От кухнята: Как се прави „Музикална история“, част IV

Всеки от епизодите на рубриката „Музикална история“ е дълъг около дванайсет минути, но далеч повече време е нужно, за да се създаде такъв, какъвто го чуват слушателите на „Дарик“ и го четат в сайта на медията. В предишната част завърших разказа си за работата по първия етап на събиране, подреждане и обработка на информацията. Текстовият файл, който в началото е представлявал поредица от безразборни бележки, добива цялост. Ако има твърде много бележки, част от тях са прехвърлени в други текстови файлове и след това са върнати на определените за тях нови места в основния файл. След като целостта на текста е постигната, след като всички грешки са отстранени, преводът на всички цитати е уточнен, а уводните и заключителни думи са вписани, остава още един важен елемент, за да добие текста завършеност. Това са произношенията на имената на хора, географски и исторически понятия и други неща, които трябва да се напишат в оригинал в текста, а също и да се произнесат коректно във версията за радио. Слагам този елемент като последен в обработката на текста, защото той има общо със следващия етап. Произношенията се проверяват, като се прослушват аудио и видеоматериали, в които въпросните имена и понятия са били споменати. Понякога това е много дълга и досадна задача, защото трябва да се прослушат доста неща. Нужно е произнасящите ги да са от областите, в които те са разпространени, за да чуя наистина коректното им произнасяне. В други случаи са ми нужни консултации с професионални преводачи, защото някои произношения нямат аналог в българската фонетична система и им се търсят сродни еквиваленти. Други пък са възприети още отдавна да са по определен начин и дори сега, когато хората имат повече обща култура за чуждия език и виждат, че тези произношения са погрешни, те продължават да се следват. Пример е името Майкъл Джексън. Понеже Джексън е изписван по този начин върху старите плочи и така е популяризиран в нашата култура, тъй си е и останал. Всеки друг с тази фамилия би бил наречен Джаксън, защото звукът, който използват американците и е между „Е“ и „А“, клони по-скоро към „А“. Но „Е“ е привнесено по руска линия и така е останало и до днес. иИма и десетки други сходни примери, за които тук няма да навлизам в подробности. За огромен процент от тези имена възприемам да ги вписвам според новите норми. За други се консултирам с „Езикови справки“ към БАН, където се позовават на сериозни източници. Такъв например е книгата на Андрей Данчев „Българска транскрипция на английски имена“ от 2010 година. Имената и понятията далеч не са само от английски и често се отварят цели дискусии по въпроса как да се възпроизведат. Например, налагало се е да търся унгарец, за когото това е майчин език, и да го помоля да ми запише как изговаря дадено име. За зла ирония, оказа се, че макар и името да бе унгарско, то бе със словашки произход и затова дори самият унгарец не бе сигурен какво е произношението му. А след като той доброволно ми съдействаше, нямах право да искам от него да прослушва записи и да проверява допълнително как звучи в оригинал. А и да го бе направил, гаранцията, че произношението в тях ще е правилно, би била стопроцентова, само ако самият собственик на името се представи и при това без да го адаптира спрямо някакъв друг език, на който говори. Срещал съм случаи, в които журналисти питат човека как да произнесат правилно името му, защото дори и в тяхната среда това е неизяснено. В други случаи някои английски имена се произнасят по пет различни начина в САщ, Канада, Австралия, Англия и родната на човека Ирландия или Шотландия. Той може да е роден в Ирландия, но ако големите му успехи са били в САЩ да речем, по-популярен е вариантът на произношение, възприет от американците. В българския език пък има правило англоезичните групи, чиито имена започват с „The“, да се изчитат на български без тази представка. Това особено важи за „Бийтълс“ и „Роулинг Стоунс“. Да не говорим, че по по-стари форми въпросните групи са „Битълс“ и „Ролинг стонс“. В други случаи произношението на някое име има две дублетни форми. Може би случаят с Майкъл Джексън е такъв, защото никой не би възприел за грешка да го напиша или кажа Майкъл Джаксън.

