Крис Григоров.
Продължавам да ви разказвам за рубриката „Музикална история“, където говоря за световните поп и рок хитове. В предишната част споделих с вас причините да посветя тази рубрика на хитовете и говорих в обобщение за някои нейни специфики. Сега продължавам с някои важни уточнения как определях хитовостта на песните и защо избрах такава подредба.
Що е хит?
Големите световни хитове между 50-те и 90-те са малко над хиляда. Има още около хиляда песни, които също са популярни, но не в такава голяма степен за България. Тази проста сметка показва, че ако се придържаме към избрания период, възможните епизоди на рубриката биха могли да надвишат две хиляди броя. Това може да звучи малко, но разпределено по седмици би значело, че има материал за почти двайсет години напред и при условие, че в почти всички седмици в годината има по един епизод. Ако към тези хитове добавим и други, появили се в първите десетилетия на миналия и настоящия век, тогава перспективата се удвоява. Дори и рубриката да стане ежедневна, тя би могла да има живот минимум десет години, без да изчерпа своя богат извор от музикален материал. През 2050 година музиката от първото десетилетие от новия век ще е вече със статут на класика, без значение дали сега я разглеждаме така. Моите първи детски години бяха в края на 90-те и аз си спомням времето, когато много се слушаше музика и в класациите имаше по няколко хита едновременно, които си останаха актуални и след това, а бяха се появили буквално през няколко дни, борейки се за вниманието на аудиторията. С всичко това искам да кажа, че „Музикална история“ е рубрика с бъдеще, която може да се събере в десет големи тома и всеки от тях да е интересен на меломаните.
Но как в това море от песни да се избере с какво да се започне и как да се продължи? На това ще посветя следващите редове.
За да обясня, трябва да кажа, че интересът ми към това кои песни са хитове датира много отдавна. В моя архив съм извадил списъци с най-големите хитове както по години, така и по жанрове и изпълнители. Сборните албуми с най-доброто от различни артисти и групи винаги са били обект на мой интерес. Вълнувал съм се кои песни включват в плейлистите си българските радиостанции, определящи се като такива за класически хитове. Ще си позволя малко по-подробно да се спра на това, защото го смятам за важно.
В България началото за тези радиостанции закономерно дойде през 2003 година, когато стартира радио „Едно“. Негова цел беше да пуска тъкмо най-популярните у нас хитове от 60-те до 90-те години и да обхване т.нар. формат „Soft Adult Contemporary“ („Soft AC“). Още в първите дни на съществуването си, които добре си спомням, радиото проведе мащабната класация „Топ 1000“. Тогава бях на девет години и тази класация ме изуми със своя мащаб. За съжаление, поради различни обстоятелства, не можах да чуя цялата класация в ефир. Тя беше излъчена няколко пъти, но неприятното бе, че я пускаха наведнъж и в денонощни издания. Например, стартираше в полунощ в някой от дните след Коледа, течеше няколко денонощия без прекъсване и приключваше след настъпването на новата година. След време, когато научих програми за звукозапис на радио, можех да покрия и денонощни излъчвания и щом се събудя, да върна пропуснатото по време на сън и неотложни излизания от вкъщи. Но тогава бях много малък, нямах постоянен достъп до радио и нямах този шанс. Вероятно бяха направили така излъчването, за да не може никой слушател да знае целия списък и така той да влезе в основната програмна схема. Но началото на това радио и конкретно на тази класация стартираха в България разделянето на този вид радиостанции от другите, в които се пускаше всякаква поп музика, без оглед на това на каква възраст е, доколко е популярна и т.н. Радио „Едно“ се придържаше само в музиката от 60-те до 90-те. От 50-те имаше няколко песни, които все по-рядко се пускаха там. В първите години имаше доста хитове от 60-те и 70-те, които след 2010 година отпаднаха. След това песните от 80-те също бяха ограничени и бяха вкарани в рубриката „Минути за класика“, където до този момент традиционно фигурираха класически симфонични произведения от барока до Авангарда. Докато това се случваше, в България се създадоха още няколко радиостанции с такъв формат. Когато бизнесът се монополизира в медийни групи, всяка медийна група имаше такъв тип радиостанция. Когато „N-Joy“ тръгна, неговата философия беше като тази на „Бг радио“, само че за световните хитове – да съчетава нови хитове и златни евъргрийни. Но постепенно това бе променено и радиото стана само за нова музика. Сходно нещо направиха и с „FM+“, където форматът дълго време беше за европейска поп музика от 90-те до наши дни, а впоследствие музиката от 90-те бе поизрязана и се изгуби цялостната концепция за музикален профил. Други по-стабилно задържали се в старите хитове станции са „Мелъди“, „Атлантик“ (преименуван на „Magic FM“) и други по-регионални радиостанции. „Ретро радио“, което днес не съществува, бе профилирано по-различно и там пускаха стара и по-малко известна музика до 80-те. Може би поради своята тясно специализирана аудитория, то не оцеля дълго. „Energy“ се специализира само за музиката от 90-те. Старият рок се пускаше по „Мила Голд“, а после в „Стар FM“ и „1/рок“. (Днес съществува само последното.) А „Дарик носталджи“ съчетава мелодична музика от предните десетилетия, като смесва по-познати с по-неизвестни парчета.
