Крис Григоров.
Тазседмичният ни епизод е посветен на една песен от 1958 година, кръстена на женско име. Това е Donna на Ritchie Valens.
Предисторията
За да влезем в историята, преди всичко ще направим малко въведение за това кой е Ричи Валънс (Ritchie Valens). Това е момче, което има точно осем месеца кариера. Тя започва от май 1958 година и приключва точно на 3 февруари 1959 година, когато Ричи умира в самолетна катастрофа. В момента на смъртта си той е на 17 години и осем месеца. Роден е в Лос Анджелис на 13 май 1941 година в семейство с мексикански произход. Цялото му име е Ричард Стивън Валенсуела (Richard Steven Valenzuela). През същата 1941 Година се раждат Пол Анка, Боб Дилън, Нийл Даймънд, Пол Саймън, Арт Гарфънкъл и куп музиканти, които живеят до над 80 години. Малкият Ричи се ражда в квартала “Пакойма” в район на Лос Анджелис, населен с латиноамериканци. Родителите му са мексиканци, макар че вкъщи се говори само на английски език. Детството на Ричи, сестра му и двамата му братя се оглася едновременно от мексиканските традиционни мариачи и фламенко песни, и от американски R&B и джъмп блус мелодии. Така Ричи още на пет годинки изявява желание да свири. Баща му, Хосе, му помага да се научи да свири на китара и тромпет, а по-късно и на барабани. В ученическите си години момчето пее и свири на приятелите си в училище. Един ден, докато е още на 15, Ричи е на погребение на дядо си. В същия ден, малко преди обяд, в двора на училището, където той учи по това време, се случва нещо ужасно. Докато децата спортуват, върху тях падат отломки от разбиващи се самолети. Това е прочутият „Въздушен сблъсък над Пакойма“ от 31 януари 1957 година, при който два самолета, извършващи тестови полети, се блъскат един в друг и се разбиват. Осем души губят живота си, а още няколко са ранени. Разбирайки за този инцидент, Ричи добива доживотен страх от самолети. На места може би ще прочетете, че Ричи е бил там като жив свидетел, но всъщност той е видял инцидента от известно разстояние.
По това време той вече е на шестнайсет, все по-често има концерти с разни групи и започва да вкарва по малко нови текстове и рифове към вече популярни песни. Боб Кейн (Bob Kane), собственик на малка продуцентска компания, наречена Del-Fi Records, чува Ричи на едно училищно тържество и го кани на прослушване. На 27 май 1958 година те сключват договор и през юли записват няколко песни.
Donna е част от втората малка плоча с песни на Ричи. За нейната популярност допринася и другата песен в нея, La Bamba, която се превръща в суперхит и дава началото на цяло испаноезично движение в рок музиката.
Плочата продава над един милион копия в САЩ.
Като дата на записа на Donna е посочвана 16 декември 1958 година, макар да е спорно. Записът става в Gold Stars Studios в Лос Анджелис, макар да има информации, че и в Del-Fi Studios са текли сесии. Освен Ричи – китара и вокал, в записа участват още китаристите - Рене Хол (Rene Hall), Ървинг Ашби (Irving Ashby) и Каръл Кей (Carol Kay), Бъди Кларк (Buddy Clark) – бас и Ърл Палмър (Earl Palmer) – барабани. Има и запазено демо само с китара и вокали.
Песента Donna е посветена на Дона Людуик (Donna Ludwig). Тя е първата и последна ученическа любов на Ричи. Срещат се през 1957 година на парти, на което той свири. Оказва се, че учат в една и съща гимназия. Тя е привлечена от него, защото той не пие, не псува и не е груб като повечето други момчета, а и го намира за много привлекателен и грижлив по отношение на облеклото си. Неговите родители доста се сближават с нея, даже майка му дава на Дона полезни съвети как се готвят любимите на сина й мексикански манджи. Нейните родители са против връзката им, тъй като той е латиноамериканец, а расизмът към тях през 50-те години е доста изострен. Затова се виждат скришом, като тя скача от прозореца на спалнята си, за да не я виждат кога излиза. Отношенията им се влошават с времето заради по-голямата ангажираност на Ричи във все по-честите пътувания и изяви. За разлика от него, който си е издействал прекъсване на гимназиалното обучение, тя все още ходи на училище. Освен това е и с година по-малка от него, а родителите й са строги хора. Поради неговата заетост двамата млади се разделят за по-дълги периоди, макар че Ричи я вижда всеки път, когато ходи в Лос Анджелис. Парадоксът е, че една от причините за популярността му е именно тази песен, която в края на декември започва своето изкачване в класациите. Момичето вече е разбрало от своя Ричи, че той пише песен за нея, но я чува за първи път чак по радиото. Тогава тя е с приятелките си, които са много очаровани. Диджеят пуска песента отново. В по-късни интервюта Дона твърди, че не би могла да каже, че е обичала Ричи, понеже все още е била дете. Но въпреки това ранната му смърт силно я разтърсва.