Ако за имената и понятията се възприемат някакви правила за транскрипция, тъй като неизбежно това се налага и по отношение на вписването им в български текстове, то обикновените думи в езика, които стават заглавия на песни, албуми и прочие, са изцяло отговорност на този, който чете. Това важи по същия начин и за различни изрази, визирани в текста. Ако изразите са по-дълги, най-добре е да се пуснат в оригинал в аудио варианта и след това да им бъде даден превод. Моят английски никак не е перфектен и често не съм доволен от начина, по който произнасям думите.

Адаптиране на текста за четене

Навлизаме в първата фаза от втория етап на работа, а именно гласовото четене на вече подготвения текст. Преди да се правят промени по него за целите на четенето, той се изпраща за корекции, тъй като в немалко случаи неволно оставям малки и големи букви на неподходящи места и допускам други грешки, по-лесно отстраними след визуален оглед. Разбира се, последната дума за одобряването на предложените ми корекции е моя, но когато дълго и интензивно работя с някой коректор, както много време работих с Лора Касабова, с него постигаме единомислие около някои неща, на които винаги се съгласявам и са неоспорими. Други, които не се основават на някакво общо правило, подлежат на преценка от моя страна. Те са по-скоро по отношение на стилистиката, а не толкова на граматиката. Това, че с коректора свикваме да работим, допринася за лекотата в диалога и лесното изясняване на различни казуси по текста. Често имам случаи, в които се колебая дали нещо да се напише по един или друг начин. И ако и коректорът ми даде сигнал, че не му звучи добре, това е ясен знак за мен, че колебанието ми е имало смисъл и съответно преправям конкретната част. Това изчиства субективния елемент, който често може да подмами човек за някои неща. Тъй като често корекциите по текста се правят, докато междувременно аз се занимавам с доуточняването на други детайли по него, се е случвало записът да стане преди всички корекции в текста да се съобразят с версията за четене, която си правя в отделен файл. Това става причина понякога текстът, който е в сайта, в някои детайли да се различава от този, който чета в ефир. Това може да се забележи от тези, които следят и двете и срещат разлики между тях. Но тези разлики може да се дължат и на пропуски в четенето, направени неволно, или в корекции на основния текст след прочитането му в записа, наложили се поради по-късно забелязан проблем. Невинаги причината е в предварителните стадии на работа. Понякога разликите са и изцяло умишлени, защото адаптирането за аудиозапис внася малко промени и в структурата, за да се постигне повече динамика и по-атрактивно представяне на съдържанието за аудиторията. Най-очевиден е примерът с епизода за „The Best“ на Тина Търнър. Той стана доста по-различен в аудиоверсията си от това, което беше в текстов вид. Говорейки за атрактивност, имам предвид, че аудиоверсиите носят доста различна динамика от текстовете за четене. Понякога там се влагат и различни нюанси на гласа – приповдигнат, ироничен, тъжен, официален, непринуден, разказвателен. Женските и мъжките директни цитати се изговарят с лека разлика в регистъра на гласа, за да се различават по-добре. Четенето на някои твърде дълги изречения се прави като четене на няколко по-кратки, за да е по-лесно за осмисляне. Четенето на абривиатури се прави ясно, за да се чуят по-ясно. Написаното в скоби се подчертава с леко затихване на гласа на фона на постоянната му сила, за да се подчертае като вмъкнат елемент, прекъсващ основната линия на разказа, след който тя продължава. Има и много други хватки.

И така, стигнах до адаптирането на версията за четене. Основното в това адаптиране е да отбележа паузите, които ще се запълват от музикални преходи. Това ми е много важно при последващата обработка, защото е нужно да има отстояние между изреченията, за да мога плавно да увелича конкретната музикална илюстрация, спирайки четенето, а след това също така постъпателно то да навлезе след намаляването на музиката. Ако двете изречения са прочетени бързо едно след друго, това разделяне става много по-трудно. Нужни са около три секунди, за да може при смесване да имам по секунда и половина отстояние, от което да се възползвам за всяко от двете действия, описани преди малко. Паузите си отбелязвам с празни редове, а понякога, макар и по-рядко, с ред, в който пиша „Пауза“.

