Запознайте се с: „Матакка“ и „Портокал“

В българското рок пространство от края на 90-те години се появява една нова група, наречена „Портокал“. Малко след това, поради стиловата си преориентация, тя сменя името си на „Матакка“. Така групата става разпознаваема и с двете си имена в публичното пространство. А може би групите са две! Днес реших да ви разкажа малко повече за „Портокал“ и „Матакка“, за общото и различното между тях, за музикалния им принос към българската сцена от онова време и след това.

Кои са те?

„Матакка“ е група, която никога не е претендирала нейната музика да е високохудожествена и извисена. Те правят песни за обикновените хора, с често закачливи текстове и лесно запомнящи се музикални фрагменти. Жанрът им е определян като нео метъл, но не попада изцяло в това определение, защото в музиката им има и елементи на фънк, хип-хоп и други жанрове.

За да разкажем за „Матакка“, първо трябва да започнем с „Портокал“. Или даже още по-назад във времето.

Имах възможността да разговарям с двама от създателите на групата –  нейния вокалист и основен композитор Гриша Георгиев и китариста Константин Райдовски.

Гриша Георгиев е роден и израства в Харманли, където около 1993 – 1994 година, заедно със свои приятели, сформира първата си по-сериозна група, наречена „Beetlejuice“. Името на групата идва от филм, който много им допада, а и  всички са фенове на „The Beatles“.

„Beetlejuice“ е фантастична американска комедия от 1988 година с участието на Алек Болдуин в една от главните роли. Там един от основните персонажи е полтъргайстът Бийтъл Джус. Той си прави шеги с обитателите на дома, където се настанява след смъртта на техни близки. Филмът става доста популярен в началото на 90-те години благодарение и на заснетия след това по него анимационен TV сериал.

Та българската група „Бийтъл джус“, през която преминават музиканти като Ленко Драганов, Тодор Димитров – Токича, Божидар Кирилов, Ники Малкия и други, първоначално това е студийна формация и търси участия в близкия Димитровград и в района, но след това се ориентира към изяви извън страната. Музикалните влияния на групата са много различни – от „Pink Floyd“ до „Aerosmith“ и „Mötley Crüe“. Музикантите получават възможност за три месеца изяви в Германия и заминават там, а за кратък период с тях свири немският барабанист Франк Мьокел. Отзивите са положителни и групата прави още един двумесечен гастрол по клубните сцени, най-вече в Дрезден. Момчетата се свързват с местни мениджъри и дори договарят участие във фестивал. Визовият период обаче не им позволява да продължат престоя си. Те трябва да напуснат Германия и различни обстоятелства водят до разпадането на състава.

Първият басист Милко Михайлов е съгражданин на Гриша от Харманли. Двамата се познават и свирят заедно от ученическите си години. В средата на 90-те дори правят съвместни записи. Впоследствие Милко е увлечен по тонрежисурата.

Константин Райдовски върви по свой път, но и той се е познавал с Гриша и Милко още преди да влезе в първия състав на групата през 1998 г. Той също е от Харманли и от ученик свири на местно ниво в група „Инвейдърс“, просъществувала между 1993 и 1997 година, заедно с баскитаристите Ясен Георгиев и Данаил Борисов и барабанистите диян Антонов и Георги Георгиев. Поради ограничения достъп до звукозаписни студиа и репетиционни, къщата на баба и дядо му става репетиционна и студио, където да могат да репетират всички групи в района, които са десетина на брой. Там Гриша Георгиев и Милко Михайлов свирят с първата си група „X.I.C.E“ и правят албум. В ера без Интернет момчетата си разменят албуми на любимите групи, касети с видеоклипове, записани от телевизионни програми, видео уроци за различни инструменти…

Ето какво разказва китариста на групата.

