Крис Григоров.
Този епизод на „Музикална история“ е посветен на една култова песен от края на 50-те години: Bye Bye Love на The Everly Brothers.
„Евърли Брадърс“ (The Everly Brothers) е американско дуо, съставено от Фил и неговият по-голям брат - Дон. В повечето случаи Дон пее баритоновите, а Фил – теноровите партии. Музиката на братята Евърли съчетава рокендрол и кънтри. Затова те еднакво радушно са приети сред публиката и на двата жанра. Благодарение на това съчетание, рокът търпи ново развитие, което ще даде своите плодове най-вече в първата половина на 60-те години и с развитието на фолк-рока.
Двамата Евърли се раждат в музикално семейство, с което се изявяват още от малки в тяхната по-голяма група „Евърли Фемили“ (The Everly Family). Това се случва още от средата на 40-те години, когато двамата са 7-8-годишни и пеят в радиопрограма, водена от баща им - Айк Евърли (Ike Everly) в радиостанция в Айова. Момчетата доста години пеят в радиостанциите, като за един период дори правят предаване за фермерите в пет сутринта и след това, още по тъмно, ходят на училище. Фил, Дон и баща им правят и различни сценични номера, които се харесват от публиката, като най-известният им трик е свирене на една и съща китара едновременно. Айк е един от най-известните кънтри китаристи за времето си и много хора са му подражавали в онзи период. Негова е доста популярната в кънтри средите Ike Everly’s Rag, станала хит в изпълнение на Мърл Травис (Merle Travis). Той свири главно кънтри, защото това се харесва, но както казват неговите синове, дълбоко в себе си е блус музикант. Освен китарист, Айк е и бръснар, което също се оказва важно за историята.
И така, двете момчета растат и доста се повлияват от популярни братски дуети като „Бейлс Брадърс“ (The Bailes Brothers) и „Лоуин Брадърс“ (The Louvin Brothers), изпълняващи кънтри и блуграс музика. Братя Евърли са много различни както във възгледите си, така и в начина си на държание, заради което често са спорили на сцената и извън нея. Но тяхното вокално съзвучие, улеснено от сходните им гласове, ги прави един от най-хармонично звучащите мъжки дуети в музикалната история.
Влиятелни музиканти чуват двамата братя Евърли, докато те учат в гимназия в Ноксвил, Тенеси, и ги подпомагат да започнат професионална кариера. Чет Аткинс (Chet Atkins), популярен по онова време музикант, е стар приятел на семейство Евърли и клиент на Айк, при когото ходи да се бръсне. Той насърчава двете момчета да запишат свои песни. Първите записи на тяхна собствена музика са от 1956 година. Тогава вече концертите по радиото стават далеч по-редки, защото за радиостанциите става много по-евтино да наемат диджеи, които да пускат музиката, а и всички ограничения за излъчване на музикални записи отпадат. Така Айк и съпругата му Маргарет си намират работа като фризьори, а синовете продължават да пеят заедно. Чет Аткинс много харесва братята и двамата с Дон Евърли си пишат, тъй като той го вижда като бъдещ автор на песни и солов изпълнител. Дон е още на шестнайсет, когато Аткинс убеждава популярната кънтри певица Кити Уелс (Kitty Wells) да запише неговата песен Thou Shalt Not Steal.
Малко след това той написва и още една песен, този път за друга кънтри знаменитост, Анита Картър (Anita Carter). Песента се нарича Here We Are Again и също се харесва, макар да не достига до високи позиции в класациите. И тъкмо когато изглежда, че Дон Евърли ще тръгне по свой самостоятелен път, се намесва майката Маргарет, която настоява двамата да продължат да се изявяват като дует. Майката е вманиачена по това братята да са равни във всичко. От дрехите и играчките, които имали, докато растат, до хонорарите, които дон трябвало да дели с брат си, веднага щом получел някой за самостоятелен авторски принос, или за някое радиопредаване.
Двамата братя имат различни музикални вкусове, но по един въпрос са на едно мнение – любовта си към рокендрол звездата Бо Дидли (Bo Didley). Аткинс обучава Дон как да свири на китара в неговия стил и по-късно това влияние лесно се забелязва в тяхната музика.
Хитът
В началото на 1957 година се появява и първият хитов сингъл на братя Евърли – Bye Bye Love. Той е записан на първи март 1957 година в студиото RCA Victor в Нешвил, щата Тенеси, и е издаден от Cadence Records през същия месец. От Б страната на сингъла е "I Wonder If I Care as Much" .
