Крис Григоров.
В този епизод разказваме за „Somethin’ Stupid“ – дует на Frank & Nancy Sinatra от 1967 година. Епизодът се излъчи в ефира на „Дарик радио“ на 01.10.2024 година. Можете да чуете аудиоверсията тук.
Предисторията
През 1910 година Санто Камбианика напуска дома си в Берцо Сан Фермо, Ломбардия, Италия. И той като стотици хиляди други италианци заминава за САЩ в опит да сбъдне американската си мечта. Санто взема със себе си многолюдната си фамилия и се настанява на остров Елис, близо до Ню Йорк. След това пътува до центъра на Лос Анджелис, където се установява и през 1917 година започва винарски бизнес. Племенникът на Санто, Стефано, чиракува при чичо си, а през 30-те години, заедно със съпругата си Мадалина, развиват винарната в Лос Анджелис. Лозята на предприемчивата фамилия Риволи се разрастват и покриват цяла Калифорния. Риволи надживяват всякакви кризи и утвърждават името на своите вина по целия свят. Едно от първите им вина е „San Antonio Rose“.
През 1938 година кънтри музикантът Боб Уилс (Bob Wills) пуска своя инструментал „San Antonio Rose“. Песента бързо става хит и оглавява класациите през 1939 година. През ноември същата година Боб записва и вокално-инструментална версия с групата си „Bob Wills & His Texas Playboys“ („Боб Уилс енд хис Тексас Плейбойс“) и тя става най-популярната им песен. В текста героят пее за своята Роуз от Сан Антонио. Този втори запис в голяма степен илюстрира вдъхновението на Уилс. Той я пише под въздействието на стара мексиканска мелодия, която чува в детството си и за пръв път използва в композицията си „Spanish Two Steps“ от 1935 година. Дали за заглавието на новата си песен е вдъхновен от виното на семейство Риволи, или е визирал Сан Антонио, град в родния му Тексас, не е ясно, но песента влиза както в кънтрито, така и в суинга. Още през 1940 година неин кавър от Бинк Кросби (Bing Crosby) отново я превръща в хит.
Така тя става част и от детството на музиканта Карсън Паркс (Carson Parks). Той се ражда във Филаделфия през 1936 година като Кларънс Карсън Паркс Втори (Clarence Carson Parks II). Вместо да се увлече от психиатрията, професията на баща си, момчето учи музика в колеж, а след това в няколко университета, а през 1959 година започва изяви в дует с приятеля си от колежа Бърни Армстронг (Berny Armstrong). Дуетът е наречен „Стилтаун Ту“ („Steeltown Two“) и съществува до 1962 година, като формацията им сменя името си след всеки новопривлечен член. Карсън сформира нова версия на групата с брат си Ван Дайк Паркс (Van Dyke Parks), а впоследствие към тях се присъединяват и още хора, за да образуват по-голямата вокална група „Гринууд Каунти Сингърс“ („The Greenwood County Singers“). Тази група просъществува до 1965 година и под различни имена издава четири албума, но нито една песен в тях не става хит. Една от певиците в групата е Гейл Фут (Gaile Foote). Карсън Паркс се влюбва в нея и през 1966 година двамата сключват брак. За да отпразнуват събитието, те сформират самостоятелна група, „Carson And Gaile“, и издават нов албум – „San Antonio Rose“. Шест от дванайсетте песни в него са написани от Карсън, а почти всички са в дует с Гейл. „San Antonio Rose“ не става особено популярен албум.
Едноименната песен е откриваща в него. Карсън добре я познава, защото тя има стотици версии и е кънтри стандарт. Само през 1966 година се появяват общо девет нейни кавъра. Три от тях са съответно на шведски, немски и фински, а останалите са на англоезичните музиканти „Mother Maybelle Carter“, Harry James, Pee Wee Spitelera, Willie Nelson, Webb Pierce и „The Alan Copeland Singers“. Макар и кънтри ориентиран, албумът на дуото, издаден от „Kapp Records“ през април 1967 година, е повлиян от латиноамериканските ритми, включително и от болерото. Това много проличава в песни като „Cimarron“ и „Every Now And Then“. Ако се вслушате в началото на „Every Now And Then“, ще чуете доста сходства със „Something Stupid“.
Най-силно влиянието на болерото се забелязва във втората песен в албума, „Somethin’ Stupid“.
