От кухнята: Как се прави „Моят музикален избор“, част II

В тази статия продължавам разказа си от предишната част за създаването на рубриката „Моят музикален избор“ с любимата ми музика от всяка година. В предишната част говорих за предварителната работа, а тук вече се насочвам конкретно към методологията.

Методология

Представете си, че в началото имате списък с 200 или 300 песни, които искате по един или друг начин да бъдат споменати в трите материала – за поп, рок и джаз. Какво е първото нещо, което ще направите?

Първото, което правя, е да разделя общия списък в три отделни, намиращи се в три различни текстови документа. Първоначално там са само имената на артистите и песните, като все още няма добавени имена на албуми и други подробности. Първо отделям рок музиката, която по-лесно се обособява, а после се разграничават джаз и поп. Жанровото разделение често е много трудно, защото аз харесвам хибридни стилове, смесващи поп и рок, джаз и рок, поп и джаз. Нерядко един артист може да заеме позиция равностойно и в една, но и в друга категория. И тъй като жанровете са по-скоро условно разделение, за да не предлагам на хората един общ и огромен списък, съм приел някои основни различия, на база на които настанявам всяка песен в отделен жанров списък. В списъка с поп музика се помества всичко, в което преобладаваща е ролята на жанровете фънк, соул, блус, R&B. В списъка с рок се поставят нещата, които са хардрок, прогресив рок, софт рок. А в джаза е всичко останало, като се започне от по-традиционни форми, мине се през смуут джаз, през инструментална музика, неокласика, латино, фламенко, и се стигне до етно музика и фюжън. Най-общо, поп музиката е там, където има соул и блус схеми, рокът е там, където има повече електрически китари, а джазът е мястото, където има повече духови инструменти, както и всички неща, в които има импровизация. Ето защо често поп и джаз списъците са най-големи, защото те обобщават в себе си доста различни по вид жанрове и стилове. Особено джазът, където попадат и неща, отдалечени от тази стилистика, но които са твърде малко като количество, за да си струва да ги поставям в отделни категории. Там добавям цялата музика, която не се вписва в поп и рок шаблоните. Най-големи са колебанията ми по отношение на музиката, смесваща джаз и рок. Ако преобладава импровизацията, отива в джаза, а ако водеща е някаква тема и нейни повторения, тогава по-скоро се позиционира в рок музиката. По същия начин са нещата между джаз и поп. За да улесня допълнително своите читатели, под по-важните албуми пиша жанровата им характеристика, като именно там отбелязвам и тези междинни положения, позволяващи причисляване в различни категории.

И така, първият стадий е песните от всеки жанр да намерят своя списък според своята категория. Втората задача е всеки жанров списък да се подели на два основни дяла. В горната част на работния текст да са по-важните песни и тези, на които ще наблегна в представянето си, а по-надолу да са останалите. Важно е да има ясна разделителна линия между двата дяла. Това се прави последователно и в трите списъка. Тук вече не е важен жанрът, а степента на харесване. В горните части на списъците задължително трябва да са предложенията за песни, които в по-късния проект на статията за всеки жанр ще представляват онези изнесени линкове от YouTube, пръснати из цялата статия, които да се виждат най-добре и да се слушат най-много при преглед на материалите. Обикновено песните в горните половини на списъците са все още двайсетина, от които предстои да се изберат до седем-осем по-важни парчета.

След като всеки жанров списък е разделен на два дяла с по-важното и по-маловажното, предстои и третата подялба. Тя е свързана с това, че нерядко статиите с любима музика са разпределени в три дяла. Първият е с най-любимите песни и албуми, вторият е с други проекти, които също са ми харесали, но не толкова, колкото първите, а в третия дял, условно озаглавен „Накратко“, попада всичко останало, което все пак бих искал да се спомене. Но тъй като разделите „Други проекти“ и „Накратко“ са изключително богати на материал, нужно е всеки от тях да се раздели на още два дяла. В първия дял на „Други проекти“ ще са песните от албумите, които ще се опишат с по две изречения и от които ще бъдат дадени поне две-три илюстрации. Вторият дял ще е на границата с „Накратко“ и ще представя албумите в по-резюмиран вид с една основна илюстрация към песен, която ми харесва, и други предложения на заглавия, оставени без приложени връзки към тях. И в двата дяла на „Други проекти“ албумите са показани и с линкове за тяхното прослушване, като при изготвянето на статиите ги отбелязвам със знак за звездичка * върху празен ред. Докато работя, винаги си мисля върху технологията на предстоящото качване и как трябва да изглежда цялостно материала – с подзаглавията за отделните групи песни според приоритета на харесване, с изнесените връзки към най-предпочитаните песни, с всичко останало.

