Крис Григоров.
Ето ни и пред поредната част от моя разказ за това как правя рубриката „Музикална история“ за „Дарик радио“. В предишната част разгледах някои от предизвикателствата в избора на музикалните илюстрации, монтажа на записа и предизвикателствата при някои текстове. Тук ще обърна внимание на още някои детайли по тези части от работата, които останаха неизяснени досега. Вероятно ще ви направи впечатление, че тук прехождам по-свободно от тема в тема, но това е, защото се връщам към различните етапи на работа и се опитвам да дам още яснота за неща, споменавани само с по няколко думи. Така полека ще се предвижим и към последния етап.
Обемът на информацията
Както споменавах в предишни части, понякога материалът за една песен е твърде богат. И това винаги е по-предпочитан вариант, макар и отнемащ доста повече време за преработка. Когато се подбира кое от този материал да влезе в приложение, има някои основни неща, които се съкращават до едно изречение, или напълно отпадат от текста. Тук е добре да кажа по-подробно какво спестявам от информацията. Онова, което в повечето случаи не добавям в историята, са някои по-сложни за обяснение музикални термини, с които се обясняват промени в темпото, структура на акордите и други такива неща. Опитвам максимално да ги опростявам, за да се разбират от всеки. Друго, което не включвам всеки път, са източниците. В разширената ми версия на текста има всички източници, но ако на всяко трето изречение прочитам коя информация откъде съм я взел, би станало твърде научно и сложно за възприемане. Някои източници ги споменавам, но в по-кратка форма. Например, вместо да кажа „в интервю пред еди-кой си за еди-коя си медия на еди-коя си дата на еди-коя си година“, казвам просто „В по-късно интервю…“ Друго важно нещо, което съкращавам, е позициите в различни класации и тяхното движение по седмици. За всеки хит е характерно да е бил включван в десетки класации по целия свят, като това не са само седмични и месечни чартове за времето, в което се е появил, но и по-късни, обединяващи най-големите хитове. Тук споменавам само най-авторитетните класации и някои прецеденти с рекорди при задържането на песните в тях на определени позиции. Затова най-често подчертани са американската и британската класация за сингли, след тях са европейските и тези на Канада и Австралия, а накрая са общите класации за най-доброто на авторитетните музикални списания и телевизии. Иначе, ако задълбаем, ще намерим множество класации, изработвани както на база на подреждания от публиката, така и изготвени от конкретни музикални специалисти, критици и журналисти.
Съкращават се също твърде дълги цитати на участниците в направата на песента, имената на целия персонал, отговорен за звукообработката – запис, миксиране, мастериране, както и имената на всички компании по издаването и разпространението на синглите по света, които понякога са много. Съкращават се детайли по създаването на песента, които са твърде тясно свързани със звукообработката. Например, през 80-те години има много аналогови машини, чрез които се възпроизвеждат звуците, и в някои материали съм срещал подробни обяснения как са били настройвани и задвижвани и след това как материалът се е редактирал. Това би придало доста сериозна тежест на текста. Съкращават се много от мненията на критиците, като се предават с няколко обобщаващи изречения. В някои случаи отзивите за някоя песен са десетки на брой и всеки е цитиран като авторитетен източник. Съкращавам и информацията за кавърверсиите и използваните от песента части или семпли. Това е така, защото всеки хит има минимум сто кавъра. Затова свеждам споменаването на до десет популярни изпълнители и групи, направили кавъри, а като илюстрация може да пусна три-четири от тях и в много редки случаи биха били повече. Съкращавам и доста обемната информация за всички видове сингли, максисингли, преиздания и лимитирани издания на песните, имена на всички студийни, сборни и концертни албуми, в които е включена и т.н. Често не остава време да посочвам и всички филмови и телевизионни продукции и популярни реклами, в които песента се споменава. Често попадам и на статистики на продажби в различни страни, излъчвания в радиостанции и гледания в платформи за видеоклипове, които обобщавам с по едно изречение, пропускайки много от детайлите. Много рядко се спирам на хронологията на синглите, а още по-малко върху последователността на включването на песента в програмите на турнетата, което понякога е проследено доста подробно. Когато музикалният състав, участвал в изсвирването, е твърде многоброен, съкращавам информацията за него, особено ако същият състав ще бъде споменаван отново, във връзка с друг хит от съответния албум.