Текстът търпи и други промени, за да стане годен за четене. В него се изчистват всички неща, писани на латиница, най-вече онези с дублетни форми на латиница и кирилица. В текст те изглеждат удачни, но в четенето нямат място, а и синтезаторът за реч възпроизвежда чуждестранните думи неправилно, което ми създава проблеми при тяхното четене. Понякога ги изписвам на кирилица по правилния начин на произношение, за да ги прочета възможно най-адекватно. Това не бе практика още от началните епизоди, но се наложи заради по-късно забелязани грешки. Синтезаторът за реч, който ползвам, не е надежден за названията с латински букви и тяхната проверка се налага да бъде извършена от носител на езика, или от заклет преводач.

Друг важен момент е отстоянието между различните абзаци в текста, което отново се прави с празен ред. Той е маркер за мен, че трябва да понижа повече интонацията в края на абзаца и да повиша малко повече в началото на следващия. Някои абзаци са слети в текста в един общ, а при четенето трябва да се отбележат като различни, за да се усети смяната на контекста.

За по-лесното четене правя и други важни размествания. Например, за целите на обясненото по-горе раздробяване на някое сложно за произнасяне и трудно изречение на по-малки части, ги разполагам на отделни редове. Това се налага, защото понякога краят на реда ми създава илюзията, че конкретната част от изречението е свършила и така вкарвам неправилна интонация за тази цел. Затова, когато срещна такова изречение, при което е почти сигурно, че ще бъда подведен от това, си го адаптирам на по-малки, но цялостни части, за да ги прочета слято, без забавяния и без да изглежда като нещо закърпено на последващ етап. Други важни места за адаптиране са тези, при които има множество чужди и непознати за мен имена. Това е най-вече моментът, в който се изреждат музикантите, взели участие в песента. В такива ситуации всеки музикант и неговата роля се обособяват в отделен ред. Това позволява по-гладкото, ясно и изразително изреждане на хората в състава. Има и още неща, които налагат промени. Понякога изписвам цифрите с букви, защото в случаите, в които са начесто, програмата прочита повече информация в един и същи ред от текста и това нарушава моя синхрон при повтарянето за записа. Това се налага, защото скоростта за четенето на реда ми е по-висока от тази, в която произнасям текста и при тази скорост понякога не мога да възпроизведа наведнъж по-голям брой думи, преди да преместя стрелката надолу към следващия ред и да продължа с четенето. В други случаи пък се изреждат много елементи, между които има запетаи, и тогава, за да ми бъде по-подреден словореда при четене, намествам всеки от тях на нов ред.

Нерядко, когато се правят музикални илюстрации, или такива на конкретни елементи в звуковата картина, слушателят се нуждае от насоки какво да слуша и за какво да внимава. Тъй като илюстрациите не са част и от текста, а там само е споменат техния източник, тези разяснения не влизат в основния текст, а само в интерпретацията му за четене от мен.

Има и още нещо важно. Ако в текста някои повторения на думи се избягват, заменяйки се със синоними или с местоименни форми,  поради близост в изречение или заради кратко отстояние в две съседни изречения, то в записа това повторение може и да е допустимо. Това става в случаите, когато между тези повторения е пусната музикална илюстрация и е минало достатъчно време, за да не се усети от слушателя.

Това са само част от козметичните промени, които правя. Те са полезни за незрящите при четенето на всякакъв род текстове и записването им след това. Всеки текст има свои специфики, свои трудности при четене и изисква индивидуален подход с мисъл за няколко хода напред. Понякога отстранявам проблеми на четенето още в ранния процес на обработка, стига това да не разваля визуалната му и смислова цялост. Тази предварителна работа съкращава времето за преработване на по-късен етап. Но в по-честите случаи не се занимавам да мисля за това преди да му е дошъл момента.