Рубриката „Накратко“ също е в два дяла, където в първия са малко по-приоритетни песни и албуми, а вторият е финализиращата част на целия текст и последните илюстрации.

И така, списъците за всеки жанр, които са били групирани в два дяла, сега се прегрупират в общо пет дяла. Един за „Любими албуми“, където нещата са лесни, понеже всичко ми е предварително ясно, и по два за „Други проекти“ и „Накратко“. Така за всеки жанр се формират общо по пет списъка, които за свое улеснение номерирам според бъдещото разположение на музиката в съответните статии. Първоначално това са празни текстови файлове, в които постепенно прехвърлям информацията. Често информацията от първоначалния списък с важни песни се прехвърля приоритетно в първите два новосъздадени списъка и отчасти в третия, а по-маловажните допълват третия дял и заемат четвъртия и петия. В края на петия дял е българската музика, която понякога формира рубриката „Родната следа“. По същия начин цялата пета част е подредена по поджанрове. Малко преди българската продукция е етно джазът, преди него са фламенко и латино албумите, а преди тях са тези с фюжън влияния от различни места. Преди това пък са нещата с фънк и поп влияния, а още по-назад са по-изчистените джаз неща. Иначе казано, ако разгледаме нещата в обратен ред, се движим от чистия традиционен джаз към все по-хибридно звучащите жанрове. Тази схема никога не се спазва строго, понеже всяка година има различна музикална продукция, предполагаща друга подредба и съответно нови акценти в подбора. Тази схема е само шаблон. По-важният елемент е всъщност степента на харесване. В петия списък мога да си позволя и жанрови преразпределения, защото там музиката ми харесва в еднаква степен и нямам особен приоритет към едно или друго.

Много често албумите с повече от четири любими песни се настаняват в първата категория. Но това не е задължително. В първата категория задължително е да попаднат албуми, които ми харесват в цялостното си звучене, не само с отделни песни в тях. Там илюстрациите към конкретни песни са по-скоро есенция. Нещо, което в най-добра светлина да представи въпросните албуми. Затова, ако някой албум е концептуален и трудно се разбира от слушането на две или три песни, избирам такива, които обобщават тази концепция, или по някакъв начин могат да се разберат без нейното дълбоко вникване. Същевременно идеята ми е тази илюстрация да е въдица за опознаването на целия албум, а защо не и на цялото творчество на съответен автор или екип. Така познанията за музика се разширяват постепенно и неусетно.

В началото казах, че най-любимите ми песни се представят разпръснато в статията. Това се прави, за да може на равни интервали да има изнесени линкове, а същевременно те да представят най-любимото. Целите на изнасянето на основните песни по този начин са главно две. Едната е текстът да не се превръща просто в някакъв списък, досаден за четене, а да има равномерно пръснати по него по-малки и по-големи акценти. Другата причина е да може дори някой, който не иска да се задълбочава във всичко описано, да прослуша само нещата, които се виждат и чрез изображенията от YouTube, налични при вграждането на връзката за просвирване от платформата, без излизане от статията. Тази функция е изключително полезна и тя е налична и в Spotify, където тези визуализации важат и за целите албуми и регистрираните там потребители свободно могат да прехождат между песните и да следват всички мои насоки какво да чуят и върху кое да наблегнат. Най-голямото преимущество на този трик е, че едновременно може да се чете текста и да се прослушва музиката, описана в него.