На целия този фон радио „1“ повече от 20 години остана най-слушаното в България за хитове. В началото имаше голямо текучество на песни в ефира. Впоследствие обаче кръгът на хитовете се стесни. В ефира се въртяха основно 700 песни, а други около 300 се пускаха по-рядко и на порции през определени периоди. Тъкмо общата цифра отговаряше на около хиляда, колкото бяха и песните в онази класация. За един ден в радиото се завъртаха около 300 песни, което значи, че когато се слуша непрекъснато, на третия ден слушателят вече знае голям процент от песните. Но понеже песните се пускат разбъркано, нерядко част от тях се повтарят дванайсет часа след излъчването си. И ако внимателно се следи музикалния поток, се вижда как, независимо от разбъркванията, след втората седмица активно слушане, човек извънредно рядко чува песен, неизлъчвана дотогава. Слушайки радиото по този начин, аз се запитах дали наистина тази класация не е основният ориентир за определянето на песните в плейлиста. Беше публикувана само първата стотица, а останалите песни не бяха достъпни като списък. Слушатели бяха правили опити да ги съберат в различни форуми за музика и радио, но те не бяха сполучливи. Тогава аз потърсих телефоните на радиото и попитах дали може да ми предоставят целия списък. Прехвърляха ме от човек на човек и дълго не смееха да ми кажат категоричния отговор, докато накрая не се произнесоха. Питането ми явно бе стигнало до ръководството. Изрично ми се каза, че нямам право да получавам списъка, защото това е вътрешна информация. Това много ме ядоса, защото тази класация и нейното провеждане в България беше нещо много интересно за мен. По него можеше да се види какво е влиянието на различни чуждестранни артисти върху вкусовете на българите. Ядосах се, че слушателите нямат достъп до нещо, което всъщност те са подредили в класация чрез гласуване. Чужди радиостанции бяха публикували списъци от такива гласувания, а нашето радио отказваше достъп. Допуснах, че са изгубили списъците, но си казах, че едва ли това биха го направили хора, оценяващи потенциала на такава класация. После допуснах, че в гласуването са се включили твърде малко хора и не е постигнат реалния желан ефект, понеже радиото още не е било разпознато, за да откликнат и достатъчно хора, което се крие от ръководството. Но отхвърлих и това, защото прочетох в изнесени от радиото информации, че е имало достатъчно хора и те са имали право да предлагат по няколко песни. След като още мислех по това, ми стана ясно, че причината да се крие списъкът е, че вероятно съдържа основния корпус от хитове, заложен за излъчване. Дразнех се, защото „БГ радио“ също правиха класации за любимите български песни и целите бяха публикувани официално, а една от тях също наброяваше 1000 песни. Но при „БГ радио“ имаше един допълнителен фактор, който изкривяваше картината. Самото то представяше и даваше повече популярност на много от новите песни, появили се след неговото създаване. То се бе превърнало в една от институциите, правещи хитове, особено след закриването на телевизия „ММ“ и фалита на много малки кабелни телевизии, пускащи също и български песни. Та когато „БГ радио“ правеше класация с хиляда любими песни, поне една трета от тях бяха утвърдени чрез радиото, а оценяващата ги аудитория бе същата, която ги е превърнала в хитове през неговото слушане и предпочитане. При радио „1“ беше по-различно, тъй като радиостанцията бе стартирала класацията малко след началото на излъчването си. Преди това на същата честота беше радио „99/Контакт“, което беше с различен формат и съответно с различна публика. Иначе казано, „БГ радио“ направи класация на база на вече изграден корпус от хитове, които самото то поддържаше, а радио „1“ формира плейлиста си от слушателите си още със самото си стартиране и това своеобразно проучване помогна на тази радиостанция да стъпи на вкусове, изградени много преди това и чрез други музикални канали.
