Крис Григоров.
Предисторията
Франки се ражда през 1934 година в Нюарк, Ню Джърси, като Франческо Стивън Кастелучио (Francesco Stephen Castelluccio). Странното е, че вероятно от суетност на много места той твърди, че е роден три години по-късно. Франческо е най-големият от тримата синове в семейството. Бащата е бръснар, традиционна за италианците в Америка професия, а майка му работи в бирена компания. Семейството все пак е свързано с изкуството, тъй като освен бръснар, бащата е и дизайнер на витрини. Франки се вдъхновява да започне с музиката след като майка му го води на концерт на Франк Синатра (Frank Sinatra) в Парамаунд, Ню Йорк. Тогава той е седемгодишно момче. Артистичното име Франки Вали е от две части. Франки е умалителното на Франческо, а Вали взима от Тексас Джийн Вали (Texas Jean Valli). Тя му е любима певица и негова бъдеща колежка. Франки разказва, че идеята му да е Вали идва, след като Джийн го води в продуцентска компания на прослушване и казва, че е неин брат, което става причина първият му сингъл, кавърът на „My Mother’s Eyes“, да излезе с това име, макар и с променен правопис. Франки временно работи като бръснар при баща си. От 1953 година започва да музицира, като е част от различни банди, съставени най-вече от други италиански момчета от родния му град. През 1960 година, след по-слаби периоди в различни колаборации, Вали и приятелите му оформят четворка, наречена „Фор Сийзънс“ („The Four Seasons“, в превод „Четирите сезона“). Франки става известен със своя фалцетен глас. Терминът фалцетно пеене идва от майчиния език на Франки, италианският, където Falsetto означава „Лъжлив“. Фалцетно е пеене с тих глас във високия регистър. По-често се отнася до мъжко пеене. Една нелоша илюстрация на пеенето на Франки от този период е „Don't Think Twice, It's Alright“.
Но Франки иска да пее и с пълен глас. Затова от 1965 година той започва да развива и солова кариера, макар записите на песните му да са отново със същите музиканти. Групата е популярна в Америка, където продава музиката си много добре. През септември 1965 година Ник Маси (Nick Massi) напуска легендарната четворка в желанието си да е фронтмен на своя собствена група. А Ник е важен за „The Four Seasons“, защото той прави вокалните аранжименти. Момчетата продължават да работят, като на мястото на Ник е извикан Чарлс Калело (Charles Calello), а след него и Джо Лонг (Joe Long), който се задържа по-дълго.
Песента
„Can’t Take My Eyes Off You“ е съвместно написана от Боб Крю (Bob Crewe), който е и неин продуцент заедно с Франки, и Боб Гаудио (Bob Gaudio) от „The Four Seasons“. Крю предлага заглавието на Гаудио и то е отправна точка за двамата. Първоначално то е по-дълго, „Can’t Take My Eyes Off Of You“. Но една от думите отпада. Оригиналният аранжимент на Gaudio и Арти Шрек (Artie Schroeck) е направен в „A & R Studio 2“ (наричано преди това „Columbia Studio A“) в Ню Йорк със звукоинженер Фил Рамоун (Phil Ramone). Първоначално става дума за две отделни композиции, създадени в различни дни. Между тези две части, станали по-късно куплет и припев, има празнина. Първата част е нежна, а втората е по-експлозивна. Боб Гаудио дълго мисли как да премине от едното в другото настроение и така измисля прехода с духовите инструменти. „Това беше голямата ми задача: Да взема куплета, който беше мек, сладък и мелодичен, а след това да премина рязко към барабаните на припева. Как да преодолея тази празнина? И брас секцията беше този пълнеж.“ – разказва Гаудио.
Песента е окончателно завършена през април 1966 година. Записът на вокалите е одобрен след третия дубъл, което е доста по-добре, отколкото при първите записи, когато дублите са двайсет и шест. Гаудио свири на клавишните в записа. Според сайта „Super Brass“ духовата секция се състои от четири тромпета, три тромбона, една валдхорна и една туба. Има и още един духов инструмент и не е ясно дали и той е тромбон или е туба от вида еуфониум.
