Крис Григоров.
На 22 декември 2014 година почина един от най-разпознаваемите гласове на британската музика: Джо Кокър. Много хора преоцениха приноса на този музикант след смъртта му.
В този материал събирам всичко онова за Джо, което е докосвало мен през годините.
Как се срещнах с музиката му?
Първите ми спомени са свързани с хитовете, за които дълго съм си мислел, че са писани за него, а чак по-късно разбрах, че са кавъри. Става дума за „You can leave your hat on“ чийто оригинал е на Randy Newman и „Unchain my heart“ – една от най-изпълняваните песни по пиано баровете, както отбелязах и в своята класация по темата.
В оригинал „Unchain my heart“ е изпълнена от Рей Чарлс през 1961 година (Ray Charles – „Unchain my heart“). А ето и оригинала на първата: Randy Newman – „You can leave your hat on“.
И двете песни Кокър записва през втората половина на 80-те години и те му носят много награди.
За пръв път чух „You can leave your hat on“ от някаква телевизионна реклама от края на 90-те, а „Unchain my heart“ – по радио „Едно“ през 2001 година.
Малко по-късно, пак благодарение на телевизионна реклама, чух и „You are so beautiful“. Тя пък се оказа кавър на Billy Preston.
А през 2010 година радио „Стар FM“ ме запозна с „With A Little Help From My Friends“ – една песен, която също е кавър, този път на „The Beatles“. Оригиналът е от 1966 година, версията на Кокър, която излиза две години след това. И както е характерно за онзи период, популярността на двете версии е сходна. Естествено, почитателите на блуса харесват повече версията на Кокър, която включва и женски хор.
Повече за песента ще говорим в статия за „The Beatles“. Засега може да чуете оригинала.
Още един кавър на Кокър чух в онзи период. Той е на парчето „Summer in the city“ чийто оригинал е на „The Lovin’ spoonful“.
Има и още един популярен кавър – „Could you be loved“. Оригиналът е на Bob Marley & „The Wailers“ от 1983 година.
Занимавайки се с колекции с хитове, попаднах и на „Up Where We Belong“ в дует с Jennifer Warnes, и „The letter“.
Кой е той?
Следващите редове се базират на над десет източника, затова няма да ги посочвам. Използвал съм само повтарящи се и потвърдени факти.
Джон Робърт Кокър е роден на 20 май 1944 година, в бедно семейство, живеещо в предградие на Шефийлд, Англия. Той е най-малкия брат в семейството, а баща му по онова време е общински служител. Прякора „Джо“ получава по време на детска игра „Cowboy Joe“. Изглежда, че децата в семейството от малки имат афинитет към музиката. Джо пропява на сцена на 12 години, когато неговия по-голям брат Виктор го включва в своя състав. На шестнадесет вече е основал първата си група „The Cavaliers“, която съществува около година. За да купят барабаните, Джо иска пари назаем от родителите си. Младежите изпълняват песни на Чък Бери и Рей Чарлс.
Ето един от първите записи на Кокър с хита на Рей Чарлс „Georgia“: Joe Cocker – „Georgia“ (Live).
Но ситуацията в Англия по онова време не била никак добра за музикантите. Групата е принудена сама да плаща входните такси за залите, за да се изявява. След това Джо напуска училище, изхранва се с най-различни неща, като даже за известно време работи като помощник-електротехник в най-голямата по онова време фирма за пренос на газ и електричество в Англия. Майка му даже му купува книги в тази област, за да допълва познанията си. Но той не спира да търси развитие в музиката и на свои разноски прави първите записи в студио. Популярен става чак около 1969 година с „With a Little Help From my Friends“, като китарите в песента са изсвирени от Джими Пейдж, бъдещата звезда на „Led Zeppelin“. Тогава Джо е и сред поканените в рок фестивала в Уудсток, посетен от стотици хиляди американци и гости от други места, където той се среща с Джими Хендрикс и Джанис Джоплин.
