Крис Григоров.
Продължаваме да разказваме историята на македонския музикант Тоше проески и да проследяваме неговия кратък, но изпълнен със събития жизнен път.
От 2003 година Проески засилено започва да участва в социално отговорни кампании. Награден е с хуманитарната награда „Майка Тереза“, а в следващата година става и регионален посланик, или ако си послужим с богатия и автентичен македонски език, амбасадор на добра воля на УНИЦЕФ.
Неговата песен „овој свет“ е обявена за химн на организацията. В следващите години Проески прави още доста благотворителни концерти, а със свои средства подпомага строежа и ремонтирането на няколко православни храма в страната.
В това видео е събран доста материал за неговата хуманитарна дейност.
През 2004 година, когато Тоше издава четвъртия си албум „Дан за нас“ (Ден за нас), най-сетне му се усмихва щастието да представи Македония на Евровизия. След като македонската национална телевизия избира него, той предлага осем песни, от които журито единодушно се спира на „Ангел си ти“. Направена е английска версия на песента и тя се класира на 14 място в международния конкурс. В последвало интервю Тоше изразява недоволството си от това, че песните в конкурса не се подреждат съобразно тяхното качество, а по-важен се оказва сценичния образ. И всичко това става двайсет години преди съвременните издания на конкурса. Тук е английската версия на „Ангел си ти“, представена в изданието от 2004 година. Колкото до албума „Ден за нас“, от песните в него се спирам на „Жена балканска“.
Следващата година Тоше написва пък песента „Make My Day“ за колегата си Мартин Вучич, за да представи Македония с нея. После Тоше работи с музиканти от Хърватия и Словения, за да популяризира и там своето творчество.
През 2005 година излиза най-продаваният албум на Тоше Проески „По тебе“, който е и един от най-многотиражните за балканската музика изобщо. Той поставя началото на работата на македонския музикант с продуцентската компания „Dallas Records“. Тук има доста добри песни. Двете най-любими за мен са „Лошо ти стои“, и „Слушаш ли“.
Но вътре също са песни като „Крайнйе време“, „Кой ли ти гризе образи“, както и двете най-популярни песни от албума „Полско цвеке“ и „Громови на душа“. Може да се каже, че това е първият албум от последния и най-зрял период на Тоше, където и звукът е по-изчистен, и изпълненията и аранжиментите са по-изпипани.
Следва „Божилак“ (Дъга) от 2006 година с четиринадесет подбрани македонски народни песни, измежду които и „Море сокол пие“ и „Йовано, Йованке“, изсвирени от симфоничен оркестър. Това е един от двата най-любими за мен албума. Лиричен, мек, затрогващ и пълен с изненади между фолклор, поп и класически аранжименти. Още откриващата песен,
„Бор садила мома Евгения“, дава представа как ще продължат нещата и по-нататък. Сред любимите ми песни тук са и „Со маки сум се родил“, „Ако одам во Битола“ и „Си залюбих едно моме“. Но може би най-много ми харесва „Учи ме, майко, карай ме“.
Последният седми студиен албум на Тоше Проески е „Игри без граници“ от 2007 година. Това е и най-любимият ми албум от всички. Още в предишната част ви представих песните „Сречна ли си ти“ и „Боже, не ми треба нищо друго“, включени в него. Тук ще продължа с още важни песни от него, като преди всичко ще ви представя „Месечина“ и „Най-драга моя“.
Тоше Проески – Месечина (HQ)
Tose Proeski – Najdraga moja
Последният концерт на Тоше Проески е на 5 октомври 2007 година в Скопие. Той е под мотото „Образованието е отговорност за всички“ и на него се събират по различни мнения между 30 000 и 40 000 зрители. Поводът за концерта е благотворителна кампания в подкрепа на македонските начални училища, а събраната сума, около десет хиляди евро, е използвана за училищни ремонти и подобрения в образователните програми.
Само единадесет дни след това, земният път на Проески приключва на магистралата Загреб – Липовац в Хърватия, докато е дълбоко заспал на предната седалка до шофьора. Самият шофьор оживява, макар и с доста тежки травми, а без никакви наранявания е мениджърката на Тоше, която е на задната седалка. Тялото на Проески е пренесено с хеликоптер до Скопие, откъдето е превозено до родния му град Крушево. Десетки хиляди хора изпращат любимеца на Македония, а 17 октомври е обявен за ден на национален траур в страната. В крушево траурът е тридневен. На погребението, излъчвано от македонската национална телевизия, присъстват много официални политически лица от Македония и от дипломатическите представителства на други държави. Там са и стотици музиканти, а също и доста членове на спортни клубове, в които Тоше се е състезавал приживе. В знак на съпричастност и във връзка с каузата на скорошния концерт, училищата в страната спират занятията си за този ден. Местният парламент отменя редовното си заседание. Посмъртно Тоше Проески е награден с почетния знак на Македония, а Центърът за музикално образование в Битоля, където е учил, започва да носи неговото име. Следва вторият живот на Тоше, този в паметта на хората. През 2009 година е издаден албумът „The hardest thing“ с английски песни, с който младият изпълнител е планирал да превземе и Западна Европа. Следват документални филми за творчеството му, концерти в негова почит, откриване на къща, посветена на него. Даже в момента националният стадион в Скопие носи името на македонския певец, след като преди това носеше това на далеч по-ранната историческа фигура Филип Втори Македонски. В чест на Тоше ежегодно се правят различни прояви, които да напомнят за него. Мемориални паметници, възпоменателни шествия, маратони, концертни програми със звезди от балканите… Извън очевидното желание на македонската нация да го превърне в един от героите на кратката си история, бих искал да кажа, че той заслужава това уважение заради яркото си присъствие по време на краткия му път. Поне едно е сигурно, че и докато е жив, той се радва на обичта и преклонението на многобройната си публика. В България той е по-малко популярен, тъй като нашата публика е имала повече афинитет към по-чистия поп и по-чистия фолк, но не е е имала ухото за този хибриден и модерен македонски жанр. В Македония обаче огромна част от хората го припознават като национална обединителна фигура, особено след смъртта му. Както отбелязва нашият журналист Петър Добрев, смъртта му за македонците донякъде може да се сравни с тази на футболистите Гунди и Котков в България, макар че днес нашите младежи не знаят почти нищо за тях, а за Тоше се говори като за историческа личност в Македония.
