Музикална история еп. 14: Johnny B. Goode на Chuck Berry

В този епизод на „Музикална история“ ще поговорим за една безспорна рокендрол класика, появила се през 1958 година. Това е Johnny B. Goode на Чък Бери.

Предисторията

В началото ще дадем малко контекст. Рокендролът вече е завладял не само САЩ, но и целия свят. Елвис Пресли продължава да прави хит след хит, с което популяризира жанра и сред голяма част от белите млади американци. Но много от цветнокожите музиканти са с претенцията, че те не просто са открили този жанр, а са и най-автентичните му представители. Те хранят към Елвис и други бели рок музиканти известно неодобрение и даже част от тях избягват да ходят с такива по турнета.

Един от онези, които са смятали себе си за автентични рокаджии, е Чък Бери, или Чарлз Едуард Андерсън Бери (Charles Edward Anderson Berry), както е рожденото му име. В средата на петдесетте години той вече е на близо тридесет години и малко отвисоко гледа доста по-младия Елвис.

Чък записва много песни, но все не се получава да извади някой нечувано голям хит и да спре хегемонията на Елвис. Последователно той пуска песни като Maybellene през 1955 г., Roll Over Beethoven през 1956 г., Rock And Roll Music от 1957 г. и Sweet Little Sixteen от самото начало на 1958 година.

Още през 1955 година на Чък му хрумва идеята за песен, която да разказва за момче от Ню Орлиънс, което свири на китара и чака славата да го споходи. В Интервю Чък казва, че текстът първоначално се е отнасял лично до него. Даже момчето там е било цветнокожо. Но по онова време такива текстове не се приемат добре от расистки настроените слушатели на радиото, затова той го модифицира малко и не споменава нищо за цвета на кожата на героя. От Little Colored Boy (малко черно момче) става Little Country Boy (малко селско момче). Иронията е, че в по-късните си години Чък ще бъде доста по-популярен сред белите американци. В друго интервю Бери споменава, че това е текст, посветен на Джони Джонсън и идеята му е била с него да му каже „Джони, бъди добър, спри да пиеш толкова много!“ Но критиците са обединени около мнението, че Чък го е писал за себе си и в него е описвал идеализирана представа на самия себеси.

Песента е донякъде автобиографична, или по-точно казано, нещо като митологизирана автобиография. Чък е роден точно на Goode Avenue номер 2520 в Сейнт Луис, Мисури. Оттам вероятно и начинът на изписване на Good като Goode. Освен това и той започва музикалния си път като китарист. И тук приликите свършват. Докато героят на Чък е бедно и полуграмотно момче от дълбокия американски Юг, той самият израства в Средния Запад, в семейство, в което майка му е училищен директор, а баща му – свещеник в баптистка църква. Иначе казано, сравнително грамотни хора, числящи се по-скоро към средната класа. Но Чък отдавна се е прицелил към това, което би го направило популярен - да пее за момчетата от най-низшата класа и как те с присмех гледат на другите, по-заможните, и чакат да станат известни, за да започнат консуматорски живот, позволявайки си всякакви удоволствия.

Някои виждат връзка на песента с Джони Джонсън (Johnie Johnson), който е тогавашен пианист в бандата на Чък, макар конкретно в това парче да не взима участие. Днес се знае, че той е бил вдъхновение за Бери само в началото. Любопитното е, че много по-късно Джонсън ще съди Чък Бери по повод претенции върху авторството на някои негови песни. Но делото е отхвърлено.

Има още един любопитен факт за Johnny B. Goode. Тя заимства началната си мелодия от една доста стара композиция от 1946 година на Луи Джордан (Louis Jordan), наречена Ain’t That Just Like A Woman. Там прочутата китарна част е изсвирена от Карл Хоган (Carl Hogan). Така Чък дава ясен знак на Елвис и на новите рокзвезди, че всички те нямат представа колко стар е вече рокендролът и кой всъщност го е измислил. Може в текста да не ни е позволено да говорим за черното момче от крайния квартал, което става звезда и за белите в големите градове, но защо пък да не го кажем през музиката и с това, че сме наследници на вече утвърдена традиция, а не някакви певци на кънтри блусове като Love Me Tender и други подобни балади. Чък признава по-късно, че е бил повлиян от Джордан. По сходен начин започват и много други негови песни, включително Roll Over Beethoven. На запазените студийни проби преди записа може да се чуе как самият Чък казва на китариста да изсвири същото соло като начало на Johnny B. Goode.

Но този начален китарен риф, превърнал се в един от най-известните за цялата рок история, не започва дори и от Луи Джордан, а далеч преди него. Музиколозите го проследяват чак до 1918 година, където се чува в инструменталната композиция Bluin’ The Blues на Уилбър Суитманс ориджинал джаз бенд (Wilbur Switman’s Original Jazz Band). След това този фрагмент присъства в още песни на „Блайнд Блейк“ (Blind Blake), Као Као Девънпорт (Cow Cow Davenport), Каунт Бейзи (Count Basie) и други. Различното, с което Чък Бери променя мелодията е, че той я свири с две струни вместо с една, за да придаде повече плътност на звука. Този подход към свиренето е силно повлиян от стила на Ти-Боун Уокър (T-Bone Walker) - китарист и отдавнашен вдъхновител на Чък.

Има и още един откраднат момент в песента, този път от друго парче от 1950 година, Strollin' With Bones на T-Bone Walker.

