Крис Григоров.
Все още има доста хора, които не знаят кой е музикантът Николай Урумов. Ако се поровят в паметта си, в немалко случаи на преден план излиза актьорът Николай Урумов. Това се случва и при търсене в интернет пространството, където музикантът Николай Урумов е далеч по-рядко споменаван. Но това са две различни личности. Вероятната причина музикантът Урумов да не се споменава често е, че той твърде дълго живее извън България. Той отдавна се отказва от идеята да е винаги в светлината на прожекторите, но сякаш и самите прожектори отказват да го осветят в един от най-значимите му творчески периоди. Дали музикантът Николай Урумов бе оценен от масова, или от отбрана публика? Как той самият се вижда като част от нашия културен живот? Кое е най-значимото, което оставя след себе си? На тези въпроси ще опитаме да си отговорим сега.
Първа среща с музиката му
През 2007 година чух песента му „Трудно сбогуване“, когато за пръв път прослушвах класацията „500 най-велики български песни“ на „БГ радио“. Там песента е избрана под номер 394. Влюбих се в тази композиция, в прекрасните китари, в интересното латино-джаз-поп-рок съзвучие, което е постигнато вътре. Бях я забравил за доста дълъг период и я преоткрих отново десет години по-късно, през 2017 година. Тогава бях подтикнат от любопитството да разбера дали този човек е издавал албуми. Оказа се, че е издал само един албум през 2000 година, който не добива голяма популярност у нас и не може лесно да се открие. Освен „Трудно сбогуване“, от албума много си харесах и баладата „Храм“ и тези две песни се превърнаха в любими за мен. Открих не без изненада, че Урумов е изпълнителят на „Ще те чакам“, която често се въртеше в ефира на „БГ радио“ и бях я чувал отдавна. През 2019 година, макар и трудно, достигнах до Николай Урумов чрез „Facebook“ и му писах, че имам интерес към музиката му и искам да направя интервю с него. За щастие, той ми отговори, изпрати ми своята музика и направихме два-три разговора, за да събера информацията, която тогава ми бе нужна. Господин Урумов прояви много добро отношение към мен, откликна на моите въпроси и отдели достатъчно време, въпреки заетостите си, за което искрено му благодаря.
Ранни години
Преди всичко, тук е неговият официален уебсайт, където можете да чуете и видите повече за този артист.
Николай Урумов е роден на 29 декември 1958 година в Гоце Делчев. Ето какво казва той за първите си спомени от музикални изяви:
„Моите Родители са ми разказвали, че още докато съм бил на три години, много точно съм барабанил с пръсти по масата спрямо ритъма на песните, които сме слушали по радиото. По-късно съм Пял в детската градина до изтощаване популярната по онова време песничка „Марина, Марина“. А на сцена за първи път пях в осми клас. Беше в Първо основно училище в Гоце Делчев, а песента бе „Let it be“ на „Beatles“. Викаха ми Цепелинчето, защото слушахме много „Led Zeppelin“. А първата ми по-голяма изява бе на концерт в казармата в Свищов, където завърших икономика. Там имах страхотна група. После, през 1985 година, свищовлии ме поканиха в Норвегия. Седем години прекарах с тях и пътувахме из Норвегия, Швейцария и Дания.“
А ето какво разказва Николай Урумов за музикалните си вкусове през годините:
„В тийнейджърските години слушах най-вече групи като „Uriah Heep“, „Deep Purple“, също и моите любимци от „The Eagles#“. Производните на „Deep Purple“ не съм слушал, може би донякъде „Whitesnake“. По-късно слушах и прогресив рок – „Emerson, Lake & Palmer“, „Genesis“, а след това и „Kansas“. С времето започнах да харесвам разнообразна музика, много ми харесва Sting, а напоследък слушам и много джаз. Например, пианистът Keith Jarrett.“
Албумът „Сам“
„Сам“ е замислян дълго, като почти всички песни са от времето, когато Урумов работи в Норвегия. Затова и повечето от тях са замислени първоначално на английски език. Албумът е записан през 1999 година в „Скай студио“ на Момчил Колев. Издаден е през 2000 година и е продуциран чрез агенция „Прима“. Поради проблеми в агенцията обаче, албумът е пренебрегнат, отменена е неговата промоция и той не е разпространен, каквато е била първоначалната уговорка. Независимо от това обаче, албумът намира своите почитатели, най-вече благодарение на силните песни в него. Музиката на всичките 11 песни е дело на Урумов. Жанрът не може точно да бъде определен, според Урумов е нещо между соул, фънк и рок.
