Крис Григоров.
Предисторията
В края на 40-те години Уилям Джон Клифтън Хейли-младши (William John Clifton Haley JR) създава групата Bill Haley and the Saddlemen. Роденият в Мичиган певец неслучайно е музикален. Майка му е класическа пианистка, а баща му подрънква за удоволствие на банджо и мандолина. Като дете Бил ослепява с лявото си око след операция на слуха, при която е засегнат и зрителния му нерв.До началото на 50-те Хейли е йодлер каубой (Изпълнител на традиционни песни с характерни резки преминавания на гласа от ниски към високи регистри). Пример за такова изпълнение е Yodel Your Blues Away.
Името Bill Haley and His Comets е подсказано на Бил от директора на радиостанцията, в която тогава работи. Играта на думи е с Халеевата комета. През 1951 година Хейли създава кавър на Rocket 88, който също е рокендрол. Но далеч не е първи. Луис Джордан (Louis Jordan) вече е пуснал Saturday Night Fish Fry две години по-рано.
Рокендролът става при смесване на кънтри енд уестърн с ритъм енд блус и суинг. Вече е познат стилът Уестърн суинг. Кънтрито е музиката на белите, а ритъм енд блуса – на цветнокожите. Бил минава през всяко от тези влияния. Така през 1953 година се появява и Crazy Man Crazy.
Тя ще заинтригува и Милт Гейблър (Milt Gabler), продуцента на Луис Джордан, и той ще предложи на Хейли да запишат две песни за нов мини албум. Едната е Thirteen Women (and Only One Man in Town).
А другата е с начално заглавие (We’re Gonna) Rock Around The Clock Tonight и е писана предната година от Макс Фрийдман (Max Freedman) и Джеймс Майърс (James Myers) с псевдоним Джими Де Найт (Jimmy De Knight). Всеки от тях е претендирал за основното авторство. Но ето как стоят нещата в това време на кънтри и блус фолклор. Rock Around The Clock поразително прилича на Move It On Over на Ханк Уилямс (Hank Williams) от 1947 година. Тя пък доста наподобява на Little Red Wagon от 1937 година на Джорджия Уайт (Georgia White), която пък е взела от Going To Move To Alabama на Чарли Патън (Charley Patton) от 1929 година, а тя пък от своя страна прилича на Kansas City Blues на Джим Джаксън (Jim Jackson) от 1927 г. И така допреди времената на звукозаписа, където следите се губят.
Напук на мнението, че рокът се създава от тийнейджъри, през 1952 година Джими е на 33, а Макс - на цели 59. Самият Бил Хейли е на 28 години, когато записва песента. Rock Around The Clock още в началото е писана за него, но продуцентите му не разрешават запис. Хейли два пъти носи нотите на тогавашния си продуцент Дейв Милър (Dave Miller), но той къса и хвърля листата, понеже не харесва Джими Де Найт и не иска да продуцира песните му. Чак след като Бил сключва договор с новия лейбъл American Decca и в него е договорено да запише песни на Де Найт, нещата потръгват.
Първият вариант на песента е от групата Sonny Dae & His Knights от 1953 година.
Хитът
Бил Хейли и групата му записват между два и шест следобед на 12 април 1954 година в Pythian Temple Studios, преустроен масонски храм в центъра на Ню Йорк. Освен Бил Хейли - вокал и ритъм китара, в записа участват китаристите Фрейни Бийчър (Franny Beecher), Били Уилямсън (Billy Williamson) и Дани Седроне (Danny Cedrone), Джони Гранде (Johny Grande) - пиано, Джоуи Амброус (Joey Ambrose) - саксофон, Били Гусак (Billy Gussak) - барабани и Маршъл Литъл (Marshall Lytle) - бас. Всички пътуват от Честър, Пенсилвания, до Ню Йорк през река Делауеър, но ферибота им засяда в плитчините и те закъсняват. Когато уморени и гладни пристигат в студиото, им остават три часа и половина за двете песни. Тъй като Thirteen Women е непозната за тях, отнема им три часа да я разучат и запишат. За Rock Around The Clock имат половин час, което е малко за тях, защото не са в титулярен състав, и те рискуват, записвайки само два дубъла. В първия дубъл свирят силно и гласът на Бил се губи. Затова при втория опит Бил пее само върху барабаните. Това се случва преди ерата на многоканалния запис и всички инструменти се записват едновременно и без право на грешка. След двата дубъла задачата на звукоинженера Larry McIntire (Лари Макинтайър) е да ги смеси така, че да изравни гласа с инструментите. И той успява, което е малко чудо за времето си. Студийното време е толкова кратко, че Седроне няма кога да мисли по ново китарно соло и по съвет на Хейли ползва това от записаната две години по-рано Rock The Joint. Той умира три месеца след записите, падайки тежко от стълби, и не доживява славата.
На 20 май 1954 година малката плоча е на пазара. Продуцентът Гейблър настоява Thirteen Women да е основният сингъл, а Rock Around The Clock да е от страна Б. А Б страните обикновено са пълнеж и дори в радиото не ги пускат.
Rock Around The Clock достига до 23-то място в Billboard Hot 100 и няколко седмици е в класацията. Продадени са 75 хиляди копия, но това не е сериозен успех. Тогава официално няма жанр рокендрол и песента е определена като фокстрот. А публиката няма представа това кънтри или блус банда е. През същата година Хейли прави и кавър на Shake, Rattle and Roll.
