Крис Григоров.
Музикантите
Кажете по няколко думи за всеки от настоящия оркестър.
Вени Петков: Да започнем с Лоло. Срещнахме се през 1991 година, преди да тръгнем за Сърбия, където свирихме известно време. Бяхме на някаква циганска веселба в махалата. И като се качи и засвири, аз просто онемях! Бях го виждал и преди това с китарата. Тогава той беше малък и въпреки това беше на страхотно ниво. Той е голям талант, но и много е свирил и се е трудил. Най-лесно е да работиш с големи музиканти като него. Където и да отидеш, пред каквито и музиканти, той вдига нивото на оркестъра. Следва саксофониста Мирослав Кирилов. Добрите музиканти са дефицит. Когато няма много веселби, няма и работа за музикантите и те се пренасочват към други неща. и саксофониста е много търсен, той е единствения професионалист в нашия край. Не всеки път можем да го вземем, защото той може да е поел ангажимент за друго. Ние сме на щат, а той само по този начин, с участия, си изкарва парите. И този човек и до днес показва ниво. Бяхме на един много голям събор в едно влашко село Футово. Като дойде и засвири, и си викам: „Гледай какво нещо е духовият инструмент!“ Той вдигна оркестъра! Когато записвахме в Русе при Пламен Димитров, той беше уредил нашия оркестър да свири заедно с неговия в един ресторант. Никога няма да забравя как свиреше тогава нашият саксофонист. Представи се на много високо ниво. А за Лоло няма и да коментирам. Човекът на синтезатора, Иван Рангелов, е контрабасист на ансамбъл „Дунав“ и също кадърен музикант. А барабанистът ни Рангел Асенов от тринадесетгодишен е започнал да свири с мен. Сещам се за много сватби, на които, като седнеше, не се виждаше от комплекта барабани. Той е на половин щат в ансамбъла и там са много доволни от него, защото е много ритмичен. Той и Лоло са на щат към читалище „Цвят“ може би от петнайсет години, а аз съм от трийсет и пет години там. Лорка е солистката на оркестъра. Преди нея сме имали и други две певици, едната от Елхово, другата от Благоевград.
Колко издадени албума има оркестърът?
Вени Петков: Имаме две дългосвирещи плочи, издадени с оркестъра и един компактдиск. Имаме и няколко малки плочи. Много от записите ни не са издавани. Говорих с музикални издатели, но те ми казаха, че за да издадат диск, само техните разходи са две хиляди лева. Много хора вече използват YouTube и не купуват компактдискове.
Малко за Лора
Лора, как започна Вашият път в музиката?
Лора Асенова: От много малка, четиригодишна, ходих на уроци при Живка Свиленова. След това завърших музикалното училище във Видин, а после и Изпълнителско изкуство в Югозападния университет в Благоевград. С Вени и оркестъра пея от тринайсет годишна. С вени се познавам и от преди това, тъй като той беше корепетитор и в музикалното училище. И когато ние ходехме на конкурси, той ни е отсвирвал. На Първото ми участие ще си го спомням, докато съм жива, понеже беше и най-неловкия ми момент. Отидохме в Бела Рада с Вени и оркестъра, а една от дъщерите на Вени беше втора певица. Проблемът беше, че аз знаех само три народни песни. Изпях ги и се притесних, понеже не знам повече. Вени ме успокои и каза: „Давай отначало“. И така, лека-полека, докато добия репертоар. След това участие Вени ми даде един списък с песни и така започнахме да работим с оркестъра. В моето семейство няма музиканти. Аз съм от Брегово, едно малко градче на трийсет километра от Видин. В момента нямаме действащи народни певци оттам, поне аз не се сещам. Там е роден един голям певец, Ивайло Гюров, но той е оперен изпълнител.
Как Ви приемат колегите певци, имате ли приятели сред тях?
Лора Асенова: О, разбира се, всеки божи ден се стремя да увеличавам кръга си от приятели и познати в тази сфера. У всеки човек има нещо специфично, нещо красиво. С удоволствие слушам моите връстници, които в момента са певци, от всички фолклорни области на България. И във всеки си намирам по нещо красиво и оценявам техния труд. Ако трябва да посоча любима певица, това е Ваня Вълкова.
Има ли роми във Вашия оркестър и как се отнасят българи и роми помежду си?