След като текстът се адаптира за четене, записвам първата негова версия. Както и друг път съм казвал, за да прочета качествено един текст, първо се записвам как го чета, повтаряйки дословно онова, което говорещата програма ми казва в слушалките. Тъй като тя греши с някои ударения и произношения, ако не съм адаптирал тези части предварително, аз ги променям в движение. Докато чета, на места се запъвам и бъркам, защото е изключително трудно да се изравни темпото на четене от програмата със скоростта, с която то се изразява гласно. Това не е защото не би могла скоростта на четене да се коригира до необходимото ниво, а защото е трудно едновременно да слушаш глас в слушалките и да говориш върху него, повтаряйки предходните думи. То е нещо, приличащо на симултанен превод. Даже си спомням, че като малък, докато съм слушал дублирани от чужд език филми, съм повтарял казаното от дублажните актьори върху техните гласове и с онези интонации, считани от мен за подходящи за случая. Така, без да го съзнавам, съм правил репетициите за онова, което по-късно ще ми се наложи.

За Записите на четен с програма текст доста съм писал в четвъртата част от материала си „Braille FM: Гледните точки на и за слепите“, където, след като подготвях текста за някое предаване, предстоеше да го прочета. И в този случай предпочитах първо да прочета текста, да изчистя звуковия файл от грешки, след което да прочета текста върху собствения си глас, записвайки го втори път. Това има много на брой предимства. Първо, веднъж прочетен гласно, един текст добива звучене. В това звучене се забелязват някои пропуски, които не се открояват в текста, но изглеждат някак странно сред естествения речев поток. Да, аз мога да предположа как би звучало всяко изречение, но понякога това ми убягва покрай съобразяването на текста с толкова други условности. Затова някои грешки се открояват чак в момента на записване. Второ, паметта за веднъж прочетения текст, съчетана с толкова много предварителна работа, в която в голяма степен е запомнено неговото съдържание, позволява текста да се лее по-естествено и като нещо близко и познато. Това дава минимални дефекти. И когато дойде време да се обработва този втори запис, за да се прочисти от грешките, те са далеч по-малко. Трето, говорещата програма често се чува през слушалките в записа, тъй като аз я увеличавам. Когато не говоря, мога да слушам програмата и по-тихо, но в случай на четене, нейната сила е важно да е по-голяма, за да мога да я чувам по-ясно от собствения си глас. Особено това се налага в случаите, в които е включена настройка на рекордера за мониторингово слушане, което означава да чувам в реално време какво влиза в записа. При тази настройка чувам и гласа си в слушалките, както и фоновия шум около него. Обикновено оставям тази настройка включена с цел да няма незабелязана промяна в нивото на звука. Знаете, че когато човек е със слушалки, особено ако го изолират от всякакъв страничен шум, той често трудно постига баланс между това да чува гласа си и това, което слуша, особено ако то е друг електронен глас. А когато е включена и настройка за мониторинг, това може още повече да усложни нещата, вместо да ги улесни, каквато е всъщност целта му. И четвърта причина, която е не по-маловажна от вече изредените, е свързана с това, че част от промените в текста с цел правилно четене се преценяват чак при същинското четене, а не предварително. Това е така, защото на пръв поглед нещо изглежда лесно за прочитане, но натрупването на сходни съгласни, или на някакви по-рядко изговаряни имена и понятия, усложнява четенето. И докато не се опита, не може да се оцени. Затова при първия пробен запис се връща четенето назад, спира се записа, коригира се текста и се продължава наново. Когато записът веднъж е минал през гласово възпроизвеждане, съобразено с начина, по който ще се прочете във финалния вариант, е далеч по-удобно да се върви по тази основа и изцяло да се покрие темпото на четене.

