Крис Григоров.
През 1963 година започва да се чува за The Beatles, но никой не подозира какво ще се случи съвсем скоро. В този материал ще си говорим за един от първите им хитове – I Want To Hold Your Hand от 1963 година.
Кратък контекст
В много епизоди на рубриката ще разгръщаме богатата история на „Бийтълс“ (The Beatles) и най-вече този период на бум буквално в рамките на една година. За тях са писани хиляди книги, монографии, статии и какво ли не. Мястото им в световната култура е съизмеримо с това на Бах, Моцарт и Бетовен, макар почитателите на класическата музика да изпитват неприятни чувства от това. Но и тези млади момчета са се учили много от класиката преди тях. Може би след години те ще бъдат отбелязвани като най-важното музикално явление за целия XX век и изобщо за цялата модерност. Но песента, която дава началото на британската инвазия в американската музика и след която цял свят разбира за „Бийтълс“, е именно I Want To Hold Your Hand, в превод „Искам да държа ръката ти“.
Много хора са търсили разковничето на бийтълманията. Тя има своите различни обяснения в цялостното развитие на историята и културата. Всички благоприятни условия са използвани максимално. И музиката тогава е в застой, и младото поколение иска да се бунтува срещу условностите, налагани от възрастните, и политическата ситуация в САЩ предполага началото на много движения, започнали като контракултура и превърнали се в масова култура. Широко прокламираният идеал за „американска мечта“ изглежда на младите в САЩ като надуто, лицемерно и изпразнено от съдържание понятие. Те се отвращават от войната във Виетнам и не искат ядрено въоръжаване. Всеки в онзи период се бори за нещо. Жените се борят за повече права, цветнокожите начело с Мартин Лутър Кинг протестират срещу расовата дискриминация, зелените бранят природата от вредните индустрии. Младите хора като цяло са все по-разочаровани от консуматорството и все повече се обръщат към природата и свободата. Те не се подчиняват на авторитети, а издигат в култ независимостта. В този период да говориш и да твориш свободно е най-важното нещо. А музиката е най-лесно достъпният начин да се изразява култа към творческата свобода и свободата на изказ. Тя насърчава разкрепостяването в модата, дава началото на хипи движението, насърчава модата на джинсите. А „Бийтълс“ от своя страна се превръщат в нещо като символ на поколението и на епохата, който рязко задвижва и десетки други културни явления в зародиш, придавайки им масов характер. Пресилено е да се каже, че Пол Маккартни (Paul McCartney), Джон Ленън (John Lennon) и останалите поставят началото на сексуалната революция, променила цялостно отношението на младите хора към секса и любовта. Този процес е назрявал още от 20-те години и първите трудове на Зигмунд Фройд по темата. През 1953 година започва да излиза списание Playboy, а до края на 50-те Мерилин Монро (Marilyn Monroe) е вече секссимвол. Част от този процес е и рокендролът, който в самото си название носи недвусмислена сексуална препратка. Буквалният превод от английски жаргон е „клатя се, люшкам се“. Пресилено е „Бийтълс“ да се обвиняват също, че първи експериментират с наркотици, когато в началото на 60-те години халюциногените и LSD са вече доста популярни. „Бийтълс“ са катализатор на всички тези процеси и ги правят по-видими, по-безобидни и привлекателни за младите. Често ще се връщаме на събитията от този период, затова сега ви даваме само най-важните ориентири.
Предисторията
I Want To Hold Your Hand е написана от Джон Ленън и Пол Маккартни. И двамата споменават в различни интервюта, че са я измислили заедно. По онова време тогавашният мениджър на групата Брайън Ъпстейн (Brian Epstein) им дава за задача да измислят песен, която да спечели американската публика, тъй като Capitol отхвърля предложените по-рано парчета. По онова време Пол Маккартни се мести да живее при своята тогавашна приятелка, актрисата Джейн Ашър (Jane Asher), в големия и красиво обзаведен дом, където тя живее с родителите си. Майката на Джейн, Маргарет, свири на обой и след като приключи работа в Кралската академия, където е професор, преподава в една малка стая в мазето на дома си. Това мазе за известно време се превръща в мястото за писане на песни на „Бийтълс“. Именно там двамата дрънкат безразборни неща на пианото, докато в един момент се заражда идеята. Ленън казва, че Маккартни удря онзи важен акорд, който задвижва композирането. Песента е записана на 17 октомври 1963 година в студио Abbie Road Two на EMI Studios в Лондон, като е първият запис на „Бийтълс“, направен на четири отделни писти, заедно с This Boy, която е страна Б на по-късно издадения сингъл и е записана през същия ден.
Дотогава групата записва всичко основно наведнъж, вместо всяко нещо да се записва поотделно. В записа на I Want To Hold Your Hand четиримата пляскат с ръце. Освен гласовете на Ленън и Маккартни, които навсякъде пеят заедно, Ленън свири на ритъм китара, Джордж Харисън (George Harrison) – на друга китара, Пол Маккартни – на бас, а Ринго Стар (Ringo Starr) – на барабаните. Правят се седемнайсет дубъла, докато всичко е готово. По-късно се разбира, че в оригинала е съхранен почти изцяло първия дубъл, с някои леки добавки. Продуцентът Ъпстейн е доволен, защото в песента има и рокендрол, и сърф рок от западното крайбрежие, и афроамериканско звучене… Изобщо всичко, което би трябвало да спечели американския слушател.
