Запознайте се със… Сенри Кавагучи – Част II

Някои от вас вече познават Сенри Кавагучи благодарение на първата статия, в която говорихме за нейното израстване като музикант, за нейния албум „A la Mode“ и за много други неща. Но има и още теми, за които предстои да си поговорим.

Както и в първата статия, когато цитирам Сенри Кавагучи, за краткост ще използвам инициалите С. К. А когато споменавам чуждестранни имена, за улеснение в скоби ще бъдат изписани с латински букви.

Музикалните вдъхновения

Започваме втората част от разговора ни с това от какво е вдъхновена музиката на Сенри Кавагучи. До каква степен оказват влияние върху нея културата, киното, религията, философията, политиката и други външни фактори.

С. К.: „За отговора на този въпрос ми се искаше да си придам важност като заявя „В съвсем обикновен университет следвах социални науки и почерпила вдъхновение оттам, след това съумях да го вложа в своите изпълнения!“, само че ако трябва да съм честна, никак нямаше кой знае какви невероятни неща по време на следването ми в университета, които да мога да приложа в музиката си. (смее се) Онова, което получих обаче, бяха приятели на моята възраст, които се вълнуват от различни сфери – източник на материал за още по-разнообразни теми на разговор всеки ден, нали така? Този факт безотказно се превърна в мотивация за бъдещите ми занимания и в полезен опит, когато се случи да разговарям с музиканти като мен за истинските им мотиви. С други думи, факт си е, че почти не се повлиявам от културата, религиите, философията или политиката. Не знам доколко може да се каже, че е политика, но с настоящата ситуация около коронавируса и невъзможността за изпълнения на живо, имам в излишък спестени сили и идеи и вече нямам търпение да мога да ги изразходя в някое представление. (смее се)

Що се отнася до композирането, при него се повлиявам значително от онова, по което съм се запалила. Например при парчето ни с „KIYO*SEN“, по онова време бях погълната от едно японско аниме и постоянно слушах саундтрака му и началните и крайните тематични песни, откъдето получих и някои идеи и написах своя композиция. Също така, когато Чик Кърия (Chick Corea) посети Япония, имах възможността да отида на концерта му и там успях да си създам една много ясна представа за парчето, което сама бих искала да изпълня. Използвам възможността да кажа: Нека почива в мир…

И така, струва ми се, че е трудно нещата да се сведат само до един източник на вдъхновение. Сега например благодарение на съвместното си изпълнение с израелската барабанистка и изпълнителка Сара Тоуър (Sarah Thawer), у мен се зароди интерес към индийската музика, от която също научавам много. Честно казано чувствам за някак трудно да се вдъхновя от определено нещо или дадено събитие, но в интерес на истината сама попитах един от композиторите, при който се учех, Кунихико Рьо – какво го вдъхновява най-много. Тогава той ми отвърна: „крайните срокове.“ Отговорът му наистина ме учуди и се посмях, но пък се съгласих, че и това е напълно вярно. В Япония често казваме „несравнимата сила на лумналия огън“, а интересното е, че и самата аз, щом приближи крайният срок, ставам осезаемо по-продуктивна и се пораждат по-добри резултати дори от тези, за които съм полагала продължителни усилия. Така че ще ползвам това негово изказване и тук ще отговоря, че онова, което най-много ме вдъхновява, са крайните срокове. (смее се)“

Албумът „Buena vista“

Албумът „Buena Vista“ излиза през 2014 година. Той е втори от общо четири албума на Сенри Кавагучи. Връщам я във времето на неговото записване, за да ни разкаже как е създаден.

 

С.К.: „Тъй като идеята беше да опитаме да го запишем в Лос Анджелис,  поканихме като гост-музиканти световни изпълнители, пребиваващи в Америка. С помощта на Джун Абе, и аз участвах в композирането на една от песните – „Young Hawk“. Преди да започнем записите,  до последно не можех да разбера защо трябваше да ходим чак до Лос Анджелис, но помня как още с първия удар по барабаните в местното студио си казах „Колко е различно?“ и бях силно впечатлена. Вероятно заради разликата в атмосферата, и звукът се разпръскваше по различен начин. Във всеки случай барабаните ми отекваха така, че ми се искаше никога да не спирам да свиря на тях. Бях страшно изморена заради часовата разлика, но смятам, че се получи един наистина незаменим запис.“

Избрах пет песни от този албум, които да коментираме.

Първата е „See You Much Later“.