Амбицирах се да разбера целия плейлист на радио „1“, което не бе никак трудно. Бях толкова вманиачен в тази идея, че правех презаписи на аудиокасети и какви ли не други номера, за да обхвана максимално много от ефирното време. И в крайна сметка успях. Няма да разказвам в подробности как стана това, понеже то бе многогодишен труд. Но при всички положения програмите за разпознаване на заглавия на песни, които след 2010 година можех да ползвам чрез телефоните на мои приятели и познати, много ми помогнаха да довърша започнатото и всички записани песни да бъдат идентифицирани. Всичко, което попълни плейлистите на радиото впоследствие, го бяха прибавяли след като бях направил своя експеримент. Достатъчно ми бе всяка година да послушам една седмица радиото и установявах какво още е прибавено към нещата, които вече бях записал. По същия начин можех да установявам и какво отпада от плейлистите. В някакъв момент уебсайтът на радиото се сдоби с възможност за непрекъснато обновяване в реално време на заглавието на всяка песен, течаща в ефира, което доста улесни и намирането на всичко, неоткрито от мен дотогава. В плейлистите се вкарваха по десетина нови хитове от годината, които сред останалите бяха почти нищо. Но този брой след 2015 година рязко бе увеличен, за да привлича по-млада аудитория. Това го отдалечи доста от музиката на поколението на родителите ми, прекарали младостта си през 80-те и 90-те. В различни свои периоди радиото „ухажваше“ и аудиторията на „Energy“, и тази на „N-Joy“, и същевременно трябваше да се конкурира с „Melody“ и „MagicFM“, които пък бяха разнообразили програмите си с доста повече песни. Същевременно радио „1/ рок“ пък пренасочи към себе си немалка част от рок хитовете в общата селекция на радио „1“. От всички тези неща радио „1“ се обезличи. От една страна, ако то бе оставило едни и същи песни през целия си период на съществуване, днес нямаше никой да го слуша, защото е омръзнало. От друга, смяната на вечни хитове с по-малко значими песни променя профила и го размива в опит да привлече разнообразна аудитория. В голяма степен ребусът е неразрешим. Той можеше да се разреши, ако се вкарат още по-малко познати песни от 80-те и 90-те, които аз наричам „гранични хитове“. Те са познати, но не в такава степен, в каквато супер хитовете. Немалко популярни музиканти и групи имат по няколко много популярни песни, но имат и други, по-малко известни, които не всички са чували, а не са съвсем непознати. Те са нещо като хитове в сянка. Хитове, които имат едно трайно и ненатрапчиво присъствие в медийната среда.
Подредбата
Разказах всичко това, за да можете да разберете как подреждам хитовете за „Музикална история“. Както вече казах, аз имам списъци с хитове, които смятам да влязат в тази рубрика. Не знам дали жизнените ми сили ще стигнат да обхвана всички песни, за които имам намерение да събера информация, но това е едно от делата на живота ми и ще се постарая да го довърша, доколкото мога.
