Крис Григоров.
Концертите
Константин: „Мисля, че публиката ни приема еднакво сърдечно от самото начало досега. Нашият най-близък кръг почитатели – семейства, приятели и колеги, и тяхната вяра във възможностите ни, ни тласна да продължаваме. Да имаме тази смелост и всеки да прави жертви в личен план, за да отдаде от времето си на групата. С времето към този кръг се добавиха контакти с нови хора, които не познавахме и днес ние усещаме тяхното уважение. Много е хубаво за нас, че музикантската общност в България вече ни познава. Дълго време съществувахме, понякога имахме концерти, но хората не знаеха за нас. А сега това се промени. В България сме били на почти всички големи фестивални сцени. А някои от най-вълнуващите ни концерти са били на места с камерна публика. Едно такова място е село Пчеларово, близо до Добрич, където Константина Петкова, оперна певица, организира културни събития. Там, в един вълшебен двор, сме пели две поредни години. Всяко място носи своя заряд и различна емоция. А през изминалото лято участвахме на големия джаз фестивал в Ниш. Там е и най-голямата сцена, на която сме били.“
Янко: „Навсякъде, където сме били, публиката ни е давала обратна връзка и хубава енергия. Показвала ни е, че това, което правим, се оценява и че има смисъл в него. Сещам се за 2018 година, когато подгрявахме за концерта на „Manhattan Transfer“ в зала „България“ в София. Макар че изпяхме само четири песни от нашия репертоар, това е незабравимо участие, с пълна зала, която ни аплодира. Виждаме, че музиката, която правим, приобщава. От нас зависи да я държим на нужното ниво и да сме верни на музикантските критерии за стойност.“
Весела: „Когато пяхме с „Manhattan Transfer“, присъствахме и на афтърпартито след концерта. Ние възприемаме „Manhattan Transfer“ като наши тотални идоли, а същевременно си говорим с тях на по питие и те са напълно обикновени хора. Държат се съвсем нормално, шегуват се. Това е много полезно за артисти като нас. Може би това го има най-вече при американците, които, колкото и да са велики, успяват да запазят някаква скромност и връзката с обикновения човек. Може би защото знаят, че винаги има по-добри от тях, все пак говорим за страна с жестока конкуренция във всяко поле на изява. Можеха да се държат по съвсем различен начин, дори да ни игнорират, а стана тъкмо обратното. Те дори ни предадоха част от своята мъдрост. Говориха за своя успех, за това какво им харесва в нашата музика. Те внимателно слушаха нашия концерт.“
Янко: „Проявиха се като наши фенове. Те са наши идоли, а ни подкрепяха, поздравяваха ни, коментираха нашето участие и се държаха с нас като истински фенове. Това е нещо запомнящо се, което остава.“
Константин: „Дани скоро имаше среща с Джанис (една от певиците в „Manhattan Transfer“) в консерваторията на Грьонинген и й подари нашия нов албум. Тя е била неин гид и асистент през целия престой там, а накрая Джанис е казала, че изключително се радва. Казала също, че ни помни добре и има много топли чувства към България.„
Съвместните проекти
Говорейки за „Singerprints“, непременно трябва да споменем за сътрудничествата на „Спектрум“ с други артисти като „Ева квартет“, Христина Белева (гъдулка) и Теодосий Спасов (кавал).
Весела: „Аз съм голям фен на Теодосий. Много го слушах, когато бях в Бъркли. Тогава за пръв път открих, че импровизацията, идваща от джаза, може успешно да се приложи в етно музиката и да стане етно джаз. Мисля, че и Теодосий е наш фен. Още преди години „Спектрум“ имаше концерт в националното радио, в който той участваше. Той много радушно прие идеята да се включи в песента „Де гиди“ на Кирил Тодоров и с аранжимент на Косьо. Беше много интересно в студиото. Той подходи много професионално, раздаде се с доста идеи и звуци. Направо ни заля с една голяма вълна от музикални идеи и хрумки.“
Константин: „Теодосий е много свързан с вокалните групи. Това парче, в което участва, е написано преди 25 години за „Фолк скат бенд“. С тях той се е изявявал не само като кавалджия, но и като певец. Преди това, още в първата си плоча, той има песен, в която свири соло на кавал, а група „Траяна“ е вокален оркестър. (Става дума за песента „Настроение“.) Ние направихме нещо подобно и с Христина Белева. Там имаше музикална тема, която тя композира, а върху нея ние написахме вокален аранжимент. До последно не беше много ясно как ще се получи. Усещахме, че сме на някакъв хубав път, а накрая всички наново се зарадвахме на резултата. А с „Ева квартет“ направихме по нов начин един стар аранжимент на „Спектрум“, който е пък на една още по-стара песен, „Позаспа ли, Ягодо“ – един от хитовете на трио „Българка“. Тя е много характерна за камерните вокални ансамбли в България. И тъй като фолклорните ансамбли са лицето на този вид пеене в България, решихме, че с „Ева квартет“, бидейки също институция сама по себе си, можем да направим нова версия на тази песен. Тук тя бе преработена така, че да настани девет гласа в себе си. Интересното с „Ева квартет“ беше, че в момента, в който четирите влязоха в студиото и запяха заедно, записаха парчето за около 45 минути. За нас беше удивително как те работят като ансамбъл и колко са силни, когато са заедно.“