С. К.: „Парчето краси встъплението на втория ми албум и ми беше любезно предоставено от пребиваващия в Лос Анджелис барабанист и композитор Джордж Нишигоми. Силно произведение, но с неравноделен такт, който пък никак не се усеща заради увличащата мелодия и баса. Много приятна композиция за изпълнение. Нещо, което ми направи силно впечатление, относно това заглавие, е процесът по записването на  китара на Майкъл Томпсън (Michael Thompson). Помня как дори ни покани с Джордж у тях, където се събрахме за записа. Неравноделният такт беше доста труден за осъзнаване, затова Майкъл помоли Джордж да го потупва по рамото и да отброява. От моя гледна точка на наблюдател, ако не можеш да разбереш един такт, трудно би могъл да продължиш да свириш; той обаче наистина се вглъби в отброяването на Джордж и направи страхотни дубли на китара. При неравноделен такт аз лично веднага бих започнала да броя. И когато видях него, който свиреше неравноделния такт изцяло само по усет, останах дълбоко впечатлена. Научих много по време на този запис.

Всъщност парчето присъства и в края на този албум, записано като инструментал без барабани, така че всеки, който поиска, да може да го изпълни и с тях. Като че ли обаче така и не се появяваше някой, който да приеме предизвикателството, докато изведнъж миналата година едно момиче не я използва в конкурс за жени барабанисти. Впоследствие разбрах, че момичето е спечелило в своята категория и това наистина ми стопли душата. Дано занапред още повече хора поемат това предизвикателство!“

Следващата композиция не успя да ме привлече при първо слушане, но с времето я оцених високо. Това е „The Phoenix“.

С. К.: „Това е едно много любимо мое парче. Освен това е и първото ми съвместно изпълнение с Филип Сес (Philippe Saisse), който участва на пиано и като звуков продуцент в третия ми албум. Наистина изпълнена с драматизъм композиция. Именно заради нея и нищо друго съм запленена от подхода и композирането на Филип. В същото време ясно помня и тогава колко много ме тормозеше въпросът как да подходя към изпълнението на парче, преливащо от такъв драматизъм като този. Колкото до заглавието, и тук не попитах човека за точната причина, поради която го е избрал… Напоследък изпробваме парчето в различни формации с цигулка, вибрафон и други. И всеки път резултатът надхвърля очакванията ни, заради което се вълнувам силно при всяко изпълнение. В интерес на истината, като следващо предизвикателство обмислям да изпробваме композицията с флигорна. Отсега нямам търпение да видя как ще се получи.“

Следващата песен, върху която ще се спрем, е споменатата по-горе „Young Hawk“.

С. К.: „Единственото парче от втория ми албум, където участвам и като композитор. И все пак, включването ми предимно се свеждаше до частта с ритъма, а колкото до мелодията, отново разчитах доста на Джун Абе за аранжимента. По онова време се бях запалила доста по модела на изменящия се такт между 9/8, 6/8 и 3/4, затова и той използва този момент при подготвянето ѝ. Заглавието е дело на Абе сан и съответно отново нямам никаква представа за историята зад него. (смее се) Все още обожавам това парче, но ако го изпълнявам по време на концерт е голяма вероятността да рухна на сцената. Затова, колкото и да ми бе мъчно, почти никога не го включвах в предварителния списък за участията си, но веднъж отнякъде ми хрумна „Ами да, най-добре да го възложим на някой експерт в неравноделните тактове!“ и преди две години „KIYO*SEN“ направиха нов аранжимент. Звучеше още по-прогресивно и от оригинала и преливаше от силния дух на „KIYO*SEN“. И както и се очакваше от професионалисти като тях, изпълниха повече от приятно нелеката композиция. Напоследък много по-често изпълнявам тъкмо версията на „KIYO*SEN“, отколкото оригинала от албума ми. Задължително и Вие чуйте и сравнете двете версии!“

Следва още една приятна музикална пиеса: „Onyx“.
 

С. К.: „Без да преувеличавам, на всеки свой концерт задължително изпълнявам това парче. До такава степен се е превърнало то в моя запазена марка. Пребиваващият в Лос Анджелис китарист Кей-Та се вдъхнови от моите естествено черни коси и написа композицията за втория ми албум. Доста неприятни спомени са ми останали от записите за този албум: Как трудно стоя будна заради часовата разлика, как трябва да използвам инструменти, с които не съм свикнала, езиковата бариера… Но когато се замисля сега за онзи момент, мога спокойно да потвърдя, че записът на тази песен беше най-забавният от всички. Както обикновено, първо записахме частта с барабаните, след което и изпълненията на останалите, само че Кей-Та беше доста взискателен към записа на композицията си. И така се наложи многократно да уточняваме ритъма или да определяме детайлите около солото на барабаните. В тези моменти реално изпитах една обстановка на отвореност, различна от онази по време на записите в Япония. Самата композиция е произведение за „Guitar heroes“ и напоследък се изпълнява в концерти и сесии с участието на невероятни музиканти китаристи. Наскоро бях силно развълнувана от изпълнението ѝ от Иссей Норо от Casiopea.“

Следва едно прекрасно изпълнение, което също е едно от любимите ми в този албум. Песента се нарича „All This Love“, и гласът е на певицата от Дания Annekei.
 