„Can’t Take My Eyes Off You“ е издадена като сингъл още в месеца на записването си от компанията „Philips“. От Б страната му е „Trouble With Me“.
„Can’t Take My Eyes Off You“ е включена и в албума „Frankie Valli: Solo“. Песента достига номер 2 в основната класация за сингли на „Billboard“, където се задържа за седмица. Спряна е единствено от тогавашния първенец „Windy“ на „Асосиейшън“ („The Association“). „Can’t Take My Eyes Off You“ е най-големият солов хит на Франки чак до 1975 година, когато неговата „"My Eyes Adored You“ става номер едно в същата класация. „Can’t Take My Eyes Off You“ става втора и в канадския чарт. Сингълът продава над милион копия в САЩ и над 200 000 във Великобритания. В текста героят възвеличава момичето, в което е влюбен. Той постоянно подчертава нейната красота и повтаря, че не може да откъсне очи от нея. Твърди се, че в текста Гаудио говори за лични преживявания, но това не е потвърдено. През 1967 година продуцентите на песента настояват парчето да се предвиди за редовно излъчване. Първоначално то не е забелязано, но това се променя, след като радиостанцията „CKLW“, обслужваща крайградските зони около Детройт и пограничните райони с Канада, започва да пуска песента. Радиостанцията има много силен сигнал в района на Големите езера, включващ канадската провинция Онтарио и части от осем американски щата. Пол Дрю (Paul Drew), програмният директор на радиостанцията, в началото не е ентусиазиран от парчето, но приема поканата да го чуе наживо в „Rooster Tale“, клуб, където Вали има седмичен ангажимент с „The Four Seasons“. Дрю харесва това, което чува, и добавя песента към плейлиста на радиото. Франки Вали разказва за успеха на парчето пред BBC: „Май всички бяхме развълнувани. Всеки път щом напишеха нова версия, ми се обаждаха и ми я изпяваха по телефона. Това беше нещо, което бях чакал цял живот. „Здравейте, аз съм Франки Вали.“ Беше много важен период за мен, особено ако исках да имам соло кариера. Трябваше ми голям хит да пробия и песента беше точно този хит. Не приличаше на нищо друго, което пускаха по радиото, беше просто уникална. Превърна се в една от най-важните песни за времето си. Всъщност, би трябвало да кажа, за всички времена. Спомням си, че получавах много писма от униформени, които служеха във Виетнам. Всички слушаха тази музика по военното радио. Беше единственото нещо, което им даваше усещането, че са у дома, и особено на тези, които бяха оставили у дома жена, гадже или каквото и да е. Думите на всяка песен имаха значение за тези деца. Бяха ни наели да изнесем един концерт и аз нямах представа кой е организаторът или каквото и да било. Някой ни нае и когато пристигнах, разбрах, че са двама ветерани, които са ипотекирали къщите си, за да го финансират. В известен смисъл това беше техният начин да изразят уважение към своите другари, загубили живота си. Знаете ли, мога да видя този момент – и с отворени, и със затворени очи. Представете си огромна маса хора, публика. Можех да ги видя, дори говорих с някои от тях. Знаете ли, войната с Виетнам беше непопулярна война за американците. Хората, които се завръщаха от Виетнам, бяха плюти, обиждани и т.н. Така че бяха лоши времена в Америка.“ Франки говори за голямата обществена реакция през 1968 година, когато в някои вестници се появяват смущаващи информации за широката употреба на наркотици от войниците във Виетнам. Има и настроения срещу изпращането на войниците там. „Разбирате ли, ако не отидеш, тогава избягваш военната служба и вероятно ще те хвърлят в затвора.“ – продължава разказа си Франки. „Никога няма да забравя този концерт. Почувствах състрадание към тези деца, които са били наборници и е трябвало да отидат там и да воюват. През какво ли е трябвало да минат семействата, които са изгубили деца във Виетнам! Тези ветерани бяха организирали всичко съвсем сами. Когато дойдоха да ми дадат чека, аз го отказах. В никакъв случай не можех да го взема.“ – завършва Вали.