Хитът
На 23 февруари 1959 година песента стига до второ място в Billboard. А двайсет дни преди това е денят, с който отбелязахме края на кариерата на Ричи.
Трети февруари 1959 година е известен в американската култура като „Денят, в който музиката умря“ (The Day The Music Died). Цитатът е от песента American Pie на Дон Маклийн (Don McLean) от 1971 година. На този ден трябва да се проведе концерт от турне, наречено „Зимно денс парти“. В рамките на турнето участват Ричи Валънс, Бъди Холи (Buddy Holly) и Джайлс Пери Ричардсън Младши (Jiles Perry Richardson JR.), известен като The Big Bopper, заедно със своите групи. Още в началото това тяхно пътуване върви зле. Лоша организация, ледена американска зима, дълги преходи с автобуси от едно място на друго. Някои от музикантите са болни от треска, други настиват тежко, а останалите са уморени до смърт. Тогава Бъди Холи решава да наеме чартърен полет от Айова за Минесота, където е следващият им концерт. Първоначално Томи Олсъп (Tommy Allsup), резервният китарист на Бъди Холи, трябва да се качи с него, но Ричи Валънс го моли да си разменят местата и Олсъп да пътува с автобуса, а Ричи да се качи при Бъди Холи, независимо че има голям страх от самолети. Олсъп разказва за това чак през 2007 година в интервю. На китариста не му се отстъпва мястото, но Ричи му досажда, питайки го няколко пъти. Тогава той решава да хвърли монета от петдесет цента и тя да отреди кой ще е в самолета. Ричи избира ези и монетата пада в негова полза. Докато това се случва, още двама души разменят местата си. Биг Бопър, който е настинал предния ден в автобуса, моли кънтри басиста, Уейлън Дженингс (Waylon Jennings), да му отстъпи своето място в самолета. Уейлън отстъпва мястото си, но е подразнен. И когато Бъди Холи започва да се шегува, че те може и да замръзнат по пътя в онзи стар автобус, Дженингс отговаря също на шега, че се надява самолетът да катастрофира. И наистина това се случва.
Самолетът излита в един след полунощ в много ветровито време. Застига ги силна снежна буря. Видимостта е намалена и пилотът губи ориентация. Само на 13 километра от крайната си дестинация, самолетът се удря тежко в земята, преобръща се няколко пъти и се забива в телената ограда на царевична нива. Намират го чак на другия ден сутринта, а пилотът, както и тримата музиканти, са мъртви. Дни наред новината не слиза от американските медии. Бъди Холи е само на двайсет и две години, а Ричи Валънс – на седемнайсет. Биг Бопър е на двайсет и осем.
За Бъди Холи ще имаме повод да говорим отделно друг път. Към катастрофата ще се върнем и когато разглеждаме песента American Pie. А за Ричи Валънс можем да кажем, че той успя да накара публиката да го обикне, остави ни няколко класически хита и Donna е един от тях. Възползвайки се от популярността на парчето, бащата на Дона Людуик я принуждава да запише две песни, за да извлече полза от трагедията. Това възмущава Дона до такава степен, че тя никога не може да му прости и много години не разговаря с него. Въпросните две песни, Lost Without You и Now That You’re Gone, не постигат очаквания ефект, макар в тях да има директни препратки от парчето на Ричи и дори са в сходен с неговия ритъм.
За Дона много не се знае, освен че е имала трима съпрузи оттогава насетне. Знае се също, че тя остава много близка със семейството на Ричи и присъства на всички годишнини от смъртта му и на партита в негова чест, правени от роднините и приятелите му през годините.
През 2001 година Ричи посмъртно получава своето място в „Залата на славата на рокендрола“ – музей в Кливланд, Охайо, САЩ, посветен на историята на рокендрола. В Америка той има вече няколко паметника, а доста сгради и значими обекти носят името му. За него има няколко биографични книги и филми. Сред хората, посочващи го като влияние са китаристи като Джими Хендрикс (Jimi Hendrix) и Сантана (Santana).
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 16.01.2023 година.