А сега да си представим обратната ситуация, в която за песента няма кой знае колко информация. Тогава не е препоръчително да отпадат детайли, а напротив – да се добавят и нови такива. Но това не означава тези нови детайли да са свързани с нещата, които по принцип съкращавам, защото те така или иначе биха направили историята по-скучна и научна и биха й отнели от забавния характер. Както вече имах повод да спомена, тук се върви от по-малкото към по-голямото – от песента към албума, от албума към творчеството на музиканта, от творчеството на музиканта към жанра, от жанра към периода в музиката, а от периода в музиката към общата ситуация в страната на производство и в международен план. Но това уголемяване на перспективата крие и опасности в себе си, макар че в развиването на историята се прави по обратен път и така се тръгва от общата история и се стига до песента. Основната опасност е да се разводни историята до степен, че тя да се изгуби в общи приказки. За да не се случва това, полезна хватка е да се обърнем към текста на песента и да видим какво има в него. В един поетичен текст, каквито са тези на песните, винаги има някакви препратки от други места. Показателни са случаи като тези с текстовете на „Killer Queen“ на „Queen“, „If I Had A Hammer“ на Trini Lopez, или „Aquarius“ на Galt MacDermot.
Да не говорим за „Smoke On The Water“ на „Deep Purple“, разказваща историята на създаването си в самия текст. Тук е важно да кажа, че за мен музикалната история никога не е била отделена от историята изобщо. Често си мисля, че днешните хора, особено младите сред тях, нямат много представа за близката до нас история на света, която се е случвала във втората половина на миналия век. Ако измерваме това с безкрайността на времето във вселената, то би било миг преди сегашния. Да, но ако някой чуе, че започва исторически материал, би сменил честотата. Този някой би бил заинтригуван, ако му пуснеш нещо, което му е твърде познато от настоящето и от това познато нещо го пренасочиш в непознатото. Така много истории на песни се възползват от някакъв елемент в музиката или текста, за да открият завесата пред слушателите за различни периоди на историята. В тази връзка си спомням истории като тези за „Blowin’ In The Wind“ на Bob Dylan, „El Condor Pasa“ на „Simon & Garfunkel“, както и първата история, която разказах – „Otchi Chor-Ni-Ya“ на Louis Armstrong. Тези истории са доказателството, че поп културата следва обществените нагласи, а те са отражение на действителността. Поп културата или върви по модата на тези нагласи, или е реакция срещу тях, но и в двата случая нейното разглеждане е от значение. Дори една песен да е била в забвение при своето създаване, щом на по-късен етап е станала хит, тя е носила със себе си настроенията и чувствата на хората. Вече имах повод в началните части да говоря за ролята на музиката през XX век.
Избор на музика
Вече многократно говорих по темата как се избират хитовете и как се подбират и илюстрациите за тяхното представяне. Но далеч не сме изчерпали темата. Ето някои неща, които също са важни в подбора и подредбата.
В много случаи хронологичността в появата на песните е използвана при тяхното подреждане в последователност. Например, ако говорим за историята на песен, създадена от група, преди всичко се интересуваме какво е правила тази група непосредствено преди песента и от каква музика са се вдъхновявали нейните членове по същото време. Същевременно за нас е важно с каква музика работи екипът, който издава и продуцира групата. Ако песента е от филм, полезно е да чуем какви други песни има в същия филм. Ако е от концерт, какво друго се е пяло там. Ако хитът е кавър, да се проследи оригинала и първите негови кавъри и кой какъв почерк е вкарал в своята версия, а след това от коя версия конкретно се е вдъхновил автора на хитовия кавър, който всъщност е част от историята. Ако песента е част от мюзикъл, опус, оперета, или някакво по-мащабно театрално-музикално или само музикално произведение, важно ни е какво друго има в него и къде между всички песни е разположена точно тази, за която говорим. Малко по-нататък пак ще се спра на тези по-големи произведения. Ако в различни нейни версии има различен текст, полезно е той да се пусне в сравнителна перспектива и да се види къде са въпросните разлики. Ако песента се състои от отделни части, които коренно се различават, каквито нерядко имат някои групи от 70-те години и прогресив рок бандите, тогава се пуска по малко от всяка част и се описват преходите между тях.
Следва логичният въпрос по колко от композиция да се пуска за илюстрация. Отговорът е много субективен и подробен, но надявам се, че е полезен.
