Крис Григоров.
Време е за традиционната рубрика в три части, от която добивате представа за любимата ми музика от всички жанрове, условно разделени в три големи категории– поп, рок и джаз. Изминалата 2023 година бе разочароваща спрямо предходната и силните албуми не бяха толкова много, но все пак аз прослушах доста обстойно продукцията в жанра и така стигнах до музиката, представена тук. Поради множеството песни и албуми, споменати тук, няма да мога в подробности да разказвам за всички тях, но пък ще можете сами да се запознаете с тези, които ви харесат.
След поп музиката, представена в предната селекция, идва ред и на рока. Както винаги, тук е шарено и разнородно – от мелодични до доста тежки звуци. Но гарантирам на всеки меломан, че ще намери нещо и за себе си. Да, измежду всички жанрове най-разочарован бях от рока през годината и там добрите неща се намираха все по-трудно, но въпреки това открих някои любопитни издания.
Любими албуми
Mark Lettieri - Out by Midnight: Live at the Iridium
Жанр: Rock, Jazz Fusion, Funk
Този албум категорично може да стане част и от джаз селекцията, но водещите електрически китари наклониха везните към рока. И в предишни селекции съм споменавал албуми на Lettieri, но тук той е надскочил себе си. Помагат му тримата му колеги – Wes Stephanson (бас), Jason „JT“ Thomas (барабани) и Daniel Porter (кийборд), а за някои песни се включва и цигулката на Zach Brock. Албумът е записан от две поредни вечери в прочутия нюйоркски клуб „Иридиъм“. Както обикновено, тук има джаз, фънк, фюжън, рок, блус… Цял коктейл от преживявания. В Седем от четиринадесетте песни тук ме зарадваха. Припомних си Big Duck, и Spark and Echo, както и други неща, а чух и доста нови за мен. Безспорно най-много ми допаднаха
Little Minx и най-вече Catboy.
И като говорим за джаз-рок и фюжън, тук ще спомена и албума Connect The Dots на Tamás urisits Group, където доста ми хареса парчето Knock, Knock!
John Philbrick & Steve Maggiora - If You Say So
Жанр: Hard Rock, Blues Rock
Съвместният проект на продуцента, китарист и текстописец John Philbrick и вокалиста и кийбордист Steve Maggiora ни пренася в калифорнийската атмосфера, в която и те виреят. Албумът е първи за тях и тепърва ще ни изненадват. Обърнете внимание на песни като Not Enough, More Of Nothing, Fooled и най-вече на Guinness (Better Off Alone).
Michael Catton - Point Of No Return
Жанр: Hard Rock
За първа година се срещнах с Michael като самостоятелен артист. Досега го бях слушал като част от групата Tainted Lady. Силно повлиян от рока на 80-те, той прехвърля тази стилистика и върху своята музика. Тук искам да наблегна на две парчета. Едното е Hearts in Danger, а другото е баладата Brother.
Juliana Hatfield - Juliana Hatfield Sings ELO
Жанр: Folk Rock
Това е албум в почит на популярната през 70-те и 80-те група Electric Light Orchestra (ELO). И дали защото отдавна харесвам оригиналната музика, или поради този втори неин прочит, който е направен хем с уважение към това наследство, хем с усещане за нещо ново и специфично, но албумът много ми допадна и бе сред нещата, които слушах най-често. Освен певица, Juliana още от началото на 90-те свири на много инструменти и създава своя музика, а зад гърба си има и албуми в почит и на други рок величия. Та в този албум наблягам на две песни, чиито интерпретации ми харесаха най-много, Telephone Line и Can’t Get It Out Of My Head. А по-любопитните могат да чуят още Sweet Is The Night, Strange Magic и Bluebird Is Dead.
Други проекти
Greta Van Fleet - Starcatcher
Жанр: Hard Rock, Blues Rock
Когато слушам американската група Greta Van Fleet, асоциацията ми винаги е с Let Zeppelin. Те сами си признават, че тази класическа група им повлиява извънредно много на стила. Тук също много ярко личат влиянията от тази банда. Най-важните в състава на Greta Van Fleet са тримата с фамилията Kiszka – Samuel на баса и клавишните, и двамата му братя близнаци – Jacob на китарите и Joshua като вокалист. Подкрепени са от барабаниста на групата Daniel Wagner. Starcatcher е с номинация за най-добър рок албум и това не е случайно. Освен приятни парчета като The Archer, Frozen Light и The Indigo Streak, в албума се откроява още Frozen Light и най-любимата за мен Farewell For Now.
Jelusick - Follow The Blind Man
Жанр: Hard Rock
Много харесвам Jelusick още от времето, когато открих гласа му в албум на китариста Michael Thompson. Учейки се от големите образци на 70-те и 80-те, той е един от онези съхранители на старото хард рок звучене в новата музика. Албумът Follow The Blind Man е поредно доказателство. От него най-много харесвам две песни и това са Chaos Master и Fly High Again. Същото връщане към стария рок може да чуем и в музиката на още два албума, които само ще спомена тук. Първият е Closer To The Truth на Kings Crown. Лесно може да се усети от песента Standing On My Own. Вторият албум е The Last Man On Earth на Lee Small, където фигурират песни като Let's Go Together и In And Out Of Love. Друг интересен хард рок албум е Through the Fire на Dave Rude, където препоръките ми клонят към песните By the Blade и най-вече Starlight.
Big Something - Headspace
Жанр: Jazz-rock, Funk
Тук има голямо жанрово многообразие и специфичен стил, рядък за днешната рок сцена. В този албум ще отбележа две важни песни – The Mountain и още по-предпочитаната Moonage Daydream. Тук е мястото да споменем мимоходом и албума Hidden Treasures на Phil Karis и най-вече парчето Dutchman's Mine.