Песента
Карсън е автор на текста и музиката. Паркс сам оценява потенциала на песента и се свързва с екипа на Франк Синатра (Frank Sinatra). Връзката става чрез Сардж Вайс (Sarge Weiss), бивш колега на Франк в армията, който пръв му показва парчето. По същото време продуцент на дъщерята на Франк, Нанси Синатра (Nancy Sinatra), е Лий Хезълууд (Lee Hazlewood). Франк пуска на Лий парчето и го пита дали му харесва. Хезълууд му отвръща: „Аз го обичам! И ако ти не го направиш с Нанси, аз ще го направя“. Франк не се нуждае от втора подкана и веднага иска да се запази час за студиен запис. Той е осъществен в „United Western Studio“, Холивуд, Лос Анджелис, на 1 февруари 1967 година, два месеца преди издаването на албума на „Carson And Gaile“. Малко по-рано същия ден, 1 февруари, Синатра приключва работата по записите на съвместния си албум с Antonio Carlos Jobim (Антонио Карлос Жобим). Те се провеждат в същото студио, а албумът „Francis Albert Sinatra & Antônio Carlos Jobim“ излиза през март и доста отзвучава в джаз средите. До степен, че получава номинация на „Грами“ за албум на годината, макар да не успява да се пребори с „Бийтълс“ („The Beatles“) и техния хитов албум „SGT. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“.
За окончателния запис на „Somethin’ Stupid“ са нужни само два дубъла. Откъси от сесията, останали върху лентата, са издадени през 1998 година.
В началото на сесията Франк разсмива дъщеря си, имитирайки плътния глас на анимационния герой Дафи Дък (Daffy Duck). В записа на парчето участват Хал Блейн (Hal Blaine) на барабаните, басистите Карол Кей (Carol Kaye) и Ралф Пеня (Ralph Pena), Бил Милър (Bill Miller) и Доналд Оуенс (Donald Owens) – пиано, Бил Мичъл (Bil Mitchell) и Рой Кейтън (Roy Caton) – тромпети, Виктор Фелдман (Victor Feldman) – перкусии и китаристите Алвин Кейси (Alvin Casey) и Глен Кембъл (Glen Campbell). Първоначално е предвидено Кембъл да изсвири испанските китари по подобие на тези във версията на Карсън и Гейл, но тъй като Франк не харесва как го прави, оригиналният китарист, свирил в първата версия, Ал Кейси, също се включва. Музикантите са подкрепени и от струнен оркестър от десет цигулари. Повечето от музикантите в основния състав са от студийната група „Рекинг Крю“ („The Wrecking Crew“). Аранжор на кавъра е Били Стрейндж (Billy Strange), подпомогнат в аранжимента и от диригента на оркестъра Клаус Огерман (Claus Ogerman). Същият Клаус дирижира оркестъра и в съвместния албум на Синатра и Жобим.
Сингълът с песента е издаден през март 1967 година от „Reprise“ със съпродуценти Лий Хезълууд и неговия колега Джими Боуен (Jimmy Bowen). От Б страната на сингъла е „I Will Wait For You“.
Отзвукът
„Somethin’ Stupid“ оглавява американската класация „Billboard Hot 100“ и се задържа на първото място четири седмици. Междувременно песента става първа и във Великобритания, Ирландия, Австралия, Канада, Австрия, Норвегия и Южна Африка. В САЩ тя оглавява три от класациите на „Billboard“, като в една от тях, „Easy Listening“, е номер 1 цели девет седмици. За цялата история на класациите на списанието това е първа и единствена номер едно, изпълнена от баща и дъщеря. А в Англия има само още един такъв случай през 2003 година, когато чартът там се оглавява от „Changes“ на Кели и Ози Озбърн (Kelly & Ozzy Osbourne). Правим уговорката, че това е римейк на по-стара песен с гласа на Ози, която той записва с британската хевиметъл група „Блек Сабат“ „Black Sabbath“ още през 1972 година.
Нанси казва в интервю за сайта на „Grammy“: „Някои приемат „Somethin’ Stupid“ като песен за кръвосмешение, което е много сладко!“ В текста двойка пее за своята връзка, която тъкмо е започнала. Двамата имат романтична нощ заедно и след това се отдават на любовта си. Те си прекарват страхотно, но един от тях, не е сигурно кой, изрича думите „Обичам те“ и магията се разваля. Затова тези думи са определени като „нещо глупаво“, защото превръщат забавлението в нещо по-сериозно. Не е ясно кой пръв е изрекъл думите, а може би са ги казали едновременно. Може би и двамата са ги мислели през цялото време и са били твърде уплашени да ги изрекат, но все пак някой от тях се е осмелил. Пет дни след като оглавява американската класация, Нанси пее песента със своя брат Франк Синатра-младши (Frank Sinatra JR) в комедийното шоу „Smothers Brothers“. По време на изпълнението участниците в шоуто правят провокативни мимики и движения, асоциирани с кръвосмешение. Франк-младши и Нанси искрено се забавляват докато пеят.
Франк и Нанси рядко пеят песента заедно в концерти. Те рядко пеят и в студио заедно, затова тази песен остава най-известния им дует. Друга по-малко позната тяхна обща песен е „Feelin' Kinda Sunday“, записана през декември 1970 година и издадена като единичен сингъл.