Още в началото с Драго Симеонов решихме да правим рубриката по декади. Иначе казано, да започнем с епизоди с музиката от 50-те, след това да направим за 60-те, 70-те, 80-те, 90-те и накрая пак да се върнем на 50-те години. Реших, че за всяко десетилетие ще се включват средно между 13 и 16 песни. Реших също така, че тъй като не всяка песен има интересна история, ще вкарвам и повечко песни от филми, за да може историите около сюжета и продукцията на филма да запълват празното пространство. А и Драго Симеонов беше познавач на киното и щеше да оцени това. Впоследствие и редакторът на сайта Юри Яковлев също се оказа, че е учил кинорежисура. Избрах да говорим за световни, а не за български хитове, защото, макар за българските хитове по-лесно да се намира информацията, тя е далеч по-малко. А и имах друга идея за българските песни, която по-късно реализирах.
Както вече казах, всеки епизод трябваше да е с обем от около 12 минути, което значи около 3 страници, пълни с текст. Можеше да са и по-къси, но аз предпочитах да изпълня този лимит възможно най-пълноценно. Важно бе също така да има музикални преходи, разпределени в целия епизод по начин, че хората все пак да слушат и музика. Поне няколко от тях трябва да са с откъси от песента, за която се говори, а други да са свързани с други музикални произведения, които пряко или косвено засяга историята.
Първото важно нещо, което трябваше да направя в първия епизод, е да установя какъв максимален обем е допустимо да изпълня. След като веднъж го бях установил, старах се да не го надскачам, защото това щеше да означава да превиша времето на записа.
Но нека да вървим по етапите, описани от мен в началото, за да е по-структурирано.
Първи етап: Събиране на информация
Когато избера конкретна песен, за която ще търся данни, започвам от по-общото към по-частното. Така първото нещо, което правя, е да прочета биографията на групата или артиста за периода, в който е песента. След това преглеждам статии с информации за албума, от който е тя. Преглеждам архива си за други музикални събития в съответния жанр и от годината на появяване на албума. През цялото време си водя бележки във файл, който все още е на работно ниво и няма структура. След като се запозная с общите характеристики на музиката и времето, в което се твори, минавам към запознаването със самата песен. Чувам я цяла два-три пъти. След като я чувам в оригинал, я прослушвам в концертни версии, също нейни кавъри, ремикси и други версии, издавани през годините. Търся нейна оригинална версия, най-добре на мултитрак, за да разбера как звучи всеки от траковете (инструментите) в нея, прослушвайки ги поотделно. Това е много важно, особено когато има богати съзвучия от гласове и инструменти. Така по-лесно могат да се разберат пишещите за песента, разказващи детайли около процеса на записване, аранжиране и изпълняване на песента, които пък на по-сетнешен етап биха могли да се предадат по интересен и опростен начин, лишен от техническа усложненост, на широката аудитория. След това се запознавам с текста и с негови български преводи, когато има такива. Различни любопитни за мен моменти в музиката и текста си отбелязвам да проверя по-нататък, ако има такива. В бележките описвам разлики във версиите на песента, които ми правят впечатление. Набелязвам си имената на всички версии и източниците, от които съм ги открил, защото те ще ми трябват по-нататък. Започвам с четенето на историята около песента. Първо чета статията във Wikipedia, ако има такава, и с уговорката, че тя е съставена от потребители, а не от специалисти. Преглеждам източниците на статията, и ако с някои от тях разполагам, сверявам информацията, а ако са онлайн, преглеждам ги за подробности, стига да не са твърде различаващи се от тематиката. Понякога копирам съдържанието им и по ключови думи търся в него информация за конкретната песен. В други случаи статиите ме отвеждат към други, които също разглеждам. Освен работния файл, в който въвеждам основната информация за песента, имам и още един работен файл, където въвеждам друга информация за същия изпълнител, или за песни в същия албум, която е по-вероятно да не влезе в настоящия епизод. Тази информация е много полезна в бъдещи епизоди. Там тази предварителна работа в голяма степен ми опростява задачата. Често предварително знам дали една информация ще ми потрябва. Причината е, че когато се запознавам с някой албум или музикант, аз виждам колко от песните в албума или от тези в репертоара на музиканта са хитове, за които бих могъл по-нататък да правя отделни епизоди. А целта при новите епизоди не е да повтарят повечето неща от предходни такива, а винаги да се предлага нещо качествено ново. За някои