Крис Григоров.
С този епизод на „Музикална история“ ще ви върна много назад, за да проследим пътя на най-популярната песен на Nat King Cole, наречена Unforgettable.
Трите версии
През 1952 година роденият в Алабама Нат Кинг Коул (Nat King Cole) е на 33 години. Когато много преди това е привлечен от музиканта Джони Мърсър (Johnny Mercer) в едва прохождащата Capitol Records, никой не подозира, че ще стане златна кокошка за продуцентската компания и ще има важна роля за нейното утвърждаване на музикалния пазар. През 1952 година е издаден албумът Unforgettable, а преди него Нат вече има цели четири солови албума, два от които инструментални, където си проличава талантът му на пианист. Албумът от 1952 година събира записи от почти седем години. Много от тях са пускани като сингли между 1946 и 1952 година. Тук трябва да поясним, че по онова време дългосвирещите плочи с продължителност повече от петнайсет минути не са били много популярни. Първата такава плоча излиза през 1948 година. В началото на 50-те години повечето дългосвирещи плочи са компилации от хитове, или от сингли, излизали предишните години. Такъв е и случаят с Unforgettable. В първата своя версия албумът включва осем песни. В следващите преиздания са добавяни и още към тях.
Но безспорно най-успешната песен от албума е именно заглавната Unforgettable. Тя е популярен джаз стандарт, написан от Ървинг Гордън (Irving Gordon) още през 30-те години, като не се знае точно кога. Счита се, че Нат е първият, официално записал тази песен, като нейните авторски права са утвърдени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е вече популярен автор. Други песни, които е написал до този момент и са станали известни, включват What Will I Tell My Heart на Бинг Кросби (Bing Crosby), Me, Myself And I на Били Холидей (Billie Holiday) и т.н.
Когато Гордън предлага на Capitol своята песен, нейното оригинално заглавие е Undeniable (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки Unforgettable (в превод: незабравим). Текстът разказва за двама влюбени, признаващи чувствата си един на друг.
Първата версия, изпълнена от Нат на Unforgettable е записана на 17 август 1951 година, в студио Capitol в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Нелсън Ридъл (Nelson Riddle). Тъкмо с тази версия стартирахме епизода. Когато записват песента, Нат и Нелсън вече са работили заедно и по още композиции, включително станалата хит през 1958 година Pretend.
Unforgettable е включена като първа в новия албум на Нат.
Нелсън работи с Нат и след това. Когато по-късно Франк Синатра (Frank Sinatra) се присъединява към Capitol, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като например този на All The Way.
Втората версия на Unforgettable от Нат е pзаписана на 15 септември 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година в албума с ремастерирани записи Penthouse Serenade и е с участието на Чарли Харис (Charlie Harris) на китарите.
Третата версия на Нат е от 1961 година за албума The Nat King Cole Story. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент, припокриващ се немалко с този на Ридъл.
Четвъртата версия
Има и четвърта версия на Unforgettable с участието на Нат Кинг Коул, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет оригиналният запис и върху него е насложен гласът на дъщерята на Нат - Натали Коул (Natalie Cole). Затова песента е наречена „виртуален дует“. Тя е аранжирана от Джони Мандел (Johnny Mandel) и продуцирана от Дейвид Фостър (David Foster). Идеята за общ запис идва на Натали, докато пее на концерт в Лас Вегас върху оригинала на баща си.
Да се запише дует с включване на глас от запис, правен четиридесет години назад, е голямо предизвикателство. Студията през 50-те години нямат изолационни кабини и оркестърът е свирил в помещението, където Коул пее. Чист късмет е за звукоинженерния екип, че това е стерео запис и гласът на Коул е бил позициониран по средата. Инженерите успяват да изрежат гласа и да филтрират записа, максимално изрязвайки от него други неща. Но все пак около изрязания глас са се чували други инструменти. За да неутрализират този дефект, те правят аранжимента за оркестър на новата версия така, че дефектните части да бъдат изцяло заглушени и да не проличават. Записът е поверен на звукоинженера Ал Шмит (Al Schmitt). Албумът печели награда „Грами“ за най-добър инженеринг именно поради тази песен.
Тази версия на Unforgettable достига до 19 място във Великобритания и до позиция номер 14 в основната класация на американското списание Billboard. Освен това взема три награди „Грами“ на тридесет и четвъртата церемония на музикалната академия - най-добър запис, най-добра песен и най-добро традиционно вокално поп изпълнение за годината. Най-после авторът Гордън получава признание от „Грами“, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други признания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали Unforgettable: With Love, който е в почит на нейния баща. За да добиете представа за този албум, достатъчно е да чуете песни като Mona Lisa, Nature Boy и Route 66.
Албумът съдържа общо 22 песни, така че има и още много за слушане там. Този албум на Натали е най-успешният в нейната кариера, продавайки най-много копия - общо над седем милиона. Това идва след доста дълъг спад в кариерата на певицата, причинен от зависимостта ѝ към наркотици. В края на 80-те тя се завръща със своя албум Everlasting от 1987 година, а малко след това решава да направи нещо в почит на своя татко. Албумът в почит на Нат се появява през 1991 година, когато музикалните фенове са залети от гръндж и от гангста рап. Както отбелязват критиците, появата на албум с джаз стандарти в онова време се е смятало за нещо, което никога няма да влезе в класациите. Но по-възрастното поколение в Америка много харесва албума и често гласува за него в чартовете. Любопитното е, че ако на млади години Натали по всякакъв начин се стреми да се разграничи от баща си, с напредването на възрастта си тя все по-настоятелно иска да подчертае, че е негов наследник. Това се приема смесено от критиката. Но вероятно е чувствала все по-силно неговата отдавнашна липса, тъй като той умира твърде млад - през 1965 година, едва навършил четиридесет и пет години, от рак. За причина се смятат ментоловите цигари, които той прекомерно е пушел, смятайки, че правят гласа му по-дълбок и чувствен. Не би имало как Натали да загърби джаза. Все пак и майка ѝ също е свързана с този жанр, бидейки една от певиците в бенда на Дюк Елингтън (Duke Ellington).
По-късно Натали записва и други дуети с песни на татко си, като технологиите позволяват това да става все по-лесно. Но тези други дуети не стават популярни.
Сред хората, записвали свои версии на Unforgettable и наброяващи поне 250 артисти, са музиканти като Андреа Бочели, Джордж Бенсън, Марвин Гей, Арета Франклин, Роберта Флак, Кени Роджърс, Оскар Питърсън, Пеги Лий и много други.
А какво става с автора на песента? Ървинг Гордън пише музика основно до 1960 година, когато е отвратен от новата рокендрол вълна. Той се оттегля от музикалния бизнес и в последните си години се отдава на своето голямо хоби - тениса. Днес има песни, за които някои твърдят, че са писани от него, но той не го е потвърждавал, така че авторството им остава спорно. Умира също от рак четири години след като взима „Грами“ благодарение на Натали Коул.
И така, Unforgettable остава един от най-големите хитове не само за Нат Кинг Коул и не само за историята на джаза, но и за цялата популярна музика от XX век.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 13.03.2023 година.
