Стоян Янкулов – Стунджи: Между наследството на фолклора и личното усещане

Стоян Янкулов е един от хората с най-ярко присъствие в нашия музикален живот. И това не е само заради онова участие в международен музикален форум през 2007 година, което е в устата на повечето медии и на неосведомената публика.

Той присъства в нашата музикална среда още от 90-те години. Участва в поп, рок, джаз, етно проекти, както и в такива с хибридно звучене.

Повече за Стунджи можете да прочетете в неговия официален уебсайт. А повече от музиката му можете да чуете и в този YouTube канал.

И така, носейки със себе си това мултикултурно познание за музикалните традиции, той успява не просто да се вмести в тези проекти, но и да е двигател в част от тях. Винаги е проличавало, че любовта към музиката е движещата сила при него. Характерен е с голямо разнообразие от използвани ударни инструменти и техники на свирене, отвореност към импровизация, бързо сработване във всякакви екипи, способност да усеща настроенията на публиката и да ги владее както при солови, така и в групови изяви. Да, на световно ниво има барабанисти с много повече скорост и прецизност на свирене. Но както много специалисти казват, невинаги техничността е водещ фактор в оценката за един барабанист. По-важна е неговата уникалност, неговият специфичен почерк, особено в едно време, в което технологиите възпроизвеждат и неща, непостижими за човешките способности. За мен уникалността на Стунджи е в неговата силна свързаност с наследството на нашия фолклор, съчетана с познаването на най-добрите световни образци и ясно различимото му ориентиране към джаза. Затова дори смятам за неуместно да се правят сравнения между него и други барабанисти и на тяхна база да се формират оценки. За България този човек е сред най-добрите барабанисти и като такъв той е безценен и за многообразието в световната култура. Неслучайно, когато си говорих с японската барабанистка Сенри Кавагучи, й показах трима нейни колеги от България и той бе сред тях.

Всичко това ми даде повод да го потърся и да го провокирам да говори повече. По-долу включвам само част от разговора, а още от него ще имате възможност да четете и в други статии на свързани с него групи и изпълнители.

Предлагам ви песен на „ГлоБалкан“ с участието на Стоян Янкулов на тъпан:

Интервюто

– Кои музиканти Ви вдъхновяваха в най-ранните години, какво харесвахте в тях?

– Като казвате „най-ранните години”, вероятно имате предвид откакто съм започнал да свиря, а тогава бях още дете. Понеже баща ми ме водеше да свиря с него по сватби, естествено, за мен най – великият в тази област, който ме е вдъхновявал, е Пайчо Иванов. Всички сватбарски барабанисти сме се учели и повлиявали от неговия стил на свирене и неслучайно той все още е стандарт за всички фолклорни и поп-фолк изпълнители. Същото ще кажа и за Иво Папазов – Ибряма.  Това, което те са ми дали като темперамент, като техника и музикалност, не е имало къде другаде да науча. Естествено, вече когато участвах в първите си рок банди, в пети, шести клас, започнах да се възхищавам от барабанисти като Йън Пейс (Deep Purple), Кийт Муун (The Who), Боби Рондинели (Rainbow), Джон Бонъм (Led Zeppelin), Чарли Уотс (The Rolling Stones) и да заучавам техники и хватки от тях. Много по – късно, като по-джазово ориентиран, се възхищавах на Саймън Филипс, Стив Гад и Дейв Уекъл. Най – странното е, че съвсем наскоро имах възможността да свиря и с Боби Рондинели, и със Саймън Филипс, благодарение на рок групата Intelligent Music Project.

– Кога усетихте, че сте готов за голяма сцена?

– Все още не съм усетил че съм готов за голяма сцена…

– Разкажете малко за работата си с Васил Пармаков и „Zone C“, там ли за пръв път успяхте да смесите автентични народни инструменти с по-съвременни?

– Да, точно там. Каквото и да кажа за Васил  Пармаков, ще е малко – той беше вулкан, който изригваше всеки път щом се докосне до клавишите, на всеки концерт, дори на всяко клубно участие. Той провокираше всички нас, които свирехме с него, да излизаме извън стандартите, ограниченията, нормите, извън нормалното, и да изсвирим нещо наистина космическо. Сега, когато го няма, често си говорим с другите музиканти, че просто не сме осъзнавали с какъв уникален пианист работим. Сега разбираме, че никой не може да бъде като него. Има неща, които никога няма да се повторят. Те няма как да се повторят без него.

– От днешна гледна точка, кое според Вас е по-добре – да се прави обработен фолклор, или да се върнем към автентичния звук?

– Желателно е да се владее и разбира автентичният фолклор, за да се прави някаква обработка върху него, а кое е по-добре, говори сърцето и е според това как чувстваш музиката. Не може да се каже кое е по-добре от двете.

– Участвате в много проекти през годините. В кои от тях сте се чувствали в най-своя територия и сте влагали най-много лична емоция?

– Всъщност така се чувствам, когато свиря в “ZONE C”, също така с Ясен Велчев и Ивайло Звездомиров  в „PlaYIS”, с Недялко Недялков, Пепи Миланов и Владко Кърпаров в “GloBalkan”, във всички проекти на  Ачо Заберски – трио, квартет, биг бенд, в спектаклите на Камен Донев, в Intelligent Music Project, с Обичайните заподозрени и Стефан Вълдобрев, в проектите на Братя Владигерови – внуците на Панчо Владигеров. Във всеки от тях се чувствам на мястото си, с музиката, която обичам и музикантите, които ценя и харесвам!