С. К.: „Единствената песен с текст във всичките ми четири албума. Композицията е на Абе сан, а текста и изпълнението на песента са на Annekei. Текстът също е невероятен, но лично аз бях завладяна от неповторимия ѝ, чист и ясен глас… За мен беше чест да се включа с барабаните си като съпровод на един толкова красив вокал. И също така наистина обожавам баладите, написани от Джун Абе. Това е една от любимите ми балади. Направихме я и в дует с Тецуо Сакурай на баса и аз на барабаните и със саксофон, поддържащ основната мелодия, и в последно време доста често я изпълняваме по този начин.“

За японската култура и за музиката в интернет

Често съм търсил творчеството на различни японски артисти в стрийминг платформите и ми е правило впечатление, че някои японски музиканти въобще не са представени в тях, а други имат качени там един или два албума, макар да са с богата дискография. Затова попитах Сенри Кавагучи на какво според нея се дължи това – на местна специфика на пазара, или на нещо друго.

С. К.: „Мисля, че това е въпрос, който вече не можем да избягваме оттук насетне. Смятам, че причините японските музиканти да не искат да се пуснат по течението и да приемат все по-често използваните в днешно време сайтове с видеа или абонаменти, са наистина много и най-различни. Не съм напълно запозната със ситуацията на музикантите в другите страни, така че ми е трудно да правя сравнения с тях, но по отношение на Япония, най-често срещаният проблем е в недобрата степен на възвръщаемост за музикантите. Може би е различно за онези с дългогодишен опит в музиката, със стотици написани свои песни и безброй хитове, но, честно казано, приходът от абонамент никак не е кой знае каква сума. Ще попитате тогава от какво печелят японските музиканти? За мен несъмнено отговорът е от мърчандайза. При по-мащабните турнета се е случвало дори само продажбата на рекламни стоки да надвиши няколкостотин хиляди йени. Напоследък изглежда, че в категорията на тези стоки попада и компактдискът. А феновете купуват дисковете не толкова защото искат да чуят музиката или да разгледат обложката като книжка, а тъкмо защото ги възприемат като предмет, мърчандайз с определена стойност – като нещо, което да им остане за спомен, или пък като оправдание да получат автограф. Купуват ги с напълно различна от изначалната идея на компактдиска. И така, щом дискът с музика се продаде като мърчандайз, възвръщаемостта за музиканта е много по-лесна. Само че ако съдържанието му се качи в някой сайт с видеа или абонамент, колкото и да е незначително, това все пак оказва влияние върху продажбите му. Струва ми се, така феновете решават да си напазаруват от другите стоки, тъй като вече нямат полза от диска.

Друга причина, която мога да изтъкна, е страхът на японците от дигитализацията. И не става дума само за музиката – така е и с парите, и с книгите, както и за много други неща. Може да се каже, че все още са много хората и компаниите, които се вглъбяват в идеята за самия предмет. В случая с парите, ми се струва, че доста сме закъснели в сравнение с другите развити страни по отношение на плащането с карта. Друго, което винаги ме учудва е, че при промотирането на нови албуми все още фокусът е върху печатни медии като вестници и списания. Във всеки случай ми се струва, че в някои среди, и то доста големи, все още е разпространено убеждението, че на всяка цена трябва да е нещо предметно. Да, процентът на такива хора се изменя спрямо музикалния жанр или съответния пазар, но тъкмо защото тези среди все още съществуват, и музикантите не искат да се доверят на платформи с абонамент или видеа. Освен това що се отнася и до моята музика, чиито жанрове се свеждат предимно до инструменталните като джаз и фюжън, пазарът в Япония се съсредоточава върху хората над четиридесет годишна възраст. В този случай това са поколения, които разчитат тъкмо на предметното, така че почти няма преимущества да се прибягва до подобни платформи.

Ако трябва да споделя моето лично мнение обаче, то е, че ако желаеш музиката ти да се разпространи на световно ниво, задължително трябва да използваш такива платформи. Мнозина научиха лично за мен благодарение тъкмо на YouTube и без значение от физическото разстояние помежду ни. За мен няма нищо по-ценно от това на музиката ми да се наслаждават все повече хора. Споделям мнението си все пак като неомъжена, без семейство, за което да се грижа, и без желанието да припечелвам пари от музиката си, тоест леко безотговорно… и въпреки това, ако пред мен застане млад музикант, който се колебае дали да се възползва от подобни сайтове, бих го посъветвала неотклонно да го направи.“

Продължаваме разговора за Япония. Питам Сенри Кавагучи в кои отношения японската култура превъзхожда останалите и с какво лично тя се гордее като жител на тази страна.

