Часът на специалиста: Интервю с турския музикант Едиз Хафъзоглу, част II

Продължаваме нашия разговор с турския музикант с български корени Едиз Хафъзоглу. В първата част говорихме за детството му, отношението му към България и началото на проекта Nazdrave. В тази част продължаваме с по-общи музикални теми.
 

През 2022 година вие свирите на най-авторитетния ни международен джаз фестивал в Банско. С какви впечатления останахте оттогава, какви нови запознанства изградихте?

– Преди това не бях ходил в Банско, но много мои роднини и приятели бяха ходили. Градът е прекрасен, а фестивалът също беше организиран страхотно. Посрещнаха ни много добре. Няма да повярвате, но в свободния ни ден отидохме с момчетата до кратерното езеро. (Край Банско няма кратерни езера, но вероятно Едиз има предвид някое живописно езеро с интересна форма, подобна на кратер, например Окото. – Бел. ред.) Взехме си разни неща за ядене и пиене. Дори поплувахме в езерото. Нямаше никой друг, само ние се разхождахме наоколо. В България създадохме близки контакти с турското консулство, които продължават и до днес. На връщане се отбихме и там, беше много хубаво да бъдем на мястото, където Ататюрк е прекарал дълго време, и да се потопим в атмосферата сред неговите вещи. Бяхме се уговорили за участие в Софийския джаз фестивал, но никой не се свърза с нас. Освен това, на 19 април тръгнахме на европейско турне, което започна в Милано, с Istanbul Sessions на Илхан Ершахин. Свирихме като квартет с Алп Ерсьонмез и Арто Тунч Бояджиян. След Париж и Берлин завършихме с концертите в София на 22 април. След това се върнах за няколко дни при семейството си в Паисиево.



Разкажете малко за процеса на създаване на своята музика. Откъде започва композицията?
 
– Обикновено започва с мелодия или бас линия. За нещата, свързани с ритъма, мисля едва на етапа на записването, след като всичко в парчето е готово, защото съществува нещо, наречено „демо зависимост“. Ако още в началото сложа барабани, те започват да звучат в главата ми и вече не мога да си представя нищо различно. Случвало ми се е много пъти. Особено трудно ми е да се справя с тази зависимост при хора, изпращащи ми парчета, по които да свиря. Не обичам да си го причинявам.

Кои балкански музиканти харесвате? Какви други международни проекти следите в музиката и бихте препоръчали за слушане?

– Аз съм голям почитател на Иво Папазов. Следя соловите кариери на всички, които са свирили в тази група от 80-те години насам. Гледах на живо по телевизията предаването „Всяка неделя“, в което той беше гост. Още е пред очите ми, сякаш беше вчера. Стоян Янкулов, Петър Ралчев, Юри Юнаков... Следя българските женски хорове, например „Ангелите“. Много обичам Георги Андреев и Нели Андреева. От Румъния – Taraf De Haidouks. Приносът на Горан Брегович за разпространението на балканската музика по света също е невероятно голям.

Истина или измислица е за вас твърдението, че музиката преодолява граници и изпраща послания, по-силни от думите?

– Музиката не прилича на никое друго изкуство. Тя е по-силна от всичко и има силата да промени много неща. Докато не бъде изобретена машината на времето, именно музиката е нашата машина на времето. Можем мигновено да се телепортираме в спомените си, но и да ни отведе чрез въображението ни към бъдещето или към непознати за нас места. Тя може да ни държи единни, да ни подтиква към мислене и действие. Затова музиката винаги е била обект на опити за контрол от страна на политиците и поддръжниците на този порочен ред.



Конкретният повод да ви потърся беше албумът 10. Yıl A, за който разбрах съвсем случайно. Доколко турските власти помагат за популяризиране на музиката ви в чужбина?

– Колко хубаво! В предишния албум направихме кавър на „Черно море“, дори аз я изпях, много се радвам, че е стигнала до вас по този начин, макар и не чрез официалните канали. За съжаление, не получаваме подкрепа нито от дигиталните разпространители, нито от държавата или нейните институции. Точно обратното, тъй като имам „остър език“, често ме ограничават, за да не се чува гласът ми. От 2009 година моята звукозаписна компания Lin Records издава в Турция основно джаз и друга авторска музика. Тези албуми ги издаваме сами чрез собствената си компания. Както се казва, справяме се със собствени средства, за останалото можете да си направите изводите. 

Избирам три песни от този албум, за които ще ви помоля да кажете по няколко думи. Първата е Uzaylılar Hoşgeldiniz. В албума я има в две версии, като втората е на популярния турски продуцент Hay Douglas. Какво вдъхнови тази песен?

– Uzaylılar Hoşgeldiniz е посветена на Шемси Ястъман. Искахме да почетем паметта му, тъй като вероятно е един от последните представители на традицията „Абдал“, а също и един от най-ярките ѝ гласове. (Традицията „Абдал“ е начин на свирене сред музикантите в централната част на Мала Азия (Анадола), чиито корени се проследяват до абдалите. Това са скитащи дервиши, които са се отказали от всичко материално на този свят. – Бел. ред.) В това парче китарите са изсвирени от неговия внук и невероятен китарист – Серхан Ястъман, което има по-специално значение за нас.

