Щастието като търсене по ключови думи

Търсенето на смисъл придава смисъл. Търсенето на щастие създава щастие. Търсенето на преживявания създава преживявания. Ако не търсиш, а само чакаш, ще ти се случват само неща, които никога не би търсил. А колкото по-информиран избор правиш в търсенето, толкова по-подходящи резултати ще получаваш. Да си представим, че Вселената е един Гугъл, а ние трябва да въведем във Вселенския компютър ключовите думи, които ни интересуват. Знаем ли кои думи да въведем? Какво ни трябва точно сега? Нещо, което ни е нужно сега, но би ни било нужно по всяко време, а не само до после или до утре. Какво смятаме, че ще ни направи трайно щастливи и пълноценни? Хайде да потърсим ключовите думи. И да проверим дали не е добре да се научим да боравим във Вселенския Гугъл по-детайлно. А ако приемем, че ние сме част от Вселенския компютър. Така да се каже, някакъв чарк в него, който върши своята дребна работа във взаимодействието си с другите чаркове, дори и що се отнася до работата на самия Гугъл. Ами тогава ще се окаже, че познанието на Вселенския Гугъл е и наше познание, само че ние до момента сме били вглъбени в себе си и не сме наблюдавали как работи целия механизъм на Вселенския компютър. А механизмът е твърде абстрактен за нашето съзнание, свикнало с конкретни неща и в същото време твърде конкретен в своята абстракция. И така, оказва се, че ние не стоим пред компютър, който само да ни показва резултати, а ние самите сме част от компютъра и реализираме тези резултати, стига да знаем каква роля и място можем да имаме в общия механизъм. Или какво място имаме в момента, а не се възползваме от него. А понеже Вселенският компютър е мястото, където Вселенския гугъл е изработен и усъвършенстван, то той винаги би ни давал резултати, точно подходящи на търсенията ни. И Вселенската мрежа няма кой да й възлага задачи външно, защото тя обхваща всичко и всички. Естествено, ако не се ориентираме, процесите ще се случват спрямо други хора и други места, но ние ще сме само зрители, без извоювано право на мнение и действие. Ние можем да изразяваме мнението си, но то ще е просто едно от многото разнопосочни мнения, изстрелвани в пространството. Също както многото резултати, които Гугъл предоставя, щом въведеш нещо твърде безлично и неизяснено. И така, първо нека търсим извън компютъра, а после потребността да търсим отвътре ще се породи сама. И така, какво търсим най-напред? Смисъл, смисъл за всичко, което ни заобикаля, което ни се случва и което ние случваме. Ако не разбираме смисъла, за нас става безсмислено и, следователно, излишно и ненужно. Кое в днешния ден ни се струва смислено от нещата, които се случиха? Защо, какво ги превърна в смислени, с какво допринасят в пълноценното съжителство във Вселената. Първото нещо е търсенето на смисъла. То обикновено е в щастието. Всеки на първо място иска щастие. И тогава кое ни прави щастливи? Колко продължава това щастие? Защо то спира и се изчерпва, има ли неизчерпаем източник? Или няма източник, а проводник? Или не е проводник, не е нищо конкретно, а е… Какво е всъщност? И дали изобщо е? Кой е изворът, коя е първоосновата на това да сме щастливи? Някъде там ще се родят ключовите думи. Някъде там. И след това се питаме какво преживяваме? На какво ни учи всяко преживяване, какво ни показва? Както имаме обичай да питаме децата каква е поуката от приказката, която сме им прочели, да се запитаме и ние: каква е поуката от днешните преживявания? И някъде там, в преживяванията, в осмислянето на преживяното и в обработката на изводите, някъде там се намират отговорите на нашето търсене. И дали всъщност онова, което търсим, не е търсено и от други, от всички други в някаква форма? А може би е намерено… Е, често виним нашия обикновен Гугъл, че не ни извежда интересуващите ни резултати, независимо, че те са някъде в него. А всъщност ние сме тези, които определят измеренията на нещата, дори те да нямат измерения. Ако търсим само спрямо нашите измерения, може и да не открием нищо. Кой знае…

Публикуван за пръв път на 07.09.2015 г.