Наследството
Само в първите четири години след своята поява, песента се сдобива с над сто кавърверсии. През следващата 1968 година версията на Анди Уилямс (Andy Williams) достига пето място в британската класация за сингли. Когато Нанси Уилсън (Nancy Wilson) прави своята кавърверсия през 1970 година, тя става заглавна и за нейния студиен албум. През 1982 година базираната в Сан Франциско диско група „Бойс Таун Ганг“ („The Boys Town Gang“) пуска своята версия. Тя възобновява интереса към песента, достигайки първа позиция в Нидерландия и номер 4 в британската класация за сингли. Версията прави и милионни продажби в Япония.>
Уелската група „Меник Стрийт Прийчърс“ („Manic Street Preachers“) я записват и в студио, а също и в акустична жива версия от „Millennium Stadium“ (днес Principality) в Кардиф. Кавърът на Бари Манилоу (Barry Manilow) става част от албума му „The Greatest Songs Of The Sixties“ от 2006 година, достигнал второ място в американската класация за албуми „Billboard 200“ и до номер 56 в нейния британски еквивалент. През 1991 година диско групата „Пет Шоп Бойс“ („The Pet Shop Boys“) включва „Can’t Take My Eyes Off You“ в свой микс, където втората песен е хитът „Where The Streets Have No Name“ на „Ю Ту“ („U2“). Тази версия стига до номер 72 в класациите на САЩ и номер 4 във Великобритания. В свои версии я правят още „Diana Ross & The Supremes“, „The Temptations“, Julio Iglesias, Gloria Gaynor и много други. Със своя кавър Лорън Хил (Lauryn Hill) получава номинация за „Грами“ в категорията за най-добро женско вокално поп изпълнение. На същата церемония тя печели пет награди от общо десет номинации, а в конкретно тази категория нейният кавър губи от „My Heart Will Go On“ на Селин Дион (Celine Dion).
Тъй като версията на Лорън на „Can’t Take My Eyes Off You“ е за филма „Теория на конспирацията“ („Conspiracy Theory“), а сроковете притискат продуцентите да бързат, Лорън записва песента в напреднала бременност и легнала върху пода на студиото. Дълго този запис не се издава никъде, но след като пиратски се разпространява по няколко американски радиостанции, продуцентите на певицата се принуждават да го издадат като бонус песен в нейния първи солов албум „The Miseducation Of Lauryn Hill“. Историята подробно е разказана в блога на канадския журналист Денис Ърл (Dennis Earl). Виж тук.
Тази версия стига до номер 35 в класацията „Hot 100 Airplay“ и 2 в „Rhythmic Top 40“ през 1998 г, както и номер 8 в австралийската класация за сингли.
Поканен да коментира преработката, Боб Гаудио казва: „Обичам този запис и това е една от любимите ми версии.“ Макар първоначално да е разочарован от липсата на секция с валдхорни, той разбира, че версията на Хил не се нуждае от нея, за да е успешна и това е голям урок за него. „Когато я чух за първи път, си помислих как тя има дързостта да я изпее без духова секция. Как смееше?“ – пита Гаудио през смях. Песента е записвана още на немски, френски, италиански, испански, португалски, нидерландски, шведски, исландски, фински, унгарски, чешки и словашки език. Правят впечатление множеството кавъри на азиатски музиканти. Има поне две версии на кантонски диалект от Хонконг, а също и японски, южнокорейски, хинди и други. Жанровете, в които може да се чуе, са от денс и диско, през латино и джаз, та до бийтбокс версията на канадската група „Уолк ъф дъ ърт“ („Walk off the Earth“), където припевът се пее от белгийската певица Села Сю (Selah Sue). Песента е ползвана в огромно количество филми. В едни случаи е само фон, в други е важна част от сюжетната линия. През 1997 година Мел Гибсън (Mel Gibson) и Джулия Робъртс (Julia Roberts) пеят едновременно песента на няколко пъти в различни сцени от вече споменатия филм „Теория на конспирацията“. Друга често цитирана филмова версия е тази от „Десет неща, които мразя в теб“ („10 Things I Hate About You“) от 1999 година. Изпълнението на Хийт Леджър (Heath Ledger) във филма получава номинация и в наградите на „MTV“ през 2000 година.
