Историята на една песен: „Хубава си, моя горо“

Вероятно някои от вас си спомнят за мой предишен разказ, в който се опитах да проследя историята на народната песен „Зайди, зайди, ясно слънце“. Материалът може да видите тук.

С тази статия отново се хвърляме в дебрите на фолклора, за да видим как е сътворена друга вечна българска песен. За нея вече се знае, че не е народна, а е на Любен Каравелов. Но дали е негова? Изводите оставам на вас. При всички случаи, тя е толкова дълбоко вписана в нашата национална памет, колкото малко действително народни песни са успели да се впишат.

Преди всичко искам горещо да благодаря за помощта на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките. Тя е автор на разработката „Песента „Хубава си, моя горо“ и балканските й варианти – словесни и музикални модели“
(2020 г.). Ще обърна и по-нататък специално внимание на резултатите от нейните усилия да проучва темата, които станаха основа и за моята статия. Почти всички факти, които се цитират, са извадени от нейната разработка. Потърсих я, за да я попитам дали според нея съм разказал коректно историята на „Зайди, зайди“. А тя ми каза, че докато правила проучване на „Хубава си, моя горо“, се натъкнала и на връзка с тази песен. Проявих любопитство и сега предоставям и на вас възможност да научите повече.

И още нещо: понеже тази песен има общо с Македония, изпращах добронамерени писма до техния фолклорен институт за помощ в моето дирене, но те не ми отговориха. Липсата на отговор разтълкувах като потвърждение, че тук знаем повече и от тях. А и човекът, който според официалния сайт на този институт е настоящ негов директор, някой си проф. д-р Ермис Лафазановски, роден в Румъния, е писател, известен повече със своите есета, пиеси и романи, отколкото с научния си принос към народното творчество. Така че си позволявам да съм недоверчив.

Нека чуем най-популярната в интернет версия на песента.

 

Каравелов и фолклорната основа

Вече съм имал поводи да кажа, че Любен Каравелов, както и други представители на Българското възраждане, е имал силно желание да покаже народния гений. Той е събирал песни, подлагал ги е понякога на обработка и ги е издавал както в специални песнопойки, така и в отделни материали, публикувани във вестниците и списанията, за които е работил.

И тъй, на 15 май 1875 година той публикува в деветата книжка на списание „Знание“, създадено лично с негови пари, следното стихотворение.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякога
като куршум падна

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегът
живот се захваща.

Във версията на песента се пеят само първите три куплета. Смята се, че с това свое авторско стихотворение, определяно по жанр като елегия,  Каравелов изразява носталгията си по дома и близките в родната му Копривщица, както и разочарованието си от трудния процес, през който минава българския народ, борейки се за своята свобода. Да не забравяме, че това се случва малко преди Априлското въстание и че Каравелов е пряко ангажиран с революционната дейност. Любопитното е, че по-голямата част от живота на Каравелов не е в България, а в Русия, Сърбия, Румъния. Даже и това стихотворение е издадено в Букурещ, където той е пребивавал вече седма година. Но където и да се намира, той извършва просветителска и революционна дейност, свързана с Освобождението на България от османско иго. Където и да се намира, любовта към родното го кара да не спира да събира песни и други народни творения. Не е случайно, че един от неговите учители е друг популярен събирач – Найден Геров, автор на първия голям български тълковен речник.

Колегите от „Българска история“ отбелязват, че музиката към „Хубава си, моя горо“ е дело на Георги Горанов от Кюстендил. Но дали е негова всъщност и изобщо кой е този така малко известен човек?

Може би е добре преди всичко да припомня, че Кюстендил се намира на 23 километра от границата ни със Северна Македония и на 30 километра от тази със Сърбия. Това е важно за разказа ни и ще видите защо.

Та кой е Георги Горанов? Първо, той не е Горанов по рождено име. Казва се Георги Димитров Йовев. Второ, той не се ражда в Кюстендил, а в село Вирче, Пехчевско. Това е в областта Малешево в източната част на днешна Северна Македония. Малешевската област е известна с това, че единствена от територията на днешна Северна Македония се включва в българското революционно движение от 1876 година. В по-късни години там живеят хора, определящи себе си като българи и те явно се съпротивляват със сърбизацията в този район. Един от начините хората да подчертаят българския си произход е да пеят народните си песни, а друг – да мигрират в свободните предели на България. И семейството на Георги прави именно това, запазвайки много от носталгията си по родното село, тогава все още в пределите на Османската империя.

