Часът на специалиста: Spectrum Vocal Band, част I

Без да преувеличавам, за мен „Спектрум“ е едно безалтернативно музикално явление на българската сцена. Явление, което показва колко красота и хармония може да създаде съзвучието от гласове. Българският почерк в него е специалното отношение към фолклора и към източно-православното хорово пеене, но то е и отвъд България с това, че носи много поп и джаз елементи в себе си. Това е шарен спектър от гласове, зад всеки от които стои човек с индивидуално присъствие. А полифоничната музика е онзи висш пилотаж, където е от огромно значение всичко да е в съзвучие и всеки да е равностойна част от цялото.

най-долу може да се запознаете с техните биографии:

Първа среща с музиката им

През 2010 година моят приятел Вълчан Вълчанов ме запозна с Константин Бейков. Още тогава разбрах колко много потенциал има в този млад и плътен глас. През следващите години Вълчан ни среща няколко пъти в различни музикални вечери и концерти, където с Косьо се опознахме по-добре. Той слушаше много музика и негово голямо желание бе да изучава хоровото пеене и да въвлича и други в това изкуство. Когато чух, че той и негови колеги са сформирали група, първоначално подходих с предубеждения. Не мислех, че това ще е нещо трайно, защото тази музика в България не е широко позната. Мислех, че е мимолетна студентска група, която след края на обучението си ще се разпадне. Но стана тъкмо обратното. С времето те ставаха все по-споен и професионален състав, получаваха все по-отговорни покани за изяви. Издадоха и албум, който се прие много добре в музикалните среди, а и извън тях. Имах честта да направя две интервюта с Константин и едно с Весела Морова, докато бях част от радио „Брайл FM“. А поводът да потърся групата отново е свързан с издаването на цели два нови албума през 2021 година. Особено впечатлен бях от единия от тях – „Singerprints“. Разговарях с трима от певците в състава – Весела, Константин и Янко. Искрено благодаря както на тях, така и на хората, които казаха по няколко думи за съвместната им работа – Христина Белева, Гергана Димитрова от „Ева квартет“ и Теодосий Спасов.

Кои са те?

Започваме разговора от името „Спектрум“.

Константин Бейков: „Името дойде, може би малко банално, от една песен на Florence & The Machine, която се казва „Spectrum“.“

Това бе една от първите песни, на които направихме аранжимент и демо запис в първоначалния състав на групата. Тогава тя бе мъжки квартет. Това кратко демо, което направихме у дома, събра останалата част от групата, понеже служеше като портфолио на нашия квартет за момичетата, които искахме да включим след време.

Янко Янков: „Нямахме идея това да е името на групата, но след като не измислихме друго, наш близък човек ни посъветва да се именуваме „Спектрум“. Чак след това дойдоха различни осмисляния и асоциации, думата е натоварена с разнородни значения и тълкувания.“

Весела Морова: „В годините много пъти сме обсъждали идеи да променяме името, но „Спектрум“ си остана запазената ни марка. Когато групата стана октет, бе „Spectrum Ensemble“, а от 3-4 години сме „Spectrum Vocal Band“.“

Константин: „През пролетта на 2012 година се събра мъжкия квартет, а през есента започнахме да търсим женски гласове. Първият запис го пуснахме съвсем неангажиращо в социалните мрежи и за наша голяма изненада той се разпространи сред приятелите, познатите и колегите ни. Първият квартет бе от Атанас Кулински, Явор Узунов, Янко Янков, който събра квартета, и аз, Константин Бейков. По-късно към нас се присъединиха Боряна Йорданова, Весела Морова, Мая Вълчева и Димана Тодорова. Малко преди Димана, съвсем за кратко с нас бе Елица Христова. Това е оригиналният състав на групата. Впоследствие формацията се намали на пет души и в този квинтет влизаха част от вече споменатите хора в различни комбинации. Но Боряна, Весела, Янко и аз сме от началото. Дълго време петият член бе Атанас, който взима участие и в първия албум, но Даниел Николов застъпи на негово място.“

