От кухнята: Как се прави „Моят музикален избор“, част I

Рубриката „Моят музикален избор“ стартира с началото на блога. Въвеждащите три статии, излезли през първите два месеца на 2021 година, бяха трите раздела на рубриката за любимата ми музика от 2020 година. През 2024 година, когато за четвърти път правих тези материали, си дадох сметка, че съм си изградил методология, която неосъзнато следвам. Дойде времето да я опиша в статия, за да може тя да отговори на всички въпроси по темата. Преди това трябва да поговоря и малко за философията на рубриката, което би обяснило и как я разработвам. И тъй като в обяснението ще ми се наложи да разсъждавам върху музикалната продукция, се колебаех дали тази статия да не е част от поредицата ми „Лично за музиката“. Но тъй като описателната част е повече от есеистичната, това ще бъде разказ от кухнята на писане на статии в моя блог. Просто повечето есеистични моменти ще са в тази първа част, а втората ще е повече посветена на техническите подробности.

Избор и автентичност

Никак не ми е харесвало, когато някой, от своята инстанция на по-опитен и авторитетен човек, даде мнение, че нещо е много хубаво, или много лошо. За мен всяко нещо има много страни и гледането му в крайни и оценъчни краски е плод на емоциите. Зрелият опит опитва да прочете една творба в нейния контекст на създаване, да вземе предвид предишни и следващи неща, писани или изпълнявани от някакъв артист или група и т.н.

Да имаш мнение за музиката, не е нещо лошо, както не е лошо да имаш мнение за каквото и да било. Важното е да не го налагаш, а същевременно да не го пазиш само за себе си. При налагането ти твърде държиш другите да мислят като теб, а при запазването за себе си, си затваряш възможността да споделяш с другите нещо, което ти харесва и е част от теб. И понеже аз чувствам, че музиката е една голяма част от мен и чрез даването на повече гласност на нещата, които харесвам, смятам, че изразявам себе си публично, избрах да представям своята любима музика на всеки, който желае да влезе в този мой интимен свят. Той е интимен дори и след като давам достъп до него, защото рядко срещам някой, който с моя жар и ентусиазъм да слуша тази музика и да разсъждава върху нея. Това не ме спира да продължавам да говоря за нея, защото това помага и на мен да се разбирам по-добре, и на другите също да разбират мен по-добре. От 2016 година започнаха първите ми опити да описвам годишната продукция. Първоначално това беше във формата на предавания за радио, след това се прехвърли в публикации в свободен стил във Facebook, а откакто направихме сайта, там имаше достатъчен терен и всички технически възможности нещата да се правят още по-добре. Това съвпадна и с по-големия обем музика, минаваща през моя слух, така че вече можех и да селектирам най-доброто според мен.

Думите „колекция“ и „селекция“ често се приемат за синоними и служат така в езиковата практика. За мен има една основна разлика между тях. Да колекционираш е по-генерално понятие, което свързвам най-общо със събиране на някакви еднородни неща на едно място. Те може да са сродни, да са много редки и да се събират селективно, но по-важен е процесът на търсене и на прибавяне към вече натрупаното. А селекцията я свързвам повече с разпределение, подреждане и отсяване на вече събраното на база на различни критерии.

Обяснявам това, за да кажа, че не се приемам за колекционер на музика. Да, търсенето на музика и поддържането на списъци, в които си отбелязвам артисти, албуми и песни, съществува и то е доста сходно с колекционирането. Познавам доста хора, колекциониращи редки неща, или съсредоточени в конкретни жанрове. При мен най-важно е не толкова дали нещо се среща рядко, не дали принадлежи към група с други сродни нему неща, а да ми е любимо. Иначе казано, моето селектиране е егоистично и базирано само на един субективен критерий и той е музиката да ми харесва. В края на всяка година правя равносметка на всичко, което съм слушал и харесвал през изминалите дванайсет месеца и тогава се случва селективния процес, който определя кое къде стои като степен на приоритет в моя музикален избор. Останалото се изключва и изхвърля от съзнанието, от списъци, от плейлисти в големите платформи и от каталози с компактдискове. Това подреждане помага и на самия мен, защото често не си давам сметка колко много музика съм прослушал. Преди да започна тази рубрика, прослушвах около хиляда албума на година. След началото на рубриката те станаха до три хиляди. Към днешна дата на година слушам около седем хиляди албума от най-различни жанрове. От тях някакъв процент са и от предходни години, но повечето са нова продукция. От тази огромна цифра само стотина албума ми правят впечатление. Те ми изглеждат като прашинки в огромното многообразие, засипващо ме ежедневно. Но когато започна да разглеждам вече подбраното, си давам сметка, че пак е внушително и носи много информация. Естествено, не слушам целите албуми, а преминавам през тях като бърз влак. Както във всяка друга област от информационното поле, и при музиката има пренасищане, което прави и търсенето на значимото по-трудно и изморително, а качествените неща – по-малко добри и по-малко автентични.

