Вдъхновителите: Нелина

Нелина е един от онези уникални и ярки гласове, които българската публика запомни и обикна. В огромна степен това важи и за мен. В най-първите мигове от живота ми си спомням една видеокасета с музиката на оркестър „Фаворит“, която се слушаше непрестанно вкъщи и бе фон на първите домашни приятелски събирания, които си спомням. От нея за пръв път чух песни като „Има ли господ“, „Дай ми боже“, „Кукувица“ и любимата ми по онова време „Мамена и лъгана“, която смесваше поп и фолк в един от най-ранните такива опити. После си спомням как през 1998 година някой донесе вкъщи аудио касетата с „Бял мерцедес“ и „Караджа дума Русанки“, която беше много слушана тогава. Майка ми много харесваше „Караджа дума Русанки“, но някой взе касетата и не ни я върна. А може и да не е била наша. След това, когато в края на същата година баща ми донесе вкъщи първата стереоуредба, първото CD, което чух на нея, беше албумът „Душата ми“. Няма да преувелича, ако кажа, че този албум съм го слушал над сто пъти за две-три години. Там имаше хитове като „Вместо сбогом“, „Обичайте“, „Върни ми любовта“, както и „Рожден ден“, станала основна за всички поздравителни концерти по радиото и телевизията. Но особено много харесвах „Искам да съм вино“ и „Бизнес“, които звучаха някак си много балкански и нашенски. Тогава можеше да се случи и нещо немислимо за днес като песента „Приятелки“, която беше дует между Нелина и рок фурията Милена Славова.
 

Последва запознаването ми и със следващия албум „Пожар в сърцето“, където гласът на Нелина звучеше вече по-зряло и по-сигурно. Там особено много ми харесваше баладата „Лястовица“, в която ясно личеше стила и аранжимента на Максим Горанов от „Диана Експрес“.

Но най-любимият албум на Нелина от ранното ми детство бе „Пазя любовта“, който излезе през 2000 година. Вътре имаше прекрасни песни като баладичната „Сънувах те“, „Намислил Стоян“, „Да забравиш“, която е също с народни мотиви, шеговитата „Хайде де“, „Цигара и кафе“…

 

Този албум ми направи толкова силно впечатление тогава, че всеки следващ, макар да имаше своите хубави песни, не можа да го надмине. След това любима песен на дядо ми бе „Едно малой дете“ и помня, че той много искаше да я изпея на някой концерт. Но почина преди да успея да изпълня желанието му. Нелина беше през цялото време вдъхновение и радост за семейството ми и бе от онези изпълнители, които следиш, на които купуваш всичко, което излезе и които чувстваш част от това свое семейство.

Това обяснява защо аз, който днес слушам много по-малко поп-фолк, пожелах именно Нелина да даде интервю за моя блог и да я попитам всичко онова, което винаги ме е интересувало за нея. Тя бързо откликна на желанието ми и прояви към мен внимание и отношение, за които съм безкрайно благодарен.

 

Интервюто

Какво Ви харесва най-много в българския фолклор?

– Не мога да формулирам точно, защото го чувствам като част от мен. Аз съм отгледана с българска народна музика и тя сякаш тече във вените ми! Когато бях малка, баща ми пускаше музика нонстоп и тя стана неделима част от моето ежедневие. От хоби тя неволно се превърна в работа и даде смисъл на живота ми. Във всичките си албуми съм включвала народни песни и те ми донесоха голямо признание! До ден днешен “Брала мома къпини“, “Има ли господ“ са сред най-търсените ми песни, а „Караджа дума Русанки“ и „Бях пил вино“ бяха избрани от феновете за песни на годината, имам множество награди през годините.

Имали ли сте любими музиканти, песни или регионални особености в изпълняването и от кое сте взели най-много?

– Първите народни песни научих от моите баби Добруджанки. После се влюбих в репертоара на Недялка Керанова, Динка Русева, Тодор Кожухаров, Георги Георгиев, Георги Германов, Весела и Любен Божкови и започнах да пея македонски, тракийски и странджански песни.