Понякога, когато предварителните фази на работа са ми отнели много повече от предвиденото за тях време, а срокът за излъчване ме притиска, записвам само един вариант на четене, но тогава се правят компромиси с много неща. Често, особено в началото, аз не записвах в студио, а в моя дом, или в други места, където живеех. А всички те бяха в блокове, където имаше и други шумове от тропане, силни телевизори, течащи кранове, удари от затварящи се врати и прозорци, външни шумове около блоковете като пътно движение, играещи деца и т.н. Освен това, когато силата на гласа ми се измени дори с малко,, това променя настройката за нивото на записа, тъй като автоматично е заложено на записващото устройство да компенсира всеки по-тих звук с увеличаване мощността на микрофона и обратно – всеки по-силен с намаляването на тази мощност. От това стават големи диспропорции и аз трябва да го съблюдавам. Тъкмо тук настройката за мониторинг ми е безценна. Разбира се, аз мога да изключа автоматичното намаляване, но при изключено положение някои звуци са с по-голяма гръмкост в записа и това не може лесно да се коригира при последващото смесване. Далеч по-лесно е, когато се записва в студийна обстановка. Винаги съществува риск при първия запис да има шумове, които по време на четенето не ми се струват твърде силни, но после в записа ясно да проличават. Има и още нещо, заради което е полезен втория прочит. Дори след изчистването на грешките, първият прочит е с няколко секунди по-дълъг от втория. Когато записът има лимит и трябва да се впиша в него, съобразяването до секунда е изключително важно. Винаги след като направя прочита, който ще ползвам в общата звукова картина, проверявам цялата му дължина. Ако тя надвишава десет минути, трябва много да внимавам, защото е препоръчително цялата продължителност да е 12 минути, а само най-важните преходи, плюс началния джингъл на рубриката, са минута. Отделно от това се предвиждат няколко малки отрязъци за илюстриране на различни песни и други звукови части, пресичащи четенето, всеки от които е средно между 3 и 10 секунди.

Както опитните четящи хора добре знаят, за темпото на едно четене повлияват много фактори. Забелязал съм, че най-гладко и съсредоточено е четене малко след сън и при това ако сънят е бил дълъг и без прекъсвания. Тогава гласът не е сънен, а същевременно не е и натрупал умора от деня, а и човекът, който го ползва, не се е разсейвал с всякакви мисли. Иначе казано, и концентрацията е в пълния си капацитет.

В обобщение ще кажа, че когато сам редактираш това, което четеш, винаги е по-добре. А когато знаеш, че ще четеш един текст втори път и е нужно да си направиш предварителни улеснения, това е още по-хубаво. Така при четенето и в двата дубъла мога да си давам полезни знаци. По-нататък ще говоря за тях, когато стигна до звукообработката.

 

