Крис Григоров.
„На небесен автостоп“
Изпълнява: Крис
Музика и аранжимент: Красимир Гюлмезов
Текст: Бистра Александрова
Китари, синтезатори, беквокали – Красимир Гюлмезов
Запис и обработка: Красимир Гюлмезов, „Мира студио“
Дата на записване: 20.11.2010
Дата на премиера: 10.12.2010
История на песента
„На небесен автостоп“ е записана в периода, в който е участието на Крис в шоуто „Байландо – сцена на мечтите“ по Нова тв. След като Крис избира една от три предложени мелодии, Гюлмезов разговаря с поета Александър Петров и го пита дали би желал да напише текст. Петров се съгласява, но месец по-късно дава на Гюлмезов текст по друга мелодия. Тогава Крис се обръща към своята кръстница Бистра Александрова, с която са работили заедно по предишната му песен – „Ще има слънце“ с Орхан Мурад.
Самият Гюлмезов чува Крис за първи път, когато той изпълнява неговата песен „Като стара икона“ в предаването „Вип Брадър 3“.
Ето разказа на Крис за процеса по създаване на песента:
„Това е най-дълго правената песен от всички, по които съм работил. По онова време Краси музицираше в едно помещение в хотел „Родина“ и още не се бе преместил в студиото, където е сега. И там се проведе първата ни опознавателна среща, когато той ни пусна три песни, изпълнени с неговия глас. Попита ме коя ми харесва. За пръв път някой от музикантите, които искаха да ми подарят песен, ми предлагаше избор, което много ми хареса като подход. Казах, че ми е нужно време, но сякаш още от първото слушане го бях решил. После, когато бях обявил окончателния си избор, Краси ни покани на разговор със Сашо Петров. Бях очарован, че този човек, който е написал текстовете на много български хитове, ще направи текст и за моя песен. Обсъдихме надълго и нашироко какъв да е текста. Чакахме го доста време, а накрая се оказа, че е станала някаква грешка. Тогава се свързах с кръстницата ми. Зная, че има хора, които трудно правят текст по задание и са най-плодовити само в моменти на вдъхновение. Но тук имахме готовата музика, а и аз имах много точна идея за какво искам да се пее. По това време преживявах несподелена любов. Искаше ми се да разкажа как, когато си спомня за нея, за обекта на желанията си, аз съм най-доброто себе си, раздавам се докрай, за да може един ден тя сама да ме потърси и да ме открие. Бистра много умело бе вплела мотива за следата от ронещ се хляб от приказката за Хензел и Гретел. И да, тя ме бе разбрала напълно и нейния текст бе най-красивия начин да изразя тази съкровена изповед. Това отново бе един от онези текстове, роден сякаш за един миг. Неслучайно това е единственият текст, който не бе редактиран никъде до финалния запис. Когато изпратих на Краси новия текст на Бистра, на него не му хареса как звучи. Имаше несъгласие с израза „на небесен автостоп“, което по ирония на съдбата стана заглавие. Той дори бе говорил с друга авторка на текстове и тя бе написала нещо спонтанно. Но аз вече бях научил, вече бях преживял текста на кръстницата ми и не исках да се отказвам от него. Така тази песен най-сетне бе завършена, като я свалихме с четири тона от началната тоналност. Очевидно първоначално е замисляна за жена. Интересното е, че след като я записахме, никъде не получихме покана да я представим в медиите. Песента незаслужено бе заметена под килима. Днес, години по-късно, тя си звучи като съвременно парче и носи неподражаемото присъствие на Краси във всеки тон и ефект.“
