Крис Григоров.
Мнението на хората зависи от това в коя посока гледат. Всяка пропаганда е ангажирана в информационната война. За да отсееш важното и достоверното, нужно е да си дълбоко навлязъл в информационния поток. Не можеш да сърфираш по повърхността и да претендираш, че си правилно информиран. От друга страна, някои неща са много прости, но поради сложния начин, по който ни се представят, или поради манипулациите, в които сме вкарани да ги разглеждаме, ние не можем да ги разберем.
Украйна е на двеста километра по вода от българската граница. Ние граничим с нея, макар и от далечно разстояние. Няма как това да не ни засяга, макар че доста хора твърдят, че не е наш проблем. Но да се реши дали да заемем страна, или да останем неутрални, е доста трудно. Това е така, защото поддръжниците на Русия говорят за неутралитет с цел да се балансират прозападните политики, лансирани от последните кратки правителства. Но този неутралитет може да крие в себе си подмолно намерение да не пречим на Русия.
Аз също мисля, че неутралитетът на една страна във военен конфликт, който тя не е причинила, е разумно решение. Но ако светът е разделен на противоположни позиции, понякога вземането на решение с чия страна да играеш е стратегически въпрос на оцеляването. И ако си изтеглил слабата карта, това е за твоя сметка.
Не всички обаче са и част от руско лоби. Някои са просто говорители на проруските настроения в обществото. За доста дълъг период ние имахме министър на икономиката от социалистическата партия, който допусна, макар и по заобиколен път, българско оръжие да се изнася за Украйна, а същевременно твърдеше на своите симпатизанти, че е твърдо против това, за да не се насърчава военният конфликт.
От свръхпроизводствата на оръжия се извлече финансов дивидент, който повиши рейтинга на България в международната статистика за производство и износ, а това в крайна сметка беше важно за националния интерес. Българското оръжие бе второто по количество в Украйна след произведеното в САЩ, а същевременно според закон, който се гласува в парламента, ние можехме само да поправяме развалено военно оборудване на Украйна, но не и да ѝ продаваме или даваме оръжие. Не е ясно дали по някои отработени схеми не сме изнесли оръжие и за Русия. Но да се върнем на знанието ни за Украйна. То е доста малко, независимо че там има голяма българска общност. Ние сме по-скоро безучастни. От друга страна, когато бежанският поток пристигна в България, повече за него се погрижиха неправителствените организации, отколкото държавата. Даже един държавен вицепремиер изрази недоволство от реакциите на бежанците, когато поради намаляването на финансирането за тяхното настаняване бяха преместени от скъпите хотели с всички удобства във фургони с мизерни условия. А причината си беше изцяло в сгрешената политика и в непресметнатите разходи, което не бе по вина на бежанците.
Тук искам да кажа нещо много важно. Не знам дали в България, а и по света си дават сметка, но ако България не беше участвала в геостратегическия план на Русия, вероятно нямаше да има война в Украйна. Основната причина руският президент да започне война в Украйна беше, че той успя да се почувства достатъчно силен, като намали неколкократно зависимостта на Русия от Украйна като зона за транзит на газ за Европа. Това омаломощи украинската държава и обогати руската страна. Днес най-верните съюзници на Русия в Европа са Сърбия и Унгария. И двете държави получават руски газ на ниски цени. Но най-интересното е, че тръбите, по които го получават, минават през България. Същата България, която е член на ЕС и е участник в общоевропейската политика на санкции срещу Русия. България няма почти никаква полза от тези тръби, защото няма право на никаква част от разпределението на газ за Европа по канала за доставки.
Българското правителство дава три милиарда български лева, равняващи се на милиард и половина евро, за да бъде построена газопреносната мрежа, а не договаря никаква полза за България. Днес доставките на руски газ за България са спрени, а същевременно през нашата страна минава огромно количество газ, което отива в Сърбия, Унгария, а също и в още няколко държави около тях. И така се оказва, че България дава голяма геополитическа подкрепа на руската държава, за да може тя да заобикаля Украйна и да доставя газ по други канали. Да, руснаците разчитат много повече на други две тръби, но те минават през Западна Европа и в извънредна ситуация могат да бъдат спрени, независимо от това, че ще се плащат неустойки по договорите. А България, Сърбия и много от другите държави в Югоизточна Европа са твърде слаби, за да налагат на Русия подобно нещо, без да се страхуват за своята национална сигурност.
