Запознайте се с… Момчил Колев

Всеки, който се интересува от историята на съвременната популярна българска музика, познава името Момчил Колев. Не само като част от дуета „Дони и Момчил“, но и като член на няколко групи, композитор, аранжор, пианист и вокал. Музиката в голяма степен определя живота му. Неговият почерк е уникален за нашата музика и неслучайно е сред най-търсените автори от момента, в който се отдава на студийна работа. Така той е по-често зад кулисите, докато пише големите хитове, създавани за други хора като Ирина Флорин, „Антибиотика“, Руши Видинлиев, София, Светла Иванова и много други. Така той споделя съдбата на много качествени композитори, за които масовата аудитория не си спомня достатъчно често. Сега пиша, за да допринеса за това повече млади хора да припознаят тази музика.

Първа среща с музиката му

Случи се, когато бях на пет години. Тогава вкъщи ни дойдоха гости и донесоха аудиокасета с хитовете на Дони и Момчил, издадена 1998 година. Тогава те бяха много популярни и песните им се въртяха постоянно в малкото телевизии и радиостанции, които пускаха българска музика по онова време. Всеки имаше своя индивидуален стил и бях учуден как правят нещата така, че да пресичат тези линии и музиката им хем да се отличава със своя специфика, хем да събира два тъй различни гласа и характера. Дори и когато даваха интервюта, те говореха съвсем различни неща, като същевременно не си противоречаха.

По-късно една от последните им песни „Заспали птици“ се превърна в любима за мен.

 

Кой е той

Роден е на 14 ноември 1967 година в София. Започва да свири на пиано на пет години. В продължение на десет години посещава уроци по класическо пиано. В началото на 80-те години участва в ученическата банда „Швепс“, именувана така поради популярността на напитката. Дони е съученик на Момчил и също се включва в групата. Друг музикант в състава, станал също популярен по-късно и като продуцент, е Мартин Захариев, който е барабанист там. Другите двама са китаристите Николай Йорданов – Шушу и Борис Бончев. Нямат студийни записи. Около 1988 година Момчил Колев се включва в състава на популярната по онова време група „Клас“. Там свири до 1994 година. В същия период свири и в „Медикус“, като най-силно е участието му в албума им „Векът на любовта“.

Освен това, след 1992 година започва и съвместната им работа с Дони. Така, за период от две години, Момчил Колев е активен и в трите формации. Предлагам ви една от любимите ми песни на „Медикус“, която има и по-късни обработки с Дони.

Влизането на Момчил Колев в състава на „Медикус“ става неочаквано дори за самия него. Поканен е на първия си концерт с тях без никакви репетиции. Той е слушал репертоара им на няколко концерта, а те знаят способностите му и му се доверяват. По това време започват и първите му занимания с озвучаване и студийна работа.

Момчил Колев: „Най-хубавото беше, че тогава опитвахме първи от всичко. Ние свирехме в първия клуб, който се откри тогава, казваше се „113“ и беше в Софийския университет. Тогава се оформяше и клубната публика. От цяла София пристигаха хора, за да гледат наживо групите. След това се отвори и софийския кънтри клуб в квартал „Дървеница“, и там беше невероятно удоволствие да свириш. Хората бяха жадни за музика, те не бяха изпитвали това удоволствие. Ние свирехме по три пъти седмично там и пак не ни стигаше. Искахме да свирим всяка вечер. Постоянно всички от това поколение музиканти се събирахме в „Синьото кафе“, което се намираше там, където сега е метростанцията на стадион „Васил Левски“. Бяхме много единни, но сега всеки се занимава с нещо различно, рядко се виждаме и чуваме и животът не ни събира често.“

След 1994 година Момчил Колев изцяло се посвещава на работата с Дони, като заедно пускат шест албума, правят много концерти, печелят награди и почитатели. Дони пише текстовете, а заедно с Момчил работят по музиката и аранжиментите. С тях свирят и Лъчезар Думанов – китара, Николай Горанов – бас, Калин Вельов – ударни, Мишо Шишков – pedal steel китара, Ники Цигулката – виола, както и брас секцията на група „АКага“.

Дуетът се разпада през 2000 година по причини, свързани най-вече с творчески различия.

 

Позитивното е, че те не се делят заради скарване и не остават с лоши чувства един към друг. Във всички свои медийни изяви, и двамата говорят  положително за съвместната си работа и за отношенията си през годините и към днешна дата. През 2021 година, повече от 20 години след раздялата им, те отново се събират за няколко съвместни концерта.