Лора Асенова: Няма проблеми в това. Говорили сме си с хора и от оркестри в други региони. Там няма проблеми между етносите. Нито в оркестъра, нито сред обикновеното население. Или си музикант, или не си, другото няма значение. Това, че аз съм влахинка, никой не го вълнува. Смело мога да твърдя, че ние сме сплотен екип, като едно семейство. Били сме заедно и в най-лошите си моменти, защото всеки от нас е имал загуби. Но сме имали и хубави моменти и пак сме били заедно. Чувстваме се повече като приятели, отколкото като колеги.
Каква музика ви вдъхновява за свирене?
Лора Асенова: Аз слушам абсолютно всякаква музика – поп, рок, джаз, класическа музика. Налага ни се постоянно да слушаме и не само народна музика, защото при нас е специфичен край и не можем да изпълняваме само това. Затова слушам сръбска, гръцка. Това е оркестър и е нормално да се пеят различни стилове музика.
Кои са любимите ви песни от собствения репертоар?
Вени Петков: Ние сме записали малко песни от репертоара на Кайчо Каменов. А той е бил невероятен певец с уникален стил. Записахме ги с Лорка. За мен те са шедьоври. Говорихме си с Любен Захариев, мой колега, който е от същото село, и той казва, че Каменов е единственият певец в България, който не може да бъде имитиран от никого. Той има едно специфично хълцане, което без да иска си го прави, идва му отвътре. Имаме също така много специфични инструментални хора, които редовно се играят по веселби. „Барбута“, „Шира“, „Юрашката“. Когато си ги пускам, си казвам, че никога не ми омръзва да ги слушам. Да сме живи и здрави и аз, и колегите, да направим и още нещо за нашия край.
Какво е съотношението между авторска музика по фолклорни мотиви и изцяло народното творчество във вашата продукция?
Лора Асенова: Що се отнася до хороводните, те са сто процента наши. Разбира се, както всеки изпълнител, който се опитва да ходи на терен, да слуша и да записва песни, и ние сме го правили. Но сега си е изцяло измислена от нас.
Вени Петков: С чиста съвест мога да кажа, че на 95% музиката е наша и е правена в нашия стил. Ползвали сме тези музиканти като бай Паско, за когото споменах, за да ни покажат стила и върху него сме импровизирали, за да създаваме музика. Но ние вече сме по-възрастни хора, аз съм на седемдесет и две, а и тук нямаме студио, където да реализираме записи. Дано успеем да запишем последните си неща. По-трудното е направено – да се създадат. Остава да ги запишем.
Как може вашата музика да стигне до големите медии и да не е позната само на специализирана публика?
Вени Петков: В доста предавания сме били, най-вече в „Иде нашенската музика“ по БНТ. Участвали сме и в новогодишни програми на телевизията, включително по времето на Хачо Бояджиев. Били сме и на други места. Но още навремето много нашумя тракийската музика, тя завладя народа из цяла България и всичко тръгна към този стил. Петър Ралчев, който е извънземен акордеонист и вероятно скоро няма да се роди такъв голям музикант на Балканите. Нашата музика, , беше най-малко застъпена. В Монтана нямат такъв оркестър, във Враца и Лом също.
Накрая, кажете за Лоловото хоро
Вени Петков: Навремето, когато започнахме да се готвим за записи, чух това хоро. В началото ми се стори елементарно, но после установих, че в него има много мелодии. Много хора се влюбиха в него. Колегата Лоло е направил едно уникално соло. Дори радиожурналистът Венци Димов казва, че това е любима песен на целия екип на неговото предаване. (Има се предвид предаването „Фолк магазин“ по „Дарик радио, водено дълги години от фолклориста Венцислав Димов“).
Заключителни думи
Сърдечно благодаря на Вени Петков за проявеното търпение към мен, а също и на Лора Асенова, че се включи. С Вени говорихме доста време. Той ме запозна с подробности от живота на оркестъра, за които предпочитам да не говоря тук, защото са по-отдалечени от музикалната страна от тяхната работа. Силно се надявам, че дори оркестърът да не съществува в сегашния си вид дълго време, той ще дава тласък на младите хора от региона да обикнат фолклора и също да правят свои авторски неща на база на неговите богати извори.
Завършваме с това, с което започнахме – „Лолово хоро“. Самият Лоло се притеснява да говори за себе си и интервю с него не успях да проведа, а и с Вени Петков са работили заедно върху хорото и вероятно биха си оспорили някои приноси. Така или иначе, композицията бе моето запознаване с оркестъра и най-хубавият спомен, който ще ми остане от него.