На въпроса защо има толкова много версии, Вали казва: „Това е много, много трудно да се изпее лошо. Започнем ли с това толкова силно парче, това е парчето, което търсим.“
От 1993 година песента е химн на футболния отбор на Уелс. Това става след като в рамките на рекламна кампания BBC правят филм за подготовката на страната за световните квалификации. Джон Морган (John Morgan), ръководител на отдела за промоциите на медията в Уелс, прави филма за телевизията. Дотогава феновете си нямат официален химн за скандиране, освен преработка на „Give Peace A Chance“ на Джон Ленън (John Lennon). Наскоро Морган е гледал филма „Ловецът на елени“ („The Deer Hunter“) от 1978 година. Там „Can’t Take My Eyes Off You“ се пее от работници от стоманодобивна фабрика от Питсбърг, готвещи се да заминават за войната във Виетнам. Това се случва в бар, където песента тръгва от джубокса.
В новото видео Морган пее припева, заедно с част от продуцентския екип. По-късно група от привърженици, наречена „Бари Хорнс“ („The Barry Horns“), изсвирва песента, заедно с духов оркестър. Тяхната версия можете да чуете тук.
Когато филмът е награден на 51-вите награди „Оскар“, оркестърът изсвирва откъс от песента. Когато бившият уелски футболист и мениджър Гари Спийд (Gary Speed) умира на 42 години през 2011 година, песента е изсвирена в акустична версия на неговото погребение от Kelly Jones (Кели Джоунс) от „Стереофоникс“ („The Stereophonics“). А Морган казва: „Когато той почина, това отекна много силно, защото той беше много обичан. Беше просто съвършено! Бях изумен от начина, по който беше възприеман от всички. Това е силата на музиката.“
Песента влиза и в репертоара на феновете на лондонския футболен клуб „Фулъм“. Впрочем същата сцена от „Ловецът на елени“ вдъхновява Гаудио да композира и мюзикъла „Jersey Boys“, превърнат по-късно във филм и посветен на историята на „The Four Seasons“.
През 2008 година песента е пусната от НАСА като сутрешно събуждане за астронавта Кристофър Фъргюсън (Christopher Ferguson) за рождения му ден, докато той е на мисия на космическата совалка „STS-126“. „Can’t Take My Eyes Off You“ продължава да живее и като израз в англоезичната култура. През 2024 година излиза романът „Can’t Take My Eyes Off You“ на американската писателка Ейми Браун (Aimee Brown). Песента вдъхновява много артисти и в по-ново време. През 2020 година американският продуцент на електронна музика Сърф Мейса (Surf Mesa) прави своя тропик хаус хит „Ily (I Love You Baby)“.
Според информация на „Файнейшъл Таймс“ „Can’t Take My Eyes Off You“ е петата най-излъчвана песен в американския радио и телевизионен ефир до началото на XXI век. Авторският дует Крю и Гаудио ражда хитове не само за „The Four Seasons“, но и за други изпълнители като Нанси Синатра (Nancy Sinatra), Даяна Рос (Diana Ross) и други. Тяхна е например песента „You Don't Bring Me Flowers“ на Барбара Стрейзънд (Barbra Streisand) и Нийл Даймънд (Neil Diamond). През 1990 година Франки и колегите му от „The Four Seasons“ са въведени в „Залата на славата на рокендрола“. Към момента, в който разказваме тази история, Франки е на 90 години и само преди година се жени за четвърти път. Избраница му е Jackie Jacobs (Джаки Джейкъбс). Така че и той, както и милиони други хора по света, има любов, на която да посвещава песента. И до днес тя остава едно от най-ярките послания за любов в музикалната история.