Освен познатата ни версия, е записан и друг алтернативен неин вариант.

Идеята за Johnny B. Goode изкристализира по време на турне на Чък в Ню Орлиънс. Датата на записа на Johnny B. Goode е 6 януари, 1958 година, а мястото – студио Chess в Чикаго. Тъкмо там е базирано студиото и продуцентската компания Chess Records, която е на братята Ленард (Leonard) и Фил Чес (Phil Chess). Те се запознават с Чък още през 1955 година и оттогава многократно работят заедно. В записа участват пианиста Лафайет Лийк (Lafayette Leake), басистът Уили Диксън (Willie Dixon) и барабанистът Фред Билоу (Fred Below).

Хитът

Хитовият сингъл е пуснат на 31 март 1958 година. Песента достига осмо място в класацията Hot 100 на „Билборд“ и до втора позиция в чарта за R&B хитове на същото списание. Освен като самостоятелен сингъл, Johnny B. Goode е издадена и като част от албума Chuck Berry Is On Top от 1959 година.

Списание Rolling Stone класира песента на седма позиция сред своите „500 най-велики песни за всички времена“. Тя, заедно с още двайсет и шест други достижения на световната култура, е изпратена да звучи и в Космоса, правейки компания и на нашата Валя Балканска там. Тя е единственото рокендрол парче, избрано да съседства на класически, кънтри и джаз композиции. Тъкмо нейното изпращане не е случайно, тъй като според много критици тя е най-важната песен в следвоенната американска култура. Включена е и в много филми, в част от които я пее и самият Чък. С тази своя песен той е въведен както в „Залата на славата на рокендрола“, така и в тази на „Грами“. Johnny B. Goode е част и от няколко авторитетни класации за най-великите китарни мелодии и за песни, полагащи основите на рокендрола като жанр. А още при появяването си, критиците са сигурни, че песента преживява най-големият за времето си пазарен удар тъкмо в най-низшите слоеве на обществото, защото текстът говори за започване на музикална кариера оттам - от най-големите низини. В същото време песента показва самочувствие у тази низша прослойка, каквото никога дотогава не е било демонстрирано в американската култура.

Не само Чък Бери е преживял мигове слава с тази песен. Още през 1969 година популярният кънтри певец Бък Оуенс (Buck Owens) я превръща отново в хит. Неговата версия се класира на първо място в кънтри класацията на Америка. Три години по-късно версия на Джими Хендрикс (Jimi Hendrix), излязла след смъртта му, влиза в британските чартове. Отново популярна става тя и в по-късни версии на Клиф Ричард (Cliff Richard), Джери Лий Луис (Jerry Lee Lewis), „Джудас Прийст“ (Judas Priest), „Секс Пистълс“ (Sex Pistols), „Грейтфул Дет“ (Grateful Dead), „Карпентърс“ (The Carpenters) и много други. В няколко свои турнета „Бийтълс“ (The Beatles) правят нейни кавърверсии. И кой още мислите, че записва кавър на Johnny B. Goode? Самият Елвис Пресли. Няма как и той да не даде своя принос, макар и в едно по-късно време, когато рокендролът вече не е толкова млад.

Бери прави и продължение на Johnny B. Goode, озаглавено Bye Bye Johnny, в което разказва историята на същия Джони, но вече като възрастен човек. Чък пуска и песен със заглавие Lady B. Goode, репликирайки на стария си хит за Джони. Тя излиза три месеца след смъртта му, в последния му албум от 2017 година.

Заглавието на песента е вдъхновението зад филма Go, Johny, Go!. Филмът е по идея на радиоводещият Алън Фрийд (Alan Freed) и излиза през 1959 година, като в него участват доста рокендрол музиканти. Сред тях е и Чък Бери, който всъщност играе ролята на Фрийд. След филма Фрийд става водещ и на концертното турне на Чък Бери заедно с Джери Лий Луис (Jerry Lee Lewis).

Колкото до живота на Чък извън музиката, той е доста интересен и ще разказваме за него и по-нататък. Засега можем да кажем, че е лежал три пъти в затвор. Веднъж за въоръжен грабеж, втори път за нелегално прехвърляне на малолетно момиче с цел сексуални контакти и трети път за укриване на данъци. Има и десетки други обвинения срещу него за нападение над жена, за незаконно заснемане на видео с голи момичета, за притежание на наркотици и изобщо за всичко, което можете да си представите. Само Дейвид Кросби (David Crosby) може да му съперничи в това отношение. Да не повярва човек, че при такъв екстремен живот Чък доживява до деветдесет и една години.

И все пак, музикалната следа, оставена от Чък Бери, е онази, с която той е запомнен и до днес. Наградите и признанията за творчеството му са много повече, отколкото тъмните петна в биографията му. Johnny B. Goode е сочена от редица рок музиканти като вдъхновение за тяхната кариера. Сред тях са Ерик Клептън (Eric Clapton), Мик Джагър(Mick Jagger), Джон Ленън (John Lennon) и други. Ленън казва за Чък: „Ако търсите друго име за рокендрола, наречете го Чък Бери“. А виждайки стремителния успех на рокендрола, Мъди Уотърс (Muddy Waters), приятел на Чък, ще възкликне: „Блусът е вече музика от вчера!“. Но дали е така всъщност? Е, това може да е тема за следващи епизоди на „Музикална история“.

Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 13.02.2023 година.