Ето откъс от концерта:
По това време се оформя и музикалния му вкус, като любими певци, сочени от него по-късно като влияния, стават Арета Франклин, Лони Донегън, а също и Джими Хендрикс. Повече за Джими четете в статията, посветена на неговата музика. Можете да чуете и записаната със „Santana“ версия на „Little Wing“ от 2010 година.
Джо Кокър обаче не понася безпроблемно славата. Малко след големите си успехи, той затъва в сериозни проблеми с алкохола и психотропните вещества. Като причина се посочва депресия, породена от конфликт с негов приятел, с когото концертират заедно по онова време, както и твърде претоварените с дати турнета в САЩ. Тогавашната му съпруга Елин Уебстър, с която живеят 13 години, подава молба за развод, като причина е алкохолната му и наркотична зависимост. Джо дължи огромна сума на продуциращата го компания, а концертните му изяви са все по-слаби, като все по-често губи гласа си и забравя текстовете на песните си. Критиците го хулят, а после дори спират да пишат за него, макар че студийните му записи продължават да намират място в класациите. От този период е и записа на „You are so beautiful“ (1974 г.).
Джо признава в интервю, че само цигарите, които е пушел по онова време, са били по 40 дневно. Злоупотребявал и с хероин, което сериозно притеснило родителите му и те го приели у дома, докато се възстанови. Всичко това се отразява пагубно и дългосрочно на гласа му. Бил е арестуван и глобяван за притежание на наркотици.
Джо Кокър: „Ако бях по-силен психически, нямаше да се поддам на изкушението. Но по онова време нямаше толкова клиники за рехабилитация, колкото днес. Дрогата се намираше навсякъде и аз се гмурнах с главата надолу. Първите няколко години всичко беше добре… Но нещата започнаха да се разпадат през 1972 година. Попаднеш ли веднъж в този водовъртеж, е много трудно да се измъкнеш. Отне ми години да се изправя.“
Превод: В. „Стандарт“
Джо успява да се съвземе и през 1982 година дори печели награда „Грами“ с Up „Where We Belong“, а песента е включена и в саундтрака към филма „An officer and a gentleman“ (Офицер и джентълмен) и така печели също и „Оскар“ и „Златен глобус“ за филмова песен на годината. За прочистването от наркотиците и връщането му към творческа дейност най-голяма роля според него има съпругата му Пам Бейкър, с която се запознава през 1978 година в ранчото на актрисата Джейн Фонда в Санта Барбара, Калифорния, където по онова време тя ръководи детски летен лагер. Пам има неуспешен брак зад гърба си, от който е дъщеричката й Зоуи, а с Джо се венчават през 1987 година. Тъкмо от този период, 1986 и 1987 година, са едни от най-големите му хитове, повечето от които кавъри, и те го превръщат отново в световна знаменитост.
Джо Кокър няма нито едно свое дете, но Зоуи, дъщерята на Пам от първия й брак, го обича като собствен баща.
През следващите десетилетия Джо Кокър е уважаван навсякъде, включително и в България, където идва три пъти. За пръв път е у нас през 1994 година, а финално посещава страната през 2011 година при последното си европейско турне. След 2010 година Кокър се оттегля от редовни сценични изяви и се установява в ранчото си в Крауфорд, Колорадо, заедно със съпругата си Пам. Там те откриват малко семейно кафене с прилежаща към него фурна и няколко малки магазинчета. Освен това, учредяват благотворителна организация, с която подкрепят различни доброволчески инициативи. Но междувременно Джо страда все по-сериозно от цироза на черния дроб и рак на белите дробове. През септември 2014 година колегата му Били Джоъл съобщава по време на концерт, че Кокър не се чувства добре, а три месеца по-късно, през декември, Джо умира в дома си.
Последният голям успех на Джо е през 2007 година, когато кралица Елизабет Втора му връчва офицерския Орден на британската империя за заслугите му в музикалната сфера. А последния му, двадесет и втори студиен албум, е „Fire It Up“, издаден през 2012 година.
Другите за него
Тъй като говорихме преди малко, че повечето хитове на Кокър са кавъри, нека сега да видим как музиката му е вдъхновила моите любими артисти и кои от тях са вдъхновявали него самия.
