Крис Григоров.
Ще ви разкажа една история, която е показателна за отношението към спорта. В България има два софийски футболни отбора, които в историята са били най-силни, имат най-много международни успехи и дори към днешния ден имат най-голям брой фенове. Ту единият, ту другият е бил първи в местната футболна лига. Но в някакъв момент организациите, отговорни за националния футбол и българската държава, спират да мислят за развитието. Националният отбор по футбол се представя все по-зле, базите и стадионите на отборите западат, спортните академии раждат все по-малко способни треньори, а школите – все по-малко способни футболисти. И така, българските отбори привличат чужденци, като те стават все по-голям брой. В същото време двата футболни гранда се управляват лошо, изпадат в дългове, правни спорове за лицензи и т.н. Представянето им в Европа е все по-слабо и неубедително.
И в един малък град двама заможни братя решават да налеят пари в един отбор, който тогава се намира в аматьорска лига в едно градче с 30 000 жители. Никой извън местното население не е чувал, че има такъв отбор. Двамата братя инвестират милиони в това да се подобрят условията за тренировки, да се закупят по-добри футболисти и да се развива школата на отбора. За много кратко време отборът влиза в първата професионална футболна лига и на втората година става шампион. Този отбор дванадесет поредни години е първи в българското футболно първенство. Той има и най-големи международни успехи, като няколко пъти достига до квалификации в Шампионска лига – най-големия клубен футболен турнир. Днес, благодарение на големите инвестиции, отборът има най-добрия стадион и най-добрата база. А благодарение на влиянието си в България, отборът има много добро представителство в медийната среда.
Въпросът е къде са двата отбора с най-голям брой фенове. Повече от десетилетие те завършват на втори, трети места и по-надолу в класирането. Но традицията не може да спре своята инерция. Днес двата софийски тима все още имат големи маси от фенове, а отборът на двамата заможни братя има малък брой верни привърженици, който не е по-голям от броя на жителите на градчето, от което излиза. Освен това, в този 11-кратен шампион има само един-двама български футболисти в титулярния състав. С други думи, независимо от големите усилия, школата и добрата си база, те не могат да създадат поколение от млади български играчи, които да са равностойни на чужденците. Да, те взимат шампионските титли, но нямат феновете, които да се радват заедно с тях. Всички знаят, че отборът на богатите е хегемон и другите не могат да се мерят с него.
От всичко това българският футбол повече губи, отколкото да печели. Спортът има нужда от конкуренция, за да се развива. Когато само един отбор е успял и там се наливат много пари, а другите са предвидими в своята по-слаба позиция, няма никаква амбиция да се поддържа някакво състезание, каквото е всеки футболен турнир. За съжаление, тъй като при големите футболни отбори има голям обществен интерес, политици често се намесват в тяхното управление. Често собственици са им политически обвързани бизнесмени.
Неуспехите на двата най-обичани футболни отбора се пренасят и върху националния отбор по футбол, който набира играчи от най-различни места. Голяма част от тези играчи не са разпознаваеми за българите. Това е прякото последствие от големия брой чужденци в нашите по-силни отбори и от по-слабата продукция на школите. От четвърта сила в света през 1994 година, днес можем да кажем, че България не е участвала на никакво международно футболно първенство, дори и европейско, от 2004 година насам, а оттогава е имало четири европейски и пет световни. Дори през 2004 година бяхме на едно от последните места в последното си участие. Побеждават ни отбори, които преди сме отстранявали с голяма разлика в резултата. Когато се случи да победим някой отбор от средно европейско ниво, това е невероятно събитие, а преди е било норма.
Слабите резултати довеждат до слаб интерес да се поддържа нещо, което не работи. Инвестициите в него са намалели, а всичко стигна своя връх, когато президентът на Българския футболен съюз бе засечен с един от най-известните организатори на футболни залагания и се разбра, че е имало уговорени мачове с участието на България. Днес никой не може да свали този човек от поста му, защото той е създал вътрешни правила, при които най-лоялните са най-облагодетелствани, а инакомислещите – изолирани. И в този малък пример властта се възпроизвежда, независимо че в своите отчетни и изборни заседания нарушава собствените си правилници за провеждане, за да продължи господството на президента. Дори президентът да е сменен, когато четете това, порочните практики и цялостният хаос, който оставя, са толкова големи, че дори и най-добрите футболни специалисти ще имат нужда от десет-петнайсет години, за да въведат нужната дисциплина, да наложат нови модели на работа и да създадат благоприятна среда за бъдещето на този спорт.
Разказах тази история за най-популярния спорт, където би трябвало да има и най-добро финансиране. Оттук нататък следват и другите спортове, част от които са в още по-окаяно състояние. Когато български участници донесат титли от олимпиади и международни състезания, техните успехи са многократно по-значими от чуждите спортисти, които тренират в най-модерните бази, поддържат непрестанна висока конкуренция в държавите, където са родени, добре заплатени са и към успехите им има голям обществен интерес. Тук тези неща не са точно по този начин. Нашата чувствителност, свързана със спорта, много намаля в последните години. С това намаляха и медалите от световни първенства. Тези две негативни тенденции – липса на интерес и понижаване на нивото – се дърпат взаимно надолу и всяка обезсмисля полагането на каквито и да било усилия.
България разполага с прекрасни млади спортисти. Много от най-добрите ни спортисти се отказаха да играят за България. Това беше голям репутационен шок за нас. Основна причина за техния отказ беше, че медиите често преувеличават както успехите, така и неуспехите им. Когато българският спортист не е взел медал, а цялата държава му е възлагала надежди, той бива съден, обиждан и по негов адрес се издават всякакви квалификации. Всичко се обръща, когато човекът спечели медал. Той е национален герой. Макар да им е приятно, когато към тях има всеобщо признание, хората с по-слаба психика не понасят леко обратната страна на медала. Изразът за медала много точно идва на своето място. Те знаят, че другаде техните усилия ще се оценят по достойнство и ще се плащат по-добре от съответните държави.
Може би най-много успехи в спорта ни носят момичетата от националния ансамбъл по художествена гимнастика. Развиването на този спорт в бившите социалистически страни е било нещо много важно. Неслучайно и днес страни като Русия, Беларус и Азербайджан запазват своите добри позиции в тези състезания. България има големи традиции в този спорт и всяка нова генерация общува с предишните, взимайки от техния опит. Достатъчно е да споменем имена като Мария Гигова, Нешка Робева, Илияна Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Биянка Панова и други от по-новата ни спортна история.