Сингълът е издаден във Великобритания на 29 ноември и успеха му там насърчава Ъпстейн за пръв път да заяви дати за турне в САЩ и да изхарчи 40000 долара за реклама, което е рекорд за групата дотогава. Но американците продължават да се съпротивляват на издаване в САЩ. Песента все пак прониква в Америка, след като някои вестници заговарят за британската сензация. Четиринайсетгодишна фенка на групата на име Марша Албърт (Marsha Albert) се свързва с диджей Карол Джеймс (DJ Carroll James) от радиостанцията WWDC във Вашингтон, окръг Колумбия, и го моли да пусне песента в своето шоу. Човекът веднага отправя искане до един от директорите на радиостанцията да му прати копие от Великобритания и се обажда на Албърт, като й казва, че парчето ще се пусне, само ако тя веднага се яви в радиото и лично го обяви. Така и става. Легенди разказват, че Карол е получил копието от стюардеса, но не е ясно доколко е вярно. В радиото са поразени от успеха на такъв тип песен, след като дотогава са смятали, че слушателите предпочитат по-мелодични неща като Анди Уилямс (Andy Williams) и БобиУинтън (Bobby Vinton). Песента толкова се харесва на феновете, че започват и други диджеи да я излъчват. От Capitol се дърпат, понеже са определили дата на издаване в САЩ два месеца по-късно, Даже се заканват да си издействат съдебна заповед за забрана, след като Карол я дава нелегално на няколко други диджеи. Но виждайки големия успех, те се отказват и най-сетне се възползват от ситуацията, пускайки заявки за нови копия, за да отговорят на напиращия интерес. В САЩ песента е официално пусната на 26 декември 1963 година и за три дни продава почти триста хиляди копия. Малко след това е краткото американско турне на групата и телевизионната премиера в шоуто на Ед Съливан.
В Англия има един милион предварителни поръчки за закупуването на сингъла, но там той не става веднага първи в класацията за сингли. Причината е предният сингъл на групата She Loves You, който възражда успеха си след широкото медийно отразяване на групата. Но откакто новият сингъл се настанява на първата позиция, не я напуска пет седмици. I Want To Hold Your Hand се задържа в класацията почти три месеца. В Америка песента става първата с челно място в Billboard Hot 100, където се задържа седем седмици, преди да я замени She Loves You. Тя поставя началото на поредица от седем песни номер едно за „Бийтълс“ само в разстояние на една година. Окрилени от успеха, през януари 1964 година продуцентите на „Бийтълс“ решават да пуснат песента и в Германия, но в немския клон на продуцентската фирма твърдят, че би имало смисъл само ако се запише с немски текст. Казват на „Бийтълс“ да се явят спешно в студио в Париж, където концертират по това време, и да запишат песента на немски със заглавие Komm, gib mir deine Hand. Те не се съгласяват и не отиват на предвидената сесия. След два дни все пак звукозаписният продуцент Джордж Мартин (George Martin) успява да ги уговори и те го записват. По-късно Мартин признава, че това не е било нужно и не е дало очаквания ефект.
I Want To Hold Your Hand е включена в няколко албума и компилации на The Beatles през годините. Песента става и най-продаваният сингъл за цялата история на групата, реализирайки над дванайсет милиона продажби по света, пет милиона от които в САЩ. Критиката не приема възторжено песента, определяйки я като поредната еднодневка. Същите критици преди ненавиждат първите хитове на Елвис, но сега го привеждат като добър пример. Според тях В сравнение с него „Бийтълс“ не стават. Но по-късно и Боб Дилън (Bob Dylan), и Тони Банкс (Tony Banks) от „Дженезис“ (Genesis), и Брайън Уилсън (Brian Wilson) от „Бийч Бойс“ (The Beach Boys) и много други музиканти я сочат като нещо много жизнено определящо за тогавашната ера в звукозаписната индустрия. Ще се водят спорове около акорди, хармонии, кое как е било изсвирено и изпято. Признанието тепърва идва по-късно. Стотици музиканти записват кавъри на I Want To Hold Your Hand, като сред тях са „Сюприймс“ (The Supremes), Ал Грийн (Al Green) и други.
Песента влиза в толкова много авторитетни класации с най-великите песни, че времето не би ни стигнало да ги изредим. Тя е определена от списание Rolling Stone за втората най-популярна песен на „Бийтълс“ и е под номер 16 в голямата им класация с 500 златни хитове. Но има една награда, която не успява да вземе и това е „Грами“. Тя е номинирана за песен на 1964 година, но наградата отива при Аструд Жилберту (Astrud Gilberto), Стан Гетс (Stan Getz) и тяхната The Girl From Ipanema.
Явно в „Грами“ предпочитат да не дават шанс на песен извън американския континент. Затова пък и Асоциацията на звукозаписната индустрия, и Националния фонд на изкуствата, и „Залата на славата на рокендрола“, и списание Time, и куп други организации, медии и личности включват песента в своите списъци с най-доброто. Затова бе наш дълг да я включим и в тази рубрика, която тепърва ще ви разказва за „Бийтълс“.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 27.03.2023 година.
