Крис Григоров.
Той е един от хората, напуснали този свят преди да имам шанса да стигна до тях. Бях на 13 години, когато чух страшната новина за катастрофата край Градешка, Хърватия, в която е загинал. Тогава той беше на 26 години, на върха на славата и младостта си. Изключителен вокалист и китарист, който съумяваше да събира на концертите си фенове на поп, рок, фолк и фолклор. Това само по себе си бе уникално. Любимец на млади и стари, идол и събирателен образ за модерната македонска сцена. Новината за смъртта му ме завари в момента, в който се вълнувах заради участието си в „Шоуто на Слави“, което бе буквално на следващия ден. И тогава не можах да осъзная каква загуба е претърпяла не само балканската, но и световната музика. Разбрах го по-късно, когато прослушах цялото му творчество, вдъхновен от възпоминателно предаване за него на Слави Трифонов, и бях открил сред приятелите и познатите си много негови почитатели, независимо че се изявяваха в различни стилове музика. При първото си идване в България, Тоше бе имал и участие при Слави и бе пял там откъс от ария, показвайки своите, ако ми позволите този оригинално македонски израз, оперски квалитети. Изобщо, той харесваше разнообразието и се радваше да експериментира с гласа си и с музиката изобщо.
Тук ще направя опит да разкажа за него, като в началото на разказа ще представя две от песните в последния му албум, независимо че ще говорим за него и във втората част.
Когато загубим човек с тридесет или повече години кариера, починал от естествена смърт, някак се утешаваме, че все пак е поживял, дал е много на света и са свършили силите му. Но когато едно момче на 26 години загине така нелепо, те обхваща чувство за непрежалима загуба. Но за сметка на това, сякаш знаейки, че няма да живее дълго, Тоше издава музика буквално от юношеска възраст. Но нека започнем от самото начало. Преди това, За краткост, а и за автентичност на историята, ще наричам Северна Македония просто Македония, както и Тоше я е назовавал приживе, най-вече след 1991 година. На повечето места македонските заглавия са изписани заедно с българските им съответствия, а там, където звучат напълно близки, използвам само разновидност по българската езикова норма. Не използвам сръбските варианти. Материалът е събран от над четиридесет източника, така че това в голяма степен гарантира достоверността му.
Започвам с един от документалните филми, посветени на Тоше, който можете да изгледате.
Кой е той?
Тодор Проески се ражда в град Прилеп на 25 януари 1981 година. Родителите му са от влашкия етнос арумъни (наричани още армъни) и са родом от Крушево, където и малкият Тодор прекарва по-голямата част от детството си. В малкия градец и днес съществува съжителство между арумъни, албанци, гърци… И македонци, които власите там още наричат българи. Оригиналната влашка фамилия на дядо му е Проя. Детството на Тоше от най-ранните години е изпълнено с музика. Както разказва самият Проески в едно обширно интервю на сръбски език, всички в голямото му семейство са талантливи певци. Често цялата фамилия от над 20 души се събира и пее популярните по това време югославски хитове, а гласът на Тодор е най-високия сред останалите. После той е канен на всички патронни празници и училищни празненства в Крушево и там редовно е участвал като солист на детския хор. Любимите му учебни предмети са музика, физическо възпитание и история. За Крушево казва, че всички големи исторически събития за Македония са се случили именно там. Действително градът, макар и неголям, е родно място на доста исторически фигури, които и ние, и македонците, припознаваме като част от историята си.
Повече за ранните години на Тоше може да видите в този филм.
Тоше Учи в битолското държавно музикално училище, а после и в Скопската музикална академия, която не успява да завърши, тъй като умира в последната година на обучението си. Негова специалност и любим музикален жанр е класическото пеене. За немалък период вокален педагог му е Уилям Райли от Ню Йорк, работил в миналото и с прочутия тенор Лучано Павароти. Но Тоше става най-малко известен с оперното си пеене.
Първото му по-значимо появяване на сцена е на детски конкурс в Скопие, когато той е на единайсет години и изпълнява песен на арумънски – език, близък до румънския и част от балканската романска подгрупа.
