Крис Григоров.
Много е трудно да се пише за един човек, за когото са писани хиляди неща. Първо, защото няма да кажеш нищо ново, второ, каквото и да кажеш, музиката би го изразила по-добре. Но и тук ще остана верен на себе си и ще пиша не за това кой е Michael Jackson и какъв е цялостния му принос, а за моето отношение към тази музика и нещата, които аз отсявам като най-съществени. Важен елемент ще са кавърверсиите, така че не ги пропускайте.
Как се срещнах с музиката му?
Между 1998 и 2000 година имах множество счупвания на краката, които ме принуждаваха да лежа в леглото си и да не излизам от стаята. Мой приятел в десетките часове бе касетофона, с радиото и аудиокасетите, които държах наблизо. Любимите касетки бяха тези с компилациите. В такава една касета, която по-късно не можах да открия като заглавие, за пръв път чух „I just can’t stop loving you“ – една песен на Джако, за която ще имаме възможност да говорим по-нататък. Още тогава песента много ми харесваше и я въртях непрекъснато. След това, в друга компилация с песни от филми, която майка ми ми подари, чух за първи път „Heal The World“ и „Will You Be There“, които също често си пусках, особено втората. Най-първата песен обаче, чието първо слушане е било в незапомнено ранен момент, бе супер хитът „They Don’t Care About Us“, който в 1998 година се пускаше по всички радиостанции и по телевизиите, доколкото ги имаше, и беше фурор за времето си. От днешна гледна точка, може би това е последният хит на Майкъл, който има такъв огромен успех. По същото време много въртяха и „You Are Not Alone“.
След това, най-вече благодарение на радиостанциите „Експрес“, „Практика“ и „Едно“ чух супер хитове като „Billie Jean“, „Thriller“, „Bad“, „Smooth Criminal“ (благодарение и на „Alient and Farm“), „Dirty Diana“, „Black Or White“, „Beat It“, „Don’t Stop ‘Til You Get Enough“, „Liberian Girl“ и „Earth Song“, също и „USA for Africa (We are the world)“ с негово участие. Около 2002 г. много се въртеше и „You Rock My World“. На малко по-късен етап, между 2005 и 2008 година, докато правех своята колекция с най-големите поп хитове, чух вече и песните „give in to me“, „Man in the mirror“, „The way You Make Me Feel“,, „Who Is It“, „Stranger In Moscow“, както и „Say Say Say“ С Paul McCartney. А първата версия на „Human Nature“, която чух, бе тази на „SWV“ и дълго не подозирах кой пее оригинала.
Чак до 2011 година познанията ми за музиката на Michael Jackson не са излизали извън тези твърде ограничени рамки. Спомням си, че когато Джако почина, слушах няколко предавания, посветени на творчеството му, но нито едно не ми възбуди интереса към него.
Чак през 2012 година това се случи благодарение на три неща, случили се едно след друго. Първо, открих, че в края на 60-те години, а и след това, Stevie Wonder е писал музика за Джако. Второ, разбрах, че албумът „Thriller“ почти изцяло е правен от група „Toto“. И трето, попаднах на албума с кавъри на Trijntje Oosterhuis. Но да караме нещата едно по едно.
Не знам дали ви е правило впечатление, но в България, вероятно по руски маниер, дълго време наричаме тази поп икона Майкъл ДжЕксън, а не Джаксън, както наричаме всички останали с тази фамилия. Това „Джексън“ според мен идва от надписите на грамофонни плочи от 80-те години, които са били единствения, макар и рядък, източник на неговата музика. И това вероятно е подвело и радио водещите от онова време да го четат по този начин. Аз не желая да робувам на това езиково недоразумение.
Кратко въведение
Както вероятно знаете, Джаксън пее от седем годишно момче, заедно със своите братя и сестри. Те образуват групата „Джаксън файв“(Jackson 5), която просъществува под различни названия десетина години, до началото на 70-те. Повече за този ранен период и за по-нататъшния му живот, прочетете в тази кратка биография на български език.
А ако се справяте с английския, вижте тези два документални филма, разказващи за Джако, с акцент върху музиката му: „Man in the Mirror“ и „Michael Jackson: Invincible“.
Неприятното е, че повечето от популярните филми за Майкъл се съсредоточават върху теми като разследванията и обвиненията срещу него в блудство над деца, благотворителната му дейност, спекулациите около смъртта му, женитбите му, пластичните му операции, травматичния тормоз над него в детството му и т.н. В обсега на камерите влиза не той, а други хора, които коментират личния му живот. Не казвам, че темите не са важни и че мненията на другите не са ценни, но сякаш на по-заден план остава музикалната страна. Иначе, трите най-популярни документални филма за Майкъл са: „Neverland Firsthand: Investigating the Michael Jackson“ (2019), който в оригинал е дълъг 4 часа, „Michael Jackson: Unmasked“ (2009) и „Michael Jackson: Life, death and legacy“ (2012).
Ако и това не стига, предлагам ви още четири ленти: „Square one“ разказващ за първите обвинения в блудство срещу певеца, „Back to the start“ с откъси от интервюта със самия него, „The real Michael Jackson“ за хуманитарната му дейност, и „Michael Jackson’s This Is It“ с мнения на други за него.
Едва ли аз бих могъл да кажа нещо повече, отколкото всички тези материали казват и показват. Разбира се, из онлайн пространството има хиляди филми, предавания, интервюта и какво ли не, като само книгите за него са стотици, без преувеличения. Но моята цел не е да ви предлагам всичко тук. Проблем на почти всички материали, създавани за живота му, е че или го възвеличават, или го принизяват. Авторите им са или отявлени фенове, или възмутени противници на този човек. Това прави обективната истина твърде трудна за установяване. Няколко неща обаче са сигурни: Цената на славата е непосилна дотолкова, че човек губи много от себе си, когато отрано започне да я преследва, особено ако е подтикнато от семейството. Нужна е огромна работа, за да се поддържа такъв образ и да бъдеш пръв в продължение на десетилетия. Когато си толкова прочут и богат, много хора имат полза от това да печелят пари и популярност, свързвайки имената си с твоето, без значение дали през позитивна новина, или негативна сензация.
Мисля, че ако след сто или хиляда години някой говори за музикалната история от края на миналия век, Майкъл ще бъде в центъра на този разказ като човека, продал най-много албуми, спечелил най-много награди, получил най-голямо международно признание и създал свой неподражаем стил. Така приключвам тема, по която може да се говори безкрайно дълго.
А сега е време за музика!
(Следва продължение)