Янко: „Това, че сме повече хора, е и плюс, и минус. Различни гледни точки, вкусове, разбирания, които понякога много добре се наслагват и сглобяват, за да се получи нещо по-многостранно и дълбоко. А докато се синхронизираме и намерим пресечните точки, това отнема време и ресурс. Но е за добро, ние сме щастливи, че има възможност да влизат повече хора в нашия творчески процес.“

Константин: „С времето се научихме да заобикаляме минусите от това, че сме различни характери. Когато бяхме повече хора, първоначално всичко изглеждаше много оптимистично и розово. След няколко месеца започнахме да се опознаваме по-добре и дори ни се струваше, че има непреодолими неща. Но с времето като че ли преодоляхме негативната страна на нашата различност.“

Весела: „За мен като индивидуалист и солов изпълнител винаги е било трудно да се водя по идеите на някой друг. Смисълът да сме такава група е едно страхотно изграждане на характери, защото във всеки момент някой трябва да се води по нечии други идеи, дори да не е убеден в началото. И понеже нямаме официален лидер, ние се доверяваме, че този, който дава идеята, ще я изведе до успешен край. Това ни изгражда като личности.“

Константин: „Имаше дискусия трябва ли групата да има лидер, не е ли минус, че нямаме изявен човек, който да води. Опитвахме се да поставяме човек в лидерска позиция, като колегите поставяха най-често мен. Но формулата всеки да отговаря за различни неща се оказа най-печеливша. Трябва да можеш да водиш в нещо определено, но и да се оставяш да бъдеш воден в друго.“

Фолклорът

Тъй като в настоящия състав на групата са събрани хора от София, Варна, Габрово и Стара Загора, а всеки от тях е взел по нещо от родните места на родителите си, интересно ми бе как фолклорът на тези родни краища се отразява в музиката на групата.

Янко: „Това е неизбежно. Ние много пъти сме заявявали, че никой от нас не е народен музикант и не е изучавал фолклор. Лично при мен процесът е подсъзнателен. През годините несъзнателно съм се учил, докато всяка година съм ходил на събори със семейството си. Бил съм потопен в тази традиция малко или повече, затова винаги клоня към родопските напеви. Именно те преобладават във втория албум, който наскоро издадохме. Това не е само заради мен. Повечето аранжименти са на Косьо. В моя род всички са музикални, макар никой да не се е реализирал професионално.“

Константин: „Въпреки че съм от София, родопският фолклор най-много ме пленява заради своето звучене, заради всичко, което това място носи. Който е бил в Родопите и е видял красотата им, не може да остане безразличен. Понеже с Янко сме много близки приятели, през последните години се запознах с неговия род в Чепеларе. Силно ме впечатли това, че там е много силна връзката със семейството и с рода. Всяка година там си организират родова среща, на която се събират 60-70 души, а през четири години се събират всички разклонения на рода, които са от близо 300 души. Със „Спектрум“ пяхме на една от тези големи родови срещи и това е една причина да сме толкова близко свързани с това място.“

Весела: „Аз не израснах с фолклор. Вярвам, че всички го имаме като заложена памет. Но в моята градска среда в Габрово не сме слушали толкова фолклор. Духовата музика е по-характерна за този регион. Даже на мен много ми се иска да направим с групата акапелна версия на някое хоро от Дико Илиев. Моите родители имат вкус към музиката и се радвам, че отрано са ме открехнали към джаза и като цяло към стойностната музика.“

От темата за фолклора се пренасяме към чуждите образци и кой от какво е повлиян.

Весела: „Има едно клише, според което винаги казваме кой какво е пял основно. Боряна е пяла повече мюзикъли, Янко вирее в църковните среди, Косьо се занимава с хорове, аз съм по-скоро солов джаз изпълнител, Дани също е ориентиран към джаза. Но мисля, че границите се размиват.“

Константин: „Това, което ни събира, е джазът. Но не като стил, а по-скоро като интерпретация и изразни средства. Всички под някаква форма харесваме музика, вдъхновена от джаза. Харесваме тази хармония, този груув, който носи джаза, харесваме суинга, също и импровизацията, която е основен прийом в джаза. Тези елементи ни събират и ние търсим начин те да намерят изражение в нашата собствена музика.“