Константин Райдовски: „Когато китариста на „X.I.C.E“ Веселин Цветков напусна, Гришата и Милко ме поканиха да заема неговото място и заедно направихме клубен репертоар с парчета на любимите ни групи и част от новоиздадения им албум. С този репертоар направихме концерт в местен клуб и там наша позната, работеща в друг известен по онова време клуб – „Устата“ в Пловдив, ни убеди да се пробваме и там пред пловдивска публика. Когато в уговорения ден се стоварихме с техниката в клуба, трябваше бързо да се сложи афиш на главната улица в града. И някак си набързо, дори и на шега, с управителя на заведението Жоро сложихме името „Портокал“. Беше ден през седмицата и не се надявахме на кой-знае какво посещение, но изненадата ни беше огромна, когато в 22:00 трябваше да свирим пред пълен клуб, тъй като явно името беше предизвикало интерес. Беше страхотна вечер, на сцената с нас се качиха известни пловдивски музиканти и в продължение на няколко месеца имахме дата за свирене там почти всяка седмица. Понякога с нас в този период на барабаните свиреше и Диян Антонов, известен с прозвището Дидо-Петко, с когото бяхме заедно и в „Invaders“. Това беше през 1998-ма.  По онова време обаче мястото за такава група беше столицата. Там имаше над  50 активни клуба за рок музика наживо и ние искахме да станем част от тази сцена и от клубния живот на София. През 1999 година се установихме там и в рамките на три месеца намерихме барабанист, клавирист и саксофонист в лицето на Борис Борисов, Васил Чергов и Николай Узунов. А ние,  основните трима харманлийци – Гришата като фронтмен, Милко –баскитара и моя милост като китарист, заедно бяхме формацията, с която стартирахме. С последвалата смяна на барабаниста Борис с Желяз Димов, в продължение на две години тази формация стана любима на много хора, които идваха редовно на нашите изяви и до 2002-ра година свирихме почти в цяла България, където и да имаше клубове и големи концерти. Издадохме четири сингъла, подписахме договор със „Старс Рекърдс“, получихме няколко номинации на наградите на Тв ММ, БГ Радио, и.т.н. Направихме снимки за няколко видеоклипа.

„Влияехме се от групи като „Stain“, „Babyface Clan“ и „Piromania“, които от доста време бяха прокарали една нова алтернативна и модерна вълна в родната сцена. При правенето на музика се влияехме един от друг, както и от излезлите по онова време нови чужди групи като „Limp Bizkit“, „Linkin Park“, „Rammstein“, „Incubus“, „Deftones“, „Korn“, „Filter“, „A Perfect Circle“ и .т.н. Студио „Стейн“, в което записвахме тогава, беше станало нещо като средище на групи от онова време, с които се събирахме и си влияехме взаимно. Това бяха групите „P.I.F“, „Остава“, „Gravity Co.“, „Ahead“, „Cigaretta“, „Last Hope“, „Fyeld“, „Dreadlokz“, „Front Point“, „Crowfish“ и т.н. По онова време основен фактор за развитието на българската авторска музика бяха медиите ТВ „ММ“, радио „Тангра“, както и списание „Ритъм“.  „О‘Шипка“ беше клубната сцена за авторска музика и средище на музиканти и фенове на рока във всичките му форми. Нямаше интернет и цялото това поколение нови български групи бе прекрасна среда за развитие на тази култура, която в последствие някак си залезе с изчезването на всички тези фактори. Впоследствие бе направен опит за възстановяването поне в Интернет на „ММ“ и „Тангра“, както и на част от авторската сцена с клубовете „Терминал“ и „Строежа“, но това беше години по-късно.“

Група „Портокал“

През 2002 година Милко Михайлов е заменен от Константин  Добрев на бас китарата, малко след това за барабанист е поканен Светослав Велинов, а към групата със скречинг се включва и DJ Фабрицио Паризи. Песни започват да записват от 2001 година насетне. Аранжиментите са дело на цялата група, музиката на повечето песни също е съвместна работа, а текстовете пише Гриша Георгиев. В периода с името „Портокал“ се появяват три важни за творчеството им песни: „Ти“, „Прилеп“ и „Кадифено канапе“.

Най-известната песен на групата, която влиза и в моите любими 500 песни, се нарича „Ти“. Тя впечатлява с лиричната си и лесно запомняща се мелодия на припева, със съзвучието на акустични и електрически китари и с втората си по-експресивна част, която е и връхната кулминационна точка. Тя е може би и най-ранна като създаване, макар че е записана трета. Ето какво разказва Гриша Георгиев:

„Началото бе в Германия. Там съм си свирил основната тема на песента. Имало е възможност да я разгърна, но съм я оставил. С групата доразвихме парчето през 2001 и 2002 година. Влиянията там са от Сиатъл, групи като „Alice in chains“, „Nirvana“, „Pearl Jam“. Текстът е в съавторство с Александър Петров. Той написа първия куплет, аз го довърших. Оттогава не сме работили заедно и не поддържаме отношения. Хората оцениха тази песен.“

Парчето „Ти“ намира място в класацията на БГ радио от 2012 година за хиляда най-велики български песни, като е класирано на 615 място.