Тъй като темата за автентичното ми е важна, тук ще си позволя малко отклонение. Днес е трудно човек да е автентичен в среда, в която всеки има свободата да е всякакъв в музиката при такава разнообразна конкуренция, а същевременно има стари образци, открояващи се много по-ярко и носещи настроенията на своята епоха. Днешната епоха има много по-еднакви настроения, много по-изравнени вкусове, макар същевременно експериментите да са далеч по-свободни на всякакво равнище. Затова и образците не са толкова ярки, или пък днес ние не можем да ги оценим по този начин, както оценяваме тези от предишните поколения. Може би, когато една творческа енергия се разпилява в твърде свободни граници, губи своя фокус, а от това и своята родова, жанрова, тематична принадлежност. От друга страна, и правенето на музика само на принципа на подражаване на най-популярните и опростени форми не показва стил и индивидуален почерк, а е просто лоша имитация. А може и да е добра имитация, но си остава реплика на нечий оригинал, който също от своя страна е заимстван. Напук на разбирането, че автентичното е единствено нещо уникално и различно, то всъщност е оригинал, близък до първообраза на нещо. В днешно време свикнахме да наричаме автентични и тези, които правят изкуство извън клишетата. Но това е, защото клишетата са интернационални. Когато тези клишета са били традиционните за даден район или за определена общност, автентични са били онези, които най-добре са съумявали да вземат целия този опит и да го разкажат, изпеят, предадат на света като представители на тази култура и на поколението, от което излизат. Същевременно уникално за ползвателите на тази култура е било всичко чуждо на нея, което тя не познава и няма развити сетива да оцени. Онова, което днес наричат уникалност, всъщност е автентичност и идва от корените, а не толкова от измислянето на съвършено нови неща. Според мен днес всичко в музиката е пресътворяване, дори и най-крайните експерименти. Проблемът е, че имаме две твърде раздалечени крайности. Едната е мейнстрийма, където е мястото на популярната масова култура със своите еднакви вкусове. Другата е елитарната култура, където са всички експерименти. Някога разделението е било повече базирано на „свое“ и „чуждо“, а сега е на „Общо“ и „индивидуално“. Уж всеки прави музика за публиката, но същевременно едните са увлечени от желанието за слава, или просто са потънали в мейнстрийма достатъчно дълбоко, че неосъзнато го възпроизвеждат и съответно публиката ги възнаграждава. А другите са по-скоро реакционери, антисистемни, често отвратени от консуматорската и комерсиална посока на изкуството, и се опитват да противодействат, превръщайки това в израз на свое отношение или на начин да се забавляват. И тези хора не са пренебрежимо малко. В някои ситуации и те могат да наложат тенденция, обръщайки модата. В големите култури се е случвало неведнъж контракултурата да стане най-комерсиалната култура, както е било и с блуса, и с рокендрола, и с хип-хопа.

Но това са неща от историята. Днес полюсите са доста раздалечени. Винаги е имало масово и елитарно изкуство, където масовото е по-лесно смилаемо, а елитарното – по-сложно и многоспектърно. Но преди елитарното изкуство не е било общодостъпно в такава степен. То е било правено за аристокрацията, съществувало е в големите дворци, храмове, библиотеки, градски пространства. Днес цялата музика е достъпна от почти всяка точка на света. Днес всякакви прегради и ограничители са съборени – междукласови, междусъсловни, междуетнически и междудържавни… Това е голям подарък за всички, след като само преди двайсетина години нямаше друг начин да притежаваш музиката, освен да си я купиш на някакъв носител, или да си прехвърлиш, презапишеш или вземеш нещо от някой, който го е купил преди това. Правилата на търговията се променят. И въпреки този свободен достъп, масовата публика слуша наложеното по различни пазарни пътища, често маркетингово преценени и с монопол в производството и разпространението. А алтернативните неща или се знаят в тесния кръг на музиканта, или от малки групи хора, събрани в групи, или пък от почитатели, пръснати по света, слушащи тази музика без дори да знаят едни за други. По различни причини тези два полюса рядко си общуват.