Преди да стигне до The Everly Brothers, Bye Bye Love е предложена на над трийсет американски изпълнители и всички я отказват. Явно песента им изглежда твърде лековата и простичка. Но тъкмо това я прави разпознаваема по-късно. Авторът Будло Брайънт (Boudleaux Bryant) казва, че със съпругата му Фелис (Felice) силно са вярвали, че песента е добра и с голямо разочарование са посрещнали новината, че никой не я желае. „Те казваха, че е неподходяща за тях, даже ни питаха имаме ли нещо по-добро“ – казва още Брайънт. Той едва ли си е представял, че братя Евърли ще запишат негова песен, макар че и той като Аткинс доста време е посещавал бръснарницата на Айк и е чувал от него похвали за перспективните му момчета.
Дон Евърли доста харесва допълненията на Чет Аткинс към китарния аранжимент. Докато адаптира песента за дуото, той взима за началната китарна партия финалния откъс от друга песен, изпълнявана от двамата, Give Me a Future.
Днес нямаме записи от оригинални демо касети, тъй като всичко изгаря при голям пожар през 2008 година в архива на Universal. Но е съхранен първият дубъл на Bye Bye Love, който може да даде представа как е звучала първоначално. Има известни разлики в хармонията на гласовете, която може да се забележи при внимателно слушане.
А ето как приблизително е звучал по-кънтри издържаният вариант на семейство Брайънт. Те го издават официално през 1980 година.
В музикалните среди битува легенда, че двамата братя са получили 64 долара за сесията, в която са записали Bye Bye Love. Дали е било така, няма откъде да знаем.
Но ето какво още си спомня Будло Брайънт в интервю от 1981 година. Той измисля мелодията на песента една вечер, докато съпругата му - Фелис шофира по магистралата към техния дом. Той винаги е носел лист и химикал в колата им, за да може да записва такива хрумвания. При Будло и Фелис има истинско музикално партньорство, макар че братята Евърли са смятали, че Будло има основен принос. Може би това е, защото той е правел демо версиите на песните и се е занимавал с хонорарите за авторските права. Често той си е присвоявал както идеи на съпругата си, така и на други музиканти, за да вземе цялата печалба.
Хитът Bye Bye Love излиза на пазара и тъкмо да се настани в класацията на Billboard, когато популярният кънтри певец Уеб Пиърс записва свой кавър.
Това става буквално шест седмици след записа на братя Евърли. Момчетата се притесняват, че новата версия ще надмине успеха на тяхната и Дон Евърли звъни на продуцента Арчи Блеър (Archie Bleyer), за да го пита как да реагират. Но Арчи ги успокоява, че другата версия ще пробие само в кънтри чарта, докато тяхната ще се справи отлично в поп класацията. Така и става. Тя стига само до седмо място в кънтри класацията и до седемдесет и трета позиция в общата поп класация, а после отстъпва, преди още да е набрала скорост. Така още през пролетта версията на The Everly Brothers достига едновременно до втора позиция в поп класацията и до първо място в кънтри чарта. За кратко тя става и най-продаваният сингъл в Америка. Представена е и в най-популярното предаване за времето си – шоуто на Ед Съливан.
Фил Евърли много е харесвал музиката на семейство Брайънт, но брат му Дон с годините се настройва все повече срещу предлагания им от тях материал и смята текстовете им за твърде тийнейджърски за все по-зрялата възраст на братята.
Звездният период на The Everly Brothers минава пика си в края на 50-те години. От 1961 година те се записват в резерва на морската пехота на САЩ. После пък се скарват с ръководителя на групата и продуцент - Уесли Роус (Wesley Rose). След това се увличат по наркотиците, а за капак идва ерата на „Бийтълс“ ()The Beatles, които изместват всички останали на заден план.
Но говорейки за групите от 60-те като „Бийч Бойс“ (The Beach Boys), Саймън енд Гарфънкъл (Simon & Garfunkel), „Би Джийс“ (The Bee Gees) и вече споменатите The Beatles, всички те по един или друг начин са повлияни от талантливия дует и тяхното фино съчетаване на китари и гласове. Даже повечето от изредените групи в ранните си концерти изпълняват техни песни. Момчетата от The Beatles стигат дотам да се нарекат „Британските The Everly Brothers“. За да усетите влиянието на дуото върху Ленън, Маккартни и компания, достатъчно е например да чуете Cathy’s Clown на The Everly Brothers и след това хита на The Beatles Please Please Me и още една любопитна история. Освен кавъра, който The Beatles правят на Bye Bye Love по време на записите на албума Let It Be през 1969 година, Джордж Харисън (George Harrison), китарист в групата, прави своя версия, вече като солов музикант, през 1974 година, включвайки я в своя култов албум Dark Horse. Той променя донякъде мелодията и текста на песента и я посвещава на съпругата си Пати Бойд (Pattie Boyd), която го напуска заради техния общ приятел и колега - Ерик Клептън (Eric Clapton).