Гриша Георгиев: „От позицията на страничен наблюдател, не бих казал нещо силно за „Прилеп“. Едни казват, че е песента на тяхната любов, други, че се разплакват на нея. Тя се роди много бързо, за един час. Свирех с китарата на мой приятел, Атанас Атанасов – Рюдгера. После той подари тази китара на Жоро (Георги Георгиев) от „Остава“, беше червен „Epiphone“. Текстът също бързо се роди, после с бандата направихме аранжимента. Тогава се кефехме на рок музика с фънки груув елементи, повлияни бяхме и от „Radiohead и в началото аранжимента бе такъв. После решихме да е по-фънки и по-танцувален. Брилянтната интродукция е на Коцето (Константин Райдовски). Преди време репетирахме „прилеп“ с Коцето за концерт по повод 150 годишнината на читалището в Харманли, и като я засвирихме, усетих силна енергия, която мина през мен като електричество. Режисьор на видеото е Георги Тошев, а за снимките бяхме повикали тогавашните си гаджета и един китаец.“

Константин Райдовски: „Чудих се какво да направя, за да ми стане по-интересна хармонията на „Прилеп“ и по време на репетиция с момчетата пробвахме различни бийтове и звуци. Спомням си, че на следваща репетиция ги помолих да свирим в продължение на поне час тази тема, за да изпробвам някакви неща. Така измислих интрото и когато за пръв път го изсвирих, всички казаха „стоп… това е, край!“ И така се роди всичко нататък.“

Следва едно по-живо парче, наречено „Кадифено канапе“. В голяма степен песента е вдъхновена от творчеството на „Red Hot Chili Peppers“.

Константин Райдовски: „С „Кадифено канапе“ беше същият случай като с „Прилеп“. Реших да изсвиря разнообразни китарни рифове и заигравки през цялата песен, за да ми е интересно. Момчетата помогнаха много в последствие с идеи за аранжимента и стана доста интересно парче.“

Групата „Матакка“ и албума „Портокал“

След създаването на тези три песни, групата променя своя стил към по-твърдо звучене. Освен това, басистът Константин Димитров заминава за Амстердам, за да следва в музикалната консерватория там, и на негово място в групата влиза фронтмена на „Стейн“ Господин Господинов – Гепи. Освен него, в състава идва и Емануил Дончев като втори китарист. С тези нови попълнения групата записва останалите песни и представя албума. Първа песен с новия състав е „Коцкар“, създадена по музиката на „I Just Wanna Love U (Give It 2 Me)“ на „JAY-Z“.

„Матакка“ кръщават първия си албум „Портокал“, за да направят връзката между двете групи.

Гриша Георгиев: „Може би объркахме хората със смяната на имената. В началото стилът ни беше по-фънки груув. После, под влиянието на „Deftones“, „Korn“, „Limp Bizkit“, се преориентирахме към неометъл и сменихме името с „Матакка“. Това е прякор на мой прадядо. Искахме да звучи като прабългарско име. Предложих го и се хареса на другите. Тъй като от групата бяхме останали ние, тримата от основното ядро, решихме да направим по-твърд стила си, а също и да се ангажираме с български фолклор, да вкараме етно звучене. То може да се чуе в песента „Сън след мрачен ден“.“

Константин Райдовски: „Тъй като през 2002 година групата се промени като състав, а и понеже бяхме много повлияни от средата в Стейн студио, както и от нашия музикален продуцент и идол Господин Господинов-Гепи, фронтмен и басист на група Стейн и собственик на студиото, групата се промени като звук и музика и нямаше как името Портокал да отговаря на новата стилистика. Тогава сменихме името с Матакка. “

Албумът „Портокал“ излиза през юни 2003 година, представен е с концерт във Военния клуб с участието на други две алтернатив метъл банди от онова време – „Кълн“ и „Fyeld“. В албума е цялото творчество на групата, писано предходните две години, а членовете на бандата казват, че периода, в който са създавали тези песни, е много важен за тяхното израстване. Записван е в „Стейн студио“ и е издаден от „Stars records“. След него не са правили песни, а групата просъществува до 2005 г.