„Somethin’ Stupid“ продава над милион копия в САЩ, което се случва втори път на Франк и трети път на Нанси. Тя продава и над 200 000 копия във Великобритания. Песента влиза в албума „Sugar“ на Нанси, също и в изданието „The World We Knew“ на Франк, излязло през август 1967 година и също с милионни продажби. Песента е номинирана и с „Грами“ в категорията „Запис на годината“, но наградата печели друг хит с латино елементи в ритъма „Up, Up And Away“ на групата „Фифт Дайменшън“ („The 5TH Dimension“). За много хора това е несправедливо наградена песен, понеже тя стига само до седмо място в „Billboard Hot 100“, а същевременно обира още пет награди на същата церемония.
След като прави още няколко неуспешни опита да създаде хит, в края на 60-те години Карсън Паркс се оттегля от активна музикална дейност и до края на живота си се занимава с управление на издателските компании за музика „Greenwood Music“ и „Br'er Rab Music“. Умира на 69 години през 2005 година. Макар да е единственият голям хит на композитора, „Somethin’ Stupid“ преживява нови и нови интерпретации. Само в първите три години след излизането си, тя се сдобива с над 80 кавърверсии – инструментални и вокално-инструментални, изпълнявани не само в дует, но и от сам вокалист или пък от цяла вокална група. Версията на Роби Уилямс (Robbie Williams) и Никол Кидман (Nicole Kidman) от 2001 година отново успява да оглави британската класация за сингли. Вокалите на двамата са записани в две различни студиа. В записите участват още Мич Долтън (Mich Dalton) – китара, Дейв Катлин-Бърдж (Dave Catlin-Birch) – бас, Ралф Салминс (Ralph Salmins) – барабани, Франк Рикоти (Frank Ricotti) – перкусии и тромпетистите Саймън Гарднър (Simon Gardner), Пол Спонг (Paul Spong) и Стив Сайдуел (Steve Sidwell), който е и диригент и аранжор. Групата е подкрепена от „Лондон Сешън Оркестра“ („The London Session Orchestra“) с концертмайстор Гай Чеймбърс (Guy Chambers). Роби Уилямс включва парчето в албума си „Swing When You’re Winning“. Сингълът с него продава над 400 000 копия в Англия, а част от причината е, че излиза малко преди Коледа и точно на празника оглавява местната класация. Видеото към песента е режисирано от Вон Арнъл (Vaughan Arnell).
Това не е единствената песен на Синатра, която Роби записва. Друг пример е „My Way“, която Уилямс често включва в концертните си програми. Едно такова включване той пуска и в свой сингъл. Чуйте тук.
Още преди версията на Роби и Никол на „Somethin’ Stupid“, през 1995 година вариантът на Али Кембъл (Ali Campbell) и Кибиби Кембъл (Kibibi Campbell) достига номер 30 в Англия и 13-та позиция в новозеландския чарт. „Somethin’ Stupid“ е записвана на немски, френски, италиански, испански, португалски, шведски, норвежки, датски, нидерландски, фински, уелски, чешки, унгарски и други езици. На български е правена от Мими Николова под заглавие „Нещо необмислено“. Версията й е издадена в малката плоча „Пее Мими Николова“, като оркестърът е ръководен от Иван Калчинов, а българският текст е на съпруга на Мими – Иван Стайков.
Васил Петров пее песента на концерти в оригиналната английска версия заедно с Валерия Стоянова. Петров изпълнява песента и с други певици като Весела Бонева, Хилда Казасян и т.н. Друг български дует, който я е записвал, е този на Румяна Коцева и Максим Христов.
След тази песен кариерите на Франк и Нанси Синатра продължават да се развиват добре. Нанси прави няколко средно добри хита, които обаче не стигат до първата десетка в основната класация на „Billboard“. Певицата посещава Виетнам, където две поредни години (1966 и 1967 г.) изнася концерти пред американските войници. За тях предният хит на певицата, „These Boots Are Made For Walkin“ е станал любим. След като записва до средата на 70-те години, Нанси временно се оттегля от сцената, за да се завърне отново през 80-те с по-кънтри насочена музика. В средата на 90-те Нанси се снима за еротичното списание „Playboy“ на 54 години и издава книга с разказ за баща си, която има и допълнено издание след смъртта му. Към момента на нашия разказ Нанси е на 84 години и се радва на внуците си в Бевърли Хилс. Тя продължава да е активна в социалните мрежи. А след дуета с дъщеря си Франк прави хитове като „My Way“ от 1969 година и „Theme From New York, New York“ от 1980 година. Но нито една негова песен след „Somethin’ Stupid“ не успява да влезе в първите 20 на „Billboard Hot 100“. За Франк и Нанси ще имаме и други поводи да говорим по-нататък.