Следва Anlatmam Derdimi Dertsiz İnsana. Как се появи тя?

– Anlatmam Derdimi Dertsiz İnsana е едно от най-тежките произведения на Ашък Вейсел Шатъроолу. Докато го аранжирах, изведнъж почувствах духа на албума Blackstar на Дейвид Боуи. (Blackstar е последният албум на Боуи, издаден през 2016 година, два дни преди неговата смърт. – Бел. ред.) Между нашето парче и този албум има силна емоционална прилика.

А каква е историята зад Otel_Unutma?

– Otel/Unutma е парче, посветено на всички загинали в земетресението в Кахраманмараш, най-вече в хотел „Исйас“. Тези хора загинаха поради небрежност и това беше композиция, която издадохме, за да не бъдат забравени.

Имате ли любим инструмент от турската фолклорна традиция?

– Мисля, че любимият ми инструмент е багламата, защото това е първият инструмент, на който съм свирил. Също така и асма Давул. (Асма Давул е вид голям тъпан, като името идва от турската дума асма, която означава „висящ“. – Бел. ред.)

Когато погледнете назад в цялата си музикална кариера, кое постижение ви носи най-голяма радост и удовлетворение?

– Това, че станах барабанист в оркестъра на Рики Форд. Никога не успях да надскоча онзи период. Хем се учех, хем свирех, а жаждата ми за знания се увеличаваше с всяко ново преживяване. Да работя с човек като Рики Форд, който още много млад се е присъединил към бенда на Чарлз Мингъс и е един от най-специалните саксофонисти в света, за мен е най-ценното нещо.

Вие много експериментирате в музиката и се усеща, че се чувствате гражданин на света. До каква степен политическата и културната среда в Турция влияе върху свободата ви на творческо изразяване?

– Чувството ми за принадлежност към света вероятно е свързано с това, че съм израснал на село, а също и се дължи на връзката ми с родните ми земи. Ако това се усеща в музиката ми, то е прекрасно – и за мен, и за вас! А експерименталният елемент идва от това, че през цялата си кариера не съм се страхувал да свиря с много различни по стил групи и музиканти и никога не съм се ограничавал. Политическата ситуация в Турция наистина направи всички ни по-ангажирани, отколкото може би сме всъщност. Именно затова създадох и друг пънк-рок проект, който, може би няма да се изненадате, нарекох „СТРАХ“. (Едиз Хафъзоглу използва българската дума за име на групата, а не турското съответствие korku, навярно за да не бъде разпознато от цензурата в страната. – Бел. ред.) Усетих, че с музиката и текстовете, с които разполагам, не успявам да се изразя и се чувствам в капан, затова исках да излея това, което ми тежи. Издадохме 4 сингъла, а албумът предстои. Там по-ясно разказвам за всичко, което преживяваме – без цензура.

Вашите последни думи към българските музикални фенове?

– Извън академичното образование и училищната система, музикалната среда в България, заедно със сватбената традиция и предаването на знания и умения от по-опитни музиканти, създава по естествен начин изключително ценни музиканти. Това е нещо, към което имам огромно уважение, и се надявам тази традиция да се запази. 

Къде могат да ви намерят и да следят за новата ви музика?

– Хората могат да ме следят, като напишат edizhafizoglu във всяка дигитална платформа, и да бъдат в течение с това, което правим – YouTube, Instagram, Facebook, Twitter (X). Също така, ако потърсят Ediz Hafızoğlu в Spotify, Apple Music, YouTube Music, Amazon, Deezer и над 200 дигитални музикални платформи, ще могат да открият моята музика. Надявам се да има все повече концерти и повече срещи с публика на живо.

Сърдечно благодаря за времето, което отделихте, и за вниманието и отношението.
 
– Благодаря много и на вас за това интервю. От 30 години правя музика в тази сфера – свирил съм на концерти, акомпанирал съм на много музиканти, но за първи път журналист от родните ми български земи прави интервю с мен. Радвам се, че ви има! Много ви благодаря! Надявам се да идвам по-често в България за различни проекти и да свиря с повече български музиканти. Няма нищо по-хубаво от това да си у дома!

Отзивчивостта на Едиз Хафъзоглу беше много неочаквана за мен. Извън интервюто говорихме за още куп неща, свързани с турската музика, с езика на българските турци и с неговото топло отношение към България. Още предварително той ме покани на концерта на 22 април, в който щеше да участва, но тъй като имах малко време за организация, не успях да присъствам. Затова пък мисля, че създадохме контакти и общи спомени, които ще ни топлят и занапред. Благодаря сърдечно на Мира Маринова, която ни помогна с двустранния превод и даде ценни препоръки към мен по време на разговора.