Весела: „Който слуша първия ни албум, „Cross Point“, ще разбере къде е пресечната точка между нас. Така че препоръчваме на хората чрез музиката да ни усетят.“

 

Янко: „Музиката в първите ни два албума е своеобразна пресечна точка. В първия албум е пресечната точка на поп и фънк стиловете, а във втория преобладаващо е застъпен фолклора. Така двата албума, които са доста различни, се допълват взаимно и изграждат една обща картина за нашата група.“

Константин: „По отношение на хоровата музика, в една от песните в „Singerprints“ – „През стъклону“ „Спектрум“ звучи като един доста голям хор. Вътре има 14 вокални партии, а всяка от партиите има своя самостоятелност. В кулминационния момент са наслагвани над 40 вокали.“

Янко: „Ние се стараем да не звучим хорово и това е част от концепцията на групата. По-скоро поддържаме такова направление, че пеем инструментално, третираме гласовете си като инструменти. Например, в аранжимента ни на „Високо“ на „ФСБ“ използваме виртуален хор. Бихме правили експерименти и сътрудничества с формации и събрани от нас хорове, но по-скоро се придържаме към идеята да сме състав от солисти, звучащи като „инструментална“ банда от гласове.“

Студийната работа

Продължаваме с това как градира групата в създаването на своята музика.

Константин: „Можем условно да разделим историята на групата в два периода. В първите пет години започнахме да правим оригинални аранжименти предимно на поп парчета. Имаше и 3-4 фолклорни аранжимента, но преобладаваха такива за вокални формации, които бяха вече написани. В последните четири години се фокусирахме върху това репертоарът да се обнови. Тогава групата бе вече квинтет и се стремяхме да правим тъкмо това, за което Янко каза, да пеем по-инструментално и да търсим звука на групата. С това се роди първия албум и така започна официално нашата студийна работа. Цялата студийна продукция, която имаме досега, е излязла изцяло от нас. Ние сами се продуцираме и издаваме музиката си. В последната година дори съществуваме по-скоро като студийна група. Тенденцията е да се фокусираме върху работата в студио, тъй като участията намаляха. Преди, в продължение на 5-6 години, това не ни се беше случвало.“

Весела: „Беше голяма стъпка да се екипираме с техника и да подходим професионално към нещата. Дори не се бях замисляла, че можем да прераснем на такова по-високо ниво. Косьо е много скромен, но мисля, че от него дойде главната идея. Той винаги има големи идеи за нещата. Ние, момичетата, обикновено сме по-скептични в началото, питаме се как ще стане едно или друго. Доста хора ни помогнаха чисто материално. Ползваме студиото на дядото на Косьо.“

Константин: „Дядо ми, Георги Бейков, е един от изпълнителите в дуо „Нове“. В края на живота си той постигна мечтата си да има своя хубава къща, а в мазето си оборудва звукозаписно студио. В това студио той е канил различни изпълнители. Близките ми нямаха възможност да развият студиото и го отдаваха под наем. Когато на нас ни потрябва такова пространство, баща ми се съгласи да разполагаме с него, както пожелаем. Там е нашият дом, там репетираме, записваме и т.н. Първите видеа на групата бяха в студиото или в домашна атмосфера, в която правим изпълнение на запис наживо. Така то се записва и заснема едновременно. В тези видеоклипове хората ни виждат така, както биха ни видели и на сцена. За тези видеа Янчо Михайлов направи заснемането. В последното видео на „През стъклону“ имаше двама актьори и наши приятели – Станчо Станчев и Мария Проданова. То е с художествено заснемане, като за това помогна режисьорът Ахмед Али. Видеото има лек сюжет, който отговаря на текста на песента.“

Янко: „Другият човек, който обработва нашите видеоклипове, е Любомир Илиев. Финансирането на цялата ни продукция през последните две години е с помощта на Национален фонд „Култура“.“

Константин: „В началото на пандемията открихме, че можем и сами да правим видеоклипове. Първо ги снимаме у дома, а после Любомир събира парчетата и монтира нещо цялостно.“

Във втората част ще продължим разговора за групата, тяхната концертна и студийна работа и сътрудничествата с други музиканти.