четвърти се интересуват за висшето им образование, само защото то носи престиж или понеже е станало нещо като задължителен елемент в развитието, пети демонстрират безразличие и избягват темата, понеже се чувстват неинформирани, а нямат и желание да се информират… Изобщо, всеки приема нещата без да съпреживява ситуацията на децата си, а ограничен в собствените си представи и очаквания. Учителите имат доста разклатен авторитет, връстниците са неузрели да подпомогнат избора, училищните психолози и трудовите консултанти се избягват поради предразсъдъци… И така, младите често не виждат подкрепа в когото и да е да се развиват и да постигат нещо. Постоянно им се натяква, че и бездруго живеят в някога велика, но сега бедна страна, където успехите не значат нищо, заплащането на труда е ниско, обективната оценка на усилията идва рядко. И колкото повече им се внушава, толкова повече се влияе на самооценката им, като в крайна сметка и те стават част от доволните от своето ниско заплащане, от своята напрягаща ги работа и от своя нездравословен живот. В подобна ситуация те се превръщат или в роби на обществените норми, или в бунтари срещу тях, а нито едно от двете в своята крайност не помага за трудовата им реализация.

Втората основна причина е разочарованието от така наречения световен ред. Сега чувствата, натрупвани в домашна и училищна среда, се проектират върху събитията от външния на тази среда свят, като те винаги се тълкуват в своята мрачна перспектива. Плашещото е, че те имат хиляди аргументи да ви убедят, че света е отвратително място, хората са най-голямото зло, а откритата проява на агресия е единственият начин света да се спаси и чрез война да се прочисти от паразити. Плашещо е също, че тези млади хора считат всички по-благи, умерени и възпитани хора за лицемери, пазещи се от врагове, или за такива, които живеят в заблуди, и за тях казват, че имали късмет, че злото не ги е премахнало от лицето на земята. Те виждат света като един „контролиран хаос“, като един парадокс без разрешение. Сприятеляват се само с други, мислещи като тях, а за останалите са мрънкала и хора, прикриващи собствените си слабости и безсилието си да променят нещо с безсилието на хората да застават зад значими каузи и да ги разрешават докрай.

Всички сме срещали такива хора в живота си поне веднъж. Нека си пожелаем да не ставаме съпричастни в това да има още като тях. Да се вслушваме повече в онова, което младите хора говорят и да търсим решенията заедно с тях. Да не отхвърляме онова, което не ни харесва у тях, а да ги провокираме те сами да си зададат въпроса на какъв живот биха се радвали.

Публикуван за пръв път на 11.09.2017 г.