Албумът може да се чуе тук:
Една от песните, „Ще те чакам“, става супер хит през 2000 година. Баладата има хиляди излъчвания в радио ефира и е най-разпознаваемата песен на Николай Урумов. В класацията „500 най-велики български песни“ на „БГ радио“ заема 144 място, а в следващата по-разширена версия – „1000 най-велики български песни“ от 2012 година, парчето слиза до номер 99.
Както неведнъж е разказвал Урумов, мелодията на песента е родена още в края на 70-те години, докато той е студент и концертира с групата си в Свищов.
Николай Урумов: „Свързвам тази песен с много интересен спомен. С Ина Григорова се срещнахме, за да обсъдим текста, върху който тя работеше. Приближих се до нея, а тя отдалеч ми каза: „Не ти харесва текста!“ Взе текста пред мен и го скъса. Каза, че ще напише нов. И този нов текст бе толкова дълбок и емоционален, че просто ме стегна за гърлото. Ина тогава бе също в труден в емоционално отношение период.“
Една от най-мелодичните песни е „Трудно сбогуване“. В записите като китарист се включва Цветан Недялков от „Ку-Ку бенд“.
Николай Урумов: „Имам песента и на английски, „Heart To Say I Love You“. Георги Кушвалиев написа българския текст. Английският текст е коренно различен.“
Една от любимите песни на Урумов в албума е „Не говори“.
Николай Урумов: „Английската версия е озаглавена „Soon I’ll Be There“. Записана е в студио „Рей“ в София през 1998 година. Това е и първият ми запис в студио. По онова време се бях запознал в Пловдив с Николай Карагеоргиев – китара. Вече бях готов с тази песен и набързо направихме аранжимента с Георги Трачев. Карагеоргиев изсвири едно соло и след това записахме българската версия в „Скай студио“.“
Извън България
След като издава албума, разочарован от много неща в България, Урумов търси успеха на други места по света. Известно време прекарва в Турция, а след това трайно се настанява в Германия. Там прекарва 15 години от живота си, като се изявява на клубните сцени. В този период издава много сингли. През 2005 година има и обща изява с Tony Carey, пианист и продуцент, част от легендарната рок група „Rainbow“.
„Angie“
Николай Урумов: „Имах мелодията в съзнанието си много дълго време и все някога трябваше да я запиша. Колкото до текста, винаги съм се интересувал от темата за раздялата между двама влюбени. Веднъж една жена ми каза, че ако продължиш да обичаш някой дълго след раздялата ви, той също продължава да те обича и така връзката между двама ви е още жива.“
„Angie“ е записана в началото на немския период на Урумов, когато той живее и работи във Фленсбург, Германия. По това време са записани също и „One More Precious Day“ и „Funky Weather“. И трите песни са съаранжирани от пианиста Axel Riemann. Част от синглите попадат както в немски, така и в български класации като „Топ 20“ на Националното радио, също и в чарта на „БГ радио“. А „Angie“ стига и до американската „Song of the year“ на телевизия „VHOne“.
Между 2003 и 2009 година Урумов е част от много музикални събития в Германия и Дания като „Moonlight shopping“, „Kunstkilometer“, „Glucksburger Strandmeile“, „Kieler Woche“, „Niebüll Open Air festival“, „Sax Work- shop“, „Flensburg Unplugged“ и други.