Преди всичко, както вече имах възможност да кажа, в началото и в края на епизода в най-честите случаи са позиционирани началото и края на песента. Това не става всеки път, но в огромен процент от случаите. Но има усложнения дори и на този етап, защото някои песни имат дълга интродукция или встъпление в началото. Примери са песните от прогресив рока. Много известен пример, който се сещам, е „Money For Nothing“ на „Dire Straits“. Когато началото е твърде дълго и не може от първо слушане да ни даде представа какво предстои, принуден съм да прескоча малко напред в записа и да взема някакъв разпознаваем момент, в който започва по-осезаемото развитие на песента. Но проблемите са и с краищата на песните. Те много често не завършват с отчетлив финал, а с постепенно затихване. При обработката за радио е препоръчително тези затихвания да не се оставят, а ако се оставят, да се изрежат максимално. Това е така, защото звукът и без това се компресира, поддържайки едни и същи нива, и това колко ще се намалява някаква песен не е толкова важно. А понякога намаляването за финал е много плавно и продължава половин минута, докато спре съвсем в най-заглъхваща фаза. Радиостанциите съкращават това време до 15 секунди, компенсирайки донякъде това намаляване. Затова повечето версии за радио са адаптирани да свършват по-рано от оригиналните. Например, ако някой е голям фен на конкретна група, той е слушал нейните песни толкова пъти, че знае кога затихването ги прекъсва. И когато ги слуша по радиото, веднага разбира къде тези версии са прекъснати по-рано за целите на излъчването. Така и на мен ми се налага да прекъсвам затихващите песни. Така или иначе моята рубрика не цели да се чуват от началото до края им, а да разказва за тях, така че това е допустимо.
Що се отнася до това кои части от песента да се чуят, много зависи каква е песента. От нейното начало зависи и как ще се конструират първите 20 секунди от една история. Ако някоя песен започва с откъс от припева, или с нещо много запомнящо се като китарно соло, или напев, то се пуска в самото начало на историята, след което песента се представя и се оставя пауза за продължаващата песен, при която се чува откъс от първия куплет. При по-старите песни припевите нерядко са в самото начало. Често в тези песни няма ясно разграничение между куплети, както и дълги интродукции. Песните от 50-те и 60-те са по две-три минутни, а след 70-те години средната им продължителност се увеличава. Разбира се, има и многоминутни хитове. Това особено важи за прогресив рока, на който вече толкова пъти неслучайно се спирахме, тъй като там много неща се разминават с комерсиалната поп музика. Но дори и там правят съкратени варианти с пазарни цели – за промотиране на албуми, за класации в радиостанции, за телевизионни предавания с ограничено време и т.н. Когато песен е над 4 минути, тя често има начална интродукция, която дава достатъчно време до първия куплет. Когато това време е над 20 секунди, по средата му може песента да се анонсира. В този анонс задължително се споменават четири неща: Поздравителна дума към слушателя, заглавието на песента, името на изпълнителя или групата и годината на издаване. Понякога в това въведение се вмъкват жанра, националността на артиста, степента на популярност и други такива неща. Ако е част от нещо по-голямо като филм или мюзикъл, споменава се и името му и неговите автори.
Добре е по време на разказа важни откъси от песента да се чуят поне на три-четири пъти. Срещал съм лоши отзиви за материали, при които информацията е толкова много, че постоянно заглушава музиката и не дава възможност на слушателя за негово субективно преживяване и по-дълбоко вникване в атмосферата. За съжаление, времевият лимит не ни позволява по-дългото слушане. Затова се подбират основополагащи фрази от припеви, интродукции и други кулминационни моменти в песента, които са най-важни за слушателя.
Когато визирам някакъв текст от песента, най-доброто нещо е да пусна песента точно там, където той се пее. Ако не го направя, то е все едно да се извади пушка и тя да не гръмне. Проблемът в повечето случаи е, че за да се увеличи илюстрацията в точния момент, трябва много прецизно да се пресметне времетраенето, за което от фон ще стане основа.
Тъй като споменах за песните от по-дълги произведения, ще се спра малко и на тях. Важно е да се разкаже в основни линии сюжетът на филма, както и на мюзикъла, или на цялото произведение, от което е съответната композиция. Целта е разказът по-скоро да заинтригува слушателя, а не да му преразказва цялата история. Затова преразказът е кратък и непълен. Дават се общи данни за филма като актьорите в главните роли, сценарист и режисьор, основни отзиви и награди. Само ако самата песен и нейното разбиране изискват да се разкаже повече, се налага развиване на разказа за сюжета и съответно уточняване къде в него се вписва песента и какъв момент от общия сценарий отразява тя. В началните епизоди направих много такива по песни от филми. Благодарение на тях разказах за първата и третата част на „Роки“, „Кръстникът“, „Добрият, Лошият и злият“, „Имало едно време на запад“, „Коса“, „Розовата пантера“, „Огнени колесници“, „хубава жена“, „Дни на грохот“, „Асвалтовата джунгла“, „Историята на Глен Милър“, филмите с участието на Елвис Пресли и други. Филмът и неговото място в културата дава доста полезни отправни точки, даващи широта и развиващи историята в няколко пласта. Понякога филмовата история ме е спасявала от бедния материал за разказване около произхода на самата песен. А в други случаи има много информация и за двете и човек се чуди откъде да започне.