Янко: „Много интересно е като феномен: Когато човек се отдаде на нещо, правейки онова, което обича и по най-добрия начин, на който е способен, получава потвърждение от публиката, че то е наистина стойностно. Така той се сближава съвсем естествено с други, по-успешни от него, достигнали други върхове. Дистанцията се стопява и в един момент виждаш, че тези хора искат да са твои приятели, насърчават те в това, което правиш, благодарят ти… Те, които са много по-нагоре и напред. И идва моментът, в който можете да си сътрудничите. Това е уникално! Тогава вече няма разстояния, а само много възможности. Аз познавам музиката на Теодосий от много малък. За пръв път го чух като гост-музикант в албума „Вторият“ на Дони и Момчил, където има една песен „Утринна сянка“, която съм слушал стотици пъти. Слушал съм го и на концерти. Имахме възможност да сме на концерт с „ФСБ“, а покрай участието ми в мюзикъла „Mamma mia“ в Софийска опера и балет се запознах с Владимир Михайлов, бившия вокалист на група „Сафо“, който бе за мен идол преди години.“
Весела: „Ние имахме и колаборация с Орлин Павлов за песента „Още малко“. Кулминацията беше да я изпеем в неговия самостоятелен концерт в зала 1 на НДК. Дори само това, че той много го споделяше и ни се радваше, беше полезно за нас. Мисля, че някак естествено ни намират и се включваме в правилните колаборации. Дори и да е в поп жанра, ще е в естетика, която ни удовлетворява. Няма граници. Обожавам темата за съвместните проекти. Сега правихме коледен албум с пет тромбона. Още на първата репетиция се чувствахме страхотно, все едно сме с бенд. Това много обогатява.“
Константин: „Това е проект на сдружение „Брас перспективи“, в основата му са Кръстина Денчева и проф. Атанас Карафезлиев, преподавател по тромбон в академията. В проекта са включени главно негови колеги и възпитаници. Това са Емил-Джордж Атанасов, Кирил Михайлов, Димитър Стоев, Калоян Горчев, както и самия Атанас Карафезлиев. В записите участваше и Петър Каракашев. В албума има както акапелни, така и инструментални песни. По-голямата част са съвместни изпълнения на „Спектрум“ с един, два тромбона, или с всичките. Това са песни от скандинавски и изобщо северно-европейски фолклор.“
В края на разговора питам всеки от тримата как се забавляват в и извън музиката.
Янко: „Отскоро съм с две деца и за мен лично забавлението е да имам времето да си почивам сред природата, да посещавам някои събития на колеги музиканти, макар шумните мероприятия да не ме блазнят.“
Константин: „Когато не се занимавам с музика, много обичам тишината. Преди време мой приятел, който е професионален музикант, бе отказал да слуша музика, която му бях дал, и тогава дори леко се разочаровах, но сега го разбирам. Приятно ми е да прекарвам сам времето си и това е начин да си почивам. Механични часовници и други дребни технически и механични неща са ми хоби. В определени моменти се отдавам и на тихи разговори с близки хора в камерна обстановка.“
Весела: „Когато имаме тричасова репетиция, нещата при нас не са чак толкова строго установени – да стоим като заковани и да пеем, мислейки във всеки момент дали този или онзи тон е фалшив или не. Между пеенето също се забавляваме. Косьо се изявява с актьорски способности. Всички го насърчаваме да направи подкаст или телевизионно шоу.“
Завършваме с няколко пожелания от всички.
Константин: „В днешно време хората са доста обезверени. Хора, които иначе познавам като оптимистични и ведри, са изпаднали в отчаяние. В нашата музика светлината и оптимизмът са на първо място. Дори и когато има лирична или драматична нотка в някоя от песните, или в звученето изобщо, преобладава чувството на утеха. Поне аз така го възприемам. Иска ми се хората на изкуството в България да търсят това.. Иска ми се нашето изкуство да е на оптимизма. Не на розовите очила, а на намирането на утеха и решение на всеки проблем.“
Янко: „Това сме търсили винаги и затова ни се иска да го претворяваме, доколкото можем.“
Весела: „Това има и друга страна. Аз ще пожелая да търсим истинското в живота, да не се страхуваме от истинските емоции. Много стилове в музиката са тръгнали от страданието. Трябва да изживееш дадени неща, за да можеш да ги предадеш истинно в музиката си.“
Янко: „Това е част от цялата картинка, да не се предава човек на отчаяние и страхове, а с упование в това, което обича, да върви напред.“
Албумите на „Спектрум“ можете да чуете в популярните музикални платформи, а физически копия могат да се намерят в „Дюкян меломан“, или да се заявят от групата. Коледният албум е с ограничен тираж и приходите от продажбите му са в полза на сдружението „Брас перспективи“, което се занимава с образованието на деца в по-трудно социално положение, изучаващи тромбон.