Четене и обработка

В първите около двайсет епизода имах сериозни проблеми с преценяването на обема на текста за четене. Имам случаи, в които съм правил няколко презаписа, за да постигна максималното допустимо темпо на четене с цел да спестя по някоя секунда от всяко изречение. Това непрекъснато увеличаване на темпото води дотам, че текстът става по-труден за разбиране. Аз съм привърженик на по-спокойното четене, в което дори се чува всеки поет дъх и всяка кратка пауза с цел подчертаване на обособена част от изречението. В много случаи в записите на репортажи по радиостанциите тези неща се изрязват и текстът се слива. Също така често при това сливане изрязванията се правят без особени старания и доста проличават. При мен също се забелязват тези изрязвания и в зависимост от това с какво време разполагам, презаписвам най-проблематичните части. Но в изключително редки случаи гласът звучи по един и същ начин в два различни презаписа. Много неща са от значение за това. В едни случаи гласът е по-уморен или сънен, в други – по отпочинал и свеж. В някой ден гласът е изгубил ритъма и дикцията от предходния запис и е леко понижен, в друг пък е по-повишен с цел да компенсира този проблем. Но и в двата случая това си проличава. В едни случаи четенето е по-гладко, тъй като концентрацията е на по-добро ниво, а друг път е по-зле поради разсеяност. Към това се прибавят и множество други неща като различна отдалеченост на микрофона от устните, различно разположение на тялото, различни околни шумове… Когато се записва втори път, в немалка степен се забравя при какви настройки е правено първия път. Налагало ми се е да презаписвам и после смесването е голяма трудност. Затова понякога предпочитам да презапиша нещо цяло, вместо да поправя три изречения в три различни места на записа. Относно околните шумове, това е също голям проблем. Например, за да няма шум от компютъра, на който чета, предварително го изключвам от електрозахранването, защото, когато се захранва само с батерията, преминава на по-икономичен режим и това намалява оборотите на вентилаторите. Отделно от това ръката, преместваща текста чрез клавишите за стрелки от клавиатурата, е максимално отдалечена от микрофона с цел да не влизат шумове от натискането на клавишите. Самото натискане става извънредно внимателно, защото микрофонът на рекордера ми е чувствителен и улавя тези звуци. Когато има музикална подложка под говора, някои шумове избледняват, но това не се случва непременно, а и по-старателните уши чуват и тях. Също така, когато звукът се компресира през радиостанцията, някои шумове, дребни на първо слушане, изпъкват и дразнят. Важно е отстоянието на устните от микрофона да е много точно фиксирано, защото само малко да е по-приближен или по-отдалечен за разлика от предходен запис, това налага последващо манипулиране, което невинаги изравнява напълно получения дисбаланс в звука.  Иначе казано, всяка добавка, направена в предходен запис, си проличава. Ако не заради гласа, то ще е заради начина, по който съм употребявал записващото устройство, или нещо на ниво софтуерна обработка, което не съм спазил с точност и при двата дубъла.

Независимо, че грешките продължаваха да се случват, с времето много от тях бяха изглаждани и избягвани. Спомням си няколко случая, в които по невнимание при смесването бях пропускал откъси от прочетения текст, или ги бях поставял повторно. За щастие, след ефирното излъчване успявах да чуя проблемните части и да предложа подобрени версии за сайта и съответно за архива на радиото. Но откровено признавам, че предпочитам да слушам записите директно от архива, защото там се чува как е звучало предаването, след като е преминало през всички компресори, през които минава ефирното излъчване и за които вече споменах. Тези компресори изравняват звука и го правят да звучи много по-гладко и споено, отколкото моите версии, в които има по-силни и по-слаби моменти, по-увеличено и по-намалено по сила четене. Аз не прилагам компресор, докато обработвам файла, защото в ефира то би се компресирало повторно и тогава някои неща вероятно биха се изкривили в звука. Компресирам само гласа в четенето и го прокарвам през настройка за двуканално моно, но не прилагам настройката повторно към целия запис. С времето правех все повече подобрения в тези записи и въпреки това усилието към по-добро качество винаги има в какво да бъде проявено. Не само като процес на работа, но и като технически възможности за запис, с които разполагам. Рубриката трябваше да започне от записи в домашна среда и да достигне до студийно ниво, за да звучи наистина професионално. Това отне много време и много инвестиции, за които тук не е мястото да говоря.

След като направя първото четене, аз го редактирам, изрязвайки всички грешки. При това изрязване не се интересувам особено да звучи добре и да не личат кръпките. То е само за моя употреба. Когато го прочета втори път, изтривам първия гласов запис. Преди да го изтрия, проверявам само продължителността му, за да се ориентирам нужно ли е да увелича темпото и ще се наложи ли част от текста да отпадне. При записите на първите епизоди, когато за мен бе важно да се каже всичко, до което съм се добрал като информация, много неща отпадаха, защото записът ставаше много дълъг. Сега вече почти интуитивно премервам колко да е обема на текста спрямо това колко ще е предполагаемото време за музикалните илюстрации. И така, след като вторият гласов запис е окончателно обработен, проверява се и неговата дължина, изрязват се началото и края, където отстоянието не бива да надвишава по една секунда, след това се изравнява нивото и се центрира звука. Съхранявам го под името „Final Voice Record“, или подобно, което да ми подсказва предназначението му и стадия му на завършеност. По същия начин първият запис е озаглавен „Work File“. Подсказването е много важно, защото после, когато става смесването, в програмата се зареждат много неща и прехождането между тях трябва да става изключително бързо и удобно, пестейки време и усилия.