След това, на 15 години, е поканен да пее в Прилеп в рамките на младежкия „Мел фест“, където той се представя със своя версия на хита „Yesterday“ на „The Beatles“ и печели първа награда.
На следващата година се отличава в същия фестивал с песента
„My Love“, изпълнявана в оригинал от Хулио Иглесиас и Стиви Уондър. Към сръбската музика от детинството се прибавя и силното му влечение към поп и рок стилистиката. Влюбва се в баладите и открива в тях огромен емоционален израз. По-късно те ще се превърнат в негов музикален почерк. Вдъхновен е от рок групи като „Whitesnake“, „Deep Purple“, „Guns N’ Roses“, „Mötley Crüe“, Def Leppard“, „Metallica“, „Iron Maiden“ и други. А ще има възможността по-нататък да се запознае и с един от кралете на рок баладите Michael Bolton. Но не е само това. Както сам казва в интервюта, Тоше харесва песни от българския фолклор, както и от македонски и турски изпълнители. Слуша доста филмова музика, а от поп изпълнителите харесва още Whitney houston, Lionel Richie, Bryan Adams и други. Увличал се е до известна степен от джаза, слушайки също и Sting, както свидетелстват неговите колеги в бенда, с които са пътували на турнета. Така, всред този смесен фон от влияния, се формира неговият вкус.
През 1997 година, когато е още на шестнайсет години, младият Тодор, наричан от най-близките си приятели Тошо, прави първите си записи в студио. Тогава е и
изявата му на „Мак фест“ в Щип, където е високо оценен от македонските музикални специалисти и от местната публика. Следват много изяви из фестивали в Македония, а също и съвместна работа с композитора Григор Копров. По негови думи чувството, че му предстои голяма кариера, изпитва за пръв път, когато е на фестивал в Охрид. През 1999 година Проески издава и първия си албум „Некаде во ноќта“ (Някъде в нощта), посрещнат доста добре от музикалните среди и представен със самостоятелен концерт в Скопие. Концертът става запомнящо се събитие, тъй като през цялото време вали проливен дъжд, а публиката остава до края.
Първият албум на Проески се отличава с баладичното си поп-рок звучене. Той ражда хитове като „Твоите бакнежи на моите бели кошули“, както и първата песен, записана в този албум още през 1997 година „Пушти ме“.
Важни също са „Руски рулет“ и „После дост доадя сонце“.
От 2000 година Тоше почти ежегодно участва в местните конкурси за излъчване на песен на Македония за Евровизия. Още тогава песента му печели вота на публиката, но след гласуване на журито е поставена на трето място.
Малко след първия си албум Тоше издава и втори със заглавие „Синот божи“ (Божият син). От него наблягам на песента „Тайно моя“.
Следват много изяви в Македония, а откакто сръбската компания „BK Sound“ купува правата за издаване на албума, той пробива сериозно в почти всички страни от бивша Югославия и Тоше навсякъде е редовно канен и високо ценен. Принос за пробива му в другите балкански страни има и Лиляна Петрович, която става негов мениджър и незаменим помощник от 2002 година нататък. Следват участия и в Белград, после турне с още македонски музиканти в Австралия, след това третия албум „Ако ме погледнеш во очи“, записан в Атина, Гърция, и издаден и в македонска, и в сръбска версия. В него се отличават песни като „Место на злосторот“, „Соба за тага“ и „Немаш ни благодарам“. Аз ще се спра на най-хитовата песен от албума , а и от цялото творчество на Тоше. Това е „Магия“, в дует с Есма Реджепова, македонка от ромски произход.
През 2003 година песента му „Чия си“ печели сръбската Беовизия и с нея Тоше трябва да представи Сърбия и Черна гора в Евровизия. Но в последния момент комисията решава, че поради големия брой участници, сръбската песен няма да бъде допусната до финално класиране.
Още за Тоше проески ще си говорим в следващата част, когато ще чуем и музиката от по-зрелия му период.