Да започнем с Пол Маккартни. Когато през 1968 година продуцентът на версията на Кокър на „With a Little Help From My Friends“ Denny Cordell му пуска нейния демо запис, той е силно впечатлен. „Джо Кокър превърна това парче в химн на соул музиката“ – казва Пол, ден след смъртта на Джо. Той разказва за спомените от срещите си с Кокър. Оригиналния английски текст може да се прочете тук.
Ето и едно съвместно концертно изпълнение на Кокър и Маккартни, заедно с Ерик Клептън и Род Стюарт: „All you need is love“.
А ето и още една песен на Пол от годините му с групата „Wings“, която Джо Кокър изпя в акомпанимента на Стийв Лукетър на китарата: Joe Cocker – „Maybe I’m amazed“.
Стиви Уондър също се е засичал многократно с Кокър, като най-запомнящата се среща между двамата е през април 1972 година, когато те пеят на концерт в Ингълууд, Лос Анджелис. За нея свидетелства и музикалния критик Робърт Хилбърн от „Los Angeles Times“ в този материал на английски език.
Кокър прави кавър на популярната песен на Стиви „You and I“.
Още през 1996 година, включвайки го в 15-тия си студиен албум „Organic“. Можете да чуете и концертната версия. В последните си творчески години той прави още един кавър на Стиви „You haven’t done nothing“.
Но и Пол, и Стиви, макар и деликатно, говорят, че Джо твърде честичко е пиел и невинаги е бил адекватен на сцена.
За Кокър многократно говори и Дейвид Ковърдейл, вокалист на „Whitesnake“. Той го споменава като един от хората, заедно с Род Стюарт, които единствени в Англия пеят ритъм енд блус в края на 60-те години по подражание на американските си колеги и така отварят вратите към сцената за млади хора като него.
В автобиографичната си книга „Братко рей“, Ray Charles разказва, че Кокър често го е имитирал в маниера на пеене. Но веднага след това добавя, че няма нищо против и че и други изпълнители също са го правили, както и самия Рей го е правил спрямо онези, от които се е учил.
Когато бе оповестена смъртта на Джо Кокър от неговия последен агент, сред хората, които го споменаха в коментари, бяха неговия приятел Rick Wakeman – бивш пианист в прогресив рок групата „YES“, популярния изпълнител и автор на песни Bryan Adams, също и Steven Tyler и Joe Perry – вокалиста и един от китаристите на „Aerosmith“.
Моите любими кавърверсии
Тук вече идва любимата ми част. Ще ви представя три много любими за мен кавърверсии, вдъхновени от Кокър.
Първата е на парчето „High time we went“ от 1971 година. Изпълнява Paul Carrack, заедно с бенда на Ерик Клептън, навръх неговия седемдесети рожден ден, отбелязан с концерт в Роял Албърт хол в Лондон.
Вторият кавър е на „You are so beautiful“ в изпълнение на нидерландската певица Trijntje Oosterhuis и китариста Leonardo Amuedo.
Ето какво казва Джо в едно свое интервю за песента:
Джо Кокър: „“You Are So Beautiful“ е една от най-ефектните песни, които съм правил заради несложността ѝ. Първоначално е била госпъл. Billy Preston преработи текста да звучи повече като любовна песен, но в оригинала си е била за Исус.“
Завършваме подобаващо с група „Toto“. И макар да казахме по-рано, че истинския оригинал на „With a Little Help from My Friends“ е на „The Beatles“, блус варианта на Кокър вдъхновява Steve Lukather и компания за тази концертна версия от 1993 година:
Членовете на „Toto“ се познават добре с Кокър, а даже заедно са работили по един от неговите албуми – „Civilized man“ от 1984 година. По-късно Лукетър свири в още няколко песни на Кокър.
В заключение ще кажа, че никога не съм бил сред най-големите почитатели на Джо Кокър, но се отнасям с респект към приноса му за световната музика и ще го споменавам и по-нататък в свои статии.