 

Какво се промени в разбирането ви за музикалния бранш? С какви очаквания бяхте в началото и как днес се виждате от позицията на времето? Успяхте ли да сбъднете мечтаната кариера в музиката така, както сте си я представяли?

– Музиката се променя непрекъснато, моите предпочитания – също. Никога не съм мечтала за кариера и да стана певица! Аз просто обичах да пея, непрекъснато го правех, защото това ми доставяше удоволствие и забавлявах хората край мен. Случайно ме поканиха да пея с професионални музиканти и започнах ей така, но толкова ми хареса и продължих с удоволствие! Казах си „Хайде една година!“, после още една, и още една…и така станаха повече от 30 години на сцената! Започнах само с фолклор, после работата наложи да науча (макар и с голямо нежелание) сръбски, гръцки песни, после българска естрада и др. Днес вече следвам в ЮЗУ “Неофит Рилски“ – Благоевград и преподавам в детска школа „Престо“. Животът ми предлага непрекъснато изненади и все хубави! Много съм благодарна на всички, които ми дават такива прекрасни възможности! Благодаря за добрината, да ви се връща!

Кои са композиторите, аранжорите и текстописците, работили с Вас през годините, с които имате най-близки вкусове и модели на работа и с които сътрудничеството Ви носи най-приятни емоции?

– Най-много хубави песни създадохме с Тодор Анастасов, Светослав Лобошки, Здравко Георгиев, Димитър Петров, Морис Аладжем, Красимир Христов, Атанас Капралов, Живко Колев ,Мариета Ангелова и много други.

Кои са най-големите митове, разпространявани за поп-фолка? На какво се дължат, защо се тиражират?

– Голям мит е, че е посредствена музика. През годините създадохме толкова обичани от хората песни, които се пеят и от най-младото поколение! При участията си все не успявам да изпълня всички любими песни на присъстващите, все някоя песен остава за следващия път. Затова вече не се стремя да правя голямо количество нова продукция, а правя само това, което ми лежи и ме вълнува. От 3 години съм самостоятелен изпълнител и това ми дава пълната свобода да изразя себе си. Мисля, че най-близки до мен в момента са новите ми песни“ Такива спомени оставям аз“ и „Как обичам детството щастливо“.

 

Къде поставяте Вашата граница между прилично и неприлично по отношение на визията и поведението?

– Нямам затруднения с това, въпрос на усещане е. Не съм от най-атрактивните и провокативни певици, акцентирам върху гласа и хубавите песни. Правили сме и по-смели опити по отношение на визиите, но хората най-много си ме харесват с дългите, тежки рокли и с широката усмивка! Тя е моята запазена марка и най-точно показва колко съм щастлива, когато пея за тях! Понякога се съветвам за тоалетите със сина ми и той винаги е бил безкомпромисно точен в преценката си – винаги избира по-стилния вариант.

Смятате ли, че образа на фолк певицата като една от най-желаните българки пречи в личен план и на какво се дължи този образ според Вас?

– Ние, певиците, винаги сме се радвали на интерес от мъжка страна, понякога и от друга… Не е лесно на мъжете до нас при толкова обожатели! Факт е, че много малко колежки имат здрави семейства, но има и такива! Браво на тези смели и силни момчета!

В какво бихте искали да Ви подражават младите хора?

– О, не мога да кажа. Всеки сам избира своя идол, защото му допада и му пасва, а всички ние сме различни. Бих се радвала да съм пример за следващи поколения! Нека се учат от най-добрите, но да бъдат себе си – ярки и индивидуални ,а не нечие копие. Копието никога не може да достигне успеха на оригинала!

А какво бихте искали да промените у себе си, но изпитвате трудности?

– Да хапвам по-малко! Много съм лакома!

Защо според Вас намаляха оркестрите за поп-фолк и какво наложи записания музикален съпровод в живите участия?