Всичко това го написах, за да кажа с него, че според мен е важно в България хората, слушащи много музика, да ориентират масовата публика за своя вкус. Ако са авторитети за част от нея, може и да повлияят на някого. Аз все още не съм авторитет, но ежедневно се занимавам с писане на музикални книги, водене на музикални рубрики в радиостанции, организиране на концертни събития, провеждане на интервюта с творци. И всички тези неща ме вкарват все по-надълбоко и по-надълбоко в тази среда. Може да не съм изучавал музика професионално, но имам вече изграден вкус, който за по-запознатите с него е предвидим. Как се е формирал този вкус и от какво се състои, са теми, които подробно разглеждам в поредицата „Лично за музиката: Психологията на един музикален фен“. Тук правя това въведение като подготовка към същинската част.

 

Преди началото

През цялата календарна година аз събирам списък с любимата си музика. Рядко нещо ми харесва в началото на годината, а в края го изхвърлям. Освен това съм такъв човек, че още от първо слушане разбирам кое има стойност за мен и не ми се налага да го прослушвам повторно. В началото списъкът е само един. Той се състои от три части, съответно по една за всеки жанр, като нещата за всеки от жанровете са подредени по степента им на харесване. В началния етап най-важното за мен е да добавя неща, които съм харесал, но не съм им станал голям фен. Това са онези проекти, които редовно отбелязвам в рубриката „Накратко“. Тъй като са голям брой, те най-лесно се забравят. Другите основни неща, които слушам, продължават да са актуални и в главата ми, и в плейлистите ми в платформите, и лесно мога да ги добавя и на по-късен етап. Аз купувам на физически копия само музика от български артисти и много често преди това поне веднъж съм я прослушал в интернет. Това е привилегията на днешните технологии, която ме предпазва да харча пари за куп непотребни неща. По този начин се запомня също и българската музика, колкото и малко да е тя.

Има нещо много важно, което трябва да спомена. Не си представяйте, че когато една календарна година приключи, аз съм готов със своя избор. Започването на процеса по селекция стартира след втората седмица на следходната година, когато всичко, излизало през изминалата, е вече качено на различни места. Основните ми източници на информация за нови албуми са два доста богати сайта, препоръчителни и за всеки вече оценил моите селекции. Това са „Rate Your Music“ и „Soul Tracks“. Първият е за всякаква музика, а вторият е насочен към почитателите на соул жанра и там излизат не вече излезли, а предстоящи албуми. Затова техните списъци се проверяват ежемесечно и с уговорката, че понякога не са коректно актуализирани, тъй като основно разчитат на потребителски заявки и не предлагат последваща статистика. Дълго търсих механизъм за подбор на нова и жанрово подбрана музика в платформата Spotify, но там това не може да се проследи така подробно, защото има повторения и разбърквания. Алгоритмите им явно не са направени така, че да отсеят новата музика, при това да се отсява така, че непредпочитаното да излезе от употреба, а да се показват само непоказвани неща. Много по-рядко ползвам другите платформи за музика. Използвам доста YouTube Music, както и BandCamp, но вече за проверка на албуми и артисти, чиито имена са ми известни. Има и някои доста добри сборни албуми с музика, които са ми компас за появилото се в предходната година, макар в тях да има включена и по-стара музика. Такава компилация е Luxury Soul за соул и R&B музика. За рок музиката има доста форуми, където се появяват нови неща, включително ProgArchives за прогресив рок албумите. Има и интересни предавания по БНР, които също ме насочват към нови албуми. Такова е предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба“ по програма „Хоризонт“ на БНР. За годишните подбори на българска музика често си сверявам часовника и с бюлетините на Българската музикална асоциация, както и с обобщителни материали, изготвени от музикални критици и журналисти. Абонаментите ми към различни канали в YouTube пък ми дават представа за новата продукция на вече известни за мен артисти. Ако например пуснат няколко песни в по-редовен порядък, това е знак, че наближава издаване на албум, или се готви такъв. Сайтовете за музикални новини и календарите с публични събития също дават нелоша перспектива за новото у нас, а и по света. Понякога влизам в търсачките и по ключови думи хронологично извеждам резултати с цел да науча последните новини около някой артист. Понякога полезни насоки дават и популярните торент тракери, където при търсене по ключова дума, свързана с годината и жанра, както и по други филтри за категории и артисти, може да бъде изведен голям брой резултати. Но тъй като те са неофициални източници, човек не бива да им се предоверява и е добре да провери в официалните платформи дали музиката е коректно описана. В някои тракери, разработени като форуми, съдържанието се модерира и обсъжда от потребителите, но и това не е гаранция за коректност.