Да, България е част от НАТО, но не е ясно доколко те ще вземат страна в евентуален конфликт от такъв род, защото в продължение на много години България не се чувстваше част от тази военна организация. Българското въоръжение не беше достатъчно поддържано и подновявано, като не се знае кой е по-виновен затова, тъй като руснаците твърдят, че е целенасочено усилие на НАТО за превръщане на България в слаба и зависима от тях, а НАТО пък твърдят, че се дължи на силните позиции на проруския генералитет, който не позволява повече инвестиции в отбранителната система и увеличаване капацитета на българската армия. А заговореше ли се за по-засилено присъствие на американски военни бази заради близостта с Украйна през Черно море, българите сякаш приемаха това с повече страх, отколкото с доверие.
И така, през годините се разбра, че сред подизпълнителите на строежа и поддръжката на газопреносната мрежа няма нито една българска компания. Разбра се, че български представители в държавното дружество за газ са получили огромни комисиони и скъпи автомобили. Има и още стотици ужасни неща в тази история, които няма смисъл да разказвам тук. Има подробни доклади на британското разузнаване, разкриващи много детайли, за които нашите управници, бивши и настоящи, се преструват, че никога не са чували.
В петролния бизнес също е създадена схема, по която България е една от най-големите рафинерии за обработка на петрол в Европа, а същевременно държавата повече от десет години не изискваше никакви данъчни задължения от компанията, ангажирана с обработката и продажбата на обработеното гориво. По този начин държавата ни губи годишно над два милиарда в българска валута, а цените в бензиностанциите се определят от монополистите на пазара. В обобщение мога да кажа, че и по тази тема има разделения както между политиците, така и между думите и действията на всеки от тях, а това обърква много хора какво да мислят.
Аз мисля, че ако Русия искаше, можеше да унищожи Украйна отдавна. Мисля, че тази война не е главна цел на Русия, че тя е нещо вторично, което има други по-главни цели за нейната вътрешна политика и за по-доброто ѝ позициониране в света. Те затова дълго я наричаха и специална операция. За тях сякаш е по-първостепенно да овладеят важните отрасли в украинската икономика, най-вече енергийната система и някои производства.
Същевременно в Америка цари сериозно разделение в политическата среда и там този конфликт също има за цел да реши техни вътрешни проблеми. Мисля, че Русия и САЩ си говорят с военни средства и Украйна е едно от местата, на които този разговор се случва. Но това са външни наблюдения. Не мога да се задълбочавам в неща, за които признавам, че не разбирам. Не съм живял в Украйна, не познавам местните проблеми, а подозирам, че рядко се намират хора, които да ги познават, но да не влагат емоции и да имат обективна картина.
В един конфликт и двете страни носят отговорност. Ако се вярва на някои мнения, Украйна не е страна в конфликта, а терен за неговото развитие. Ако наистина е така, жалко за украинците, които знаят руски, но не намират общ език с руския политически елит. Може би някой се възползва от това, за да всява раздори… Може би за Русия Украйна е това, което е Северна Македония за българите. Но при Русия и Украйна мащабите са далеч по-големи.
Този конфликт е част от един по-голям процес на връщането на националните политики като алтернатива на глобалните. Глобалните политики не осигуриха богатства за всички, а за определен малък брой хора. Затова гражданите осъзнават, че биха жертвали свободата си да се свързват и да споделят със света пред възможността да имат сигурност в познатата обстановка на своето родно място. От години на всеобщ мултикултурализъм можем да направим обратен завой и да търсим идентичността си сред другите.
Живеем в интересно време, в което много грешки са правени в миналото, но малко уроци са извлечени от тях и затова не е изключено грешките да се повторят. Но бих могъл да оправдая част от тези грешки с невярно подадената или неправилно потърсената и използвана информация. И така стигаме до капацитета на ръководните фигури, на тези, от които зависят съдбите на много хора.
Българите не знаят какво да мислят за конфликта в Украйна. Те са разделени по същия начин, по който се разделяха и при ковид пандемията. Едни проучвания сочат, че по-голяма е подкрепата за проруските настроения, други твърдят обратното. Аз мисля, че ние не можем да заемем адекватна и информирана позиция по въпроса. Можем само да отбиваме удари, идващи към нас, и да се опитваме да не се подлагаме на опасност. Под Черно море отдавна се знае, че има богати природни ресурси. То е част от руската геополитика, която винаги ще бъде тяхна цел. Нашата страна трудно би се опазила, ако се реши да бъде нападната от Руската федерация. А ако разчитаме, че НАТО ще ни пази, това би било твърде несигурно и зависещо от условията в международен аспект.