Последното, което остана да доизясня, е въпросът как се решава кога да се работи по дадена история. Всъщност по историите се работи в поредността, която предварително съм си задал. Но важна подробност е, че след края на първия час от проучването аз вече знам дали тази история ще ми отнеме време до края на деня, или цяла седмица. И ако времето за работа е повече, оставям я за дни, в които напълно разполагам с времето си и мога всецяло да се посветя на работата по нея. А дотогава работя по следващи истории, които изискват по-малко време. Затова често не засичам общото време за работа върху епизодите, защото понякога смесвам работата по няколко от тях, за да преминавам от една в друга тема и така да се разнообразявам. Например, една история е в процес на събиране на информация, друга вече е с готов за четене текст, а трета е прочетена, но не е обработена и смесена с музиката. Това разнообразие ми позволява да превключвам в различни режими на работа, без да губя тонус и фокус дълго време. В края на деня описвам общото време на работа и постигнатия резултат. Винаги си описвам резултатите, за да мога да ги оценявам по-късно. В това описване съм много строг към себе си и ако нещо не съм направил добре, отбелязвам го като недовършено. Но както вече сте разбрали, това е работа за удоволствие, което не я превръща в нещо, в което времето тече бавно и протяжно. Тук времето спира да съществува, а и не само то. Забравям дали е топло или студено, дали съм гладен или жаден, дали съм си проветрил стаята, дали съм още по нощница под завивките, или вече съм се преоблякъл… За мен по-важното е да уловя миговете, в които съм отпочинал, свободен съм от всякакви ангажименти, и мога всецяло да се посветя на това, без да избързвам.
Понякога сроковете ме притискат. Това увеличава продуктивността по отношение на бързото завършване на епизодите, но я намалява по отношение на тяхното качество. Ако нямах други постоянни дейности, щях да мога да напредвам по-бързо и да имам по-удължени срокове, но това не се случва често. А и аз завися от това кога ще мога да работя със своя асистент, или с друг познавач на английски език, за да изчистим нещата, които сам не мога да проверя. Имал съм случаи, в които до такава степен се забавяме с тази проверка, че в деня на излъчване, по време на смесването, научавам, че имам грешка, и презаписвам някое произношение по правилния начин, за да поправя проблема. Кръпката между предишния и този запис проличава, но по-добре да се забележи брак в записа, отколкото проблем в четенето. Така се избира по-малкото зло.
Много полезно за мен е, че по някои истории съм работил преди официалното начало на рубриката. Това ми е дало време да прочета цели книги и да прослушам доста видеоматериали, за да си съставя обективно мнение за някои по-дискусионни части от историята. Имам разработени теми, които тепърва очакват да бъдат разказани.
Финално смесване
Финалното смесване е последният етап от работата по всеки епизод. Много пъти в течение на този материал разказвах за него, защото тъкмо заради него се правят стотици дребни неща в прочита, в подбора на музиката, в изрязването на музикалните илюстрации, в засичането на времето за всеки преход и т.н. Когато още в началото описвах средната продължителност на всеки от етапите, казах, че последния етап може да е буквално 30 минути, стига предишните етапи да са изпълнени в максимална степен. И наистина, при финалното смесване ние имаме едни вече готови файлове и поредици от предварително монтирани преходи, които само поставяме един след друг, а между тях слагаме откъси от четения текст, които изрязваме от основния файл. Този основен файл се изрязва в програмата по време на работа, но си остава цял извън нея, т.е. не се съхранява при всяка промяна в него. Полезно е целият файл с гласа да фигурира до самия край на смесването, защото стават грешки. И ако при някоя грешка гласът е смесен с музиката, а трябва да заменим една реплика с друга, се налага да изтрием вече смесената част, да наслагваме наново музика, върху нея пък да поставяе записаната наново реплика, а след това да сложим вече смесените по-рано части, които за целта предварително са прехвърлени в отделен прозорец. Цялата тази процедура отнема много време и е сложна. Ако имаме непокътнат целия файл с четения текст, винаги можем да си послужим с него, като вземем нужния откъс, коригираме само там появилия се проблем, след това да върнем общия работен файл на епизода до момент от 10 секунди преди грешката и в някоя пауза на музикален преход да сложим върху музикалната подложка вече коригирания откъс.