В Хамбург Урумов основава джаз групата „Nick & the Grande Banditos“, където е китарист и вокал.
Николай Урумов: „Започнахме с някои неща от мафиотски филми, сицилиано американски, после преминахме към кавъри на Nat King Cole, Dean Martin, Tony Bennett. Направих и три джаз концерта в Гоце Делчев в моя магазин за датски продукти.“
След Германия, Урумов се премества в Дания, където прекарва още три години. Там той развива друга своя страст – тази към старинни мебели. Така решава да открие в България магазин, в който да предлага старинно датско изкуство. „Danish House“ се намира в град Гоце Делчев.
Николай Урумов: „Това е моя страст от петнайсетина години. Бях впечатлен от датските дизайнери и производители на мебели. Започнах да колекционирам, след това отворих и магазина. Аз ги избирам и селектирам. Имам оригинални картини и всякакви аксесоари за обзавеждане. Това ми доставя удоволствие.“
Другите за него
Попитах двама от участниците в записването на албума „Сам“ как са се срещнали с Николай Урумов и за впечатления от съвместната им работа. И до днес те са приятели.
Момчил Колев, композитор и звукорежисьор:
„Бях направил „Скай студио“ в квартал „Дървеница“. То се казваше така, защото бе на 17-ти етаж и оттам имаше страхотна гледка. (Sky е небе на
английски. Бел. Ред.) Там бяхме направили нещо като музикална
работилница. Бяхме събрали голям екип от хора, които много повлияха на музиката между 1998 и 2003 година и произвеждаха страшно много песни. Ники се появи в това студио и предложи свои песни. Когато ги чухме, направо онемяхме! Такава красота не бяхме слушали отдавна! С голяма радост всички се включихме по процеса на правенето на албума и за нас беше голямо удоволствие. Помагал съм на Ники с каквото мога – по записването на албума и по някои от аранжиментите. Оттогава сме много близки приятели, виждаме се, когато пътищата ни съберат. Когато ходя в Гоце Делчев, винаги му се обаждам, оттам имаме и общи приятели, с които дружим от много години.“
Георги Кушвалиев, музикален журналист и текстописец:
„С Николай Урумов ме срещна работата ми като председател на Клуба за естетическо възпитание във ВФСИ Свищов. Тогава той беше водещ вокалист на новосформираната студентска група „Апостроф“. За четирите години на съществуването си групата спечели много медали от студентски и национални конкурси. В един от тях, по мое настояване, Ники за първи път участва с авторска песен по свой текст и това постави началото на една белязана с талант кариера.“
За песента „Трудно сбогуване“:
„Това е един от четирите ми текста, включени в дебютния му албум „Сам“. Базирана е върху едно стихотворение от студентските ми години, което адаптирах към английския текст на Ники. Обикновено така работим, защото всичките му композиции са с негови авторски текстове на английски. Когато започна работата по записите на албума, той ми изпрати няколко песни, върху които да мисля и така приятелството
прерасна в творческо сътрудничество, продължаващо и до днес. Дълбокият лиричен заряд на песните тогава дойде и от това, че и двамата бяхме в период на любовни турбуленции.“
За текста на „Храм“, Кушвалиев разказва, че е част от неговата лична история:
„Помня всичко. Плажът край Бяла, където се случва тази забранена любов. Отчаянието от нейната невъзможност. Две десетилетия по-късно, все пак хепи енд! Тя наистина ме заключи и хвърли ключа! А в храма бе допуснат само младенец, който другия месец навършва 11.“ (Става дума за юли 2021 г. Бел. ред.)
Заключителни думи
Още когато започнах да пиша статиите за блога, една от основните ми цели бе тъкмо да припомням за тази музика, създавана в един от най-плодотворните за нашата сцена периоди.
Радвам се, че достигнах до Николай Урумов и вярвам, че той има какво още да даде на българската музика.