Ето още две песни от този по твърд в звуково отношение период на групата, носеща вече името „Матакка“:

„Кой“

Ето какво разказа за „Кой“ Гриша Георгиев:

„През 2002 година имахме участие в клуб „Квазимодо“ във Варна. Прибирайки се, отидохме да пийнем. Тогава този риф ми звучеше в главата и го предложих. Момчетата се изкефиха. Косьо (Константин Райдовски) даде идея как да звучат китарите, Фаци (Фабрицио Паризи) добави скреча и семплите. Исках да е в стил между „Eminem“ и „Red Hot Chili Peppers“, нещо такова ми вървеше в главата, като енергия и мелодия. Режисьор на видеото беше Васил Стефанов.“

След „Матакка“

Много от членовете на „Матакка“ продължават своя път в музиката и след като групата престава да се появява по сцените. Някои от тях живеят в София, други са пръснати по различни места.

Константин Райдовски: „От записите на група „X.I.C.E „ в дядовата ми къща, та до тези в професионалното и модерно студио „Стейн“ не съм спирал да се вълнувам от техническия аспект на студийната работа. Записах втора специалност в Техническия университет – „Звуково-студийни технологии и музикално продуцентство“, като и тази, и основната си специалност, завърших през 2003 г. Откакто в края на 2004 година замразихме проекта, до ден днешен съм свирил за кратко в различни формации, но реших да се посветя основно на студийна и звукозаписна работа. За нея мечтаех  още от тийнейджър, но основно бях много повлиян от Гепи, който е един от най- напредналите в това отношение експерти в България. Под негово ръководство и влияние започнах да се развивам в тази област и до ден днешен се занимавам с това, основно като студиен музикант и продуцент. През годините успях да запиша идеи и музика заедно с хора от групите, с които сме общували тогава, както и с тези от последната студийна формация на „Матакка“. Някои от тези записи реализирах в последните години, други предстои да бъдат завършени. Но тъй като основната ми работа вече беше като студиен продуцент и звукорежисьор, а не толкова като музикант,  повечето неща, които реализирах, са албуми и основно записи на студийните продукции на БНР – много радиопредавания, радиопиеси, ансамблова, камерна и народна музика. Освен това работих по албуми на групи като „Jeremy?“, „Hayes&Y“, „Saint Electrics“, „John Steel&Doogie White“, „Chaplin’s Dream“, „Frontero“ и други.“

През 2007 година Гриша Георгиев се включва в новосформиращата се група „Saint Electrics“, съставена от бивши членове на други банди. И тази група в годините претърпява промени както в състава, така и в стила си. Но това ще е тема на друга статия. След 2010 година Георгиев се жени за певицата Боряна Докле, с която създават проекта „Dokle & Greesh“. С него пускат десетина песни, три от които са сингли. Дуото съществува две години и прави изцяло авторска музика, смесица от вдъхновенията и на двамата. Но и това ще е тема на друг материал. Днес Боряна и Гриша са разделени, живеят в различни краища на Европа и имат други занимания, но остават в добри отношения. Гриша Георгиев се включва и в други формации като „Second Floor“, работи за телевизията, има и други странични проекти.

Господин Господинов продължава да се занимава със звукозаписна дейност, в която понякога му помагат и колеги от някогашните групи.

Как се срещнах с музиката им?

В детството си съм чувал няколко от песните на групата, без да знам кой ги изпълнява. Първият ми съзнателен спомен, когато чух нещо от групата, бе песента „Ти“, като това се случи по радио „ZRock“ през 2010 година. През 2014 година попаднах на една компилация от българска рок музика и там чух „Прилеп“. И до днес това са двете ми най-любими песни на групата и може би техните най-силни хитове. Никой от моите познати не е знаел за тази музика, за да ми я покаже по-рано, нито пък аз съм можел да я чуя в медиите.

Надявам се с този мой материал да възродя спомена за тази музика, или да я открия за младото поколение.