– Всичко е свързано с финансите. Разходите за оркестър –хотели, транспорт утежняват бюджета и за голяма част от хората е от значение. Но с нищо не може да се сравни удоволствието да пееш с голям професионален състав!

На какво се дължи връщането на интереса към така наречения „ретро фолк“? Доколко Вие се обръщате към музиката до 2000 година?

– Имаше хубави, ярки песни с текстове, които и до днес вълнуват и докосват. Днес ни залива агресия и на хората им липсва онази естествена човечност, топлина и мелодия. По участията много си вървят старите песни, хората си ги пеят с носталгия за едни по-спокойни и безгрижни времена.

Как гледате на все по-силната тенденция към разграничаване на поп-фолк изпълнителите от музикални компании, дори и след дългогодишни сътрудничества?

– Аз съм един от тях. Имаме нужда от нещо ново и от свобода! Днес интернет и телевизиите са лесно достъпни и не е нужна компания,за да успееш.

Смятате ли, че договорите с продуценти Ви ощетяват и в какво?

– Да, никой не бяга от хубавото! Договорите са индивидуални и не мога да коментирам, но знам, че няма по-скъпо от свободата, стига да можеш да си я позволиш!

Вие работите с гласа си, имали ли сте желание да запишете нещо друго, например, да озвучите анимационен филм, да прочетете книга, или рекламен клип?

– Ха-ха, не съм се замисляла! Защо не?!

Как си представяте концертът мечта, който би Ви представил най-добре и бихте го направили с най-голямо удоволствие?

– Сложно е! Това е отговорна и обемна работа! Нужен е голям екип! Оставям съдбата да ми поднася предизвикателствата си, защото се убедих, че тя ми предлага най-доброто и всичко си идва с времето.

Кои лични емоции се преодоляват най-трудно при публичните изяви? Кое Ви изчерпва и изразходва най-много в емоционален план?

– Още не съм преборила сценичната треска! Страшно се вълнувам как ще ме приемат хората! Първата ми задача при появяване пред публика е да ги усетя, да налучкам какво искат да чуят и да направя купона! След втората песен вече съм наясно и се отпускам, но през цялото време искам да поднасям най-доброто на хората край мен, защото затова съм там – да направя празника им незабравим! Изморява ме, но това е най-сладката умора, защото те много ме зареждат! Най-много ме изчерпва бюрокрацията и хаоса по улиците, неуважението на хората един към друг.

Доколко помага и доколко пречи разкриването на личния живот на артиста пред публиката и как се е отразявало на Вашата работа?

– По принцип жълтините винаги са продавали! Понякога ми е помагало, друг път не, но основното, с което искам да ме свързват е песента. Това не е за мен! Личният ми живот съм се стремяла да си остане такъв. Но на хората им е интересно.

Коя е най-трудната за Вас жертва, която Ви се е налагало да правите в името на музикалната кариера?

– Имало е моменти, в които се е налагало да правя сериозни избори. Но те са си стрували в името на това, което съм сега. За нищо не съжалявам, така е трябвало да стане!

 

Ако можехте да промените нещо в сферата на поп-фолк сцената изобщо, какво би било то?

– О, не мисля, че има някакви общовалидни правила, които да променям. Времето го прави и всеки си избира пътя сам.

Слушате ли музика извън работата си? Имате ли предпочитани автори и изпълнители от българската и световна поп сцена?

– Слушам разнообразна музика в колата, докато пътувам. Важно ми е да ме докосне мелодията, гласът, текстът. Вкъщи не, искам да си почивам. Харесвам Тони Стораро, Симона, Ники Славеев, Веселин Маринов, Лили Иванова, Петя Панева и много други.

Заключителни думи

Благодаря още веднъж на Нелина за времето, което отдели. За някои въпроси е трудно да дадеш кратък отговор и затова може би остана и много недоизказано. Но ние си обещахме следваща среща, в която да поговорим повече за нейния творчески път, във връзка с моята музикална книга. Пожелавам си да стане част от моите концерти, защото тя има какво да даде на тяхната публика.