Какъв е Тоше извън биографията? Моите наблюдения са общи, но във всичко на първо място избликва силната му емоционалност и необичайната смиреност. Често той говори за магията, която се случва при връзката с публиката. Но и той е от онези харизматични личности, които успяват много добре да комуникират с хората, създавайки в голяма степен тази магия. Мисля, че би било пресилено да го определим като скромен, но не е и твърде самонадеян. В интервютата му личи интелигентна и ясна представа за самия себе си и за това, което му се случва. Често, когато е заобиколен от журналисти или почитатели и им благодари за вниманието, той казва, че се надява да заслужи тази любов, която получава от тях. Разглежда музикалната си работа като една постоянна еволюция. Разказва, че когато записва албум, има случаи, в които е толкова завладян от музиката, че в продължение на дни няма нужда нито от сън, нито от храна, за да се чувства зареден и да работи на пълни обороти. В интервютата отговорите му са винаги подробни и показват, че е размишлявал върху темите. По отношение на вредните слухове по негов адрес, разпространявани от жълти медии, той казва, че не се чувства длъжен да отговаря на неистини и че всеки има избор да вярва ли на таблоидите, или да чете стойностни новини. Когато го питат за спортните занимания, той обяснява, че чрез редовните тренировки успява да се освободи от агресията и негативизма и така може да устоява на натоварената си програма. По въпроса за момичетата, той казва, че най-важното, което го спечелва у една жена, се вижда в нейния поглед. Топлотата, отношението, близостта в мислите и възгледите за нещата, интелигентността… Всичко това той може да види в погледа.
Много може да се чуе за човекът Тоше в интервюта, направени малко след смъртта му, с Лиляна Петрович и с петима постоянни членове на бенда, с който е работил. Момчетата Говорят колко вглъбен и отдаден е бил в музиката. Разказват как е държал да раздаде всичко на публиката, без значение къде. И винаги е държал да изпее нещо, което е популярно в града или държавата, където отива. Това се е решавало буквално три минути преди началото на концерта. Тоше често е изненадвал бенда с нестандартни хрумвания за песни, с импровизации, които прави в движение. Той е променил аранжиментите на всичките си песни така, че в концертни изпълнения да звучат по-бързо и енергично, като това важи дори и за баладите.
В последната година Тоше чувства преумора от работата си. Казва в интервюта, че няма време за сън, няма време за нормалните неща за всеки, да излезе с приятели, да се разходи из кафенетата, да се забавлява някъде. Голямата му популярност също му пречи да се отпусне изцяло. Интензивният му график го изцежда и му изчерпва жизнените сили. Колегите в бенда му разказват, че с толкова неща се е занимавал, че дори не е репетирал с тях постоянно. Първо бендът разучава новата песен, след това правят една проба заедно и за него това е стигало.
Едно от нещата, заради които харесвам Проески е, че не е краен шовинист по отношение на музиката на всеки от балканските народи и приема, че всяка песен, без значение кой претендира за нейното авторство, може да получи нов и интересен прочит от човек с друга народност и така тя да се припознае и от съседите на страната, от която произхожда. Естествено, за това допринася и разноезичната среда, където е растял, в която е чувал влашка, македонска и сръбска реч и е попивал по малко от общите културни наслоявания. В различни интервюта той е споменавал и българска музика и че познава разнообразието на нашия фолклор и извън Пиринската област.
Такъв ще запомним Тоше Проески. Седемнайсет години след кончината му, през май 2024 година умира и баща му Никола. А старият храм „Преображение господне“ в Крушево е с олтар, направен със средства, дарени от Тоше Проески. „Вярвам в Бог и единствено на него мога да благодаря за дарбата, която имам. – казва певецът. – На това, което работя, гледам като на мисия, която се изпълнява чрез мен. Аз съм само марионетка. Моята най-голяма мечта е да бъдем по-добри хора. Само с любов можем да преодолеем всички несгоди.“
Завършвам с един от най-големите хитове на Тоше, „Nesanica“, който се слуша с еднаква охота от всички балкански народи, най-вече от тези в бивша Югославия.