неща е задължително да се повторят, тъй като не се предполага, че всички слушатели и читатели следят в детайли. Но на тези, които все пак го правят, не бива да им натежава, както не бива да натежи и на някой, който реши да прослуша на запис предавания, записвани през две години, но отнасящи се до два хита от един и същ албум или период. Когато имаме голям избор от възможности, можем да си позволим да им преразпределим тежестта. Така например, ако един творец има само един-единствен хит и едва ли бих се върнал към него, аз мога да си позволя да разкажа повече и за другото му творчество и историята на песента да е в голяма степен и история на твореца. И обратно, ако той има над трийсет хита, аз трябва да имам отворена възможност да изваждам за всеки епизод неща от биографията, които времево повече се доближават до периода на създаване на песента, а в допълнение да добавям само малка част от неговата биография като придружаващ фон за хората, очакващи да се представи и по-обща фактология. Същото е и с албумите. Има класически албуми, където от десетте песни половината са хитове. И след като знам, че ще се връщам към тях многократно, не добавям всички детайли по създаването на албума още при първата история. И обратно – при един хит може да се разкаже всичко за албума, в който е включен. В началото мислех за тези детайли, но още по-старателно се съобразявам с тях, откакто у мен назря идеята за книга, където би било най-добре корекциите по историите да са минимални и същевременно нищо да не се повтаря. Балансът в това за кое колко да се разкаже е въпрос на формула, в чието извеждане се съобразяват много условия.
Но да се върнем на статиите за песни във „Wikipedia“. Понякога те са разработени по определен шаблон, прегледен в един по-енциклопедичен формат: Заглавието на песента, името на групата или изпълнителя, от кой албум е, дата на издаване, поредност спрямо предходен и следващ сингъл, звукозаписно студио, продуценти и продуцентска фирма. След това има кратко описание на песента. Под него има по-разширена статия, започваща с предистория, запис и продукция, сингли и преиздания, участниците в процеса – музиканти, продуценти и технически персонал, седмични, месечни и годишни класирания, кавъри и други позовавания в поп културата. Накрая са източниците и външните препратки и бележки. Това, което ви описах, е най-добрата подредба на фактологията. Често обаче статиите са бедни на информация и не са конструирани по този начин, а понякога са конструирани така, но не са запълнени достатъчно. Аз преписвам основните данни, подадени от статията, като съм наясно, че ми предстои да ги сверя и на още места. След като целия този процес, състоящ се основно в преписване, приключи, заемам се със статиите за съответната песен в други сайтове. Правя търсене през Google, но вече има места, където приоритетно проверявам за конкретна фактология. Най-богати са статиите в SongFacts, „Sound On Sound“, където се набляга на техническата информация, както и поредицата „The Story Behind Song“ на сайта „Far Out Magazine“. По отношение на песните доста богат е сайта „LouderSound, а нерядко за тях има информация и в „American Songwriter“, „Wiki Fandom“, където са допълнени копия на тези във „Wikipedia“, и в „Story Of Song“. „UltimateClassicRock“ дава представа за доста рок хитове. Често за историите на популярните песни имат статии вестници като „The Guardian“, „New York Times“ и други. Има и книги, частично засягащи песните и намиращи се основно в „Goodreads“ и „Amazon“. За възможно най-коректно проследяване на последователността на издадените песни и за участващите в тях музиканти отлични платформи са „All Music“, „Music Brainz“, „Rate Your Music“ и други. Ако търся информация за кавъри на песента, двете най-богати на материал места са WhoSampled и SecondHandSongs. Интересни влогове, където има още данни, се намират на „StereoGum“ и „Medium“. Важно е да кажа, че има и доста сайтове, където статиите се готвят, копирайки съдържанието от тези по-малки сайтове, или където те са базирани на запитвания до изкуствен интелект. Тях често ги избягвам и не ги препоръчвам. Това са сайтове като този на радио „Call Me Fred“, „Song Tel“, „Old Time Music“, „Song meanings and facts““, „Quora“ и други. Също така не са подходящи сайтовете, предназначени за текстове на песни, акорди и партитури, платформите за слушане, сваляне и купуване на музика. На много от тези места има кратки описания на песните, но те в огромен процент от случаите не допринасят по никакъв начин за допълването с нова информация. Що се отнася до текстовете и точните акорди и партитури, най-достоверно е да се вземат от книги, или от официалните сайтове на авторите им.