Питам кои са любимите му песни от периода с Дони.

Момчил Колев: „Харесвам всички песни, защото съм ги преживял, минали са през мен. Много любима ми е „Косите на самодивата“. Но като се замисля, наистина всичко харесвам, защото всяко нещо съм го приемал много емоционално и съм се вълнувал. Тази емоционалност даваше и резултат, защото хората осъзнаваха, че сме искрени и това им харесваше.“

 

Питам Момчил дали студийната работа му харесва повече от концертната.

Момчил Колев: „Да, концертите ме притесняват, не се чувствам много добре на сцена. А в студиото съм спокоен и мога да върша работата си най-пълноценно. Докато работехме с Дони, бяхме много популярни, навсякъде хората искаха да общуват с нас. Публиката беше много контрастна, имаше и добро, и лошо. Това много ни повлия. И аз много се свих в черупката си, и Дони също. На хората трудно може да се угоди, но и по-важното е да се изразяваш, да правиш музиката, която идва при теб. Това е единствената ти задача, защото тази музика идва само при теб и при никой друг. Целта е да правиш това, което умееш най-добре, другото не е толкова важно. Но тогава и времената се промениха, трябваше да се адаптираме, а не на всеки му се искаше. И ние искахме да правим нещата, както сме ги правили преди, но нямаше как. Аз след това опитах да се адаптирам в студийна обстановка и успях да хвана някаква последна вълна. През 2000 година създадох „Скай студио“ и работих там няколко години. Не се смятам за голям специалист. Просто прилагах това, което бях научил, за да си помагам в работата. Оттогава все по-трудно се адаптирам, защото не харесвам това, което се случва в музиката днес. Всичко се променя по някакъв невидим път. Променят се и хората, нямат такава нужда от емоции, от чувства. А ние с това боравим. Музиката работи с чувствата, с вълненията на хората, с любовта и нейните изразни средства. А това става все по-маловажно.“

 

Отваряме темата и за любимата музика на Момчил през годините.

Момчил Колев: „Обичам „Pink Floyd“ и още от дете събирам техни записи. Когато бях тийнейджър, заспивах на тяхната музика. После имах период, в който слушах по-твърди групи като „Judas Priest“. След това слушах много прогресив рок и групи като „Saga“, „Journey“ и други. След това започнах да харесвам ню уейв музика – „Depeche Mode“, „Duran Duran“, „U2“. От българските най-много съм слушал „Щурците“, също и „Тангра“, когато започнаха да правят ню уейв музика, ходил съм много и на концерти на „ФСБ“, включително и на този на стадион „Академик“, който бе един от най-страхотните, правени в България.“

 

Разговорът ни се насочва към концерта, който готвят с Дони за шести август в Бургас.

Момчил Колев: „Интересно е, защото, слава богу,  не сме се променили много. Все още се разбираме и усещаме и това повлиява и на музиката ни, добре ни вървят и репетициите. Докато се трупа опит, се трупа и умора. Не толкова физическа, колкото психическа, тъй като музиката е основно свързана с работа на мозъка. Студийната работа е много изморителна, особено когато се работи с много хора.“

Днес Момчил Колев продължава активна студийна работа, а от 2013 година възстановява прекъснатото си сътрудничество с Бойко Петков и Иван Градинаров от група „Клас“.

 

На финала стигам до любимия си въпрос кое е най-важното послание, което трябва да носи една песен в себе си.

Момчил Колев: „Любовта е най-важното послание. Няма друго по-смислено и по-красиво нещо. Хората имат все по-голяма нужда от това чувство, и ако могат да го усетят чрез музиката, това е страхотно.“

 

Другите за него

Ирина Флорин, поп изпълнител:

„Работата ми с Момчил винаги е била много последователна. С него правим песни още от 1998 година насам. Ние сме като едно цяло. Винаги, когато пише за мен, това е много, много специално. Изключително съм благодарна за това. Момчил е написал най-популярните ми песни. Той успя да извади от моята емоционалност неща, които в онова време трудно някой би могъл да покаже. Това не е случайно, защото самият той е невъобразим талант и гений за времето си и за поколенията. Радвам се, че той продължава да работи и да е толкова продуктивен и така силно емоционален.“

Заключителни думи

Това не е последният ни разговор с Момчил Колев. Той пожела да разкаже и още неща за работата си с различни творци, включително и с Николай Урумов. За съвместната им дейност повече можете да прочетете в материала за Николай Урумов.

И занапред ще се връщаме към музиката на Момчил Колев по различни поводи.