Решението как да се разпръснат тези изнесени връзки се базира на едно основно правило. До три от тях са в първата категория, за да се отбележат с тях най-любимите албуми. А по две са в по-долните подраздели „Други проекти“ и „Накратко“. Иначе казано, в началото те може да са ми били отделени в най-горната половина на списъка с важните неща, но после, спрямо жанровите разпределения и другите визуално удобни шаблони, които следвам, всяка от тях да намери своето ново място. Ако една от песните, които желая да отбележа, е българска, тя се намества в раздела „Родната следа“. Ако в джаз селекцията става дума за етно парче, то се позиционира пак към края на статията, където се говори приоритетно за този тип стилистика. За етно музиката се прави изключение в случаите, в които някой албум е бил много предпочитан от мен. Тогава той си заема мястото в първия дял на любимите албуми. Там попадат най-любимите, независимо колко близки или отдалечени са те от джаза. По същия начин става и с другите селекции. В един от най-първите материали разделих рок продукцията в по-долните дялове на поджанрове, а не по степен на харесване.

Най-трудната част е не толкова в подялбата кои песни в кой от петте големи списъка да фигурират, а прецизирането на песните вътре в тези списъци. Това е така, защото ми се иска хем да се преходи плавно от едни в други албуми и песни, хем да се запази степента на харесване и възможността ми да наблягам на конкретни неща. Често отделям много време в това да реша кои точно песни да представят даден албум, кои да се опишат без връзка към албума, от който са извадени и т.н. А има и песни, които трябва да отпаднат. Нерядко, когато песните са много на брой, трябва и да се лиша от част от тях. Например, ако песните са общо триста и се разпределят средно по сто за жанр, от тези сто е най-добре да се споменат 70-80, на 40 от които да има предложени връзки за слушане. Това значи приоритетът да се подели на три и едни да се акцентират, други само да се споменат, а трети да бъдат направо изтрити от списъците. Това е подреждане, което се оформя в главата ми още при попълването на петте дяла, където това донякъде се изяснява. Имал съм случаи, в които след това разделяне преглеждам списъка с неща, които трябва да премахна, и в продължение на дни не мога да реша кое да прежаля. Всяка песен ми е ценна по някакъв начин, а и аудиторията е толкова разнопосочна, че нещичко, което е в дъното на моята класация с любими песни, за друг може да е най-доброто парче и то да го зариби да прегледа още от същото. Е, все пак обемът на тези статии е препоръчително да не надвишава някои граници, които не биха били постижими за хората в това време на непрестанна смяна на фокуса от едни на други обекти и невъзможност за концентрация повече от пет минути. А и аудиторията не е определяща за създаването на тези статии, целящи по-скоро да я въведат в нови води, отколкото да захранват нейни вече изградени вкусове.

Постепенно и с много размествания разделените на по две части втори и трети дял отново се сливат, като вече са подредени по желания от мен начин. Така списъците за всеки жанр от пет отново стават три. Така общият брой на списъците е девет – три за джаза, три за рока и три за поп музиката. Това степенуване е много важно на следващия етап, свързан с описването.

 

Описване

Както вече споменах, статията следва принципа от по-подробно към по-кратко описване. Всеки следващ албум, всяка следваща песен в списъка, е по-бедна откъм представяне, докато накрая има само списъчно изреждане на неща, за които не давам никакви данни и никакви препратки към албумите за слушане.

Когато списъците за всеки жанр са по три и след като всичко в тях е наредено така, както би било и при превръщането им на статии в блога, вече знам, че в първия жанров списък са ми нужни повече данни, включително такива за изготвянето на албума, творческия екип и друга информация. За втория дял също ми трябват тези данни, но там доста от тях пропускам да си запиша, а други само обобщавам. За третия дял не ми трябва нищо, освен за визуализираните линкове, изискващи малко повече описание. Материалът за нови албуми не се намира трудно и е основно на английски език. Тук доста полезни сайтове са All Music, Discogs, Amazon и други, където е дадена систематизирана информация за албума, включително списък с песни, друг списък с музиканти и т.н. Полезни източници са и някои анализи и ревюта, каквито могат да се намерят в различни блогове и медии. За джаз често такива прегледи на албуми се намират в сайта All About Jazz. Ако за някоя информация се съмнявам, винаги мога да я сверя и от други места.