С. К.: „Доста сложен въпрос, признавам. Обиколих много и най-различни страни за фестивали и промоции на YAMAHA и онова, което почувствах като уникална черта на Япония, беше смиреността. Да вземем например похвалата „Колко хубаво беше изпълнението ти!“, отправена ми след концерта: ако ме попитат в някоя чужда страна, ще кажа: „Благодаря! Днес настроението беше страхотно!“, но ако съм в Япония, ще отвърна съвсем различно с „Нищо подобно, все още имам много да се уча. Ще продължа да се трудя и да давам всичко от себе си“. Разбира се, зависи си и от характера на човек, но на мен самата, когато се опитвах да изразя тази смиреност в чужбина, ми беше страшно трудно да намеря превода на думите, с които да я предам, и затова си казах, че е характерна част само на японската култура. Според случая самата смиреност може да носи преимущества, но и недостатъци, като специално за мен си мисля, че по-скоро е била предимство. Нека разгледаме първо недостатъците: ако решиш да дадеш глас на тази смиреност, има голяма вероятност да изпуснеш много ценен шанс, който да ти помогне за в бъдеще. Ето и един пример от личен опит: когато подготвяхме третия ми албум, мениджърът ми ме увещаваше да поканим Филип Сес да го продуцира, но реакцията на тогавашното ми аз беше: „Не, не, не бих могла да си представя да участва в произведение на такава като мен, камо ли да го продуцира…“ В крайна сметка мениджърът ми игнорира това мое изказване и се свърза с Филип… (смее се) Резултатът беше, че той се съгласи, получи се наистина страхотно и бях много щастлива. Но ако смиреността ми в онзи момент беше повлияла на събитията, вероятно нищо от това нямаше да се случи. В този ред на мисли ще съм вечно задължена на мениджъра си, който, макар и против волята ми, ме побутва напред. Колкото до преимуществата, те се състоят в несекващата амбициозност, базирана на това смирение. Да не се възгордееш от собственото си изпълнение, да погледнеш обективно и да установиш пропуските си, след това да предизвикаш себе си, да се упражняваш, или да учиш повече, с което да осигуриш ефективността на напредъка си. Аз например постоянно си мисля, че съм най-неумелата сред всички барабанисти. Благодарение на тази мисъл, мога да извлека полза от всеки прослушан концерт. Който и да е барабанистът, ще намеря нещото, в което той е по-добър от мен и ще го използвам, за да се поуча от него. До този момент винаги давах лични примери, но смятам, че тъкмо заради скромността си, и останалите японци могат да поддържат високото ниво в качеството на произведенията и услугите си. Затова и аз, дори да продължа да обикалям страните по света, със сигурност ще се постарая да не забравя тази определена черта на японската култура.“

Финални думи

Помолих Сенри Кавагучи да отправи думи към всички в България, а ако желае, да поздрави учениците от българския Център за музикални изкуства, където познават нейното творчество.

С. К.: „Наистина се учудих, когато получих запитването Ви за това интервю. За мен е чест и истинско щастие, че в страна, в която дори не съм стъпвала, се проявява такъв интерес към мен. Все още нямам достатъчно опит, но имам намерението да продължа да се занимавам сериозно с барабаните, да се стремя да подобря още повече качеството на музиката си. Така че се надявам на непрестанната подкрепа на онези, които ме познават и на все повече нови последователи. Щом ситуацията с коронавируса се успокои,  ми се иска да посетя България. Благодаря много за проявения интерес и за това чудесно интервю!“

А аз ще допълня за финал още няколко неща. Преди всичко, много се радвам, че Сенри Кавагучи се съгласи да говори и сподели с българските читатели толкова много неща. В един момент тя каза, че се чувства така, сякаш изготвя доклад за университета. За мен пък подготовката на конкретните въпроси и пояснения беше предизвикателство. В отговор на интереса към нея, тя пък изяви желание да чуе българска музика.

Отново изказвам благодарност на тримата колеги, с които работихме по преводите и редакциите на българската и английската версия на това интервю: Ивелина Минчева – Бобадова, Игнат Игнатов и Еленко Петров.

Ако сте пропуснали, прочетете и първата част от разговора.

Ако имате по-задълбочен интерес, прочетете също и отзивите на Сенри Кавагучи за някои от класическите рок и джаз барабанисти в допълнителния материал.