Докато търся статии за песента, попадам и на други материали, в които тя е частично спомената. Често проявявам любопитство и ги чета по-подробно. Понякога подробният прочит е необходим и за по-ясното разбиране на контекста, което в други статии не е отбелязано. По време на четенето много неща се повтарят, а други коренно се различават. Както си спомняте, че писах по-горе, имам един работен текст, в който нахвърлям основни записки и втори, в който копирам неща, които бих ползвал за други епизоди. Отварям трети текстов файл и там прехвърлям неща, които на първо време изглеждат второстепенни, или не ми се вписват в последователността, в която ми вървят основните записки. В този трети файл слагам и цитати от различни места. За да правя рубриката си автентична, някои цитати трябва да преразказвам, а когато посочвам други, старателно да съм ги проверил по отношение на превода на български. И така, всеки от трите файла има свое предназначение и по време на четенето на текстовете аз преценявам кое къде да бъде поставено. Ако прочета нещо, допълващо друго, което е вече копирано някъде, дописвам го там, за да добие завършеност. Ако пък информацията в източниците се различава, проверявам на още места как е представена, за да мога да я верифицирам, да разбера откъде е черпана и да преценя кой извор е достатъчно проверен и по-надежден от другите. Невинаги това е възможно да се установи, но понякога логическата свързаност на елементите отписва част от информацията като лошо интерпретирана, или като некоректно представена. Ако никъде не е посочено еднозначно кой е по-надеждния извор, записвам си, че източниците варират в информацията и давам най-често срещаните версии. Информация може да варира по много различни причини, включително и ако двама съавтори на песни имат различни спомени по нейното създаване, или дори ако един автор на песен дава две интервюта за нея през 20 години и в по-късното някаква част от фактологията му е избледняла и той видоизменя поредността в историята. Полезно е, ако и двата източника са достоверни, тези разлики в историята да се уловят и разкажат, а всеки читател или слушател да реши как да ги интерпретира
Има известни различия при работата с малко и с много информация. Всяка песен предлага различен обем материал, който трябва да се обработи. Когато информацията е по-малко, нейното цялостно записване може да става не в три отделни, а в един общ текстов файл. При малък обем е много лесно да се създаде последователност в поднасянето на информацията още в началния етап на нейното събиране и всеки нов щрих, всеки нов детайл, да се намества като парче в един плаващ пъзел, ако мога така да се изразя. Иначе казано, представете си началните записки като един голям пъзел, в който има някаква идея за подредба, някаква привидна подреденост, но все пак е разпръснат и има нужда от изпълване с още фигури, за да стане по-плътен, по-споен. Понякога ние не знаем какви ще са и колко ще са на брой, а само можем да подозираме. По определени критерии, съставляващи една песен, можем да изпълним фигурите, откривайки съответстващите на тези критерии данни. Например, кои музиканти свирят в песента, в кое студио е записана, кой я продуцира и т.н. След като се покрие минимума, се търсят подробности от времевия и пространствен контекст, които да придадат на текста нужната завършеност.
Съвсем различно е, когато има голям обем от информация. Това означава десетки статии, писани от различни автори по тази тема, във всяка от които се откриват нови подробности. Тогава не се върви към разширяването на контекста с цел запълване на още обем и създаване на усещане за движение във времето, а обратно – стеснява се времето и пространството конкретно до непосредственото композиране, записване, издаване на песента и най-важните награди, отзиви и позиции в класациите, които е получила.
И тук следва един много съществен въпрос: Как се преценява обема и се изчислява кое да се включи и кое да остане за следваща история. Отговорът става ясен в процеса на работа.