След като си препиша всичко, което на начален етап сметна за нужно, започвам да го вкарвам в списъците. Тогава те вече спират да са просто списъци, а се превръщат на статии с определена логическа последователност. След като попълня цялата нужна информация, събирам трите отделни текстови файла за съответния жанр в един. На границата между всеки от дяловете оформям подзаглавията, видни в статиите. След това внимателно преглеждам вече обединените текстове за пропуски и по-коректно отбелязвам кои линкове как бих желал да се отбележат.

Финализиране

Още на начален етап и трите статии се подготвят едновременно. Това е така, защото могат да преливат съдържание от една в друга, а и защото изпитвам нужда да се разнообразявам, преминавайки от един в друг жанр в работния процес. Освен това, тъй като по време на работата си проучвам още нова музика, до която не съм имал достъп преди това, може да се появи нов материал за всяка от трите части.

Накрая предавам трите статии за публикуване, прилагайки към тях коментари за поддържащия сайта. Работил съм с четирима души през годините, трима от които се справяха доста добре с тези статии. Това са едни от статиите, отнемащи най-много време за изработка. Това е така, защото често не предлагам връзките за акцентиране, а възлагам на изработващия статията да ги търси и добавя. Възлагам го на него, защото е възможно за едни и същи песни и албуми да има няколко варианта, а аз да избирам по-лошите като видео, или по-зле визуализираните като съдържание. Препоръчително е зрящ човек да проучи всеки вариант и да сложи най-подходящият на указаното за него място. Освен това той може да види някои грешки, допуснати в описанията. Например, ако някой е описан като мъж поради мъжки звучащото му име, може всъщност да е жена. Такива неща се случват с някои японски или други по-екзотични имена. А да не говорим, че се случва и с по-познати имена от Европа. Това е пропуск в моето проучване, или в това, че източниците ми не са отбелязали за какъв човек става въпрос. А на снимките това добре се вижда. Е, не коментирам хората от третия пол. Езиковото ми възпитание ме е обременило със стереотипи в това отношение, които ми е трудно да превъзмогна, макар и при цялата си толерантност. Друга грешка, която може да се види от зрящ, е свързана с година на излизане на някоя песен. Може за мен тя да е нова и да не съм открил друго, а той да види, че в платформите песента съществува от по-стар период, или има по-ранна версия, която не съм чувал. И в това отношение помощта ми е била безценна. Когато помощникът ми се изправи пред такива грешки, ги обсъждаме и изчистваме. След това той ми дава черновите, аз ги преглеждам повторно, сверявам своите собствени работни файлове и коментари, за да видя има ли нещо неспазено и пак дискутираме текста. Някои неща не могат да се спазят, тъй като, както вече казах, някои песни и албуми не се качват отрано в безплатните платформи, а и в платените също. Това налага просто да се споменат и да се отбележи, че албумът не е наличен, ако това е необходимо. А е необходимо, ако албумът е наистина важен за мен и е в по-акцентна позиция. Иначе и това е пренебрежимо.

Когато черновите са одобрени и от мен, и от втори човек в качеството му на редактор, те се публикуват и споделят през седмица в социалните мрежи. Ако след публикуването има нещо ново, то се подава за попълване чак година по-късно, когато се правят материалите за новия музикален избор. Тогава може част от отбелязаната преди музика да е била издадена в цял албум, а не само в сингли, или да е била пускана в концертни варианти и такива с друг аранжимент, които повече ми допадат. Възможно е някой музикант да е взел награда, или пък да му се е случило нещо друго значимо, което е полезно от гледна точка на актуалната ситуация. Не всичко е необходимо да се актуализира, но е добре тези статии да се преглеждат от време на време и да се нагаждат според днешната ситуация, за да не звучат като архивни. Това е полезното в онлайн средата, че позволява непрекъснато коригиране и обновяване на информацията, което я прави вечно жива.

Това е най-краткият начин да опиша работата по тези статии. Ако материалът ви е бил интересен и е предизвикал любопитство във вас, прегледайте статиите за музиката в периода между 2020 и 2023 година. А ако пък четете това след подробното си запознаване с такива материали, вече знаете още за това как те се създават.

Желая ви светъл път в музикалните дебри.