И тук ще си позволя едно кратко отклонение по повод Клептън. Той от години вече е лудо влюбен в Пати и още отдавна й е посветил един от най-големите си хитове Layla, който записва с „Дерек енд Доминос“ (Derek & The Dominos) през март 1971 година. Той само чака момента, в който Харисън ще си повярва твърде много, ще започне да прекалява с кокаина и със задявките си с други девойки, за да се среща насаме с жена му и да я ухажва. Харисън толкова е ядосан на Клептън и на съпругата си прелюбодейка, с която са женени вече осем години, че даже извършва една малка лудория. Той прави така, че да впишат Клептън като свирещ на китара и Пати като беквокалистка във вътрешните бележки към обложката на албума. А всъщност Клептън изобщо не е свирил, нито пък Пати е пяла в него. Така се захранват слухове, че двамата са участвали в песен, осмиваща техните отношения, а не са разбрали, че в текста става дума за тях. Това е малкото отмъщение на Джордж. А истината е, че Харисън записва всички инструменти и вокали абсолютно сам в своето домашно студио във Фрайър парк. По-късно, в интервю през 1977 година, Джордж определя включването на Пати и Ерик в обложката като малка шега. През същата година той се развежда с Пати и на по-следващата 1979 година тя се омъжва за Клептън, с когото са в брак до 1989 година. Изоставена и от Клептън, Пати дълги години ходи по психотерапевти, за да оплаква съдбата си, а накрая си намира един богат строителен предприемач, ухажва го 20 години и накрая успява да го накара да се омъжи за нея. Сега тя е популярна водеща на подкаст и понякога разправя пикантерии за Ерик и Джордж, за да напомня за себе си.
Bye Bye Love е записвана от стотици артисти и на множество езици – чешки, словенски, шведски, датски, исландски, фински, нидерландски, немски, френски, испански, португалски, гръцки, дори каталунски испански и китайски. Песента си има своето влияние и в поп културата. През 1995 година е заснет филм със заглавие Bye Bye Love, където на фона на това и други парчета на братя Евърли, трима разведени мъже се впускат в различни връзки с жени.
Един от хората, говорещи за огромното влияние на тази песен върху него, е Греъм Неш (Graham Nash) от „Холис“ (The Hollies). В интервю Греъм казва, че той и неговия колега от групата - Алън Кларк са силно повлияни, когато за пръв път чуват песента, и тя е определяща за бъдещите им занимания с музика. Той казва, че винаги по-късно, когато прави музика, се опитва да накара хората да се почувстват така, както той се е почувствал, когато за пръв път е чул Bye Bye Love. Пол Саймън (Paul Simon), друг голям фен на песента, разказва как, докато били деца със своя бъдещ вокален партньор Арт Гарфънкъл ( Art Garfunkel), те си купуват сингъла от магазина за музика и оттогава той става неразделна част от концертите им. И когато записват албума Bridge Over Troubled Water, те включват и тази песен, добавяйки и записани звуци от пляскане на публика от техни живи изпълнения.
Списание Rolling Stone класира The Everly Brothers на първо място сред двадесетте най-популярни дуета в музиката и на 33-то място сред стоте най-велики изпълнители за всички времена. Те са въведени в „Залата на славата на рокендрола“ още през 1986 година, а по-късно и поотделно са включвани в различни списъци със знаменитости.
Фил умира на 74 години през 2014 година от белодробно заболяване, вероятно причинено от прекомерно пушене в последните му години. Седем години по-късно с живота се разделя и неговия брат Дон. За последен път той пее песента през 2018 година, заедно с Пол Саймън, в рамките на прощалното му турне. Там Пол дублира вокалните партии на Фил Евърли.
Малко след излизането на Bye Bye Love, The Everly Brothers създават и още една песен, която става хит. Но на нея ще се спрем в епизод 13.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 09.01.2023 година.