– Какво е музиката за Вас?

– За мен е живот, това е животът ми!

– Свирили сте с музиканти от цял свят. Има ли нещо, с което българските музиканти се отличават – като характер, като подход към музиката и към екипната работа?

– Българските музиканти са изключително талантливи.  Има такива, които дори не осъзнават на какво ниво са спрямо чуждите, но аз ги виждам, понеже имам възможността да сравнявам. Тези, които са успели да се научат на дисциплина и на екипна работа, имат успехи из целия свят и всички ние само можем да сме горди с тях. Но винаги съм казвал, че ако един български музикант иска да бъде забелязан навън, то той задължително трябва да се научи на нашия фолклор. Това със сигурност ще го отличава и ще има успех.

– Трудно ли се запазват истинските приятелства в музикалните среди? Доколко разликите в творческите виждания повлияват на отношенията?

– Аз мисля, че в нашите среди има приятелство и уважение.  Няма как, ние не сме самостоятелни изпълнители, обикновено сме в групи, бендове, оркестри, и поради това сме се сближили като едно семейство. Празнуваме заедно на поводи, обсъждаме заедно световните неща, помагаме си, семействата ни са близки. А разликите в творческите виждания са само повод да се съберем и да ги обсъдим.

– Вие познавате българския фолклор и музикалните процеси у нас през 90-те години. Защо според Вас стана толкова водеща ролята на поп-фолка и какво е мястото му днес?

– Защото имаше медии, които го наложиха, както и  продуценти, които инвестираха пари в това. Понеже тогава сръбската музика навлезе у нас и се хареса много на обществото, за да стане по – достъпна за българската маса, се преведоха едни текстове, но със същата музика, и се намериха едни изпълнители да ги изпеят. Изкуствено се създаде този вид пърформанс, и, за съжаление, опорочиха хубавата дума „чалга”. Питайте старите музиканти как си обичаха „чалгийките”.

– Има ли нещо, което според Вас трябва да се направи от държавата, за да могат българските творци да се чувстват по-признати и уважавани, или в ерата на технологиите всеки успех е плод на индивидуални усилия?

– Да, много ми се иска „държавата”, както казвате, да не пренебрегва като излишен натрапник хората на изкуството. Нека ги цени. Това дали ще станеш успял музикант, зависи само от теб, не от държавата, но тя би трябвало да се гордее със своите музиканти, актьори, художници, танцьори и да ги уважава. Това е, което би спомогнало да живеем в нормална държава, другото зависи само от нас.

– Кое според Вас е различното в обучаването на млади хора да свирят барабани в днешно време, за разлика от преди, когато Вие сте се учили? Има ли достатъчно желаещи и можете ли да посочите имена на млади българи с изявен талант?

– Да, има вече много добри барабанисти сред младежите, даже съм щастлив, когато открия на някоя сцена такъв. Не мога да говоря за кой знае каква разлика, просто сега има интернет и да се учиш е по-лесно. Ние трябваше да си набавяме тайно касетки, ролки, видеа и какво ли не, за да видим как го правят големите световни музиканти. Отделно от това, щом чуехме, че някоя група ще свири някъде, се залепяхме до сцената, за да не пропуснем и секунда от това, което ще представят. Сега не сме така интересни на младите, те не идват толкова на наши концерти. Канили сме ученици от музикалното училище, от консерваторията, и има такива, които се интересуват, но и други, за които интернет е достатъчен. Аз мисля, че живото изпълнение не може да се сравни по нищо със записа.

– Какво от съвременната българска и световна музика Ви вдъхновява? Доколко отделяте време да се запознавате с нови неща, или свиренето Ви пресища?

– Постоянно слушам музика и при това различна по стил, понеже ми се налага да я свиря.

– Има ли послание, нещо много важно за Вас, което искате да предадете чрез музиката на хората?

– Имам! В последната една година нямахме много участия, а когато имахме, те бяха пред ограничен брой зрители, и не само заради забраните, но и защото самите хора вече се страхуват да се събират, да ходят на театри, концерти, партита. Аз съм виждал как хората излизат след концерт  – развълнувани, одухотворени, заредени с ентусиазъм и позитивизъм, щастливи! Моля ви, не отнемайте на себе си това! Не ни го отнемайте и на нас, изпълнителите, искаме да виждаме тази красота!

 

Другите за него

„Wladigeroff Brothers“ – Константин и Александър Владигерови:

„Със Стунджи сме работили още от преди 1998 година. Той е институция за нас и е абсолютен опорен камък за всички наши албуми до 2017 година. Винаги много ни е помагал в изчистването на всеки ритъм, даже в раждането на някои ритми в процеса на запис. Той записваше и ритъма, и груува на песните, и когато нещо не съответства, много помагаше, за да се получи. За някои от албумите Стунджи е записвал при нас във Виена, а за други е добавял ударните инструменти от своето студио в Елин Пелин. Когато е напечено, няма много време за репетиции, а трябва нещата да се случат бързо, Стунджи винаги е човекът, на когото вярваме на сто процента. Ако той липсва в някоя важна програма, която сме решили да правим, със сигурност имаме големи притеснения за ритъма. Той е бил и е винаги най-точният ни барометър… Стунджи е чист и добър човек, много близък по душа – на първо място като Приятел ,и после като колега и партньор! Изключителен професионалист до най-тънкия музикален детайл, и в живота също е такъв!“