След като и последният елемент от епизода е поставен, проверява се за отстоянията от половин секунда в началото и края, които са важни за пускането му в радиоефир, и ако нямат такива, им се поставят. След това се съхранява, като в заглавието на файла се въвежда рубриката, номера на епизода, заглавието и изпълнителя. Съхранявам файловете в .mp3 формат с настройки за 320 KBPS, 16 bit, 44 100 HZ и стерео. Съхранявам го в работната папка, в която са били и файловете, които дотогава съм използвал за целите на смесването. След като процесът завърши, затварям програмата и просвирвам файла с плейър, като го прослушвам отначало докрай за пропуски. Плейърът е с автоматична компресия на звука, за да предвидя как приблизително би звучал в радиоефир. Затова ползвам „KM Player“. Ако файлът е напълно изряден, прехвърлям го в архива с аудиозаписи на музикални истории, задавайки му там номер с цел да се подреди под предходните и да се намира лесно. Същото правя и с текста, когато последните корекции са нанесени и е предаден на редактора на сайта.
Готовият аудиозапис се копира в папка, от която лесно да се качи в облачен сървър. Качването му там е препоръчително, защото размерът нерядко е над 30 мегабайта, което не позволява прикачването му по електронна поща. А и повечето такива пощи имат лимит на пространството за запълване и често хората не го проверяват, за да го прочистят и затова от някакъв момент не могат да получават никакви файлове. По-удобно е файлът да се качи в някоя от популярните платформи за споделяне на файлове, където да е със срок за изтегляне от една седмица, и да се предостави връзка за сваляне на отговорникът за излъчването. В случая отговорник е Драго Симеонов. Изпращам му рубриката сутринта преди излъчване, за да я зареди в плейлиста на радиото. По това колко е дълга той може да предвиди къде и как да я вмести в следобедния блок. Но в по-честите случаи е между 14.10 и 15.00. Изискване към мен бе тя да е 12 минути, макар че много рядко успявам да я направя по-кратка от този лимит. При последното слушане засичам времетраенето и ако твърде надвишава лимита, например отива към 15-16 минути, непременно трябва да я върна в обработващата програма и да помисля къде може фино да се изрежат по десетина секунди на пет-шест места, или на по-малък брой, но по-дълги откъси, за да попадна поне в 14 минути. Не е допустимо да надвишавам този обем, защото така бих разместил рекламите, а след тях и новините, което би създало неприятности на самия Драго Симеонов. На всеки половин час радиото има новини и рекламни блокове и рубриката се намества в пространството между тях. Тя е достатъчно самостоятелна и няма нужда от предварително представяне, макар понякога Драго да я анонсира в предхождащия половин час. Както преди време имах повод да напиша във въвеждащата статия за рубриката, озаглавена „Новият проект „Музикална история“ с „Дарик радио““, нейният начален сигнал е записан с гласа на Димитър Захариев. Ако сте я пропуснали, препоръчвам ви да я прочетете. Името ми не е споменато, което не се прие добре сред част от моите приятели. Това е съзнателен избор. Напук на мнението, че това пречи на слушателите да разберат кой стои зад тази рубрика, аз пък мисля, че е тъкмо обратното. Ако някой я чуе повече от веднъж и му хареса, той вече е спечелен и сам разбира кой е неин автор и водещ. Иначе казано, положението, в което обитавам рубриката си, е почти на анонимност. В контекста на все по-визуалните медии, самото обитаване в средата на радиото си е някаква форма на анонимност, дори и да се представяш кой си. Но тук анонимността е още по-голяма мистификация. Това има и своите предимства в случаите, в които някои епизоди не се получават така, както ми се иска. За сметка на анонимността ми в ефира, в моите страници и профили в социалните мрежи пускам епизода, малко след като бъде качен на сайта. В сайта на „Дарик“ епизодите излизат като връзки за слушане, заедно със снимка и придружаващ текст. Редакторът избра да качва целите текстове и да подбира снимка за всеки нов епизод, с което много ми помага. В сайта имам и профил, който се отбелязва при изработването на всеки нов епизод. От него могат да се чуят всички епизоди назад във времето. Понякога сайтът се срива, но за щастие това не влияе на архива в него засега. След възстановяването на сайта всичко отново е достъпно. Но дори и там да не е достъпно, в подкаст каналите на радиото в различните платформи също качват и тези епизоди в своя архив.