„Имахме късмет да попаднем във време, когато нищо ново не се случваше в музиката - казва Хейли по-късно. Пазарът беше отворен за нас… Времето на вокалистите и биг бендовете бе отминало и може би единственото нещо, което правеше впечатление, бе джазът, но той беше отвъд разбиранията на обикновения слушател. Чувствах, че ако използвам ритъм, на който мога да пляскам с ръце и да танцувам, това ще е правилното нещо...“ – допълва музикантът.
През 1955 година продуцентите на филма Blackboard Jungle („Училищна джунгла“), базиран на едноименния бестселър, търсят песен, отразяваща младежката енергия. Филмът разказва за престъпността сред тийнейджърите и за неуспешните опити на един учител да намери общ език с младите. Глен Форд (Glenn Ford) играе главната роля. Синът му Питър е меломан и актьорът взима от него една от любимите му плочи, за да я предложи на режисьора Ричард Брукс (Richard Brooks). И песента става хит, въпреки че звучи само при надписите и често е заглушавана. Младежите така се екзалтират на прожекциите, че подскачат върху столовете и често ги чупят. А в зала за прожекции в Мемфис, той отприщва почти бунт и затова е забранен там. Някои критици там виждат началото на дългата връзка на рокендрола с антисоциалното поведение.
С успеха на филма, пуснат на 19 март, песента е преиздадена през май, на девети юли е на първото място в „Билборд“ и престоява там два месеца. В Англия и Германия продава милион копия. Само в САЩ за кратко успява да продаде около 25 милиона. Следват участия в шоу програми и първото европейско турне на американски рок певец в историята.
Стартиралата рокендрол вълна засенчва Франк Синатра и актуалните певци на поп и джаз стандарти.
Но славата на Хейли не е задълго. Засенчен е от младия и сексапилен Елвис Пресли (Elvis Presley), а също и от Литъл Ричард (Little Richard) и Джери Лий Луис (Jerry Lee Lewis).
Rock Around The Clock става първото рок парче, включено в холивудски филм, а Бил Хейли – първият рок певец, участващ в такъв филм. През 1974 година е включена и в American Graffiti под режисурата на Джордж Лукас (George Lukas), а малко след това и в телевизионния ситком „Щастливи дни“ (Happy Days). Специално за тях песента е презаписана. Всяко участие в киното рестартира успеха на песента.
Бил участва в още два филма. Само до 2011 година песента е включена в 36 филма.
През 50-те години телевизията все още не е така достъпна и младежите в Лондон си представят Бил като млад бунтар, когато той отива да пее там през 1957 година. А Хейли се оказва солиден, закръглен чичо, облечен в сив костюм с вратовръзка и с непокорна къдрица на челото.
След години Хейли и групата му правят продължение на Rock Around The Clock, озаглавено Dance Around The Clock. Даже имат две песни с такова име.
В превод Rock Around The Clock е също и „Правене на любов по всяко време“. И Бил Хейли май също се вписва в това. Той се жени три пъти и има поне десет деца. Днес те са музиканти, фотографи, журналисти, а един от синовете му е негов биограф. В края на 70-те Бил е дотолкова зависим от алкохола, че възмущава критиците с лошо представяне. Тогава той моли своя доверен лекар да съобщи, че Бил спира с концертите заради тумор в мозъка. Но никакъв тумор не е имал и това потвърждават негови приятели и последната му съпруга. Умира през 1981 година поради сърдечна недостатъчност.
Докато е жив, през над 30-годишната история на групата на Бил преминават над сто музиканти и всички изпълняват Rock Around The Clock и по-късно. Тя е класирана сред стоте най-влиятелни мелодии от киното, сред 500-те най-велики песни за всички времена на списание Rolling Stone, а е включена и в регистъра с национално значими културни достижения на Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Rock Around The Clock е вторият най-продаван винилов сингъл и петият най-продаван сингъл на физически носител в музикалната история. Момчетата от Бийтълс (The Beatles), китаристът Дейвид Гилмор (David Gilmour)и други влиятелни музиканти я посочват като вдъхновение. Песента се споменава в текста на Crocodile Rock на Elton John и в този на We Didn't Start The Fire на Billy Joel. Rock Around The Clock е в класациите и в началото на 90-те. Посетителите на дискотеките помнят версията на Jive Bunny & The Mastermixers, от микса им Swing The Mood. Песента има и стотици кавъри - на Джон Леджънт (John Legend), Пол Роджърс (Paul Rodgers), Хари Нилсън (Harry Nilson), Ринго Стар (Ringo Starr), „Секс Пистълс“ (Sex Pistols) и много други. Голям звезден състав я изсвирва в памет на Бил Хейли през 1982 г. Има и българска версия – „Времето на тесни панталони“ от 1981 година на Николай Белев и оркестър „София“. А през 1960 година, в разгара на Студената война, в която СССР е враг номер едно на САЩ, тя се пее и в руска версия под името „Зиганшин рок, Зиганшин буги“.
Младши сержант Зиганшин е един от четирима морски военни, намиращи се в самоходна баржа, която се откъсва от котвите си по време на буря и се изгубва в Тихия океан. След като 49 дни руските военни не получават помощ и едва оцеляват, американски пилоти ги спасяват. И за да се покаже на света колко съпричастни са американците, руснаците са почетени и благополучно върнати в родината си. А за да им покажат руснаците още по-голяма съпричастност, обявяват ги за герои и ги награждават с ордени. Тази случка вдъхновява руския фолклор за местната версия на американския хит.
И така, Rock Around The Clock става легенда за рок музиката, а на всеки десет години от записа на Бил Хейли на различни места по света се правят юбилейни церемонии и концерти. В тях участват и някои от все по-малкото бивши членове на групата, оставила тази песен в историята.