Накратко
Традиционно в този раздел ще спомена съвсем накратко останалите важни албуми и песни, които засякох през годината. На първо място това е албумът Maze of My Mind на Martin Miller. Освен
Something New, която ми допадна, тук се намира и една от песните, които най-много слушах през годината – Fragments.
Пренасям се и към прогресив рока, където има няколко неща за отбелязване. Албумът Innocent Days на Crossfade – бе едно от тях. Групата Crossfade е споменавана неведнъж в моите музикални селекции. А този албум ще отбележа с песента Sky Falls Down. Аз съм голям фен на Steve Lukather, но бих казал, че за мен албума му Bridges беше разочарование. Въпреки това някои от песните напомнят за някогашното страстно блус свирене на дългогодишния китарист на Toto. Такава е и Take My Love.
Друго разочарование бе съвместния концертен албум на кийбордиста на Dream Theater Derek Sherinian и барабаниста Simon Phillips, озаглавен Sherinian/Phillips Live. Въпреки това харесах в него концертната интерпретация на Temple of Helios. Тук ще добавя и още запомнящи се парчета от други албуми – леката 59 Below от албума Monolith на Echorift и баладичната Blood In The Water от албума Chronicles Of The Kid на Ayron Jones. Още една балада ще отбележа тук и това е Under The Same Sun от албума Retro на Kite Parade. Важна част от моя плейлист за годината беше и My Funky Valentine на Saab Guitar Project от техния проект City Lights.
Поредното важно рок произведение за годината според мен беше Unvirtual Reality от албума Strange Destinations на The View Inside. Следват две приятни балади – A Room on the Edge of Forever от албума A Poetry of Rain на Subsignal, и Poorly Written Joke от проекта Scent Remains на Thanasis Tsakirakis. Появи се и симпатичната група Animal Ion и техния албум Regression, от който избирам парчето Free Yourself.
Следват няколко по-малко важни песни, които все пак не бих желал да пренебрегвам. Сред тях са
Wish I Had Not Said That от албума Dancing For The Moon на Adam Douglas и Building Homes от Dormiveglia на Marco Machera. Изкушен съм да ви представя и доста инструментални рок албуми с превес на китарите в тях. Ще започна с няколко добри парчета. Първото от тях е Dancing In The Woods от албума Reflections На Jukka Haavisto, който излиза в края на 2022 година и затова не съм успял да го добавя в селекцията за съответната година. Следва Matteo Mancuso със своята Falcon Flight от албума му The Journey. И завършвам тази поредица с Hangover. Това е инструментал, който Vincen García включва в албума си Ventura, като гости в парчето са David Palau и Cris Belda. Говорейки за любопитни албуми, в които можете да попаднете на качествени инструментали, тук поставям още Esperanto: Voices на Luca Falomi, Riccardo Barbera и Rodolfo Cervetto, The Fish Who Wanted To Be King на Lalù, Untitled на Moto Perpetuo и Quadrivium на Nick Fletcher. А говорейки за качествен китарен звук, тук ще добавя и още няколко албума – A Tale of solos на Erock, Soundscapes на Abel Sequera , където има и нелоши песни с вокали, и Cosmic Redemption на Noturnall, както и проектите на Китариста Angel Vivaldi. Отбелязвам също и инструменталния албум My Burdened Mind на Aaron Holt.
В прогресив рока се забеляза концептуалния албум Helix на Legacy Pilots с важния принос на Todd Sucherman, Steven Rothery и Jake Livgren. Задължително е да спомена Stay For The Ending на District 97, The Illusionist на Lunar, Giant Sky II на Giant Sky, The Weight of the News на Frederico Heliodoro и Falling на A.C.T. В този жанр излязоха още важни албуми като Anthropocene на Cry Of Dawn, 5th Season на 5th Season и Phantasmagloria на Karmic Juggernaut, а също и прогресив метъл албума Elevate на италианската банда Toliman. Бразилската кавър група Fleesh ни изненада с албума си Versions IV, където бяха включени кавъри на различни групи. Най-интересен от тях според мен бе Numb от творчеството на Linkin Park.
От хард рока бих споменал още Victor Smolski и албума му Guitar Force, както и проектите Deca на Colorstone, It's Time to Rock the World Again на Magnus Rosén Band и Illuminate на Jeremy Peck.
В блуса нямаше нищо особено през годината и затова ще отбележа само Laura Cox и нейния албум Head Above Water, най-вече заради едноименната песен в него.
През годината бяха и преиздадени доста интересни по-стари рок албуми. Такъв е случаят с Love Wins на Last Temptation от 2009 година. Друг не по-малко значим албум с по-стари неща бе The Complete Recordings на групата A is A, където много ми допаднаха парчета като I Am Ready и Miracle Plan. Още един артист припомни по-старата си музика и това е китаристът Bruce Gaitsch с албума си How Fragile We Are. А един от силните концертни албуми бе Journey Through Time (Live) на легендарния Neal Schon от групата Journey.
За финал оставям още едно напомняне за музиката от минали времена. Това е концертния албум на Liam Gallagher Knebworth 22 (Live) и песента, заради която го споменавам – Roll It Over. Това е парче на Oasis от 2000 година, малко преди двамата братя Gallagher да се скарат и да разтурят бандата. Явно жаждата да възродят старата си музика остава, защото през 2024 година се разбра и за тяхното завръщане на сцената.
Българската рок сцена не се отличи с нищо, което да ми грабна вниманието и затова не съм споменавал родни артисти.
Това беше моят музикален избор за рок музиката през 2023 година.