Та Георги Горанов още от младежките си години се занимава с аранжиране на народни песни за изпълнение от различни хорове, в които той е работил. Много от произведенията му не са запазени, включително и партитурата му за „Хубава си, моя горо“, която е описана като „Китка за мандолина“. Това поставя твърде отворен въпроса наистина ли той е автор на тази песен. За съжаление, момчето умира от туберкулоза на двайсет и три години и дори няма време да доказва авторството си върху тази песен.

Веселка Тончева прави допускането, че тя е била известна в македонските земи доста преди нейното популяризиране от Георги Горанов. А със същата вероятност е възможно да е била популярна и в Сърбия.

Фолклор и интерпретации

Както имах повод вече да напиша в текста си за „Зайди, зайди“, в сборника с български народни песни от 1928 година на чешкия фолклорист Лудвиг Куба се натъкваме на любопитна подробност. Песента под номер 26 е „Жали горо, жали сестро“, която е представена не с мелодията на „Зайди, зайди“, а с тази на „Хубава си, моя горо“. Чуйте илюстрация от по-късно записаната версия на „Охридски трубадури“.

 

Под номер 27 в същия сборник пък е „Черней горо, черней сестро“, която си следва мелодията на „Зайди, зайди“, каквато я познаваме и до днес. Всичко това отваря много въпроси. Оказва се, че мелодията на „Хубава си, моя горо“, за чието авторство претендира Георги Горанов, е била популярна в района на Битоля. Това, което не се разбира, е дали Горанов я е чул там и си я е приписал, или пък той наистина я е композирал и македонците са я припознали като част от фолклора си. Както впрочем ще припознават и доста други неща с все по-голяма готовност, насърчени по-късно и от културната политика на създаващата се млада държава.

Вероятно сте забелязали от текста, че в него героят говори с гората, на нея изразява жалбата си по далечно родно място и изгубена младост. Гората е символ на родното, но и чрез нейната хубост то някак добива конкретен образ. Не е случайно, че Каравелов говори именно с гората. В народните песни тя вече има запазено място. Тя закриля хайдутите от опасностите и е тяхно убежище. Това е един много устойчив образ в целия фолклор. И ако в други случаи гората е одушевена и говори с хората, в тази песен тя мълчи и слуша притихнала. Някои критици виждат копривщенските гори в описанието. Това, което остава скрито за тях, е една друга песен, в която героят, или по-правилно казано героинята, разговаря с гората. Това е „Жали горо, жали сестро“. И там пак има паралел с младостта. Гората да жали за своите листи, а героинята – за своята младост. Листите пак ще покарат, но нейната младост няма да се върне. Пак тъга, носталгия по нещо отминало и безвъзвратно изгубено, както в онази гора, миришеща на младост, но вселяваща в сърцата ни само скръб и жалост. Дали пък Каравелов не е чувал вече „Жали горо“ и е създал текста на „Хубава си, моя горо“ по вече познатата мелодия? Дали двата текста, освен сходната си тема, нямат и сходно вдъхновение в мелодията? Това ще остане мистерия.

И за да бъде мистерията още по-голяма, се оказва, че текстът „Черней горо“ явно е доста популярен из България, защото има и други мелодии, с които се изпълнява. Например, пазарджишкият вариант можете да чуете от хор „Тракия“ към Тракийско дружество, град Варна.

За да ви илюстрирам македонския вариант на „Жали горо“ с музиката на „Хубава си, моя горо“, ви предложих „Охридски трубадури“. Но песента в този си вид съществува и преди тяхната версия. Например, може да се чуе вариант от филма „Златни години“, изпълнен от групата „Весели пензионери“ от град Прилеп през 1978 година. И тук отново музиката е идентична с тази на българската „Хубава си, моя горо“. Има една единствена разлика, че във втората строфа на всеки куплет има един минорен лад, т.е., има един прибавен тон, който прави да звучи песента малко по-близка като стил до ориенталските турски мелодии.