Започнах оттам, че началото на изготвянето на годишната селекция е от втората седмица на следходната година. Краят може да се удължи чак до последните дни на март. Това е така по няколко причини. Първо, в началото на годината има някои музикални награди, които би било добре да се отбележат при споменаването на албумите, за които са връчени. Това е така, защото няма какви други авторитети да се цитират, които да са свързани с признание от българската аудитория. Второ, в някои сайтове информацията за миналогодишната продукция се попълва със закъснение. Чакам до последния възможен момент, защото предпочитам да не давам статиите предварително за публикуване, а после да се нанасят корекции в тях и да се добавят и още албуми, което би изисквало и пренареждане на вече изведената информация. Трета причина е, че за да бъде добре оформен всеки материал, е нужна много предварителна компютърна работа, включително търсене на линкове към съответната музика в различни платформи. Нерядко се е случвало в бързината да качим някакви линкове, които обаче да са неофициални и да бъдат изтрити от разпространителите преди те да пуснат същия материал от официалните си канали. Тогава в статията се появява поле с надпис „Видеоклипът не е налице“ и ако не се коригира навреме, прави негативно впечатление при четене и дори понякога пречи на намирането му от друго място от потребителя. В други случаи дори и през март на следващата година няма публикувани линкове към конкретни албуми, за да се слушат и онлайн, което е избор на артистите и техните продуценти с цел повече купуване на физически носители. Същите албуми се публикуват, но с известно закъснение, когато вече има нещо друго по-актуално, което да е обект на търговски интерес. За всички тези неща е нужно търпение, тъй като някои връзки към уеб съдържание се наслагват впоследствие.

Но има една най-важна причина за забавянето на тези статии и тя е, че методологията на първоначалното им създаване е доста сложна и отнема много време.

Първоначално списъците с любима музика се подреждат по азбучен ред. Дори когато я поделям на жанрове, запазвам този азбучен ред във всеки отделен списък, за да ми е лесно да открия кога един артист има повече от една песен и да избера къде да поставя неговия албум, колко от песните в него да отбележа и кои да пропусна изцяло. Азбучния ред спомага и за това да не пропусна случайно някоя песен, като първоначално я прехвърля на друго място, а съм забравил къде съм я поставил. Има и случаи, в които някои песни ги изтривам, след това забравям това и общият брой е по-малък, отколкото очаквам.

И така, преди започването на какъвто и да било процес, подреждам елементите във всеки списък на база на някакъв критерий, който да е водещ и по който да се ориентирам. Той може да е жанров, а може и да е степента на харесване. Тази начална стъпка ще ми помогне в последващите процеси. Това първоначално подреждане не е строго и структуроопределящо, а е повърхностно и базирано на конкретни подсказки, които по-късно ще ми позволят разчленяването на този общ текст в три отделни за съответните жанрове и на още няколко дяла вътре във всеки жанр. Това разчленяване важи единствено за статиите с музикален избор за наскоро изтекли години. Ако правя анализ на някоя стара година, какъвто съм правил за музиката от 60-те, тогава материалът е по-малко и е по-лесно всичко да се попълва в движение и да се наслоява малко по малко. Когато обемът е много по-голям и е важно той да се побере в някакви обозрими рамки, тогава въпросът за предварителната работа е много по-важен.

Повече за методологията на подреждане и описване, както и за финалното оформление, четете във втората част.

Прочетете продължението тук.