Когато материалът се излъчи в ефир, предпочитам да го слушам директно, макар да нямам възможност за това всеки път. В този момент съм готов да отметна работата като успешно завършена и да мина на нова страница от музикалната история. Тази нова страница отдавна се пълни с текст, но на фокус е била предишната и затова там нещата не са били довършени. Когато през октомври 2023 година се навърши година от началото на рубриката, бе полезно за мен да обобщя този опит и да го напиша, за да можете и вие, читателите, да се запознаете с него.
Обърнатият модел
Още докато разказвах за историите на чуждоезични песни пред българските слушатели, си мислех, че би било прекрасно да мога да правя и обратното – да разказвам за българската музика на хора в чужбина. Дълго не се решавах да направя това, защото историите за нашите песни са много по-трудни за събиране, понеже малко от печатния материал е дигитализиран, свидетелствата са много по-ограничени, много неща са изопачавани от социалистическата идеология, а други са забравени преди някой да ги запише. Иначе казано, ние сме малък музикален пазар, към който малко хора са се интересували, и всяка история тук е доста по-бедна на материал. А и БТВ вече имаха такава рубрика – „Разкажи ми песен“. Но тази рубрика прекъсна, или поне разреди излъчванията си, а и аз имах стари материали, от които можех да направя нелоши истории.
Един ден търсих начин как да се свържа с двама канадски композитори, за да им направя интервюта за блога си. Хрумна ми, че може би е най-добре да намеря някой местен българин, който да ми помогне да им пиша. Още по-добре би било той да е журналист и да му пише директно, използвайки и авторитета на медията, от която работи. Тогава намерих програмата „Български глас“ за „Chin Radio International“. Това бе българска програма в канадско радио, събиращо програми на десетки общности, живеещи в тази страна. Бързо осъществих контакт с представител на българския екип чрез Facebook. Предложих да съдействам на радиото, като популяризирам в него българската музика. Оказа се, че това е била отдавнашна идея на техния водещ Анджело Лазаров. Там той ми даде лимит от 9 минути, в който обаче да се чуе цялата песен. Това ме устройваше, защото означаваше, че в 4 до 5 минути трябваше да разкажа историята, а това е текст, който е не повече от страница и малко. Това никак нямаше да ме затрудни. Екипът си избра заглавието „Трелите напомнят“. Но в моята глава това беше „Музикална история“, само че за български песни. Концепцията изцяло се запази, работата по текстовете и по записите също в голяма степен се съхрани. Рубриката беше през седмица, което ми позволяваше да имам повече време за подготовка. Свободата на избор на песните и техния жанр бе неограничена, макар че едва ли би ми хрумнало да вкарвам безвкусен поп-фолк.
За този проект ще имам поводи да разказвам в отделни материали. Споменавам го тук, защото той е естествено продължение и допълнение на досегашната ми работа и все повече ме доближава до идеята за книга с избрани истории от българската и чужда музика. И преди е имало хора, които са ме питали дали разказвам за български песни, а на мен ми звучеше неуместно да ги вкарвам сред чуждите, макар към българското да имам сантимент. Но днес и този проблем е разрешен. А и нещата, ползвани в рубриката за канадското радио, винаги могат да се пуснат и в тази за „Дарик“.
Тук ще свърши моят разказ за работата ми по „Музикална история“. Но ще си оставя отворена страница да продължа тази тема, защото вероятно тепърва ме очакват нови предизвикателства, които ще си струва да бъдат разказани. А те пък могат да ми напомнят и за още неща, които съм пропуснал да разкажа досега.
Макар да прозвучи клиширано и досадно за много от читателите, искам сърдечно да благодаря на всички, които ми съдействат по този път. Вече имах възможност да ги спомена в началото. Безценни са насоките и препоръките, които ми дават, и също това, че ми посочват грешките директно и добросърдечно. Директността показва желание за откровеност, а добросърдечието – намерение да не се превръща забележката в обвинение или натякване. В този свят на крайности такъв подход рядко се среща и именно затова го ценя у хората, които ме подкрепят.
Желая на всички попътен вятър в опознаването на музикалните истории. И ако някой ден с тази рубрика си спечеля постоянно място, подплатено с договор в радиото, това би била важна крачка в живота ми.