Със същата мелодия песента съществува и в Сърбия и Босна и Херцеговина. Там текстът е сръбски и съвсем различен. Заглавието е „Тишина нема влада свуд“, а предложения от мен вариант е на Дубравка Нешович от 1974 година.



 

Животът на песента в Сърбия и Босна и Херцеговина е подробно проследен от Веселка Тончева, която дава много данни за нейното тамошно разпространение още от началото на по-миналия век. Всичко това ни води до заключението, че тази мелодия, независимо дали е на Георги Горанов, или изцяло народна, е вече част от фолклора на българите, а и на близките ни по език и етнос западни съседи. И докато текстът на Каравелов се пее върху мелодията, рядко някой се пита кой е негов автор. А да не говорим колко рядко стигаме до авторството на музиката и до Георги Горанов. Тази песен е символ на българското и тук, и извън страната.

Наследство

„Хубава си, моя горо“ днес е най-популярната българска песен сред емигрантските общности от българи по целия свят. В интернет се намират стотици записи от изпълнения навсякъде по света. Всеки втори български музикант, който прави турнета в райони с голямо българско присъствие, включва и тази песен в репертоара си.

И в България песента се радва на несекваща популярност. Дори преди известно време се отвори сериозна дискусия трябва ли да отпада от учебниците по литература за шести клас. За песента винаги се е говорело като за един от символите, съчетаващ в себе си история, фолклор и национални ценности. Тя е химн на град Копривщица по предложение на фолклориста Райна Кацарова. Химн е също и на Националния фолклорен събор. Освен това, от народните ни певци я пеят Валя Балканска, Янка Рупкина, Николина Чакърдъкова, Поли Паскова, Николай Славеев, Илия Луков и „Ева квартет“, Володя Стоянов, Ана-Мария, Елица и Стоян Янкулов, група „Оратница“, хорове и вокални групи като „Ангелите“, „Космически гласове“, „Гласове от България“, „Траяна“, „Spectrum Vocal Band“  и други вокални формации. Изпълнявана е и от много детски хорове, включително от този на БНР. Има версия и на Теодосий Спасов, както и много фолклорни обработки от Николай Кауфман, Георги Андреев и други. От поп и естрадната музика песента може да се чуе в изпълнение на хора от всички поколения – Лили Иванова, Кичка Бодурова, Джина Иванова, Росица Кирилова, Грета Ганчева, Стефан Митров, Деси Добрева, Нина Николина, „Дийпзон проджект“, Веси Бонева, Поли Генова, Дони и Момчил – сами и като част от „Фондацията“, Орлин Павлов, Миро, Ивайло Гюров, трио „Сопрано“, Весела Нейнски с Васил Пармаков и др. От поп-фолк изпълнителите я пеят Азис, Райна, Цветелина, „Ку-Ку бенд“ и други.

Песента често се изпълнява и в български реалити формати. Пример е популярното в YouTube изпълнение на Християна Лоизу в „X Factor“ от 2016 година и  версията от групата „Tresures“ от същия формат през 2017 г.


 

Даниела Пирянкова, станала популярна като Данна, изпълнява песента с „Ку-Ку бенд“ в рамките на конкурс за деца.

Световни звезди също правят свои версии. Известна е тази на джаз формацията „Postmodern Jukebox“, която те представят в турнетата си на Балканите. Рок групите „Queen“ и „Roxette“ я изпълниха на концертите си в България. Силви Вартан я пееше по света, подчертавайки с нея любовта си към България. Пианистът Ричард Клайдерман също многократно я е свирил в различни точки на света. А българската вокална група „Лингвакорд“ я записва на японски, с аранжимента на Вълчан Вълчанов и текстова адаптация на Ким-Алберт Думанов.

В заключение мога да кажа, че както „Зайди, зайди“, и „Хубава си, моя горо“ отваря повече въпроси, отколкото затваря. Но няма нищо учудващо в това, тъй като преди Освобождението, а и доста след него, на Балканите се развива непрекъсната обмяна на мелодии и мотиви. Това е естествен процес, в който отделните автори не са толкова важни. И днес виждаме как Дунавското хоро се разбира от българите като фолклор, а наследниците на Дико Илиев също имат право да получават приходи от авторски права, както това важи и за съвременните композитори и аранжори. Но ще дойде времето и на тази история.