Важна подробност е, че когато започнат да се създават файлове по даден епизод, е добре да се зададе на програмата да ги запазва в една и съща работна папка. Тя трябва да е различна от директорията, в която се намират необработени за записа файлове, както и такива, които първоначално са ползвани, но вече са непотребни, или пък такива, които са открити, за да бъдат прослушани и след проверката им са отхвърлени. За мое улеснение папката с работните ми файлове носи номера на съответния епизод. Докато обработвам, от време на време влизам там по стандартния начин и прочиствам непотребното, или нареждам по-добре файловете спрямо някое ново решение, което съм взел, за да илюстрирам по-добре нещо в текста. Изтриват се и системни файлове, които програмата създава, както и файлове, които вече са си свършили работата и пречат на бързата навигация с напредването на обработката.

Тук ще кажа и нещо, което по-горе умишлено само загатнах. Както вече споменах, аз съм привърженик на спокойното четене, звучащо като естествено. Това означава да се чува и поемането на въздух тогава, когато имам нужда от него. С тази цел, ако още по време на четенето усещам, че съм сбъркал изречение, по средата на което съм си поел дъх, прочитам го отново, за да мога при обработката изцяло да изрежа първия дубъл и така да остане втория. В някои случаи Презаписвам и преходи между изречения със същата цел. Понякога записът за епизод, който е 12 минути, продължава над 30 минути. За да се улесня максимално, правя го на малък брой дълги тракове, прекъсващи се там, където повече от две минути не мога да прочета нещо по желания от мен начин. Тъкмо тези прекъсвания са знаците, за които по-горе споменах. Така, когато после събирам записа в един трак, не прослушвам всички сгрешени части, а стигам до първата грешка в трака, изтривам цялата останала част от него, правя нужното отстояние в следващия трак и ги наставям. Ако обработката е станала малко след записа, паметта ми много по-бързо възстановява къде са грешките и те много по-лесно се намират и изрязват. Ако обработката се прави по-късно, независимо дали на следващия ден, или в идния месец, се работи като с почти непознат запис и се прослушва всичко, за да няма пропуски. Но дори и да няма пресен спомен къде са били грешките, докато се работи върху някакъв файл, може да се просвири следващия и да се види откъде започва той. И когато началото на изречението, с което той започва, се чуе в предхождащия запис, веднага да се изреже остатъка, преди да се налага прослушване докрай, и двете части да се съединят. Но при тази проверка трябва да се прегледат и още по-следващите файлове, защото понякога при записа правя няколко дубъла на едно и също изречение, докато ми хареса. Затова нерядко преди да обработвам си прочиствам предварително от папката с тракове онези дубли, които със сигурност не ми трябват. Това обезсмисля проверката в движение и дава сигурност, че правилно записаната част е следващата по номер.

Нерядко, ако първият прочит е бил общо 30 минути, вторият е бил 18 минути. Да извадиш 10 минути от 18 минути четене е доста по-лесно. Първото прочистване е доста досадно, а второто е по-приятно, тъй като се прави в перспективата на последващата обработка.

Във времето, когато не структурирах работата си на етапи, имаше доста проблеми при обработването на прочетен материал. Например, понеже понякога не бях сигурен в някои произношения, правех няколко варианта на прочитане, от които се избираше един, но чак след направена проверка. Разбира се, сега преди всичко се чистят проблемите на текста, след това- проблемите на четенето, а накрая и проблемите в записа на гласа. Ако нещо по тази верига не се довърши предварително, то неизменно се отразява по-нататък и усложнява последващите процеси. И ако в едни случаи поправката изисква повече време, то в други е неизбежно да се смени нещо цялостно и да се тръгне отначало.

Когато финалният запис на гласа е завършен, се пристъпва към поредния етап, за който ще разкажа в предстоящата част.

Прочети продължението ТУК.