Следете ги във Facebook.
Другите за тях
Гергана Димитрова, изпълнител на народни песни, част от „Ева квартет“:
„С групата се познаваме много отдавна, а специално с Косьо Бейков – повече от десет години. Той посещаваше концертите на „Ева квартет“ и много харесваше нашето изкуство, фолклорното ни акапелно пеене. Така още тогава осъществи контакт с нас. Идеята да направим нещо заедно дойде от него. Даже говорихме за съвместен концерт в София, но той не можа да се осъществи. Още тогава се събирахме на репетиции и направихме някои неща заедно и се видя, че това работи. Двете групи много добре се спояват, тъй като и в двата случая говорим за високо вокално изкуство, което и те имат като търсения и изисквания към себе си, и ние имаме като „Ева квартет“. А тази песен я имахме като идея още тогава, когато репетирахме за концерта. Впоследствие Косьо искаше да включи и други хора в техния нов албум и те избраха „Ева квартет“ да са едни от техните гости. Мислехме за чисто нова песен, даже ние дадохме предложения за народни песни от различни фолклорни области. В крайна сметка Косьо трябваше да аранжира и по негово усмотрение прецени, че може да обнови тази версия по „Позаспа ли, Ягодо“, която направихме заедно. След като влязохме в студиото, всичко стана много бързо. Записахме я заедно. Ние нямаме практика да записваме поотделно, а и Косьо бе направил хармонията и аранжимента. Той познава много добре как трябва да звучи един вокален състав. Всички гласове бяха разположени благоприятно за нас, нямаше какво да ни затрудни, всичко в аранжимента беше много логично. А когато пеем едновременно и се слушаме, нещата стават най-добре.“
Теодосий Спасов – кавал:
„“Де гиди“ бе вокална композиция на Кирил Тодоров, която знам от 80-те години. „Спектрум“ се появиха тъкмо навреме, за да наследят „Траяна“ и „Фолк скат бенд“, създадени от Кирил Тодоров. Те често включват в репертоара си негови композиции. За мен „Спектрум“ са водещата вокална формация в България. Тяхната музика е много вдъхновена, лека… Всички са интересни, всеки със своите професии и интереси. Те са свързани главно от вокалната музика и от идеята, чийто корен мисля, че е от Константин Бейков – потомствен и много активен музикант. Записвахме в студиото на дядото на Косьо, който също е известен с музикалните си изяви. Дядо му е създал прекрасни условия за репетиции и запис в своята къща. Беше много екзотично да попадна в този свят на три поколения – на дядо му, на майката и бащата на Косьо и понастоящем в неговото музикално царство там. Записах няколко варианта и оставих на тях довършването на записите. След като чух какво се е получило, поздравявам ги за страхотния вкус, за този много добър баланс и за уникалния за тяхното време звук. Много ги обичам и вярвам в тях. Надявам се, че те ще ни изненадват все повече и повече.“
Христина Белева – гъдулка
„Още от 2016 година съм верен почитател на „Спектрум“. Тогава те имаха концерт с „Траяна“ в Първо студио на БНР. Поканата, която миналата година те отправиха към мен да запишем нещо заедно, бе нещо много вълнуващо. С голям интерес се включих. Имахме няколко срещи, в които да определим каква да бъде пиесата и как тя да се случи. Първоначално смятах, че подходът ще е първо да изсвиря соло, а основата ще е песен с текст, както подобава за вокална група. Мислех, че гъдулката ще влезе в нея като друг инструмент и звук, със свой темперамент, макар и само в някакви части. Оказа се, че идеята е друга. Те предпочетоха гъдулката да е водеща и по-голямата част от мелодията да бъде излята в нея. Така се роди и песента, със съвместни идеи и насоки как тя да се развие. Общувахме, търсихме цветове и настроения в пиесата. Няма нужда да правя анализ на звученето, всеки трябва да го открие за себе си. Изключително съм впечатлена от аранжимента и мисля, че резултатът е много красив. Има хомогенност в звука, много полифонични похвати, в различни моменти те увличат най-разнообразни гласове, мелодии, звуци, смени в темпото и настроението. Впечатлена съм и от посланието, което композицията носи, тя е „Приказка за слънцето“, защото то е усмихнато, ведро, има изгреви и хубава енергия. За целия албум „Singerprints“ мога да кажа, че има прекрасно избрани композиции и аранжименти със страхотен облик. Мисля, че това показва разпознаваемия почерк на „Спектрум“, които са изключително прецизни в изработването и представянето на своята музика. На добър час на албума и на всички следващи вдъхновения на групата! Благодарна съм, че съм част от това.“
